Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
Чаосвник
Изтегли своето късметче!
Приятели на форума
Grey Kennet
2 posters
Hidden in their dark thoughts :: In the beginning was the chaos .. :: Досиетата на героите :: Вашите герои
Страница 1 от 1
Grey Kennet
Grey Kennet
demon
creating illusions, empathy
Крачеше нервно из чакалнята на интнзивното отделение. Не вярваше, че е чак толкова трудно да наместят кокалите й. Какво изобщо правеше в интензивното, когато това се случваше в травматологията? Трябваше да разбере какво става вътре и неведението в ситуацията никак не му помагаше. Прииска му се да скубе косите си, да плати цялото състояние пари на Земята, за да я спасят, но тези доктори все още не приемаха нищо... не даваха обещания и не потвърждаваха неизказаните си опасения и диагнози... просто мълчаха. Мълчаха и не показваха дори капка лоши мисли пред господин Кенет. А той... той си мислеше най- лошото и успяваше да го осъществи в ума си. Умираше с всяка изминала секунда, отново и отново, повече, отколкото всъщност умираше жената от другата страна. До тук с кариерата му... до тук с брака му и всички останали щастливи моменти. До тук със способностите му. Ако те не можеха да върнат неговата Виена, то определено не му бяха нужни и беше готов да се откаже от тях. Едва ли щеше да успее да я върне по този начин, но нищо не му пречеше да опита.
Грей се огледа несигурен в себе си и околната среда. Нито капка алкохол не бе пробила своя път в организма му пред последните дванайсет часа, а се чувстваше така, сякаш е погълнал повече от половин бутилка силен, домашен и доста стар скоч. Всичко пред погледа му се замъгляваше, а това го правеше още по- неспособен да приеме действителността и че в момента, отвъд голямата врата, русокосата Виена се бореше за своя живот. Движенията му ставаха все по-забавени и неадекватни, докато не изгуби изцяло представа за времето.
-Господин Кенет! Господин Кенет, погледнете ме.- ниската, млада сестра звучеше толкова далечно, че не можеше да разбере от къде идваше гласа й. Виждаше единствено краката й, обути в белите, работни обувчици.- Господин Кенет, аз много съжалявам, мис Виена не успя да се спаси...- думите й останаха като фон на помещението. Ръката му се протегна, за да намери упора на рамото й и да се изправи.-... ребрата й се бяха натрошили и впили в белите...
Отново изчезна, докато се изправяше, подпрял се на нея и крачеше бавно по дългия коридор към операционната зала... толкова далеч му се струваше тя, сякаш вървеше цяла вечност до нея.
След два дни, 2007 година
Гледаше я. За последно я гледаше преди всичко да свърши и тя да потъне дълбоко в земята. Сърцето му се раздираше силно и непоносимо, а в ума му се повтаряше за пореден път техния общ инцидент. Просто не трябваше да се отдават на скално катерене. Не и този ден, не в този час. Въздъхна. Косата й беше все така прекрасна и лъскава... сам я бе измил с любимия й шампоан; кожата й беше по- бледа от обикновеното, а клепачите й притежаваха лек, розов цвят, придаден от грима, почти идентичен на устните й, за който отново се беше погрижил сам. Изглеждаше толкова млада и замръзнала във времето, че му беше трудно да затвори ковчега и да я обрече на път към Рая, едва ли толкова мило и човечно същество като нея би могло да иде в Ада. Преглътна тежко, за да възпре сълзите, които се опитваха да се освободят. Желаеше само да поеме на път с нея. Толкова трудно ли беше? Толкова трудно колкото му се струваше? Чувстваше, че има още работа на земята, работа, която трябваше да извърши заради нея. Стисна очите си и категорично отказа да пропусне солените капчици от очите си. Обърна се назад към онази малка група хора, която се опитваше да бъде до него. Поклати глава отрицателно без да отваря очи, за да погледне тъжните им физиономии. Махна пренебрежително с ръка, давайки им знак, че е по- добре да си идат.
Приближи се до ковчега. Целуна за последно тези розови устни и погали къдравата й коса, отмествайки един кичур от лицето й. Спеше толкова безгрижно в своето вечно легло. Изглеждаше по- млада, отколкото бе била някога, по- спокойно, сякаш просто бе заспала и Грей Кенет се чувстваше задължен да я почувства още веднъж... да провери дали не беше жива, дали неговата целувка нямаше да я съживи, както се съживяваше принцеса. Неговата принцеса... неговата принцеса не се бе събудила и не се будеше.
Затвори ковчега й бавно и със съжаление.
-Спи моя сладка!- пророни тихо Грей и затвори големия му капак преди да спусне ковчега в дупката.
Помаха тъжно надолу и хвърли първата лопата пръст. Бавно и славно, подобаващо я изпращаше с тяхната любима, нежна песен, заравяше я и всяка копка го убиваше бавно и сигурно.
Години наред, Грей Кенет градеше своята кариера сред обикновените хора. Почти се бе отказал от онзи странен свят, както и способностите си, докато не осиновява дете с дарба, достатъчно голямо, че да тръгне само след година на училище в академия "Мистик", която завършва и самия той преди години. В моментна той се подвизава като супер богат, млад татко на петнадесет годишна госпожица.
FC: Matt Bomer| age: 32 | race: demon
Последната промяна е направена от Кейт Джон на Нед Дек 30, 2012 9:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Grey- Evil one
- Ke$h : 195
Брой мнения : 19
Re: Grey Kennet
Добре дошъл , попълни профила си . Екипът на "Dark Thoughts" ти пожелава приятна игра.
Nicole Davis- Похот
-
Ke$h : 2702
Брой мнения : 106
Age : 28
Hidden in their dark thoughts :: In the beginning was the chaos .. :: Досиетата на героите :: Вашите герои
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.
» searching for : Някой за РП
Чет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.
» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Съб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.
» Searching for : Брат, сестра, връзка....
Нед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя
» Отсъствия!
Нед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.
» Octavia Books
Чет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус
» стаята на Хънс на вторият етаж
Сря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson
» New Orleans Public Library
Вто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес
» Париж, Франция; преди 4 години
Пет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.