Hidden in their dark thoughts


Join the forum, it's quick and easy

Hidden in their dark thoughts
Hidden in their dark thoughts
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Ивон Чезаре Our-community_zpsefee06d9
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
» Изоставената лудница "Лорънс"
Ивон Чезаре EmptyПет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.

» searching for : Някой за РП
Ивон Чезаре EmptyЧет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.

» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Ивон Чезаре EmptyСъб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.

»  Searching for : Брат, сестра, връзка....
Ивон Чезаре EmptyНед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя

» Отсъствия!
Ивон Чезаре EmptyНед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.

»  Octavia Books
Ивон Чезаре EmptyЧет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус

» стаята на Хънс на вторият етаж
Ивон Чезаре EmptyСря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson

»  New Orleans Public Library
Ивон Чезаре EmptyВто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес

» Париж, Франция; преди 4 години
Ивон Чезаре EmptyПет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.

Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Ивон Чезаре

2 posters

Go down

Ивон Чезаре Empty Ивон Чезаре

Писане by Yvonne Чет Май 19, 2011 10:08 pm

Форт Кент, щата Мейн

12 август 1986г.

Каролин Чезаре отиде на Панаира за пръв път в живота си. Едуардо Чезаре, съпругът ù, я държеше за ръка. Другата ù ръка бе поставена върху издутината на корема ù. Когато някоя атракция привлечеше вниманието ù, сякаш да покаже дали одобрява избора ù. Жената се смееше всеки път, когато усетеше неодобрението на бебето си, а Едуардо ù прошепваше с любов, че е луда, побъркана, бебето не може да разбира.
Каролин се смееше с гласа на жена, която ще става майка.
Телефонът на Едуардо иззвъня. Каролин помръкна.
- Еди, не и днес.
- Съжалявам, скъпа, мислех, че съм го изключил. Късно е, трябва вдигна. Няма да се бавя много.
Жената погледна настрани и кимна.
- Върви. Аз и без това се изморих.
Той кимна. В очите му се четеше дълбоко съжаление и Каролин му прости веднага. Огледа се за място, където да седне, но всичко беше или заето, или неподходящо. Тогава пред погледа ù се изпречи шатрата на някаква гадателка. Хората я подминаваха, сковани от предразсъдъци.
Каролин искаше да повика Едуардо, за да му каже, че ще отиде при гадателката, но той се бе изгубил в тълпата. Тя постави двете си ръце върху корема, сякаш за да го защити и се промуши през процепа.
Бебето започна да рита и тя изпита слаба болка. Погали корема си и отново се зачуди дали в действителност то разбира нещичко от случващото се.
В шатрата беше много тъмно, затова Каролин трябваше много да внимава къде стъпва. Едно беше сигурно – добре се бяха погрижили за обстановката. Разнасяше се тиха, мистична музика, сякаш от всякъде, миришеше на странни, екзотични билки и изпарения, а в центъра имаше маса с два стола. Единият беше за клиентелата, а другият бе зает от гадателката. Каролин видя силуета ù, но не и лицето. Приближи се още малко. На масата имаше пръснати карти таро. Помещението се осветяваше само от няколко свещи.
Жената не дочака покана, а зае мястото срещу гадателката.
Тогава тя вдигна рязко главата си.
Каролин ахна.
Може би беше от отблясъците на свещта, но лицето на гадателката бе твърде зловещо и неестествено, за да е истинско. Тя се наклони на една страна и се втренчи в Каролин с безумен поглед. След няколко секунди тръсна глава и погледът ù се проясни.
Беше красива циганка без възраст. Тежката ù черна коса бе разпиляна във въздуха; в нея бяха вплетени какви ли не плитчици и предмети. Ръцете ù бяха чисти и деликатни, защото никога не бяха извършвала някакъв физически труд; бяха докосвали единствено гладката повърхност на картите си. Пръстите ù бяха накичени с много пръстени, завършваха с дълги, вдъхващи страх нокти, боядисани в кървавочервено.
- Здравей, дете мое. Името ми е Кризма и съм виждала неща, които не са позволени на никой смъртен. Казвам само истината, а истината невинаги е това, което искаш да чуеш. Ако си готова за това, което ще ти кажа, затвори очи и запомни думите ми. Аз вече знам бъдещето. Видях бъдещето на детето ти.
- На… бебето ми? – възкликна Каролин.
- Момичето ти е прокълнато. Една жена, ваша прародителка на име Исадора е изрекла предсмъртно проклятие, насочено към първата жена от нейния род, която се роди на датата на смъртта ù. Късно е да направите аборт, без да пострадате, затова убийте бебето, веднага щом се роди.
Каролин скочи на крака.
- Какво говорите!? Не желая да слушам подобни неща.
- Детето е прокълнато. Ще живее трудно. Ще е в тежест на себе си и на обществото. Така е по-добре. Убийте го, преди да е станало късно.


Ивон Чезаре Ivy
Ивон Исадора Чезаре
( 31 октомври 1986г. - )

17 януари 1995г.
Каролин и Едуардо Чезаре наблюдаваха как мъжете в черни костюми отвеждат единствената им дъщеря. Тя беше упоена, но все още имаше сили да дере бузите си и да крещи, че родителите ù умрат, затова, моля ви, моля ви, направете нещо.
Каролин се откъсна от треперещите ръце на Едуардо и догони последният от мъжете.
- Къде я водите? – попита тя. Една сълза се бе поспряла в ъгълчето на устните ù.
- Госпожо, успокойте се. Ивон е в сигурни ръце. Ние сме доктори.
- Не приличате на доктори. Моля ви, не ù правете нищо лошо, те само дете.
- Ивон е в сигурни ръце – повтори той. – Ще имате право да я виждате, но изчакайте ние да се свържем с вас.
По бузите на Каролин избиха червени петна.
- Къде я водите? Трябва да ми кажете! Това е отвличане! Еди! Еди! Обади се в полицията, те отвличат дъщеря ни. – Думите се размазваха от хлиповете ù, но всички разбираха смисъла им.
Едуардо се приближи и я прегърна през раменете. Погледна мъжът умоляващо.
- Госпожо, ето визитката ми. Може да ми звъните по всяко време и да ме питате за дъщеря си, а аз ще ви казвам всичко, което желаете да научите. Ако искате, позвънете в полицията, но те ще ви уверят в същото, което и аз. Тук съм, за да помогна на Ивон.
- Да, да, разбира се – предаде се Каролин. – Съжалявам за думите си. Целият този стрес…
- Разбирам ви, госпожо, а сега трябва да тръгвам. Ще се свържем с вас скоро.

Институт за изследване на паранормални явления
САЩ, Вирджиния

23 февруари 1995г.

- Ивон, трябва да хапнеш нещо – каза сестрата нежно. Малкото момиче с русата коса и малките пръсти не помръдна. Сестрата се обърна към доктора за помощ.
Едгар Дж. Далтън наблюдаваше отстрани.
- Аз ще поема от тук – каза той и направи жест, с който недвусмислено показваше, че иска да ги оставят насаме.
Докторът излезе, следван от сестрата.
- Здравей, Ивон – каза Едгар. – Помниш ли ме?
Тя го погледна. Не каза нищо, дори не кимна, но го погледна. В нейният случай това значеше много.
- Намираш в Института за изследване на паранормални явления. Разбираш ли какво ти казвам? Някой хора биха те сметнали за луда, а това е много, много лошо. Виждаш ли, ние осигуряваме правилното лечение. Ако ни съдействаш, ще излезеш от тук, а състоянието ти ще бъде овладяно. Ще видиш отново родителите си. Разбираш ли?
Ивон погледна прозореца. Нямаше кой знае какъв изглед – само небе.
- Близнаците умират в омраза. Родителите ми са там. Трябва да ги спасите. – Повтаряше само това, откакто бяха дошли. Едгар разтри слепоочията си с пръсти.
- Не мога да разбера какво става в главата ти. Трябва да ми помогнеш.
Момиченцето не отреагира. Едгар излезе от стаята-килия с номер 239 и заключи след себе си.

25 февруари 1995г.
- Госпожо Чезаре, направихме пълни изследвания на дъщеря ви, но все още не можем да поставим диагноза. Настояваме да задържим Ивон при нас, доколкото е нужно. Ако желаете да я посещавате, ще получите адрес и телефонен номер, създаден специално за случая на дъщеря ви. Винаги има човек, който да вдигне слушалката, така че информацията за състоянието на дъщеря ви, ще е постоянна. Смятаме, че Ивон има някакви… по-специални способности, които трябва да изследваме, за да се уверим, че не е опасна за обществото. Да, да, напълно ви разбирам. Бихте ли повторили? Връзката е лоша… О! Да, напълно възможно е да прехвърлите попечителството върху нея на нас. Да, разбира се. Момче или момиче? Поздравления. Надявам се да сте щастливи. Повече няма да ви досаждам. Само един последен въпрос – случайно вие или съпругът ви да имате близнак? А познавате ли такива? Добре, благодаря. Това е всичко.

9 април 1999г.
Писъкът огласи отделението. Пазачът се втурна към стая 239.
Ивон късаше нощницата си и дереше кожата си.
- Близнаците! Близнаците!

11 септември 2001г.
Бележки по случая от Едгар Дж. Далтън


Сестра Ла Рос открила Ивон с прерязани вени. Часът е 06.17. Санитарите откликват веднага и откарват Ивон в интензивното. След половин час е стабилизирана и упоена.
Няколко часа по-късно пътнически самолет се блъска в Северната кула на Световния търговски център. Ивон се събужда с писъци. Докато санитарите се борят с нея, втори самолет се блъска в Южната кула. Ивон получава гърч.
Налага се да ù дадем силна доза приспивателно, за да изкара деня, без инциденти.
Оставам до леглото ù цяла нощ.
По-късно научавам, че родителите ù са сред хилядите загинали.
Близнаците умират в омраза, мисля си.

31 октомври 2004г.
Ивон празнува рожденият си ден. Утре по това време ще е на свобода. Тя прегръща Едгар Дж. Далтън, който ù е като баща. Все още скърби за истинските си родители. Знае, че там някъде има брат или сестра и смята да се запознае лично с нея или него.
Yvonne
Yvonne
Human with ability
Human with ability

Ke$h : 145
Брой мнения : 8

Върнете се в началото Go down

Ивон Чезаре Empty Re: Ивон Чезаре

Писане by Nicole Davis Чет Май 19, 2011 10:19 pm

Много интересен герой! Добре дошла, мила!
Nicole Davis
Nicole Davis
Похот
Похот

Female Pig
Ke$h : 2702
Брой мнения : 106
Age : 28

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите