Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
Чаосвник
Изтегли своето късметче!
Приятели на форума
Ивон Чезаре
2 posters
Страница 1 от 1
Ивон Чезаре
Форт Кент, щата Мейн
12 август 1986г.
Каролин Чезаре отиде на Панаира за пръв път в живота си. Едуардо Чезаре, съпругът ù, я държеше за ръка. Другата ù ръка бе поставена върху издутината на корема ù. Когато някоя атракция привлечеше вниманието ù, сякаш да покаже дали одобрява избора ù. Жената се смееше всеки път, когато усетеше неодобрението на бебето си, а Едуардо ù прошепваше с любов, че е луда, побъркана, бебето не може да разбира.
Каролин се смееше с гласа на жена, която ще става майка.
Телефонът на Едуардо иззвъня. Каролин помръкна.
- Еди, не и днес.
- Съжалявам, скъпа, мислех, че съм го изключил. Късно е, трябва вдигна. Няма да се бавя много.
Жената погледна настрани и кимна.
- Върви. Аз и без това се изморих.
Той кимна. В очите му се четеше дълбоко съжаление и Каролин му прости веднага. Огледа се за място, където да седне, но всичко беше или заето, или неподходящо. Тогава пред погледа ù се изпречи шатрата на някаква гадателка. Хората я подминаваха, сковани от предразсъдъци.
Каролин искаше да повика Едуардо, за да му каже, че ще отиде при гадателката, но той се бе изгубил в тълпата. Тя постави двете си ръце върху корема, сякаш за да го защити и се промуши през процепа.
Бебето започна да рита и тя изпита слаба болка. Погали корема си и отново се зачуди дали в действителност то разбира нещичко от случващото се.
В шатрата беше много тъмно, затова Каролин трябваше много да внимава къде стъпва. Едно беше сигурно – добре се бяха погрижили за обстановката. Разнасяше се тиха, мистична музика, сякаш от всякъде, миришеше на странни, екзотични билки и изпарения, а в центъра имаше маса с два стола. Единият беше за клиентелата, а другият бе зает от гадателката. Каролин видя силуета ù, но не и лицето. Приближи се още малко. На масата имаше пръснати карти таро. Помещението се осветяваше само от няколко свещи.
Жената не дочака покана, а зае мястото срещу гадателката.
Тогава тя вдигна рязко главата си.
Каролин ахна.
Може би беше от отблясъците на свещта, но лицето на гадателката бе твърде зловещо и неестествено, за да е истинско. Тя се наклони на една страна и се втренчи в Каролин с безумен поглед. След няколко секунди тръсна глава и погледът ù се проясни.
Беше красива циганка без възраст. Тежката ù черна коса бе разпиляна във въздуха; в нея бяха вплетени какви ли не плитчици и предмети. Ръцете ù бяха чисти и деликатни, защото никога не бяха извършвала някакъв физически труд; бяха докосвали единствено гладката повърхност на картите си. Пръстите ù бяха накичени с много пръстени, завършваха с дълги, вдъхващи страх нокти, боядисани в кървавочервено.
- Здравей, дете мое. Името ми е Кризма и съм виждала неща, които не са позволени на никой смъртен. Казвам само истината, а истината невинаги е това, което искаш да чуеш. Ако си готова за това, което ще ти кажа, затвори очи и запомни думите ми. Аз вече знам бъдещето. Видях бъдещето на детето ти.
- На… бебето ми? – възкликна Каролин.
- Момичето ти е прокълнато. Една жена, ваша прародителка на име Исадора е изрекла предсмъртно проклятие, насочено към първата жена от нейния род, която се роди на датата на смъртта ù. Късно е да направите аборт, без да пострадате, затова убийте бебето, веднага щом се роди.
Каролин скочи на крака.
- Какво говорите!? Не желая да слушам подобни неща.
- Детето е прокълнато. Ще живее трудно. Ще е в тежест на себе си и на обществото. Така е по-добре. Убийте го, преди да е станало късно.
Ивон Исадора Чезаре
( 31 октомври 1986г. - )
17 януари 1995г.
Каролин и Едуардо Чезаре наблюдаваха как мъжете в черни костюми отвеждат единствената им дъщеря. Тя беше упоена, но все още имаше сили да дере бузите си и да крещи, че родителите ù умрат, затова, моля ви, моля ви, направете нещо.
Каролин се откъсна от треперещите ръце на Едуардо и догони последният от мъжете.
- Къде я водите? – попита тя. Една сълза се бе поспряла в ъгълчето на устните ù.
- Госпожо, успокойте се. Ивон е в сигурни ръце. Ние сме доктори.
- Не приличате на доктори. Моля ви, не ù правете нищо лошо, те само дете.
- Ивон е в сигурни ръце – повтори той. – Ще имате право да я виждате, но изчакайте ние да се свържем с вас.
По бузите на Каролин избиха червени петна.
- Къде я водите? Трябва да ми кажете! Това е отвличане! Еди! Еди! Обади се в полицията, те отвличат дъщеря ни. – Думите се размазваха от хлиповете ù, но всички разбираха смисъла им.
Едуардо се приближи и я прегърна през раменете. Погледна мъжът умоляващо.
- Госпожо, ето визитката ми. Може да ми звъните по всяко време и да ме питате за дъщеря си, а аз ще ви казвам всичко, което желаете да научите. Ако искате, позвънете в полицията, но те ще ви уверят в същото, което и аз. Тук съм, за да помогна на Ивон.
- Да, да, разбира се – предаде се Каролин. – Съжалявам за думите си. Целият този стрес…
- Разбирам ви, госпожо, а сега трябва да тръгвам. Ще се свържем с вас скоро.
Институт за изследване на паранормални явления
САЩ, Вирджиния
23 февруари 1995г.
- Ивон, трябва да хапнеш нещо – каза сестрата нежно. Малкото момиче с русата коса и малките пръсти не помръдна. Сестрата се обърна към доктора за помощ.
Едгар Дж. Далтън наблюдаваше отстрани.
- Аз ще поема от тук – каза той и направи жест, с който недвусмислено показваше, че иска да ги оставят насаме.
Докторът излезе, следван от сестрата.
- Здравей, Ивон – каза Едгар. – Помниш ли ме?
Тя го погледна. Не каза нищо, дори не кимна, но го погледна. В нейният случай това значеше много.
- Намираш в Института за изследване на паранормални явления. Разбираш ли какво ти казвам? Някой хора биха те сметнали за луда, а това е много, много лошо. Виждаш ли, ние осигуряваме правилното лечение. Ако ни съдействаш, ще излезеш от тук, а състоянието ти ще бъде овладяно. Ще видиш отново родителите си. Разбираш ли?
Ивон погледна прозореца. Нямаше кой знае какъв изглед – само небе.
- Близнаците умират в омраза. Родителите ми са там. Трябва да ги спасите. – Повтаряше само това, откакто бяха дошли. Едгар разтри слепоочията си с пръсти.
- Не мога да разбера какво става в главата ти. Трябва да ми помогнеш.
Момиченцето не отреагира. Едгар излезе от стаята-килия с номер 239 и заключи след себе си.
25 февруари 1995г.
- Госпожо Чезаре, направихме пълни изследвания на дъщеря ви, но все още не можем да поставим диагноза. Настояваме да задържим Ивон при нас, доколкото е нужно. Ако желаете да я посещавате, ще получите адрес и телефонен номер, създаден специално за случая на дъщеря ви. Винаги има човек, който да вдигне слушалката, така че информацията за състоянието на дъщеря ви, ще е постоянна. Смятаме, че Ивон има някакви… по-специални способности, които трябва да изследваме, за да се уверим, че не е опасна за обществото. Да, да, напълно ви разбирам. Бихте ли повторили? Връзката е лоша… О! Да, напълно възможно е да прехвърлите попечителството върху нея на нас. Да, разбира се. Момче или момиче? Поздравления. Надявам се да сте щастливи. Повече няма да ви досаждам. Само един последен въпрос – случайно вие или съпругът ви да имате близнак? А познавате ли такива? Добре, благодаря. Това е всичко.
9 април 1999г.
Писъкът огласи отделението. Пазачът се втурна към стая 239.
Ивон късаше нощницата си и дереше кожата си.
- Близнаците! Близнаците!
11 септември 2001г.
Бележки по случая от Едгар Дж. Далтън
Сестра Ла Рос открила Ивон с прерязани вени. Часът е 06.17. Санитарите откликват веднага и откарват Ивон в интензивното. След половин час е стабилизирана и упоена.
Няколко часа по-късно пътнически самолет се блъска в Северната кула на Световния търговски център. Ивон се събужда с писъци. Докато санитарите се борят с нея, втори самолет се блъска в Южната кула. Ивон получава гърч.
Налага се да ù дадем силна доза приспивателно, за да изкара деня, без инциденти.
Оставам до леглото ù цяла нощ.
По-късно научавам, че родителите ù са сред хилядите загинали.
Близнаците умират в омраза, мисля си.
31 октомври 2004г.
Ивон празнува рожденият си ден. Утре по това време ще е на свобода. Тя прегръща Едгар Дж. Далтън, който ù е като баща. Все още скърби за истинските си родители. Знае, че там някъде има брат или сестра и смята да се запознае лично с нея или него.
12 август 1986г.
Каролин Чезаре отиде на Панаира за пръв път в живота си. Едуардо Чезаре, съпругът ù, я държеше за ръка. Другата ù ръка бе поставена върху издутината на корема ù. Когато някоя атракция привлечеше вниманието ù, сякаш да покаже дали одобрява избора ù. Жената се смееше всеки път, когато усетеше неодобрението на бебето си, а Едуардо ù прошепваше с любов, че е луда, побъркана, бебето не може да разбира.
Каролин се смееше с гласа на жена, която ще става майка.
Телефонът на Едуардо иззвъня. Каролин помръкна.
- Еди, не и днес.
- Съжалявам, скъпа, мислех, че съм го изключил. Късно е, трябва вдигна. Няма да се бавя много.
Жената погледна настрани и кимна.
- Върви. Аз и без това се изморих.
Той кимна. В очите му се четеше дълбоко съжаление и Каролин му прости веднага. Огледа се за място, където да седне, но всичко беше или заето, или неподходящо. Тогава пред погледа ù се изпречи шатрата на някаква гадателка. Хората я подминаваха, сковани от предразсъдъци.
Каролин искаше да повика Едуардо, за да му каже, че ще отиде при гадателката, но той се бе изгубил в тълпата. Тя постави двете си ръце върху корема, сякаш за да го защити и се промуши през процепа.
Бебето започна да рита и тя изпита слаба болка. Погали корема си и отново се зачуди дали в действителност то разбира нещичко от случващото се.
В шатрата беше много тъмно, затова Каролин трябваше много да внимава къде стъпва. Едно беше сигурно – добре се бяха погрижили за обстановката. Разнасяше се тиха, мистична музика, сякаш от всякъде, миришеше на странни, екзотични билки и изпарения, а в центъра имаше маса с два стола. Единият беше за клиентелата, а другият бе зает от гадателката. Каролин видя силуета ù, но не и лицето. Приближи се още малко. На масата имаше пръснати карти таро. Помещението се осветяваше само от няколко свещи.
Жената не дочака покана, а зае мястото срещу гадателката.
Тогава тя вдигна рязко главата си.
Каролин ахна.
Може би беше от отблясъците на свещта, но лицето на гадателката бе твърде зловещо и неестествено, за да е истинско. Тя се наклони на една страна и се втренчи в Каролин с безумен поглед. След няколко секунди тръсна глава и погледът ù се проясни.
Беше красива циганка без възраст. Тежката ù черна коса бе разпиляна във въздуха; в нея бяха вплетени какви ли не плитчици и предмети. Ръцете ù бяха чисти и деликатни, защото никога не бяха извършвала някакъв физически труд; бяха докосвали единствено гладката повърхност на картите си. Пръстите ù бяха накичени с много пръстени, завършваха с дълги, вдъхващи страх нокти, боядисани в кървавочервено.
- Здравей, дете мое. Името ми е Кризма и съм виждала неща, които не са позволени на никой смъртен. Казвам само истината, а истината невинаги е това, което искаш да чуеш. Ако си готова за това, което ще ти кажа, затвори очи и запомни думите ми. Аз вече знам бъдещето. Видях бъдещето на детето ти.
- На… бебето ми? – възкликна Каролин.
- Момичето ти е прокълнато. Една жена, ваша прародителка на име Исадора е изрекла предсмъртно проклятие, насочено към първата жена от нейния род, която се роди на датата на смъртта ù. Късно е да направите аборт, без да пострадате, затова убийте бебето, веднага щом се роди.
Каролин скочи на крака.
- Какво говорите!? Не желая да слушам подобни неща.
- Детето е прокълнато. Ще живее трудно. Ще е в тежест на себе си и на обществото. Така е по-добре. Убийте го, преди да е станало късно.
Ивон Исадора Чезаре
( 31 октомври 1986г. - )
17 януари 1995г.
Каролин и Едуардо Чезаре наблюдаваха как мъжете в черни костюми отвеждат единствената им дъщеря. Тя беше упоена, но все още имаше сили да дере бузите си и да крещи, че родителите ù умрат, затова, моля ви, моля ви, направете нещо.
Каролин се откъсна от треперещите ръце на Едуардо и догони последният от мъжете.
- Къде я водите? – попита тя. Една сълза се бе поспряла в ъгълчето на устните ù.
- Госпожо, успокойте се. Ивон е в сигурни ръце. Ние сме доктори.
- Не приличате на доктори. Моля ви, не ù правете нищо лошо, те само дете.
- Ивон е в сигурни ръце – повтори той. – Ще имате право да я виждате, но изчакайте ние да се свържем с вас.
По бузите на Каролин избиха червени петна.
- Къде я водите? Трябва да ми кажете! Това е отвличане! Еди! Еди! Обади се в полицията, те отвличат дъщеря ни. – Думите се размазваха от хлиповете ù, но всички разбираха смисъла им.
Едуардо се приближи и я прегърна през раменете. Погледна мъжът умоляващо.
- Госпожо, ето визитката ми. Може да ми звъните по всяко време и да ме питате за дъщеря си, а аз ще ви казвам всичко, което желаете да научите. Ако искате, позвънете в полицията, но те ще ви уверят в същото, което и аз. Тук съм, за да помогна на Ивон.
- Да, да, разбира се – предаде се Каролин. – Съжалявам за думите си. Целият този стрес…
- Разбирам ви, госпожо, а сега трябва да тръгвам. Ще се свържем с вас скоро.
Институт за изследване на паранормални явления
САЩ, Вирджиния
23 февруари 1995г.
- Ивон, трябва да хапнеш нещо – каза сестрата нежно. Малкото момиче с русата коса и малките пръсти не помръдна. Сестрата се обърна към доктора за помощ.
Едгар Дж. Далтън наблюдаваше отстрани.
- Аз ще поема от тук – каза той и направи жест, с който недвусмислено показваше, че иска да ги оставят насаме.
Докторът излезе, следван от сестрата.
- Здравей, Ивон – каза Едгар. – Помниш ли ме?
Тя го погледна. Не каза нищо, дори не кимна, но го погледна. В нейният случай това значеше много.
- Намираш в Института за изследване на паранормални явления. Разбираш ли какво ти казвам? Някой хора биха те сметнали за луда, а това е много, много лошо. Виждаш ли, ние осигуряваме правилното лечение. Ако ни съдействаш, ще излезеш от тук, а състоянието ти ще бъде овладяно. Ще видиш отново родителите си. Разбираш ли?
Ивон погледна прозореца. Нямаше кой знае какъв изглед – само небе.
- Близнаците умират в омраза. Родителите ми са там. Трябва да ги спасите. – Повтаряше само това, откакто бяха дошли. Едгар разтри слепоочията си с пръсти.
- Не мога да разбера какво става в главата ти. Трябва да ми помогнеш.
Момиченцето не отреагира. Едгар излезе от стаята-килия с номер 239 и заключи след себе си.
25 февруари 1995г.
- Госпожо Чезаре, направихме пълни изследвания на дъщеря ви, но все още не можем да поставим диагноза. Настояваме да задържим Ивон при нас, доколкото е нужно. Ако желаете да я посещавате, ще получите адрес и телефонен номер, създаден специално за случая на дъщеря ви. Винаги има човек, който да вдигне слушалката, така че информацията за състоянието на дъщеря ви, ще е постоянна. Смятаме, че Ивон има някакви… по-специални способности, които трябва да изследваме, за да се уверим, че не е опасна за обществото. Да, да, напълно ви разбирам. Бихте ли повторили? Връзката е лоша… О! Да, напълно възможно е да прехвърлите попечителството върху нея на нас. Да, разбира се. Момче или момиче? Поздравления. Надявам се да сте щастливи. Повече няма да ви досаждам. Само един последен въпрос – случайно вие или съпругът ви да имате близнак? А познавате ли такива? Добре, благодаря. Това е всичко.
9 април 1999г.
Писъкът огласи отделението. Пазачът се втурна към стая 239.
Ивон късаше нощницата си и дереше кожата си.
- Близнаците! Близнаците!
11 септември 2001г.
Бележки по случая от Едгар Дж. Далтън
Сестра Ла Рос открила Ивон с прерязани вени. Часът е 06.17. Санитарите откликват веднага и откарват Ивон в интензивното. След половин час е стабилизирана и упоена.
Няколко часа по-късно пътнически самолет се блъска в Северната кула на Световния търговски център. Ивон се събужда с писъци. Докато санитарите се борят с нея, втори самолет се блъска в Южната кула. Ивон получава гърч.
Налага се да ù дадем силна доза приспивателно, за да изкара деня, без инциденти.
Оставам до леглото ù цяла нощ.
По-късно научавам, че родителите ù са сред хилядите загинали.
Близнаците умират в омраза, мисля си.
31 октомври 2004г.
Ивон празнува рожденият си ден. Утре по това време ще е на свобода. Тя прегръща Едгар Дж. Далтън, който ù е като баща. Все още скърби за истинските си родители. Знае, че там някъде има брат или сестра и смята да се запознае лично с нея или него.
Yvonne- Human with ability
- Ke$h : 145
Брой мнения : 8
Re: Ивон Чезаре
Много интересен герой! Добре дошла, мила!
Nicole Davis- Похот
-
Ke$h : 2702
Брой мнения : 106
Age : 28
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.
» searching for : Някой за РП
Чет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.
» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Съб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.
» Searching for : Брат, сестра, връзка....
Нед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя
» Отсъствия!
Нед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.
» Octavia Books
Чет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус
» стаята на Хънс на вторият етаж
Сря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson
» New Orleans Public Library
Вто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес
» Париж, Франция; преди 4 години
Пет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.