Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Grey Kennet

Предишната тема Следващата тема Go down

Grey Kennet

Писане by Grey on Вто Май 17, 2011 4:12 pm



Grey Kennet


demon



creating illusions, empathy







Крачеше нервно из чакалнята на интнзивното отделение. Не вярваше, че е чак толкова трудно да наместят кокалите й. Какво изобщо правеше в интензивното, когато това се случваше в травматологията? Трябваше да разбере какво става вътре и неведението в ситуацията никак не му помагаше. Прииска му се да скубе косите си, да плати цялото състояние пари на Земята, за да я спасят, но тези доктори все още не приемаха нищо... не даваха обещания и не потвърждаваха неизказаните си опасения и диагнози... просто мълчаха. Мълчаха и не показваха дори капка лоши мисли пред господин Кенет. А той... той си мислеше най- лошото и успяваше да го осъществи в ума си. Умираше с всяка изминала секунда, отново и отново, повече, отколкото всъщност умираше жената от другата страна. До тук с кариерата му... до тук с брака му и всички останали щастливи моменти. До тук със способностите му. Ако те не можеха да върнат неговата Виена, то определено не му бяха нужни и беше готов да се откаже от тях. Едва ли щеше да успее да я върне по този начин, но нищо не му пречеше да опита.
Грей се огледа несигурен в себе си и околната среда. Нито капка алкохол не бе пробила своя път в организма му пред последните дванайсет часа, а се чувстваше така, сякаш е погълнал повече от половин бутилка силен, домашен и доста стар скоч. Всичко пред погледа му се замъгляваше, а това го правеше още по- неспособен да приеме действителността и че в момента, отвъд голямата врата, русокосата Виена се бореше за своя живот. Движенията му ставаха все по-забавени и неадекватни, докато не изгуби изцяло представа за времето.
-Господин Кенет! Господин Кенет, погледнете ме.- ниската, млада сестра звучеше толкова далечно, че не можеше да разбере от къде идваше гласа й. Виждаше единствено краката й, обути в белите, работни обувчици.- Господин Кенет, аз много съжалявам, мис Виена не успя да се спаси...- думите й останаха като фон на помещението. Ръката му се протегна, за да намери упора на рамото й и да се изправи.-... ребрата й се бяха натрошили и впили в белите...
Отново изчезна, докато се изправяше, подпрял се на нея и крачеше бавно по дългия коридор към операционната зала... толкова далеч му се струваше тя, сякаш вървеше цяла вечност до нея.

След два дни, 2007 година

Гледаше я. За последно я гледаше преди всичко да свърши и тя да потъне дълбоко в земята. Сърцето му се раздираше силно и непоносимо, а в ума му се повтаряше за пореден път техния общ инцидент. Просто не трябваше да се отдават на скално катерене. Не и този ден, не в този час. Въздъхна. Косата й беше все така прекрасна и лъскава... сам я бе измил с любимия й шампоан; кожата й беше по- бледа от обикновеното, а клепачите й притежаваха лек, розов цвят, придаден от грима, почти идентичен на устните й, за който отново се беше погрижил сам. Изглеждаше толкова млада и замръзнала във времето, че му беше трудно да затвори ковчега и да я обрече на път към Рая, едва ли толкова мило и човечно същество като нея би могло да иде в Ада. Преглътна тежко, за да възпре сълзите, които се опитваха да се освободят. Желаеше само да поеме на път с нея. Толкова трудно ли беше? Толкова трудно колкото му се струваше? Чувстваше, че има още работа на земята, работа, която трябваше да извърши заради нея. Стисна очите си и категорично отказа да пропусне солените капчици от очите си. Обърна се назад към онази малка група хора, която се опитваше да бъде до него. Поклати глава отрицателно без да отваря очи, за да погледне тъжните им физиономии. Махна пренебрежително с ръка, давайки им знак, че е по- добре да си идат.
Приближи се до ковчега. Целуна за последно тези розови устни и погали къдравата й коса, отмествайки един кичур от лицето й. Спеше толкова безгрижно в своето вечно легло. Изглеждаше по- млада, отколкото бе била някога, по- спокойно, сякаш просто бе заспала и Грей Кенет се чувстваше задължен да я почувства още веднъж... да провери дали не беше жива, дали неговата целувка нямаше да я съживи, както се съживяваше принцеса. Неговата принцеса... неговата принцеса не се бе събудила и не се будеше.
Затвори ковчега й бавно и със съжаление.
-Спи моя сладка!- пророни тихо Грей и затвори големия му капак преди да спусне ковчега в дупката.
Помаха тъжно надолу и хвърли първата лопата пръст. Бавно и славно, подобаващо я изпращаше с тяхната любима, нежна песен, заравяше я и всяка копка го убиваше бавно и сигурно.

Години наред, Грей Кенет градеше своята кариера сред обикновените хора. Почти се бе отказал от онзи странен свят, както и способностите си, докато не осиновява дете с дарба, достатъчно голямо, че да тръгне само след година на училище в академия "Мистик", която завършва и самия той преди години. В моментна той се подвизава като супер богат, млад татко на петнадесет годишна госпожица.






FC: Matt Bomer| age: 32 | race: demon



Последната промяна е направена от Кейт Джон на Нед Дек 30, 2012 9:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Grey
Evil one
Evil one

Ke$h : 195
Брой мнения : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Grey Kennet

Писане by Nicole Davis on Вто Май 17, 2011 4:23 pm

Добре дошъл , попълни профила си . Екипът на "Dark Thoughts" ти пожелава приятна игра.






This time, baby,
I'll be bulletproof.
avatar
Nicole Davis
Похот
Похот

Female Pig
Ke$h : 2702
Брой мнения : 106
Age : 22

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите