Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

St. Louis Cemetery

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

St. Louis Cemetery

Писане by Largo on Нед Май 15, 2011 5:10 pm



avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 12:50 pm

Нямах основателна причина, за да дойда на гробищата.Моите жертви рядко бяха намирани и погребвани.Не работих в погребална агенция, следователно не бях длъжна да им осигурявам уютен ковчег.Най-често гибелта им настъпваше някъде в морето, така че единственото, което щяха да получат е това, което ще им отреди Посейдон.Дълбините.А според моето собствено нездраво мислене, не носих никаква вина за това, което причинявах.Всяко същество си имаше проклятие и не бях аз тази, която е способна да отмени своето.Такива са били предците ми, такава съм сега.Без противоречия и паузи за размисъл.Колебанията и вътрешните спорове не ми бяха в природата.Нека хората се самосъжаляват, аз ще въврвя по предопределен път.
Докато се размотавах покрай гробовете усетих присъствие.Нямах способността да позная дали е човек или не.Не че имаше някакво значение, защото лесно бих разбрала в Сумрака.Друг бе въпросът, че точно в момента не исках да хабя от жизнената си енергия.Този паралелен свят бе като дрогата.Колко хубаво е да си вътре, но колко скъпо плащаш само.В чест на баланса между измеренията, мисля.Сетне се обърнах и видях този, който бях усетила преди малко.
-По-жив сте отколкото се очаква да бъдете на такова място - казах и се усмихнах.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 1:36 pm

Беше неделя. Най-обикновен ден в седмицата поне за някои. Бях дошъл тук с определена цел, която трябваше да следвам, но този ден бе различен. Беше ми казано да правя каквото поискам в неделя. Освободиха ме от задълженията за деня и това беше. Странно за мен. Не очаквах точно това. Може би още една задача, която да включа в списъка си, но не и почивен ден. Не знаех какво да правя. Рядко идвах на земята и не ми се случваше често. А и не бях от най-големите любители на човешкия свят и затова не ми се ходеше на по-специалните места за тях като кафетата и ресторантите. Парка беше добре, но се отказах като друга мисъл дойде в главата ми.
Намирах се в къщата на Майкъл Хофман. Бях в тялото му вече повече от седмица, но не знаех почти нищо за човека. Какъв беше, с какво се занимаваше, имаше ли приятели и т.н. След третата обиколка на къщата му намерих снимки на малко момиченце и... смъртен акт. "Мегън Хофман" си беше отишла на 11 Май 2009. Била е на 6 години спрямо датата на раждане и тази на смъртта. В графата баща беше вписано цялото име на Майкъл.
И тъй като не знаех какво мога да направя за себе си днес, реших да отида на гроба на тази Мегън. Хората обикновено носеха цветя когато посещаваха това място, затова реших и аз да взема някое цвете. Не беше нищо особено, но според другите важен бил жеста.
Бях прекарвал много души през портите на Ада и Рая, но нея не помнех. С времето тези спомени избледняваха. Понякога защото не исках да си спомням изкривените им в агония лица, а друг път просто защото нямахме достатъчно време. Беше просто от процеса в мястото, което бе отредено. А това не се случваше за повече от час. Най-много два при по-тежките случаи.
Докато стоях така умълчан до гроба на малкото момиченце, видях някой в далечината да се разхожда из надгробните плочи. Беше жена. Човек или поне така мислех. В това тяло не бях с всичкия си и по-трудно определях нещата. Приближих се до нея, когато тя каза:
- По-жив сте отколкото се очаква да бъдете на такова място.
Усмихнах се на момичето и й отвърнах:
- Може да се каже същото и за вас. - предполагах, че щеше да е грубо да попитам защо е дошла или по-скоро при кого. - Казвам се Майкъл Хофман. Приятно ми е да се запознаем.
Не бях много уверен, но като първи опит да се впиша в човешкото общество ми се стори добре.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 2:02 pm

- Може да се каже същото и за вас.Казвам се Майкъл Хофман. Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен ми е приятно, доколкото е възможно.Елизавета Фьодоровна - представих се на свой ред с усмивка и добавих - Може да се каже същото и за мен...Предполагам, че това трябва да го приема като комлпимент, нали?
Не беше нужно да го питам каква работа има на гробищата.Нормалните идваха тук, за да почетат близък, а аз, тъй като нямах нищо общо с нормалните, за да се разхождам и да се чудя дали пък от тук нататък да не започна да си погребвам жертвите в знак на някакво, макар и трудно забележимо, уважение.
-Странно място за запознанства.Трябва ли да очаквам да бъда скастрена, задето навлизам в личното пространство на опечален?Не приемайте въпроса ми като саркастична обида - казах аз и сложих сериозен вид на лицето си.Не че беше ефективно.Никога не съм приличала на нещо повече от разсеяна.Повечето кривогледи бабки си мислеха, че съм напушена или нещо подобно.Клевети!Не бих се показала дрогирана на обществено място.Това означаваше, че рискувам да загубя авторитета, който си бях изградила сред боговете.Изключено да го допусна!Имах разсъдък, макар и в недостиг.Не бях глупава, но ако ме съдеха по човешките стандарти сигурно лудницата би се превърнала в мой дом.Но видът ми, за щастие, оправдава всички "недостатъци".Често ме оприличаваха като женския вариант на капитан Джак Спароу от "Карибски пирати". И бяха прави.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 2:34 pm

- Може да се каже същото и за мен... Предполагам, че това трябва да го приема като комплимент, нали?
Върнах се мислено на първата й реплика при разминаването ни. Засмях се като си помислих, че наистина е по-добре да си жив отколкото мъртъв тук. Първо защото нямаше никой освен живите, които идваха от време на време и второ... хълма отляво закриваше слънцето, пречейки на светлината да достига тук. Душите на погребаните хора отдавна си бяха заминали. Всичко останало в ковчега едва ли би представлявало каквато и да била стойност за семейството.
- Определено! - отвърнах най-накрая на момичето. Името Фьодоровна ми беше познато, но в момента наистина не бях достатъчно съсредоточен та да се сетя. Също косата й напомняше за Ахелой... Не, сигурно си въобразявах. Дадоха ми един свободен ден и аз пак започнах с догадки и следствия. Да си човек беше страхотно. Поне според моите изчисления. Реших, че няма да търся още доказателства, че не е, защото явно щях да сгреша.
Попита дали трябва да бъде скастрена, задето навлизала в личното пространство на някой, загубил близък или приятел... хм, де да бях такъв, за да мога да й отговоря. "Да" или "Не" нямаше значение. Не можех да й дам обективен отговор. Но може би Майкъл знаеше... дали загубата на дъщеря му бе повлияла по някакъв начин на сегашния му живот? Бе трудно да се каже. Да, в началото когато видях разхвърляния апартамент и разпръснатите навсякъде неща малко се учудих, но не отдадох прекалено внимание.
И все пак това бях аз, а не Майкъл Хофман.
- Не мисля. Тук съм при... дъщеря си. - прозвуча странно както го казах. Не мислех да го правя, но тя попита, а и това не бе секретна информация доколкото знаех. - Ами вие? - измина известно време, в което момичето ми изглеждаше раздвоено дали да ми каже или не. - Съжалявам, ако съм навлезнал прекалено дълбоко. Предлагам ви да сменим темата.
Страхотно предложение, няма що! Защо направо не я попитах дали гледа "Спайдърмен" или "Телетъбис"?! Не бях особено запознат с човешките теми на разговор. Просто защото не ми се случваше често да използвам такива. Нямаше какво да правя, така че реших да завържа някакъв разговор с момичето.
- От тук ли сте?




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 4:29 pm

При дъщеря му?Не ми изглеждаше достатъчно възрастен, че да си позволи семейство, но явно не само имаше, но и то вече бе в отвъдното.Май тук трябваше да изкажа съболезнованията си, но той побърза да смени темата.По-добре, задушевните разговори не бяха моята сила.
- От тук ли сте?
-Не особено.От Русия.Без определен град .
Аз не можех да се застоявам на едно място.Убийствата изискват движение, колкото и брутално да звучи.Всъщност, не можех да се оприлича на зла.По-скоро на...психясала.Но и това бе твърде крайно.Аз отнемах животи и това бе факт.Нямаше смисъл да търся смисъл в безмисленото.Ако го направех, сигурно щях да се превърна в много сиротна душа с много идеи за самоубйство.Не бих си го причинила.
-Вие вероятно сте от тук - казах аз, защото бях почти сигурна.Та нали детето му бе погребано в този град?Не ми изглеждаше на отдал се на вечни мъки баща, но явно бе добър в прикриването на чувства.Аз не бях...Че от къде такива?Докоснах леко пръстена си.Не го бях пълнила с отрова от вече няколко месеца.Течност имаше само в една от розичките.Не че в момента изпитвах непреодолима нужда да пея, но една сирена никога не биваше да остава "невъоръжена".Не ми беше позволено да използвам пистолети или ножове.Ние убивахме чисто и с финес.Гузната съвест не ни хващаше, защото се успокоявахме, че жертвите ни сами са решили да се доближат, защото са харесали гласа ни.Колко удобно!


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 6:29 pm

- Може да се каже. Но попринцип не се задържам много на едно място. - за да не стане съмнително допълних. - Работата ми го изисква.
Така и не бях разбрал какво работи Майкъл Хофман. Когато го срещнах за първи път ми изглеждаше някак си... изтощен. Може би се връщаше късно от работа или нещо такова. Нямаше голямо значение тъй иначе. Беше предоставил тялото си без много проблеми, което бе важното за нас и формалностите нямаха значение. Или поне така мислех до днес. Все пак заради тях бях тук.
Докато стояхме така забелязах, че Елизавета поставя ръка на пръстена си. Беше с рози и странно защо ми приличаше на един, който имахме отгоре...
- Сирена си, нали? - въпросът излезе толкова внезапно след мислите ми, че момичето се стресна в начало. Сигурно не бе прието да се пита за расата в човешкия свят. Направих го, защото бях повече от сигурен. Имах добра памет и разпознавах нещата като ги видя. Ако не бе сирена, тогава защо носи пръстен като този?! Каквото знаех за тези създания не беше много, но достатъчно да разбера, че не са точно добрите в детските приказки. Беше изумително как привличаха хората с песните си, но дотук. След това картинката ставаше грозна.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 6:53 pm

Въпросът му ми дойде като гръм от ясно небе.Никое човешко същество не би разбрало какво съм.Е, хората да, но мъжът пред мен явно нямаше много общо с хомо сапиенс освен външния вид.Това не ме накара да изостря сетивата си...веднага.Но не предприех нищо.Странни бяха тези, които когато чуеха, че събеседникът им е свръхестествено същество се подготвят за битка.Всякаш това, което не е човек е задължително диво и не притежава разум.Колко примитивно да си помислиш това!
- Може би.Защо се съмняваш в човешката ми същност?Защото на теб ти липсва такава?
Надявах се Майкъл да не приеме последния ми въпрос лично и да се засегне, защото не исках каквото и да било неивестно за мен същество да се засяга в мое присъствие.Никога не са ми харесвали последствията.Наречете го предпазливост или просто една от малкото ми трезви мисли напоследък.Колко изкушаващо да посетя Сумрака...само за миг.Но не, исках си отлично здравословно състояние поне до утре.
- Извини ме за грубостта, ако е имало такава, но аз не съм просто любопитна.Интересува ме дали трябва да побягна сега или, може би, малко по-късно - казах и се усмихнах колкото се може по-любезно.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 7:22 pm

Уау. Не очаквах точно това. Мислех, че ще избяга още преди да съм довършил предположението си. Попринцип така правеха. Трябваше да ги гоня през градовете, ако ми се изплъзнеха. Но сега не ми беше казано да я убивам или водя горе, така че отпуснах рамене и усмивката отново се появи на лицето му. Беше хубаво да е почивен ден. Не трябваше да се тревожа за куп неща както обикновено.
- Може и да ми липсва човещината, но няма нужда да бягаш. Поне не и сега. - опитвах се да я успокоя доколкото бе възможно. - Утре може.
Засмях се като си помислих, че утре отново съм на работа и сигурно щях да преследвам такива като нея. Не исках да издавам какво съм. Не бях типичния представител на ангел. Една от десетте божи заповеди гласеше забрана за убийството, но предполагам, че това не важеше за ангелите, защото доста често се налагаше да го правя. Понякога демони, друг път паднали ангели... нямаше голямо значение кой ще е, а дали задачата ще бъде изпълнена. Така съм научен и се съмнявам това да се промени скоро. Варвари до доказване на противното!
- Сирена ли си родена? - опитах се да бъда възможно най-любезен. Не исках да я плаша. Затова се насочих бавно към една от пейките в гробищата и придадох спокойствие на лицето си. Беше ми любопитно. И въпреки че щях да отклонявам въпроса кой съм аз докрай, знаех че рано или късно ще се появи. Предпочитах второто... щях да имам време да измисля подходяща история. Беше ни забранено да казваме кои сме, но това бе само в работните дни, нали?!




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 7:59 pm

- Колко мило да ми позволиш да доживея до утрешния ден, макар и да не съм сигурна, че ще си го прекарам целия.Трябва ли да ти благодаря?
Не ми беше особено спокойно да знам, че някой, който не познавам, почти ме заплаши.Бях убила негов близък или просто ме уведомяваше за хранителния си график?Днес беше ял, утре пак щеше да яде, но този път от мен.Желязна логика!
- Сирена ли си родена? - нима сега проверяваше дали месото е чисто?Аз дори не знаех какъв е той.Всякакви мисли ми преминаваха през главата.Всичките завършваха с моя милост в недостатъчно живо състояние.
- До колкото ми е известно, а повярвай аз съм информирана, сирените не се превръщат, защото няма зараза, която да причини тази "болест".Както при вампирите, например.Те са си чисти вирусопреносители.
Осъзнавах, че още не съм потвърдила с точност, че съм сирена.Е, може би Майкъл нямаше нужда, но това ми бе навик - никога да не разкривам "музикалната" си самоличност.
- Нека да отгатна, ти не би ми казал какво точно си, защото ще е по-забавно да не съм подготвена докато размишлявам, в мъртвешка застиналост, колко от себе си бих запазила там където се ходи след като ми е отнета способността да ходя, въобще.
Не бих свършила със сарказма за нищо на света по простата причина, че ако си го позволя ще ме обхване жалка паника и ще се принудя да запея.Но ако той наистина не бе човек, бе напълно вероятно да объркам нотите и да се появи фалшив тон в песента ми.Поправка: последната ми песен.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 8:20 pm

Какъв дух! Не знаех, че сирените са толкова притеснителни. Не се бях замислял особено над тях, но ми беше останало едно впечатление, че са по-страхливи. Явно съм се бъркал, защото Елизавета тук изобщо не ми изглеждаше страхлива. Напротив. Като изключим арогантността, всичко друго, което виждах беше някакъв опит за смело отбраняване на вида. Малко странно, но разбираемо. По-добре да умреш смело, отколкото жалко в краката на някой.
- Нямам никакви намерения да те убивам, ям или там каквото си решила, че съм намислил. Но работата ми е свързана доста пряко с това и затова не знам дали утре няма да ми кажат да те намеря. - направих малка пауза, в която се надявах напрежението да се е махнало, но не изглеждаше така. Май не подходих с нужната деликатност при последното си изречение, и продължих. - Днес е почивният ми ден и няма да те убивам. Спокойна ли си вече?!
Беше започнало да се стъмва. Дали почивният ми ден траеше 24 часа като човешкия или бе само до 12? Не исках да свършва така бързо, но нямах избор и каквото и да станеше трябваше да се примиря, както обикновено. Понякога мислех над това да дойда на Земята за по дълго време. Просто така - да наблюдавам. Но никога не бих осъществил това. Беше просто красива мечта. Там, откъдето идвах, имаха нужда от мен. Съдът, ангелите... всички задължения, които трябваше да следвам ден след ден, докато накрая света не се свършеше. Сега като се замисля живота ми и този на банков служител не се различаваха много.
- И да, права си. Няма да ти кажа какво съм, защото така е действително е по-забавно. - не знам дали го казах, защото наистина беше или просто се опитвах да замажа положението.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 8:49 pm

Ако не бях сигурна, че Майкъл не е човек, щях да го оприлича на наемен убиец.Логично, ако убиваш, някой да ти се ядоса за смъртта на роднина и да си наеме професионалист, за да те очисти, но напълно нелогично когато нямаш абсолютно никакви свидетели.Сирените наистина умееха да се прикриват.Но очевидно и отмъстителните екстрасенси си имаха почивни дни.Чудно къде кандидатсваш за тази "работа".
- Не мисля да присъствам на това извратено шоу, на което ти би се забавлявал и за това ще прехвърля на някоя не чак толкова касаеща здравето ми тема.Разбираш, твърде млада съм, за да се отдам на подобни притеснения - казах аз, извадих кутийката дамски "Давидов" от джоба на шлифера си и запалих една цигара.Правех го, защото бе необходимо.Все пак, нервите ми не винаги бяха в идеално състояние.Зададох си въпроса дали се пуши на гробища, но мястото не е закрито, следователно е позволено.Е, не би било, ако си под земята.Една от причините да няма мъртъвци заклети пушачи.Колко умно заключение!По-скоро умопомрачително.
-Та така...вече ми е ясно, че си работохолик и съвестен гражданин, но имаш ли семейство освен момиченцето, което си загубил?Не мисля че трябва да се извинявам, че повдигам темата, защото не ти дължа нищо - казах аз и се усмихнах с престорена любезност.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 9:34 pm

Добре, може би този път нямаше да премълча. Аз знаех, че тя е сирена, а тя общо взето нищо. 1 на 0 за мен към информация. Това не ме притесняваше особено, но не беше честно спрямо нея.
Въздъхнах примирен със ситуацията.
- Имам братя. Много, много братя. - засмях се на въпроса й. Да се сприятеляваш с врага... хм, звучеше ми интересно. - И дъщерята не е моя. Тя е на Майкъл Хофман. - щях да кажа приемника, но можеше да прозвучи по-грубо отколкото исках. Живота на Майкъл беше започнал да ми става интересен и сигурно пак щях да се поразровя из нещата му, когато се върнех. Сигурно имаше и други роднини освен мъртвата си дъщеря. Майката? Щях да потърся някаква информация и за нея.
След малко се сетих, че така изведнъж бях казал, че всъщност не аз съм този, за който се представих. Засмях се. Попринцип не смятах тази подробност за важна.
- Явно вече стана абсолютно ясно, че не съм човек. Или че поне не съм Майкъл Хофман. - замислих се над това дали да й кажа. - Знаеш ли, хрумна ми нещо. Ако познаеш какво съм, ще получиш награда! - не че знаех какво иска, но ако познаеше щях директно да я попитам. В почивен ден можем да правим каквото си поискаме със силите, нали...2!




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 10:17 pm

- Обречен си, защото аз винаги мисля правилно и подредено когато имам стимул - казах и от устата ми излезе идеално облаче дим.След това започна "разследването" ми.Нямах нужния брой факти, за да ми дойде просветление, а то при мен не идваше често.Облегнах се на нечий гроб без да ме интересува дали това бе нахлуване в личното пространство на клетника лежащ отдолу.
- Не мога да играя нечестно, нали? - попитах го аз усмихвайки се.Имах предвид да отскоча до Сумрака, разбира се.Там нищо не можеше да ми убегне, но пък ако разбера по този начин можеше и да не получа награда.Чувствах се като кученце, което не може да догони хвърлената пръчка.Несправедливо е по пътя да има котки!
Въздъхнах и се "разрових" във всичката информация, която (уж) Майкъл ми беше предоставил.А той такова нещо не е правил.Ако беше човек щях хубавичко да го напсувам без да ми мигне окото, но се овладях и продължих да напрягам отдавна ненапрягания си мозък.
- Така...Ти сам си призна, че си "нещо", което автоматично означава, че не си човек.Не си Майкъл, следователно или си си сменил името, или паразитираш в истинския Майкъл.Това пък ме довежда до мисълта, че в Сумрака бих могла да видя истинския ти лик, който със сигурност не е...ъм, нормален.Работиш нещо като наемен убиец, който убива други убийци, което пък означава, че не си най-доброто същество във Вселената.Значи съм сигурна, че не си Господ, защото на него му се носи много светла слава, защото "мръсната" работа върши посредством слуги.Извинявай за обидата, ако си вярващ.Но не си и Дявола, защото в противен случай нямаше да ми дадеш срок до утре.Кръвта ти демонична не е, защото наградата, която се предполага, че трябва да получа, ако позная, щеше да ми излезе през носа.Като например, да си дам първородното дете или нещо друго, тъй като аз не ставам за майка.
След няколко минути изморителни спорове със себе си продължих със следствията.
- Имаш много братя, което...хмм, означава че семейството ти е многолюдно, а майка ти и баща ти обичат деца.Да, знам това беше тъпо, задраскай го.Всъщност, почакай, запиши си само крайния резултат - казах аз и всмуках от цигарата си.Сетне се прокашлях и завърших:
- След дълга и прозорлива очна ставка, която не биваше да се получава като монолог, стигнах да извода, че си кавър версия на Хитлер, която си мисли, че е Христос.Съжалявам, ако обиждам Началника на всички християни, но аз съм атеистка и така или иначе ще се пържа в Ада - казах и се засмях.После изведнъж се сепнах.Защо думата "Началник" излезе от устата ми?Защото бе синоним на Господ, а...
- Оу... - промънках и изпуснах без да искам фаса на земята.В момента имах нужда от мама, а знаех, че нямах точно определена такава.



My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 10:41 pm

- Ти си била добра в това! - заключих накрая. Замалко да отгатне, наистина. На няколко пъти ми се стори, че се сети, но явно й трябваха още няколко минути. Може пък и аз да не бях предоставил всички необходими факти. Да видим... семейство, работа, приемник... имаше ли още нещо, за което сега не се сещах?!
Изправих се от пейката и започнах да се разхождам наоколо. Ако й кажех сега, забавното щеше да си отиде. И нямаше да имам възможност да предоставя наградата. Мислил съм над нещата, които смятахме за забранени и как може да си осъден като невменяем, ако подходиш внимателно към ситуацията. Мислех си - почивен ден, без неща за правене, попринцип неразрешена награда, но само в работните дни. Понякога не беше лошо да минаваш гратис.
- Относно еднопосочният ти билет за Ада... мога да направя нещо по въпроса. - започнах да предизвиквам духа за победа в нея. - Ако спечелиш, можеш сама да избереш наградата си. Днес е щастливия ти ден! - опитвах се да не звуча мелодраматично, но не се получи щом се засмях. Може би нямаше да познае и възможността за спасение щеше да си остане висяща във въздуха. - Ще ти дам още малко информация, която да обмислиш. - направих пауза, в която се замислих над това, какво да издам. - Имам баща. За майка - не знам. По някакъв начин съм свързан с душите на съществата. И... преди доста години имахме така да се каже "семеен" проблем, за който съм сигурен, че си чувала.
Да, Луцифер. Очарователно, няма що! Не обичах да говоря за него, но в случая това бе голям коз в нейна полза и се надявах да го разгадае както е.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Вто Май 17, 2011 11:09 pm

"Значи не е Христос или прикрита Мария Магдалена" казах си наум аз.Мария Магдалена!?Личеше си, че мозъкът ми в действителност от доста време не е бил напряган.Трябваше да се поработи по този въпрос.
- Нормално е да има проблеми в семейство с толкова много челяд, но не съм сигурна, че съм чувала за това.Аз по принцип не работя в отдел "Закрила на детето" - казах и се засмях като междувременно стъпках цигарата, за да не стане пожар.Все пак наоколо имаше доста сухи треви и не исках да се пържа в Ада, изцяло нематофорично, преждевременно.
- Да видим...имаш баща. Това означава, че или той е всевишен, че да се множи сам, или са разведени с майка ти.Ако пък наистина нямаш никаква биологична майка, значи баща ти не е човек, но в онзи смисъл, че не е и същество.Това ме довежда до мисълта, че е извънземно.Не е нужно да е зелен.Приеми думата в буквалния смисъл - извън земята.Въпросният скандал е бил преди доста години, което ще рече, че си бил много малък, но пък, ако е така, едва ли би помнил подобни събития.Следователно си безсмъртен, а щом се предполага дори и аз да съм запозната с личния ти живот, заключавам, че си известен безсмъртен.
"А може и божество" - помислих си, но не исках да го казвам на глас от инат.Нямаше да му правя комлименти щом си играе по този начин със съдбата ми.В момента се борех за неизвестна награда и бях почти напълно убедена, че завися от нея.Майкъл намекна, че може да направи нещо с частта с адските мъки, което пък звучеше твърде...да, знам, звучеше си откачено.
- Ох, сега пък излиза, че си Свети Петър.Кажи ми, че не си - казах и го погледнах така всякаш току-що бях разбрала, че Дадо Коледа не съществува.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Вто Май 17, 2011 11:32 pm

Опитвах се да остана с безизразно изражение на лицето, но надигащия се смях изобщо не ми помагаше.
- Не, но мога да ти уредя час при него. Работи без почивен ден и съм сигурен, че ще се радва на малко компания. - усмивката се появи на лицето ми, докато крачех наоколо. Какво още можеше да добавя, че да стане по-ясно?
Бях останал с впечатлението, че Луцифер ще е казал на всички демони, вещици и други свръхестествени му довереници, че тогава бе деня на сътворяването на Ада. От една страна отричах съществуването му, заради измяната, но от друга... не ми се искаше така да се бе случило. Все пак бяхме братя един вид. Глупости! Започвах да се вчовечвам. Там ми беше грешката. Колкото повече време прекарвах тук долу - толкова повече заприличвах на хората. Това ме ядосваше, но не заради глупавата ангелска гордост, а защото наистина смятах, че до една степен те са по-добри от нас.
- Добре, последен опит. И този път жокера е повече от показателен... поне според мен. Прякорът ми е "душевадец". Уникален е, нали?! Не съм го избирал аз, но става като за пред публика. Внася ужаса в залата.





Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Сря Май 18, 2011 12:00 am

Душевадец...в миг си представих някой с черно наметало и с коса в ръката, но пък жетварите нямаха особено голямо родословно дърво, че чак до свади да се стига.Кой "вади" души, убива "грешните" и се познава със Свети Петър?
- По дяв...ангелите!?
Абсолютно, напълно, изцяло, наистина, определено, очевадно...невъзможно!Получавах жестоки халюцинации, нали?Най-вероятно се бе насъбрало толкова много отрицание в мозъка ми, защото си изхвърлих обяда точно до надгробната плоча.Ето, дори организмът ми не можеше да "смели" откритието.Извадих пакетче мокри кърпички от джоба си и обърсах устата си.Не, не беше достатъчно.Вкусът бе ужасен.Изрових и някаква дъвка и задъвках.Просто мразех ментови бонбони.А когато се обърнах, Майкъл (страх ме бе да изреча истинското му име) още си стоеше всякаш не бе просто привидение.Ами, ако реално не беше?Изправих се и изпънах снага гледайки го право в очите.Малко ме делеше от това да спукам едно балонче в лицето му.
- Ти си онова, което си мисля, че мисля, а не съм много сигурна, че съм способна да мисля правилно в момента.Ако мисълта, която преминава през главата ми е истина, значи си имал най-големия "семеен" проблем, за който съм чувала някога.Мисля...или поне се опитвам.Ма*ка му! - не издържах аз и изпсувах.Бях чувала, че нецензурните думи помагат до определена степен на разхлабената психика.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Сря Май 18, 2011 6:16 pm


Е, поне този път позна. Струваше и няколкостотин умрели неврони, но ме нацели. Или поне така мисля...
Със сигурност обаче й стана лошо. Не мислех, че ще реагира така остро на истината. Може би просто не вярваше в такива неща и сега това й дойде в повече. Каза, че е атеист. Знаех, че има два вида невярващи. Такива, които не познават религията и я отричат просто защото не знаят нищо за нея и други, които знаеха прекалено много. Толкова, че да съжалят, че са разпитвали. Може и да имаше нещо свързано с миналото й, че така реагира. Ангелите първо действаме, после питаме и затова често се получават "случайностите".
- Поне получаваш наградата, което е важното в случая... - опитах се да я поуспокоя малко. - Е, какво би искала за усилията? Вече споменах за това с Ада. Ако искаш може да сключим сделка и като тръгнеш да умираш ще те издърпам от долу. Е, какво мислиш?
Почивния ден беше страхотен! Дано и утре бе такъв. Малко се съмнявах, но нали хората казваха, че надеждата умира последна. В моя случай не бе по-различно. Даже вече имах идея за утре. Топло време - плаж - море! Май започвах да свиквам, което не беше добре, защото едва ли щеше да ми се отвори друг ден като този. Но пък си струваше. Не се тревожиш за куп неща като какво правят другите ангели, което не е наред, защо оръжията не са наредени както трябва, кой пак е забравил да подпише списъка за душите... и още, и още, и още много. Свършване нямаха! А сега всичко бе толкова спокойно.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Сря Май 18, 2011 6:50 pm

Свалих шлифера си, защото изведнъж ми бе станало горещо.Промяна в кръвоциркулацията?Може би.Седнах на пейката и разтрих слепоочията си.Моментът на физическо отрицание отмина.Сега следваха въпросите(пълният обрат в психиката настъпваше малко след това).Въпросите бяха задавани от мен и към мен.Например, луда ли съм?Съществува ли наистина Господ?Ангелите или архангелите...не бях запозната с йерархията.Да вярвам ли на Майкъл?Или по-скоро Михаил?Да го наричам по малко име не ми се струваше правилно.Изведнъж започнах да се смея почти истерично.Да, това бе другата стъпка - психичното отрицание.
- Казваш, че има Ад и ти можеш да ме отървеш от него?Какво се предполага да кажа?Да се усмихна или да се сдобия с твоя икона в знак на уважение и благодарност?
Поех дълбоко въздух и продължих почти овладяла се:
- Разясни ми подробностите около сделката, ако обичаш.Предпочитам да съм запозната с това, което е възможно да ми дойде в множко - казах с усмивка.Ето, последния етап - осъзнаването.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Чет Май 19, 2011 9:48 am

Сделки... бях правил много. Но точно такава не. И друг път са ми казвали да спася някой от Ада, но доколкото знаех не беше въпрос на сделка. Обещанието се спазваше и затова не можех да се отрека сега. И кое беше най-лошото, което можеше да стане?! Да ме върнат отгоре насила?! Сигурно, но после щях да му мисля.
- Ти всъщност сключи сделката още когато се съгласи да играеш на играта. Печелиш - получаваш награда, нали? - засмях се и продължих. - Подробности няма. Чисто и просто, дойде ли времето вместо в Ада, отиваш горе.
Беше странно колко просто излезе от устата ми. После със сигурност щях да съжалявам, но какво пък. Понякога ни беше разрешено да правим грешки, нали?! А и Елизавета не ми изглеждаше толкова лош човек, че да гние в Ада. От една страна бях съгласен, че всички го заслужаваме по една или друга причина, и накрая може би всички ще се озовем там. Но още бе рано и можехме да решаваме сами какво ще правим от тук нататък. Нямаше да казвам на Габриел или Рафаил. Не мислех, че ще ме разберат. А и нямаше начин как да научат... мисля.
- Разбира се, може да избереш и нещо друго. Няма голямо значение. Както ти казах, днес е щастливия ти ден!
Ухилих се при мисълта за физиономиите на братята си, ако им кажех. "Ама ти луд ли си?!", "Казах ти, че не трябва да го пускаме на земята.", "Да, още проблеми ни трябваха!", "Все едно си нямахме достатъчно!"... бях абсолютно сигурен, че това щяха да кажат. Все пак 6000 години с тях, все нещичко трябваше да съм научил.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Чет Май 19, 2011 4:09 pm

- Така...съвсем скромно казано, благодарение на свръхинтелигентността ми и вродения разследващ нюх си получавам отмяна на резервацията към Ада и то с помощта на архангел Михаил.Това е...мисля, че трябва да ме впишат в Библията.Сега трябва да си стиснем ръце или да се прекръстя?
Ухилих се и кръстосах крака.Ако там някъде отдолу имаше вечно горяща дупка пълна с мъченици, аз нямаше да успея да й се полюбувам за дълго.
- Днес денят ми не е просто щастлив, а щастливо-объркан.Като мен самата.Но ти ми изглеждаш още по-развълнуван.Да не би да съм пропуснала някакъв детайл, Ваше светейшество?Не искам накрая да остана измамена.Повярвайте, няма да ми е забавно - казах аз и извадих малко патронче от джоба си съдържащо алкохолна напитка, чието име вече не помних.
- Съжалявам за порока - добавих и вдигнах питието във въздуха като за "На здраве".Цигари, алкохол, наркотици...все мои братя и сестри.Мислено се извиних на секса, че го пропуснах, но той вероятно би простил невниманието ми след като в повечето случаи завършваше със смърт.Не моята.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Майкъл Хофман on Пет Май 20, 2011 8:32 pm

Смрачаваше се. И времето се разваляше. Тъкмо се зарадваш на мисълта, че ще е слънчево цял ден и всичко се развалява. Буквално! Започна да вали ситно, но бързо се увеличи и стана порой. Супер! Един от недостатъците на ангелите бе, че не могат да променят времето според нуждите си. Ако искаш да ти е топло, щракаш с пръсти и готово. Илюзията не беше лоша в този случай, но нямаше да оправи нищо особено.
Скрихме се под един надлез, който беше толкова тесен, че беше цяло чудо, че се побрахме.
- Ваше светейшество не ми харесва. Имам си име. И Майкъл също става. Това е името ми на друг език и тъй иначе. - свих рамене, все още замислен за дъжда. Мразех да ми вали! - Ей, чудех се нещо... може да ти се стори малко нелепо, но наистина не съм добре запознат с вашият вид. - мине известно време докато оформя въпроса в главата ми. А там определено звучеше по-добре. - Вие, сирените, имате ли опашки или сте си просто хора?
Глупав въпрос, но когато любопитството е голямо, често се случва това. А и човешкото тяло не помагаше особено. Бях си аз, но и в същия момент не бях. Трудно е, а и аз не го разбирам много, та да се опитвам да обяснявам.
Хрумна ми идеята за някое заведение. Щеше да е сухо и най-вероятно по-топло отколкото вън на дъжда.
- Искаш ли да отидем някъде другаде? Не че нещо, ама като стоим тук, подгизвайки все повече с всеки изминал момент, нищо няма да се случи, освен да се заразим взаимно от пневмония.




Cause every time I go to try to leave
Somethin keeps pullin on my sleeve
I don't wanna, but I gotta stay
These drugs really got ahold of me

avatar
Майкъл Хофман
Archangel
Archangel

Ke$h : 305
Брой мнения : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Елизавета Фьодоровна on Пет Май 20, 2011 10:32 pm

- Просто хора?Аз никога не съм била просто човек, но щом питаш...да, надолу не винаги съм покрита с кожа - казах аз и поставих ръката си в една локва.Не беше достатъчно, разбира се.Трябваше поне половината ми тяло да се намира под вода, за да заприличам на пъстърва.
- Аз не настивам от дъжд.Разбираш, рибешки истории и предпочитания към двата атома водород и един кислород - казах и заджваках към изхода на мъртвилнята - Вече си почти наясно с люспестата част от мен, но аз изпитвам силно любопитство...На теб никне ли ти перушина?Всъщност...отговори ми когато пристигнем там където отиваме.Къде отиваме...Михаил?Майкъл ми мирише на американско от където и да го подуша - казах и на натъртих на руския си акцент.Не за друго, а за да дразня, разбира се.Понякога нарочно изговарях "р" прекалено твърдо, за да го натрия в лицето на западняците, които си въртяха челюстите и езицитие докато възпроизведят звуци на давеща се котка.Жалка картинка.
П.П. Пиши направо в някакво заведение.


My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold.

Come all you pretty fair maids,
whoever you may be
Who love a jolly sailor bold
that ploughs the raging sea.

My heart is pierced by Cupid,
I disdain all glittering gold,
There is nothing that can console me
but my jolly sailor bold...




Spoiler:

avatar
Елизавета Фьодоровна
Mermaid
Mermaid

Ke$h : 686
Брой мнения : 115

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Персефона Долкинс on Нед Май 22, 2011 8:50 pm

Разхождах се из Ню Орлиънс.От скоро бях тук.Не си падах много по парковете и така на татък.Затова пък реших да дойда на гробищата.По мрачно ми се струваше.И сега когато е вечер е идеално.Не знаех дали е позволено,но честно казано и не ми пукаше...седнах на една от плочите.Започнах да разсъждавам нещо си там и да си мисля.Но ето на след малко тишината ми беше нарушена от някаква непозната:
-Здравей-измърмори тя,но аз се направих,че не съм я чула изобщо.След още малко мълчание реших да отговоря какво пък толкова:
-Здравей и на теб-казах и аз и имах чувството,че звуча глупаво.


avatar
Персефона Долкинс
Завист
Завист

Female Cat
Ke$h : 235
Брой мнения : 24
Age : 18
Job/hobbies : Сервитьорка в "Krystal"fast food restorant
Humor : Щом мисля,че съм в ада...следоватено съм там.

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: St. Louis Cemetery

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите