Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Оливър Ванденбург

Предишната тема Следващата тема Go down

Оливър Ванденбург

Писане by Оливър Ванденбург on Пет Яну 27, 2012 3:35 pm



Име
Оливър Ванденбург

Вид
Върколак

Способности
Владеене на елемента огън, Причиняване на болка

Години
24

Характер
Оптимист, но и реалист, прозорлив, точен, жизнерадостен, отворен към нови неща.
Едно кратко писание на Оливър - той може би е мъжа на куклата Барби. Никога не показва на яве емоциите си, нито чувствата си. Има специфично правило, което забранява всичко това. Макар че, да, изпитва чувства, не е безсърдечен , но знае, че нищо няма да спечели с това, ако покаже, че е тъжен, например, само биха го съжалявали. А той ненавижда съжалението.
По принцип у него може би нямаше почти никаква грубост. И като държание и поведение, и като движения. Стреми се всичко да прави леко и спокойно, макар той самия да не беше идеал на спокойствието. Стреми се да не обижда никого, но това не винаги се получава, но въпреки това той говореше леко и плавно, кара човека до него да се чувства добре. Знае своите думи и те са подбирани добре.
Също така не е особен пример за толерантност, но не беше чак толкова лош в това отношение. Това , че обича да размишлява е отделен въпрос, който може да се развие като цяло съчинение, особено от него. Отстоява своето мнение и нищо не може да му попречи в тази негова вяра, която винаги, почти винаги се оказва грешна, неправилна, но той продължава да не вярва и да не слуша другите. Но има мнение, което той се чувства свободен да изрази, каквото и да е то.
История
***Един малък факт***
Той беше евреин.Един от малкото.

***Още един факт***
Той не признаваше религията си за нищо. Но другите забелязваха този факт. Малка подробност.



1988 година, Есен

Дори поне тридесет години след Хитлер, който едва не уби своя народ, за да прогони евреите и да победи своите врагове ( защото тогава всичко се водеше ,,Германия над всичко”), се гледаше дали си чистокръвен германец или някакъв натурализиран. Все още евреинът не беше добре дошъл по тези земи. Сякаш и германците се сещаха за задушевната миризма на бомбите, които ги нападаха, или измъчените лица, вървящи към лагерите на смъртта, сякаш.
Беше внук на еврейка, син на германка и евреин. Но евреинът, неговият баща, просто се беше изпарил във времето или по-простовато казано – беше си тръгнал.


1993 година , влакът за Мюнхен

На пет години той вече пътуваше към новотo си приемно семейство, дали защото майка му едва го хранеше и гледаше, дали защото не го искаше, дали защото просто не можеше да се живее с дете, той трябваше да бъде в новото си семейство след няколко часа. И той не го разбираше. Нищо не разбираше. Колко жалко обаче за него.
Майка му спеше на отсрещната седалка.
Bлакът беше сравнително нов и топъл, но това не го успокояваше, впредид факта , че не знаеше къде отива.

*

След няколко часа се намери в кола, която го караше към Мюнхен. Всъщност той отиваше някъде в предградията на самия град.По-късно забеляза, че блоковете, около пет-шест, стояха сиви и приличаха на мъртъвци. Но ако бяха такива защо бяха изправени?Той живееше на четвъртия етаж, по-точно щеше да заживее.
*
След като слезе от колата, той забеляза една жена и един мъж да стоят някъде пред входа. Майка му отдавна си беше отишла със следващия влак,не показвайки никакви емоции,за което беше презирана от очите на Оливър.Но нека се върнем към малкото семейство, което очакваше едно малко момче. И го получиха.


***Портретна характеристика на
жената и мъжа.***
И двамата бяха с лимонено руси коса,
сини очи и разбира се доста бяла кожа.
жената имаше своето име: Лизел, мъжът
може би нямаше име,според Оливър – той не
заслужаваше. Но всъщност се казваше Алекс.



Новата му майка го прегърна, докато баща му стоеше безучастно в този театър на чувства. Престорени чувства, които трябваше да накарат момчето да се чувстваше добре, но тази тяхна цел не беше осъществена благополучно. Или поне Оливър не ги допускаше. Той не искаше общо взето да е там, но никой не му даваше правото на избор, нали?Колата потегли по обратния път и остави момчето при новото си приемно семейство. Майка му го хвана несръчно за ръката, сякаш досега не бе държала детска длан, и го накара да я последва. Бащата все още не беше проговорил. Явно Алекс не беше голям приятел с децата, докато Лизел се стараеше достатъчно, дори и за съпруга си. Когато влезе в апартамента, Оливър беше отпратен веднага в малката си като кутия стая. След време той съвсем я беше превърнал в кутия, най-вече във въображението си. Отвъд крехката му врата на стаята се чуваше някакъв малък спор, но отделните думи не достигаха до ушите му и той не успяваше да хване тяхното истинско значение. Затова пък до него стигаха всякакви необичайни думи като ,,шапкар” , ,,обущар” , ,,притеснение” . И тези думи нищо не му говореха.
След няколко часа той беше повикан от гърления глас на баща си ,за да яде. Нямаше никакво желание за това, но се подчини.Отиде в кухнята, която май беше по-малка и от стаята му ( а стаята беше едно легло, маса, стол и лампа, която всъщност висеше от тавана), лампата едва светеше и баща му се мъчеше да я оправи. Беше се качил на един стол и въртеше крушката злобно. Развинти крушката и нареди на Оливър да се качи на стола и да я държи близо до мястото , откъдето я беше измъкнал.Баща му, приемният му баща ( който беше във всеки случай по-добър от предишния, който така или иначе си беше тръгнал) излезе и затръшна вратата. През това време оливър бешехнакаран от майка си да донесе свещи и да ги запали с кибрит. Нямаше особено нужда от кибрит, защото при допира, който дланта на Ванденбург осъществи със свещта, тя се запали. Веждите му подскочиха нагоре и той остави внимателно свещта. Майка му се развика да пести кибрита.
След година-две - запали къщитата, която според него се бе самозапалила.

Караше шестнадесетата си година, теглейки куфар.

Баща му, който от няколко години само ругаеше, беше починал.Майка му не знаеше за бягството. Не знаеше, че доведеният й син беше нещо ,което се превръщаше във вълк.Единствената разлика от другите върколаци бе единствено, че не бе толкова едър.

***Основно отрицателно качество***
Често правеше грешки.

Но и другите правеха грешки.Само дето той не искаше да се учи от това, намираше го за безсмислено . И все пак научи някои неща, с които щеше да бъде щастлив по-късно.Едно от които бе да подтисне болката, защото после става лошо.

След няколко часа той вече се намираше извън Германия.
avatar
Оливър Ванденбург
Big bad wolf
Big bad wolf

Ke$h : 213
Брой мнения : 24

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Оливър Ванденбург

Писане by Katherine Pierce. on Пет Яну 27, 2012 6:51 pm

Одобрен си! Добре дошъл! Smile! big smile



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите