Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
Чаосвник
Изтегли своето късметче!
Приятели на форума
Свърталището на Naraku
3 posters
Hidden in their dark thoughts :: Ню Орлиънс в днешно време :: My home - my fortress :: Квартали :: Dillards
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Свърталището на Naraku
Къщата на Naraku е съвсем малка, на два етажа и е обитавана от духове. Полуразрушена и дървена.
Последната промяна е направена от Naraku на Пет Авг 16, 2013 11:56 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Naraku най-накрая приближаваше дома си след толкова дълга разходка. Държеше една малка червена кесийка в лявата си ръка, а вътре нещо се движеше. Улицата, по която вървеше беше мокра и черна като катран, а тревата отстрани изглеждаше изтощена и изстискана от всякакви признаци на живот. Приближавайки верандата на къщата си, той се огледа наоколо и се обърна рязко за момент, имайки чуството, че няко го следи. Той бе усетил свръхестественото присъствие още от началото, подозирайки кой може да бъде. На лицето му се открои една малка подигравателна усмивка.
- Хайде.. Покажи се. Аз не хапя.... много.
Шепотът му се разпространи из малката ареа, която беше почти необитавана от други същества освен него.
- Хайде.. Покажи се. Аз не хапя.... много.
Шепотът му се разпространи из малката ареа, която беше почти необитавана от други същества освен него.
Последната промяна е направена от Naraku на Пет Авг 16, 2013 11:55 am; мнението е било променяно общо 1 път
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
По малката уличка бе наистина студено и влажно. Бе доста задушно от влагата , което правеше косата на Ал да изглежда в по- ужасно състояние от преди. Тя не бе вярвала , че ще проследи това момче , но с малко вяра всичко се постига, и сега тя се движеше доста близо до него във възможно най- прозрачната си форма. На небето нямаше все още слънце , което правеше невъзможно да се различи нещо друго освен приятният задушлив мрак на тясната уличка. Ал забеляза , че в ръцете на момчето има нещо , като чели Сложено в торбичка и то ... то.. мърдаше "дали не е плъх" помисли си тя, но след това те стигнаха до някъде където имаше малко повече светлина . До една малка разбита къщичка на която й липсваше половината ... къща. Бе я страх като лели да се приближи и за това си остана в уличката , когато момчето излезе на показ. А след това той каза тя да излезе , явно я бе усетил от доста рано.
На улицата се появи Ал , леко прозрачна както винаги с разрошена коса , запъхтяна и то доста , а по лицето й бе избила руменина.
- Аз съм - каза тя , а на лицето й изплува лек признак на срам.
alison D.- Messenger of God
-
Ke$h : 507
Брой мнения : 52
Age : 25
Местожителство : New Orlins
Job/hobbies : боини изкуства (хоби), а работа (нейзвестна)
Humor : Не, отчаяние- гнила утеха- аз няма да голяя с тебе; Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен Защото ако бях аз напълно изтощен, Да плача повече не бих могъл. А мога; Може ли нещо, например надеждата, Деня да доведе, не да избирам" Да не бъда" "гнила утеха" - Хопкинс
Re: Свърталището на Naraku
- Аз съм - каза тя , а на лицето й изплува лек признак на срам.
Naraku повдигна вежда и забеляза колко бледа изглежда. Почти толкова, колкото беше неговата кожа, но тя беше и прозрачна. Призрачна даже. Той стъпи леко назад и оголи острите си като бръснач зъби, в знак на отбрана.
- Ангел... - изсъска той, а цвета на очите му се промени от ледено сини в кърваво червени. Той бръкна в малката червена кесийка и извади едно черно, дребно змииче. Той знаеше, че ангелите са безсмъртни, но също така знаеше,че малките демонични създания, тези във формата на змия, спомагат за отслабване на силите на ангелите поне временно. Той хвърли малкото създание в посока на момичето и изръмжа заплашително.
- Никога повече не идвай тук! Никога! - той не беше глупак, знаеше, че все още е смъртен и не знаеше намеренията на момичето. Въпреки, че слънцето се беше показало напълно, квартала, в който се намираха беше все така мрачен и задушен заради гъстата мъгла. Naraku прехапа долната си устна и се затича към убежището си, което беше защитено от благородни създания.. такива като нея.
Naraku повдигна вежда и забеляза колко бледа изглежда. Почти толкова, колкото беше неговата кожа, но тя беше и прозрачна. Призрачна даже. Той стъпи леко назад и оголи острите си като бръснач зъби, в знак на отбрана.
- Ангел... - изсъска той, а цвета на очите му се промени от ледено сини в кърваво червени. Той бръкна в малката червена кесийка и извади едно черно, дребно змииче. Той знаеше, че ангелите са безсмъртни, но също така знаеше,че малките демонични създания, тези във формата на змия, спомагат за отслабване на силите на ангелите поне временно. Той хвърли малкото създание в посока на момичето и изръмжа заплашително.
- Никога повече не идвай тук! Никога! - той не беше глупак, знаеше, че все още е смъртен и не знаеше намеренията на момичето. Въпреки, че слънцето се беше показало напълно, квартала, в който се намираха беше все така мрачен и задушен заради гъстата мъгла. Naraku прехапа долната си устна и се затича към убежището си, което беше защитено от благородни създания.. такива като нея.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
По лицето на Ал се изписа страх. Тя погледна към момчето , което очевидно нямаше намерение да се прави на възпитано или нещо от тоя род.
- Не желая да те нараня - каза тя , а след това прехапа устните си засрамено до толкова силно ,че усети вкуса на кръв по долната си устна, а в следващият момент момчето оголи зъбите си с такава ярост и бързина все едно искаше да я унищожи.
- Никога повече не идвай тук! Никога! - заплаши я той или по - точно й изсъска и я замеря със нещото в плика.
- Олеле !- каза Ал - з..змия!- извика се тя ,а в следващият момент нещото се закачи на крака й и започна да лази на горе. Изведнъж един бляскав сребрист лъч магическа светлина се почви в ръката й и посече малката гадинка на две половини. Ал се почувства някак замаяна и се облегна внимателно на стената , а след това се спусна бавно и седна до нея. Не щото бе изсмукало енергията й като шоколадов бонбон покрит с глазура от захар и малко черен шоколад.Магическата светлина угасна а на нейно място се разкри предмета , който я бе предизвикал - една малка кама не по - голяма от 2 педи със сребърна дръжка и красиво изваяно острие тънко като игла.
Тя се поизправи леко и се огледа. На мъждивата светлина от улицата не се виждаше момчето , вероятно скрило се в домът си. Тя се приближи до входната врата и хвана дружката , а след това няколко мига по- късно се оказа на студената земя.
- типично за демоните- каза си тя. - отвори ми няма да ти сторя зло , ако искаш даже ще се закълна в името на ангела. - извика се тя през врата и я ритна , а след това се озова отново на пода .
alison D.- Messenger of God
-
Ke$h : 507
Брой мнения : 52
Age : 25
Местожителство : New Orlins
Job/hobbies : боини изкуства (хоби), а работа (нейзвестна)
Humor : Не, отчаяние- гнила утеха- аз няма да голяя с тебе; Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен Защото ако бях аз напълно изтощен, Да плача повече не бих могъл. А мога; Може ли нещо, например надеждата, Деня да доведе, не да избирам" Да не бъда" "гнила утеха" - Хопкинс
Re: Свърталището на Naraku
След като се прибра, Naraku бързо надникна през един от процепите на стария прозорец близо до вратата. Момичето се приближаваше.. но тя беше въоражена. В дясната си ръка държеше кама, която беше внимателно изваяна. Камата е един от символичните оръжия на ангела, но е рядко използвана.
- Отвори ми няма да ти сторя зло , ако искаш даже ще се закълна в името на ангела. - заяви тя след като защитното заклинание я отблъсна от вратата, но в гласа и нямаше никакви нотки на ярост. Naraku знаеше, че щом един ангел се закълне, той не лъже, защото ангелите са най-близките създания до бога. Те са превъплъщение на милосърдието, добродушието и невинността. Качествата, които дразнят изчадията на мрака. Naraku се отдръпна бавничко и извъртя очи. Защо тази досада ми се изтърси тук, защо на мен...
- Върви си. - каза той студено и се запъти към стълбището.
- Отвори ми няма да ти сторя зло , ако искаш даже ще се закълна в името на ангела. - заяви тя след като защитното заклинание я отблъсна от вратата, но в гласа и нямаше никакви нотки на ярост. Naraku знаеше, че щом един ангел се закълне, той не лъже, защото ангелите са най-близките създания до бога. Те са превъплъщение на милосърдието, добродушието и невинността. Качествата, които дразнят изчадията на мрака. Naraku се отдръпна бавничко и извъртя очи. Защо тази досада ми се изтърси тук, защо на мен...
- Върви си. - каза той студено и се запъти към стълбището.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
- не ми ли вярваш демоне? - попита Али и след това се дръпна леко на зад. Али се поизправи , те се съсредоточи в камата си, но от там не се появи пламък както се очакваше. ТЯ бе слаба и то много.
- отвори ми , моля те демоне- умоляваше го тя , и след като не чу отговор тя погледна към камата си. Красивото й острие се спускаше така красиво на долу а една от руните изрисувани по него бе леко заличена и трябваше да се повтори лекичко.
- ако ме вържеш , ще се почувстваш ли по- сигурен?- попита го тя , а след това закачи камата на колана си , а тя бавно стана невидима така като в началото. Ал не харесваше много да борави с нея , не защото не можеше , а защото я бе страх да не нарани някого с нея.Тя се доближи до малкото прозорче но не успя да види много. вероятно бариерата й пречеше да го стори. Тя се пресегна към камата си готова да я разбие ключалката . но тази мисъл бързо се изпари. Пък и тя сега бе отслабнала и то много.
Последната промяна е направена от alison D. на Пет Авг 16, 2013 1:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
alison D.- Messenger of God
-
Ke$h : 507
Брой мнения : 52
Age : 25
Местожителство : New Orlins
Job/hobbies : боини изкуства (хоби), а работа (нейзвестна)
Humor : Не, отчаяние- гнила утеха- аз няма да голяя с тебе; Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен Защото ако бях аз напълно изтощен, Да плача повече не бих могъл. А мога; Може ли нещо, например надеждата, Деня да доведе, не да избирам" Да не бъда" "гнила утеха" - Хопкинс
Re: Свърталището на Naraku
Досадното момиче все тъй продължаваше да плямпа, най-накрая на Naraku му писна и той се приближи до вратата, след което я отвори сприхаво.
- Какво искаш от мен..? - попита той със дрезгав глас. По тъмнолилавите кръгове под очите му си личеше, че не е спал с дни..може би, защотото сънят не го вълнуваше толкова много. Той извади от якето си кутия с цигари, извади една и я постави между устните си. След това предложи на момичето, но по физиономията и личеше, че няма особен интерес. Той повдигна рамене и запали цигарата си, след което влезе обратно в къщата и се запъти към кухнята.
- Какво искаш от мен..? - попита той със дрезгав глас. По тъмнолилавите кръгове под очите му си личеше, че не е спал с дни..може би, защотото сънят не го вълнуваше толкова много. Той извади от якето си кутия с цигари, извади една и я постави между устните си. След това предложи на момичето, но по физиономията и личеше, че няма особен интерес. Той повдигна рамене и запали цигарата си, след което влезе обратно в къщата и се запъти към кухнята.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
- не ми е интерес да обладавам тялото ти , не се безпокой за това. - каза тя шеговито и след това го огледа по- подробно. Бе наистина красив, със сини очи , сладка рошава коса и румени бузки , изобщо не приличаше на демон. Даже за миг й се стори , че видя по- големият си брат в него. Та те бяха така еднакви.
- Люк?- помисли си тя , но немислимо го произнесе на глас. "какво , какви ги говоря , той е мъртъв , демон го е бил убил" помисли си тя и след това се дръпна като опарена на зад. не бе реално да е тойвъпреки , че бе виждала само снимки на брат си, а с това момче те така си приличаха..."дали пък не бе той все пак!?" зачуде се тя и направи една крачка по- близо до него.
АЛ пристъпи една малка крачка на вътре , силовата бариера вече я нямаше. Къщата очевидно бе в плашещо състояние половината бе срутена.
- да не е минало торнадо през домът ти? - попита тя и се погледа малко по подробно , е поне гледката не беше лоша.
alison D.- Messenger of God
-
Ke$h : 507
Брой мнения : 52
Age : 25
Местожителство : New Orlins
Job/hobbies : боини изкуства (хоби), а работа (нейзвестна)
Humor : Не, отчаяние- гнила утеха- аз няма да голяя с тебе; Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен Защото ако бях аз напълно изтощен, Да плача повече не бих могъл. А мога; Може ли нещо, например надеждата, Деня да доведе, не да избирам" Да не бъда" "гнила утеха" - Хопкинс
Re: Свърталището на Naraku
Naraku не намираше хумора и за смешен. Той дръпна от цигарата си, и задържа дима в устата си за малко, преди да се обърне към момичето и да го издуха в лицето и.
- Кой е Люк..? - попита той, не особено заинтригуван.
На въпроса и, не отговори, а само се усмихна самодоволно.
- Не е ли страхотно? - той огледа къщата си сякаш не бе влизал вътре от години. Запъти се към кухнята и пусна чешмата, от която започна да тече кал, а след това леко мръсна вода. Той напълни единствената чаша в дома си с малко чешмяна вода и предложи на момичето.
- Нямам нещо по-добро така че... - повдигна рамене и се облегна на барплота, като сложи чашата на масата.
- Кой е Люк..? - попита той, не особено заинтригуван.
На въпроса и, не отговори, а само се усмихна самодоволно.
- Не е ли страхотно? - той огледа къщата си сякаш не бе влизал вътре от години. Запъти се към кухнята и пусна чешмата, от която започна да тече кал, а след това леко мръсна вода. Той напълни единствената чаша в дома си с малко чешмяна вода и предложи на момичето.
- Нямам нещо по-добро така че... - повдигна рамене и се облегна на барплота, като сложи чашата на масата.
Последната промяна е направена от Naraku на Съб Авг 17, 2013 9:57 am; мнението е било променяно общо 1 път
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Момчето се приближи бавно към Али , а след това издуха нещо ужасяващо гадно в лицето й а тя тъкмо си поемаше въздух. Нещото бе дима от цигара му. Тя не се сдържа. Дробовете й се препълниха с цигарен дим и започна да поруменяна , а след това цялото й лице доби червен оттенък и започна да й прилошава. За да изкара това тя започна да кашля като се сближи леко към пода държейки се за корема.
- това е ужасно- каза тя и си пое дълбоко една лека нотка чист въздух.
- ами той се води мой брат , но аз всъщност знам единствено това , че когато е бил на четири са го убили демони. - каза Тя сякаш не вярваше на изреченото от самата себе си.
- не мисля , че е така. те ме лъжат- каза тя признавайки си го.
Тя огледа чернокосото момче. Наблюдавяше всяка негва стъпка, а след това той й наля мръсна вода отчешма от която до педи секунда бе текла кал." ама той сериозно ли?" помисли си Али и се отврати от това , а след това с бавна крачка се приближи и седна на един от не чак толкова счъпените столове на столовете до масата, а след това поогледа чашата по- добре.
- не смятам да го пия , да ти предложа ли да живееш при мрн , поне не е чак такова. Та за бога тук е ато бунище- каза тя и погледна към него.
- но толкова много е приличал на теб като малък и аз си помислих , че ..- каза тя без да довършва , бе й много тежко за това.
alison D.- Messenger of God
-
Ke$h : 507
Брой мнения : 52
Age : 25
Местожителство : New Orlins
Job/hobbies : боини изкуства (хоби), а работа (нейзвестна)
Humor : Не, отчаяние- гнила утеха- аз няма да голяя с тебе; Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни в мен Защото ако бях аз напълно изтощен, Да плача повече не бих могъл. А мога; Може ли нещо, например надеждата, Деня да доведе, не да избирам" Да не бъда" "гнила утеха" - Хопкинс
Re: Свърталището на Naraku
Naraku не се сдържа и се усмихна доволно след като момичето се закашля като някоя възрастна жена, странно сравнение, а..? Но просто на ангелите не им понасяше и той много добре го знаеше.
- Ами той се води мой брат , но аз всъщност знам единствено това , че когато е бил на четири са го убили демони. - каза тя.
- Не мисля , че е така. те ме лъжат- довърши момичето.
Naraku заключи погледа си с нейния..боже, беше толкова невинен, че на него направо му се повръщаше. Той бавно изтръска пепелта от цигарата на пода и повдигна рамене като дръпна още един път от вредното нещо. Тишината в полуразрушената, ако може да се нарече, къща ги бе погълнала напълно. Той реши да я развали като след няколко секунди отклони погледа си от нейния и въздъхна престорено.
- Сигурно мразиш демоните. Но пък.. нямаше да си тук, ако бе лоялен ангел. Не си от много добрите момичета, хъх? - той се ухили и я погледна отново, но в усмивката му имаше някакъв знак на злоба. Погледът и се насочи към чашата.
- Не смятам да го пия , да ти предложа ли да живееш при мрн , поне не е чак такова. Та за бога тук е като бунище- каза тя и погледна към него.
Той хвърли цигарата на земята и я смачка с здравата си кубинка.
- Ще млъкнеш ли? Много си досадна. - той прокара пръсти през косата си и я огледа внимателно преди да погледне към прозореца отново.
- Тази къща има история.. не мога да захвърля всичко просто така. Това е моят дом. - странно, но в гласът му прозвуча нотка на тъга. След малко тя продължи за брат си.
- Но толкова много е приличал на теб като малък и аз си помислих , че ..- каза тя без да довършва , бе й много тежко за това.
Той се усмихна искренно и повдигна рамене отново, но не пропусна да каже едно "Съжалявам." само от любезност не че му пукаше.
- Ами той се води мой брат , но аз всъщност знам единствено това , че когато е бил на четири са го убили демони. - каза тя.
- Не мисля , че е така. те ме лъжат- довърши момичето.
Naraku заключи погледа си с нейния..боже, беше толкова невинен, че на него направо му се повръщаше. Той бавно изтръска пепелта от цигарата на пода и повдигна рамене като дръпна още един път от вредното нещо. Тишината в полуразрушената, ако може да се нарече, къща ги бе погълнала напълно. Той реши да я развали като след няколко секунди отклони погледа си от нейния и въздъхна престорено.
- Сигурно мразиш демоните. Но пък.. нямаше да си тук, ако бе лоялен ангел. Не си от много добрите момичета, хъх? - той се ухили и я погледна отново, но в усмивката му имаше някакъв знак на злоба. Погледът и се насочи към чашата.
- Не смятам да го пия , да ти предложа ли да живееш при мрн , поне не е чак такова. Та за бога тук е като бунище- каза тя и погледна към него.
Той хвърли цигарата на земята и я смачка с здравата си кубинка.
- Ще млъкнеш ли? Много си досадна. - той прокара пръсти през косата си и я огледа внимателно преди да погледне към прозореца отново.
- Тази къща има история.. не мога да захвърля всичко просто така. Това е моят дом. - странно, но в гласът му прозвуча нотка на тъга. След малко тя продължи за брат си.
- Но толкова много е приличал на теб като малък и аз си помислих , че ..- каза тя без да довършва , бе й много тежко за това.
Той се усмихна искренно и повдигна рамене отново, но не пропусна да каже едно "Съжалявам." само от любезност не че му пукаше.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
След като онези двамата от кафенето се изнизаха като червеи в мокър ден, аз реших да се присъединя към групичката. Все пак така или иначе нямаше какво да правя, така че се реших и направих едно бързо проследяващо заклинание, което ми показа точно къде се намира момчето.. И така тръгнах веднага в тази посока и ето къде ме доведе тя:съвременна къща на духовете...Фантастично... През лицето ми пробяга малка палава усмивка преди да се приближа към вратата. Понечих да я отворя и тогава нещо ме изблъска назад. "Ъх...Добре малкия, признавам добър си..."-промърморих аз и се заех да развалям заклинанието. Отне ми много време, енергия и нерви, но за съжаление всички опити останаха неуспешни. "По дяеолите!"-изругах тихо аз и се провикнах "Ехо? Малкия, отвори вратата, ако обичаш...Пък и да не обичаш, пак я отвори.. Спокойно, не идвам с намерение да унищожавам къщата ти.."
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
Разговора им бе прекъснат от хленченето на друга досадница, вероятно приятелката на ангелчето от по-рано. На Naraku определено му писна и той грабна белокосото момиче за ръката и я замъкна към вратата, след което отвори и я изчитка навънка.
- Вън! Вън! Това да не ви е гостоприемница мамка му!? - Той погледна към двете разгневено и беше на път да затвори вратата, като произнесе няколко ругатни под носа си.
- Вън! Вън! Това да не ви е гостоприемница мамка му!? - Той погледна към двете разгневено и беше на път да затвори вратата, като произнесе няколко ругатни под носа си.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз се подсмихнах мистериозно и се намърдах вътре с вампирска скорост зад него, секунда преди той да затръшне вратата. "О, я стига... Не е нужно да се държиш така, малкия... Нищо няма да ти стане ако постоя малко, нали?" После се огледах наоколо и на лицето ми отново се появи усмивка, но реших да запазя мислите за себе си и не казах нищо. После кръстосах ръце и казах "Кажи сега какви ги мътиш тук?"
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
Naraku успя да затвори ангела отвън и другото момиче или поне така си мислеше. Обърна се със въздишка, но кого до види? Кучката от преди няколко секунди.
- О-Ох! По дяволите! - той подскочи и започна да я заобикаля и да я гледа задълбочено и недоумяващо.
- Ама ти как..? - той заекна, но след малко му просветна и той се облегна на една от стените.
- Аха..вампир. Как ги мразя. - той и изръмжа.
- О-Ох! По дяволите! - той подскочи и започна да я заобикаля и да я гледа задълбочено и недоумяващо.
- Ама ти как..? - той заекна, но след малко му просветна и той се облегна на една от стените.
- Аха..вампир. Как ги мразя. - той и изръмжа.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз се подсмихнах, видимо забавлявайки се на изражението му преди секунда и после казах саркастично "Благодаря за топлото посрещане..." След това се обърнах и започнах да се разхождам из къщата, стигнах до хола и се тупнах на дивана му, кръстосвайки крака. "Та така, малкия, би ли ми казал поне името си?"
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
Naraku беше вече не раздразнен ами ядосан. И то много. Той я последва до хола и изсъска свирепо.
- Не ме наричай така! - той прехапа долната си устна като по бузите му се забелязваше слаба руменина. Вярно, имаше вид на неопитно хлапе, но бе упорит като магаре. Умът му не побираше какви досадни хора има на този свят, но вероятно всичко можеше да се очаква. Той се приближи бавно, а цвета на очите му се промени в кърваво червен.
- Не те интересува как се казвам..а сега изчезни!
- Не ме наричай така! - той прехапа долната си устна като по бузите му се забелязваше слаба руменина. Вярно, имаше вид на неопитно хлапе, но бе упорит като магаре. Умът му не побираше какви досадни хора има на този свят, но вероятно всичко можеше да се очаква. Той се приближи бавно, а цвета на очите му се промени в кърваво червен.
- Не те интересува как се казвам..а сега изчезни!
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз го погледнах и видях страшното му изражение. Но вместо да изглеждам уплашено, аз въздъхнах и казах "Боже, наистина си сладък...Както и да е, сега моля ми кажи името си освен ако не искаш да те наричам 'малкия'.." После го погледнах хладнокръвно и остро право в очите.
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
Като че ли, смразяващият и поглед го накара да спре и да се осъзнае за момент. Той прекара пръсти през косата си нервно и въздъхна като след това на лицето му се изписа една злобна усмивка.
- Наричат ме Naraku, в превод Ад. Ако бях теб ни бих се заяждал с мен. - той кръстоса ръце и се облегна на стената небрежно, след което отклони поглед от нейния и погледна в страни.
- Наричат ме Naraku, в превод Ад. Ако бях теб ни бих се заяждал с мен. - той кръстоса ръце и се облегна на стената небрежно, след което отклони поглед от нейния и погледна в страни.
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз се засмях тихичко и после казах "Хубаво име..." после го погледнах отново и добавих "Аз съм Фей... Между
другото, сам самичък ли живееш тук?"-попитах аз. Това момче имаше голям потенциал...Точно това ме привлече насам...
другото, сам самичък ли живееш тук?"-попитах аз. Това момче имаше голям потенциал...Точно това ме привлече насам...
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
Той прехапа долната си устна и поклати глава в знак на отговор. Не му се говореше особено много, а и му беше писнало от всяка жена да му се лепка като някаква пиявица. Какво иска от мен тази луда жена..
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз се подсмихнах тихо и казах "Не се безпокой, няма да те питам щом не ти се говори... Не се бой, аз искам просто да ти помогна..." После се изправих и се огледах наоколо, въздишайки. Изведнъж в полезрението ми се мерна една пълзяща гадинка, която ме не кара да загубя самообладание. Изпищях се здравата, и набързо изтичах и се скрих зад гърба на Naraku. "Разкарай гадинката!!"-извиках аз и стиснах очи от страх.
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Re: Свърталището на Naraku
След няколко минути мълчание, тишината беше развалена от кифленското крищене на досадницата. Naraku въздъхна разочаровано от жалката гледка и скоро се прибрижи до паяжината, която едно паяче бе спуснало. Той подаде дланта си, а горкото същество се покачи в нея и започна да лази. Той се усмихна и отиде до вратата, отваряйки я предпазливо, но видя, че другото момиче все още е там.
- О! Дяволе..- той изръмжа и бързо изхвърли животинката навън, после затръшна вратата и въздъхна.
- Май се опитвате да ме довършите..вие двете..
- О! Дяволе..- той изръмжа и бързо изхвърли животинката навън, после затръшна вратата и въздъхна.
- Май се опитвате да ме довършите..вие двете..
Naraku- Creation of the Anarchy
- Ke$h : 276
Брой мнения : 23
Job/hobbies : Рисуване и свирене на китара.
Humor : Don't look behind you.
Re: Свърталището на Naraku
Аз се поуспокоих след като гадинката вече я нямаше и се опитах да придобия предишният си хладнокръвен вид. После кръстосах ръцеи казах "Изобщо не знам тя какво иска... Все още не я познавам дори." След това повдигнах вежда и добавих "Слушай, ако ми кажеш малко по-подробно за това, което правиш, аз бих могла да ти помогна... Да речем че си търся партньор за битките или нещо подобно..."
Faye Mikaelson- I`m not your reflection, I`m real
- Ke$h : 248
Брой мнения : 26
Местожителство : New Orleans
Humor : The Devil within...
Страница 1 от 2 • 1, 2
Hidden in their dark thoughts :: Ню Орлиънс в днешно време :: My home - my fortress :: Квартали :: Dillards
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.
» searching for : Някой за РП
Чет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.
» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Съб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.
» Searching for : Брат, сестра, връзка....
Нед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя
» Отсъствия!
Нед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.
» Octavia Books
Чет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус
» стаята на Хънс на вторият етаж
Сря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson
» New Orleans Public Library
Вто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес
» Париж, Франция; преди 4 години
Пет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.