Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

The Orange Couch

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

The Orange Couch

Писане by Largo on Съб Дек 03, 2011 12:40 pm

First topic message reminder :





when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Re: The Orange Couch

Писане by Vicktoria di Makiaveli on Нед Дек 23, 2012 5:14 pm

Виктория наскоро пристигна в града. Беше се настанила в луксозен хотел, но колокото й хубаво да беше там, тя просто имаше нужда от разходка. Реши, че ще е добре, ако отиде на кафе. Разбира се, щеше да й е скучно сама, но поне беше по-добре, отколкото да седи в хотелската стая. Грабна чантата си и напъха вътре телефон, слънчеви очила и несесер с гримове. Вътре беше пълна бъркотия, но нея я мързеше твърде много да подреди. Излезна навън, а времето беше прекрасно. Слънцето грееше необичайно силно днес, затова госпожицата се принуди да си сложи очилата. Тръгна по главната улица към кафенето, покрай което беше минала напът за хотела. Пресече няколко малки квартални улички и се озова пред вратата на заведение с име "The Orange Couch". Отвън изглеждаше добре, но нямаше съмнения, че и отвътре е също толкова приятно. Когато вратата се отвори Вики се увери в това. Насочи се към бара, зад който стоеше приветлива и усмихната работничка.
- Едно капучино, моля - отсече Вик с категоичен тон. Не беше в особено доро настроение, защото от доста време не беше ловувала и това я изнервяше. Също така наскоро беше скъсала с гаджето си, което допълнително допринасяше за намръщеното й изражение.
Барманката беше бърза, подаде й чашата след няколко секунди. Госпожицата взе капучиното и се насочи към една от малкото свободни маси наоколо. На нея беше поставена ваза с цветя, а Виктория обичаше цветята. Те обикновено успяваха да й оправят настроението, но точно сега дори те не можеха. Момичето седна и разбърка кафето си, а след това бавно отпи. Загледа се през прозореца навън и започна да наблюдава преминаващите коли. Тогава вратата се отвори и през нея влезе момиче на горе - долу нейната възраст. Беше висока, стройна и красива. Тя, също както Вики направи, веднага тръгна към бара, вероятно, за да поръча. Госпожицата я наблюдаваше с периферното си зрение, тайно. Следеше всяко нейно движение....

Vicktoria di Makiaveli
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Katherine Pierce. on Нед Дек 23, 2012 10:08 pm

Катерина с досада затвори синьото клюкарско списание и го остави на нощното си шкафче. Погледна към прозореца и мигновено затвори очи раздразнени от необичайно силното зимно слънце. Да, носеше амулет предпазващ я от лъчите на огнената планета, но това не значеше, че от време на време не изпитва непоносимост към слънчевата светлина. Примижа силно и отиде до прозореца където придърпа плътно кадифените завеси. Отвори очи и сурово се запъти към банята където си взе дълга вана на тъмно. Когато приключи се подсуши и облече с топли дрехи, макар че за нея температурата бе без значение.
Помота се из къщата докато не и стана скучно. Реши да излезе и да се разходи, а дори можеше и да седне в някое кафене.
Запъти се отново към стаята си главно, за да вземе палтото и ключовете си, но също така и да се огледа. Когато стигна, от голямото огледало на гардероба се виждаше високо, стройно момиче с мек розов пуловер и светлосини дънки. Високите и бели ботуши придаваха няколко сантиметра към ръста и, но и без тях си личеше, че е висока. Изражението на лицето и обаче бе готово да разтрепери и най-безстрашния човек. Това бе лицето на хищник. Очите и бяха тъмни, дълбоки и студени. Съвършените и устни бяха леко присвити в права линия. Катрин въздъхна. Без повече мотаене се запъти навън.
След известно време видя едно кафене и реши да влезне вътре. Насочи се направо към барчето където привидно весело момиче сведе очи и поиска поръчката и.
-Един топъл шоколад и една малка вода. - студеният и глас запълни тишината на бара. Момичето побърза да изпълни поръчката на Кат и скоро след това брюнетката държеше в едната си ръка топлата напитка, а в другата бутилката с водата. С периферното си зрение вампирката забеляза, че момиче на привидната и възраст уж тайно я наблюдава. Тези "шпионажи" съвсем не се нравеха на Катрин и това и дойде в повече.
-Какво? - сепнато и рязко повиши тон обръщайки се към красивото момиче предизвикало вниманието и. Не и пукаше, че може да е груба също така не и пукаше и че всички се обърнаха към нея.
След миг обаче Катерина усети нещо у момичето, нещо свръхестествено... Все пак изчадията усещаха изчадия...
-Както и да е... - с нормален тон, ала леденостуден глас изрече вампирката. Без да пита се настани на масата на момичето със студена усмивка.
-Е, какво си ти? - попита така сякаш си говореха за времето или за новите модни тенденции.




More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Vicktoria di Makiaveli on Пон Дек 24, 2012 1:25 am

Момичето бе доста наблюдателно. Незнайно как забеляза погледа на Виктория и студеният глас на красавицата прозвуча из цялото кафене. На лицето на Вики се появи тънка усмивка. Тя с усилие се опита да я прикрие, макар и не особено сполучливо. Очевидно госпожицата, която и да бе тя, също беше свръхестествено същество, което донякъде пробуди известна доза страх у хибрида. Все още не знаеше с какво си има работа, но беше очевидно, че съществото беше опасно. Е, Виктория също не беше беззащитна. Можеше да се пази, но решителността в гласа на момичето я притесняваше.
- Защо не седнеш? - предложи и посочи към отсрещния стол. Красавицата, чието име все още беше неизвестно, с недоверие се приближи. Личеше си, че и за двете тази среща беше неприятна, но любопитството им надделяваше.
- Не отговори на въпроса ми - отсече твърдо госпожицата и бавно седна. Изгледа с остър и преценяващ поглед Виктория и от него стана ясно, че се беше замесила с опасен човек...същество.
Вики се приведе леко напред и докато мислеше дали трябва да отговори изгледа дамата срещу нея по същия начин.
- Хибрид - отвърна накрая и зачака отсрещната реакция. Не беше най-уманата постъпка, но нещо й подсказваше, че така или иначе щеше да бъде принудена да признае. Нещо в цялата визия на красавицата караше Виктория да потръпва. Изпитваше необясним респект към нея, а малко хора можеха да пробудят такова чувство у такъв човек. Едва ли хубавицата щеше да издаде какво същество е всъщност, но Вики тайно се надяваше на това. Не можеше да понесе факта, че се бе предала толкова лесно и й се искаше да уравновеси силите между тях двете.



Suddenly you realize that everything is over, really. There is no going back, you feel it. And then you try to remember at what point it all began, and you discover it all started before you thought. Long before, and it’s at that moment; you realize things only happen once. And no matter how hard you try, you’ll never feel the same again. You’ll never have the feeling of being three meters above the sky.
avatar
Vicktoria di Makiaveli
Hybrid
Hybrid

Female Ke$h : 200
Брой мнения : 17
Job/hobbies : Blood, sex and parties!
Humor : Life is too cruel. If we cease to believe in love, why would you want to live?

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Katherine Pierce. on Пет Дек 28, 2012 7:52 pm

-Хмм... - замислено изражение се настани на лицето и като демонстративно огледа госпожицата.
-Познавам хибриди и те, всички до един изглеждаха доста застрашителни. А ти... ти си като кукла Барби в сравнение с тях. - думите и бяха казани остро и неподправено, но те изразяваха гледната и точка и мислите и в дадения момент. Спомни си когато още в началните си години като вампир се бе била с хибрид, мъж между демон и вампир, който за малко не я уби. За щастие прекалената му самовлюбеност и гордост бяха неговата слабост и това го бе погубило... това, няколко хапливи коментара от Кат и малко огън.
-Изглеждаш нова, от кога си тук? - бе повече от сигурна, че девойката едва ли е коренен жител на Ню Орлиънс... малко бяха останали такива.
-Между другото, името ми е Катрин Пиърс. - добави брюнетката отпивайки от топлата напитка, след което хвана бутилката с водата в ръцете си сякаш искаше да се изстуди.
-И съм, почти седемстотин годишен вампир... - бе последното, което каза преди да се усмихне. Със сигурност никой не ги подслушваше, а ако се намереше доброволец, то той едва ли би доживял вечерта.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Vicktoria di Makiaveli on Съб Дек 29, 2012 11:15 am

Кукла Барби? Всъщност не беше първата, която й го казваше. Вики наистина изглеждаше така и никой не я приемаше на сериозно, вероятно заради майка й, която изобщо не беше заплашителна... Виктория слушаше внимателно всяка дума на момичето срещу нея. Името обаче й направи особено голямо впечатление. Беше чувала за Катрин Пиърс, макар че не знаеше много за нея, беше убедена, че си има работа с някой достатъчно опасен. Единствено фактът, че госпожицата така бързо разбра, че Вик не е от града, говореше, че Катрин не бе за подценяване.
- Да, права си, не съм от града. Пристигнах вчера. - каза накрая Виктория и скри лицето си зад чашата с кафе. Отпи една голяма глътка, а топлината, която премина през гърлото й успя да я успокои.
- Всъщност съм от Лондон... - продължи малко по-късно. Потъна в размисли въпреки усмивката, с която Катрин я дари. Това момиче определено я тревожеше, може би, защото Вики беше нова в града, но все пак...имаше нещо у нея, което караше хибрида да замръзва. Стараеше се да се държи максимално естествено, както обикновено, но трябваше да признае, че не беше способна да го направи в компанията на почти седемстотингодишен вампир.
- Е, ами ти...какво си? - попита накрая като леко понижи гласа си. Съмняваше се, че някой би се усмелил да ги подслушва, но все пак трябваше да бъде предпазлива. Искаше й се да разбере повече за красавицата, за да знае с кого си има работа...



Suddenly you realize that everything is over, really. There is no going back, you feel it. And then you try to remember at what point it all began, and you discover it all started before you thought. Long before, and it’s at that moment; you realize things only happen once. And no matter how hard you try, you’ll never feel the same again. You’ll never have the feeling of being three meters above the sky.
avatar
Vicktoria di Makiaveli
Hybrid
Hybrid

Female Ke$h : 200
Брой мнения : 17
Job/hobbies : Blood, sex and parties!
Humor : Life is too cruel. If we cease to believe in love, why would you want to live?

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Katherine Pierce. on Съб Дек 29, 2012 12:41 pm

-Ехо, не слушаш ли? Вампир съм, казах ти вече! - това определено изнерви Катрин. Тя не обичаше да повтаря още повече пред някакви си куклички.
-Не съм искала чак такива обяснения, но понеже ти го направи ще го направя и аз. - Катерина съвсем не подценяваше госпожицата. Хибридите независимо между какво бяха не бяха за подценяване. Плюс това държеше на правилото си "Кажат ли ти, казваш и ти... ако имаш полза от това.".
-Родом съм от София, България, но на 20 бях превърната във вампир и избягах. Започнах да обикалям света и ето ме тук. От 4 века живея в Ню Орлиънс, за това разбрах, че си нова. Просто 80% от хората тук са свръхестествени същества, повечето от които безсмъртни. - вампирката приключи краткото си обяснение и се усмихна почти мило на момичето срещу нея.
-Как ти е името Барби? И ако мога да знам, на колко си? - тези въпроси в действителност я вълнуваха, но естествено това не пролича нито в гласът и, нито на лицето и. В крайна сметка имаше 688 годишен опит в скриването на чувствата си, все беше научила нещичко...



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Vicktoria di Makiaveli on Съб Дек 29, 2012 3:09 pm

Разибра се , на Катрин можеше да й се наложи да повтаря едно нещо по много пъти след като разговаряше с Виктория. Тя беше толкова разсеяна, че едвам задържаше вниманието си върху този разговор.
- Да, ъ..съжалявам, понякога пропускам информация - промърмори тя и се опита да се концентрира. Не искаше да изнервя Катрин, но нима беше виновна за тъпата болест - СХДВ? Беше си хиперактивна от малка, не се бе променила особено от тогава. България...не знаеше много дори за тази държава, но нямаше да разпитва.
- Името ми е Виктория, Катрин - повтори също толкова разсеяно Вики и се загледа през прозореца. След това се сети, че трябва да отговори на още един въпрос и се обърна към красавицата.
- На 145 съм , не съм чак толкова стара - допълни и отпи от чашата си. Усмихна се мило, започваше да й става смешно. Катрин я наричаше Барби за пореден път, Виктория не можа да сдържи смеха си и се разсмя. Това привлече вниманието на вампирката и очевидно я изнерви, но не направи никакво впечатление на госпожицата.



Suddenly you realize that everything is over, really. There is no going back, you feel it. And then you try to remember at what point it all began, and you discover it all started before you thought. Long before, and it’s at that moment; you realize things only happen once. And no matter how hard you try, you’ll never feel the same again. You’ll never have the feeling of being three meters above the sky.
avatar
Vicktoria di Makiaveli
Hybrid
Hybrid

Female Ke$h : 200
Брой мнения : 17
Job/hobbies : Blood, sex and parties!
Humor : Life is too cruel. If we cease to believe in love, why would you want to live?

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Katherine Pierce. on Нед Дек 30, 2012 12:32 am

Катерина придоби изражение на буреносен облак. Нима тази Барби я наричаше стара?!
-Чуй ме сега госпожичке, аз не съм стара, аз съм древна; има разлика между двете понятия. - леко разгневено продума вампирката.
-И ако тръгнеш да обиждаш напред-назад вампири те уверявам, че до края на деня за теб ще е останал само далечен спомен. - не искаше да прозвучи като заплаха, а като предупреждение. За сега Барбито не и бе направило нищо и точно за това ползата от нейното ликвидиране бе толкова голяма колкото настъпването на мравка - безсмислено.
-Е Барби, искаш ли да се поразходим някъде другаде? Днес съм сам самичка, а ми е ужасно скучно. - ако не се познаваше достатъчно добре Катрин щеше да си помисли, че се моли на момичето, но това разбира се не бе точно така.
-Например в парка или покрайнините? - предлагайки място вампирката отпи последната глътка от вече хладкия шоколад.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Orange Couch

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите