Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
Чаосвник
Изтегли своето късметче!
Приятели на форума
My reality...
3 posters
Hidden in their dark thoughts :: Hey you, you said you wanna change the world .. :: Лично творчество
Страница 1 от 1
My reality...
Реших да пусна едно-две мои произведенийца. И чакам вашето мнение :Р. Ако ви харесат ще пускам още :) .
Нека започнем с малко стихотворения:
Звездите
Една, втора, трета...
Изгряват сами с пълната луна.
Една, втора, трета...
Усмихват се на своята съдба.
Отредени като деца на нощта,
те играт своята игра.
Блещукат мънички, но ярки.
Блещукат като високи арки.
На нас говорят меки думи,
на нас посвещават безкрайните друми.
Приказките им познати пак слушам, под прозореца заспала.
Шепота им аз пак чувам, под обвивките прозряла.
Сладки нежни петънца,
сребърна луната им е майчица.
Като непораснали деца
смеят се, звънят посяти над света.
Като тънки весели въженца,
редят се те на черните небеса.
Пред пътя ни редуват се,
пред погледа ни избледняват все.
Те носят със себе си мечтите,
те живеят за съдбите.
И всичко чуват те – молбите
изпълнават що заръчано им е – горките.
Колко ли често си мечтаем с тях самите?
Колко ли големи са звездите?
Злобен театър
През векове на вечен покой,
през поля на безсилен зной,
живот неживян пее тихо песен позната,
шепне безмълвно пиказка прокълната.
Редове безмер редят се на белите листи,
чувства неизказани леят се чисти.
Парцалива кукла театъра злобен наблюдава.
Кървав ножа със Смъртта се смешава.
Зъби остри – плътта разкъсват.
Картини черно-бели от истината ме откъсват.
Ръцете слаби протягат се за мечтите да се заловят.
Писъците хедраги прегръщат се, кънтящи – хората мълчат.
Колко още това ще търпим?
Колко още за любовта ще скърбим?
Престорен актьор фалша си свой пее.
Клоун тъмен зловещо се смее.
В злата кралица злобата вилнее,
в живото момиче невинността линее.
Дявол черен земята разтваря,
театъра злобен декори изгаря.
Нека започнем с малко стихотворения:
Звездите
Една, втора, трета...
Изгряват сами с пълната луна.
Една, втора, трета...
Усмихват се на своята съдба.
Отредени като деца на нощта,
те играт своята игра.
Блещукат мънички, но ярки.
Блещукат като високи арки.
На нас говорят меки думи,
на нас посвещават безкрайните друми.
Приказките им познати пак слушам, под прозореца заспала.
Шепота им аз пак чувам, под обвивките прозряла.
Сладки нежни петънца,
сребърна луната им е майчица.
Като непораснали деца
смеят се, звънят посяти над света.
Като тънки весели въженца,
редят се те на черните небеса.
Пред пътя ни редуват се,
пред погледа ни избледняват все.
Те носят със себе си мечтите,
те живеят за съдбите.
И всичко чуват те – молбите
изпълнават що заръчано им е – горките.
Колко ли често си мечтаем с тях самите?
Колко ли големи са звездите?
Свобода
Прелест – безмълвна, безсилна, безкрайна.
Ти бе тази, която живот ми даде – всеотдайна.
Дойдох на този свят, за да си ида,
свобода да имам и живот в една мида.
Защо тя седи и плаче пред свещ, пред ангел, пред олтар?
Защо тя трябваше да носи целия товар?
Върбите бели като свещи светят,
Звездите пъстри, в свойта истина блестят.
Дойдох, за да обичам, милвам, мразя.
Дойдох, за да помня, искам, пазя.
Колко време мислех, чаках?
Колко време, колко много – сляпа бях?!
Крила безволни, меки, славни.
Хора студени, вовеки омразни.
Дойдох свободата да бъда, свободна да съм.
Дойдох като птица крила да разперя и сродна да бъда на твоя демонизъм.
Как избягах гола, малка, невзрима?!
Как писах ли, писах аз тая рима?
Бъди крилат, свят мой,
бъди необладан от чуждия непристой!
Прелест – безмълвна, безсилна, безкрайна.
Ти бе тази, която живот ми даде – всеотдайна.
Дойдох на този свят, за да си ида,
свобода да имам и живот в една мида.
Защо тя седи и плаче пред свещ, пред ангел, пред олтар?
Защо тя трябваше да носи целия товар?
Върбите бели като свещи светят,
Звездите пъстри, в свойта истина блестят.
Дойдох, за да обичам, милвам, мразя.
Дойдох, за да помня, искам, пазя.
Колко време мислех, чаках?
Колко време, колко много – сляпа бях?!
Крила безволни, меки, славни.
Хора студени, вовеки омразни.
Дойдох свободата да бъда, свободна да съм.
Дойдох като птица крила да разперя и сродна да бъда на твоя демонизъм.
Как избягах гола, малка, невзрима?!
Как писах ли, писах аз тая рима?
Бъди крилат, свят мой,
бъди необладан от чуждия непристой!
Злобен театър
През векове на вечен покой,
през поля на безсилен зной,
живот неживян пее тихо песен позната,
шепне безмълвно пиказка прокълната.
Редове безмер редят се на белите листи,
чувства неизказани леят се чисти.
Парцалива кукла театъра злобен наблюдава.
Кървав ножа със Смъртта се смешава.
Зъби остри – плътта разкъсват.
Картини черно-бели от истината ме откъсват.
Ръцете слаби протягат се за мечтите да се заловят.
Писъците хедраги прегръщат се, кънтящи – хората мълчат.
Колко още това ще търпим?
Колко още за любовта ще скърбим?
Престорен актьор фалша си свой пее.
Клоун тъмен зловещо се смее.
В злата кралица злобата вилнее,
в живото момиче невинността линее.
Дявол черен земята разтваря,
театъра злобен декори изгаря.
Последната промяна е направена от Елизабет Сничър на Пет Фев 10, 2012 1:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Re: My reality...
Имам само две думи за стиховете ти - УНИКАЛНИ СА! Особено второто. :sLo_love4: Направо се влюбих в него. :sLo_love4: И е толкова истинско... :sLo_love4: :sLo_love4: :sHa_thumbsup3:
Katherine Pierce.- I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!
-
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 26
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!
Re: My reality...
Благодаря много :) И звучат истински, защото са отражение на моята истина..
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Re: My reality...
В чест на първия коментар и доброто си (уморено) настроение ще пусна още нещо :Д
Една мечта
Близо до реката, на сами брега -
фигура позната, на съня впряга..
На рамото й гарга, грозна или не.
В краката й водата, тъмна или не.
Тя ще дойде в съня ти позната,
Спомените ти ще вплете,
В свойта плитка пъй богата,
Ще те милва със своите криле.
И с нежна ласка целувката ще ти даде
От непозната, твоя майка да ти се врече.
За живота я попитай, за безбройните звезди
За луната непозната и за многото беди.
Тя знае за децата, за големите дори,
За срама и тишината и за свещите сами.
Близо до реката, на сами брега –
Фигура позната, на съня впряга.
Няма я тъгата грозна, няма вечността.
Една остана знойна, поданица на любовта.
В съня ти тя ще дойде и мечтите ти ще оплете,
И в реката тъмна ще ги отнесе, и от там ще те зове.
Не, тя не е дете, а старицата сама,
Не, тя не е море, а истината една.
Смеха й тъй подскача като пламък във зора.
А очите й аз тача, животът на една гора.
Неизмерна красота и неземна доброта,
Това не е съдба, а само една мечта.
И нека не се лигавя нещо в проза:
Една мечта
Близо до реката, на сами брега -
фигура позната, на съня впряга..
На рамото й гарга, грозна или не.
В краката й водата, тъмна или не.
Тя ще дойде в съня ти позната,
Спомените ти ще вплете,
В свойта плитка пъй богата,
Ще те милва със своите криле.
И с нежна ласка целувката ще ти даде
От непозната, твоя майка да ти се врече.
За живота я попитай, за безбройните звезди
За луната непозната и за многото беди.
Тя знае за децата, за големите дори,
За срама и тишината и за свещите сами.
Близо до реката, на сами брега –
Фигура позната, на съня впряга.
Няма я тъгата грозна, няма вечността.
Една остана знойна, поданица на любовта.
В съня ти тя ще дойде и мечтите ти ще оплете,
И в реката тъмна ще ги отнесе, и от там ще те зове.
Не, тя не е дете, а старицата сама,
Не, тя не е море, а истината една.
Смеха й тъй подскача като пламък във зора.
А очите й аз тача, животът на една гора.
Неизмерна красота и неземна доброта,
Това не е съдба, а само една мечта.
Грешница
Грешница останах аз,
без път в реалността.
Грешница останах,
без посока в любовта.
Грешница не бях,
но грешник грешката прозира.
Грешница се отървах,
но не грешник грешката измива.
Грешен е светът след тях,
грешен беше и преди този грях.
Грешката, обаче никой не прозря,
грешката остана си така.
Нима за грешника път няма?
Нима за мен остана само една измама?
Знаш ли къде сгреших?
Защото аз не знам.
Знаеш ли пред какво склоних?
Защото аз не знам.
Кажи ми грешнико за теб
какво е грешката неискана?
Кажи ми грешнико за теб
каква е истината толкоз време стискана?
Къде е грешката в безгрешния живот?
Коя е лъжата на истинския вход?
Зов за помощ аз извиках,
но кой ли трябва да ме чуе?
Звяр незнаен аз повиках,
но какво ли му е?
Предложих му аз самата грешница,
а той отпи жадно от таз безутешница.
Загубих себе си под единственото което имах,
загубих себе си, a за тая грешница бленувах.
Грешница останах аз,
без път в реалността.
Грешница останах,
без посока в любовта.
Грешница не бях,
но грешник грешката прозира.
Грешница се отървах,
но не грешник грешката измива.
Грешен е светът след тях,
грешен беше и преди този грях.
Грешката, обаче никой не прозря,
грешката остана си така.
Нима за грешника път няма?
Нима за мен остана само една измама?
Знаш ли къде сгреших?
Защото аз не знам.
Знаеш ли пред какво склоних?
Защото аз не знам.
Кажи ми грешнико за теб
какво е грешката неискана?
Кажи ми грешнико за теб
каква е истината толкоз време стискана?
Къде е грешката в безгрешния живот?
Коя е лъжата на истинския вход?
Зов за помощ аз извиках,
но кой ли трябва да ме чуе?
Звяр незнаен аз повиках,
но какво ли му е?
Предложих му аз самата грешница,
а той отпи жадно от таз безутешница.
Загубих себе си под единственото което имах,
загубих себе си, a за тая грешница бленувах.
И нека не се лигавя нещо в проза:
Две странни птички
Две странни птички летят в синевата, от облаци бели недокосната, от зората обагрена, от гласовете им обгърната. Тъй и аз ръка за ръка с теб тичах през полето с развята рокличка и разперени ръце, надявайки се с мечтите да полетим. И ние пеехме онази наша, детска песен. Помниш ли?
Две странни птички кацат на едно клонче и усилено дискутират. Може би спорят, може би се съгласяват една с друга. Чувам само тихото, блажено чуруликане, излизащо от гърлата им. И ние с теб много обсъждахме живота, който не познаваме и от който нищо не сме видели. Слушаше ме, нали?
Две странни птички разказват своята история - плачат, смеят се, колебаят се и се съветват. Помъдряха и те, видели далечни страни и изградили представа за света. Така и ние ще видим колко грозна е реалността, надничаща зад всеки ъгъл. Ще се жалваме, ще ни е мъчно, ще се радваме и ще си спомняме, ще избираме и ще планираме. Вярваш ли ми?
Две странни птички долетяха при другите две. Заиграха се те и в своята игра влюбиха се. Ние с теб ще намерим още като нас. Ще обичаме и ще играем. Ще започнем нещо ново, но няма да се забравим
Две странни птички учат други две да летят. Те млади са още, малки са. И ние с теб ще учим своите деца, ще ги подкрепяме и разбираме. Ще им вдъхваме кураж и ги изслушваме.
Две странни птички тъжат по своите деца. Те отлетяха надалече и не се завръщат. Ще тъгуваме, ще плачем и ние по тях и ще се молим да са добре, здрави и щастливи. Ще скърбим по една отдавна загубена връзка, заради самотата, която ни остана.
Две странни птички плачат. Една лежи под клона без душа в телцето. Ще дойде времето да се разделяме и с любимите ни и с приятелите ни. Ще дойде време сълзи и за тях да отделим, да изпратим ги, да целунем ги за последен път.
Две странни птички пак останаха сами, но вече стари са, крила не могат да разперят. И ще загубим своето второ аз, за да го срещнем отново, да го обичаме пак. И ще познаем страростта в косата бяла и лицето почерняло.
Една странна птичка лети над своята дружка неподвижна и тъжна песен припява. Своя полет последен тя прави и формите нежни в своите крила скрива, за да помни, за да я помнят. Няма никой вкъщи вече. Къщата празна замря, в мълчание отсече живота на своя домакин, в мълчание отсече душата на своя любим.
Две странни птички летят в синевата, от облаци бели недокосната, от зората обагрена, от гласовете им обгърната. Тъй и аз ръка за ръка с теб тичах през полето с развята рокличка и разперени ръце, надявайки се с мечтите да полетим. И ние пеехме онази наша, детска песен. Помниш ли?
Две странни птички кацат на едно клонче и усилено дискутират. Може би спорят, може би се съгласяват една с друга. Чувам само тихото, блажено чуруликане, излизащо от гърлата им. И ние с теб много обсъждахме живота, който не познаваме и от който нищо не сме видели. Слушаше ме, нали?
Две странни птички разказват своята история - плачат, смеят се, колебаят се и се съветват. Помъдряха и те, видели далечни страни и изградили представа за света. Така и ние ще видим колко грозна е реалността, надничаща зад всеки ъгъл. Ще се жалваме, ще ни е мъчно, ще се радваме и ще си спомняме, ще избираме и ще планираме. Вярваш ли ми?
Две странни птички долетяха при другите две. Заиграха се те и в своята игра влюбиха се. Ние с теб ще намерим още като нас. Ще обичаме и ще играем. Ще започнем нещо ново, но няма да се забравим
Две странни птички учат други две да летят. Те млади са още, малки са. И ние с теб ще учим своите деца, ще ги подкрепяме и разбираме. Ще им вдъхваме кураж и ги изслушваме.
Две странни птички тъжат по своите деца. Те отлетяха надалече и не се завръщат. Ще тъгуваме, ще плачем и ние по тях и ще се молим да са добре, здрави и щастливи. Ще скърбим по една отдавна загубена връзка, заради самотата, която ни остана.
Две странни птички плачат. Една лежи под клона без душа в телцето. Ще дойде времето да се разделяме и с любимите ни и с приятелите ни. Ще дойде време сълзи и за тях да отделим, да изпратим ги, да целунем ги за последен път.
Две странни птички пак останаха сами, но вече стари са, крила не могат да разперят. И ще загубим своето второ аз, за да го срещнем отново, да го обичаме пак. И ще познаем страростта в косата бяла и лицето почерняло.
Една странна птичка лети над своята дружка неподвижна и тъжна песен припява. Своя полет последен тя прави и формите нежни в своите крила скрива, за да помни, за да я помнят. Няма никой вкъщи вече. Къщата празна замря, в мълчание отсече живота на своя домакин, в мълчание отсече душата на своя любим.
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Re: My reality...
И защото имам някои нови неща реших, че все пак искам да чуя някое и друго коментарче по тях.
Откровение
Пътища безброй. Безбройни са и дните ни.
Живеем без пощада. Сами са съдбите ни.
На кръстопътя вечен ти избра посока,
но не видя ли пропастта дълбока?
Върна се и пак замина, редом със порока.
Красивите крила на моята надежда
донесоха ми волност и една одежда.
Покриха тялото ми и единствената ми мечта -
никога, никога да не оставам сама.
Така подчиниха мен и моята луна.
И пак оставам под дъжда,
и пак скитам аз сама.
Защо молех се, надявах се толкоз време?
Защо ли не може да спре да ми дреме?
Къде, за бога, е миналото време?
Дали сънувам или пробудих се една?
Дали жадувам или погубих се – беда?
Убивах и мразех, живях без любовта.
Тъпчех и газех, оставях и света.
А сега?
Нека истината ти кажа,
нека моя живот ти покажа.
Завистта аз от теб научих
и с похотта сполучих
и с гнева душата си погубих.
Разбита масата сега седи
и в ъгъла се спотайва.
Разрушено тялото ми кърви,
а преди умееше да омайва.
И не смея да посегна към туй що ме дели.
Признавам, че живях покварно
и че много огорчих.
Признавам и че Tе държаха се омразно
и без грях своя свят огорчих.
Но туй съм заради Tях – бълвам злоба жадно.
Туй съм и туй ще бъда – страх.
Умирам аз тъй бавно.
Огледало
В огледален свят отражението си поглеждам.
Там аз обаче нищо не виждам.
И отново пред себе си глава навеждам.
И пак снагата си в болка превеждам
Душата ми отиде си сама.
Скита се из морета и поля.
И умря, пак така - сама.
Уби я вечността на света.
Загубих аз и вярата си.
Изоставих стряхата си.
Останахме аз и моите актриси
Без страх, без мъка, без покой - всичко от тях зависи.
Моя е Ледената кралица.
Моя е Огледалната птица.
А няма контури за скица.
Омръзна ми зловещата криеница.
Има време – ти ще станеш като мене.
Има време – мой твоя ден е.
Има време – пейзажът студен е.
Има време – ще осъзнаеш кой господаря стъклен е.
И пак в отражението си поглеждам.
Отново нищо не виждам.
Пред себе си глава навеждам.
Снагата си в болка превеждам.
Живота си далече отвеждам.
И силата си аз до нищото свеждам.
Заклинание през зъби процеждам.
Своите думи в главата ти въвеждам.
И тук аз мълчанието пресрещам,
и света си преподреждам,
себе си пренареждам,
и в огледалото празно поглеждам.
Моят свят стъклен виждам.
И пак на огледалото завиждам.
Счупвам го и го обиждам.
Събирам го, но пак не виждам.
В огледален свят отражението си поглеждам.
Там аз обаче нищо не виждам.
И отново пред себе си глава навеждам.
И пак снагата си в болка превеждам
Душата ми отиде си сама.
Скита се из морета и поля.
И умря, пак така - сама.
Уби я вечността на света.
Загубих аз и вярата си.
Изоставих стряхата си.
Останахме аз и моите актриси
Без страх, без мъка, без покой - всичко от тях зависи.
Моя е Ледената кралица.
Моя е Огледалната птица.
А няма контури за скица.
Омръзна ми зловещата криеница.
Има време – ти ще станеш като мене.
Има време – мой твоя ден е.
Има време – пейзажът студен е.
Има време – ще осъзнаеш кой господаря стъклен е.
И пак в отражението си поглеждам.
Отново нищо не виждам.
Пред себе си глава навеждам.
Снагата си в болка превеждам.
Живота си далече отвеждам.
И силата си аз до нищото свеждам.
Заклинание през зъби процеждам.
Своите думи в главата ти въвеждам.
И тук аз мълчанието пресрещам,
и света си преподреждам,
себе си пренареждам,
и в огледалото празно поглеждам.
Моят свят стъклен виждам.
И пак на огледалото завиждам.
Счупвам го и го обиждам.
Събирам го, но пак не виждам.
Откровение
Пътища безброй. Безбройни са и дните ни.
Живеем без пощада. Сами са съдбите ни.
На кръстопътя вечен ти избра посока,
но не видя ли пропастта дълбока?
Върна се и пак замина, редом със порока.
Красивите крила на моята надежда
донесоха ми волност и една одежда.
Покриха тялото ми и единствената ми мечта -
никога, никога да не оставам сама.
Така подчиниха мен и моята луна.
И пак оставам под дъжда,
и пак скитам аз сама.
Защо молех се, надявах се толкоз време?
Защо ли не може да спре да ми дреме?
Къде, за бога, е миналото време?
Дали сънувам или пробудих се една?
Дали жадувам или погубих се – беда?
Убивах и мразех, живях без любовта.
Тъпчех и газех, оставях и света.
А сега?
Нека истината ти кажа,
нека моя живот ти покажа.
Завистта аз от теб научих
и с похотта сполучих
и с гнева душата си погубих.
Разбита масата сега седи
и в ъгъла се спотайва.
Разрушено тялото ми кърви,
а преди умееше да омайва.
И не смея да посегна към туй що ме дели.
Признавам, че живях покварно
и че много огорчих.
Признавам и че Tе държаха се омразно
и без грях своя свят огорчих.
Но туй съм заради Tях – бълвам злоба жадно.
Туй съм и туй ще бъда – страх.
Умирам аз тъй бавно.
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Re: My reality...
"Огледало" е адски добро! Може да се каже, че засега ми е любимото от творбите ти.. Браво, страхотно е!!! ((:
Софùя- Bloodsucker
- Ke$h : 979
Брой мнения : 152
Местожителство : Ню Орлиънс
Re: My reality...
Благодаря! :)
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Re: My reality...
Всички са чудесни, но "Огледало" е адски доброто!!
Katherine Pierce.- I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!
-
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 26
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!
Re: My reality...
Ех, благодаря (blush)
Елизабет Сничър- Deva
-
Ke$h : 1023
Брой мнения : 118
Age : 28
Местожителство : Канзас Ситии :Р
Hidden in their dark thoughts :: Hey you, you said you wanna change the world .. :: Лично творчество
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.
» searching for : Някой за РП
Чет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.
» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Съб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.
» Searching for : Брат, сестра, връзка....
Нед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя
» Отсъствия!
Нед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.
» Octavia Books
Чет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус
» стаята на Хънс на вторият етаж
Сря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson
» New Orleans Public Library
Вто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес
» Париж, Франция; преди 4 години
Пет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.