стаята на Хънс на вторият етаж

.

От време на време възвръщах съзнанието си, но за кратко. Чувах какво ми говореше Хънс и усещах, че лежа някъде, но нямах сили да отворя очите си и да разпозная къде съм. Накрая успях да поотворя очи и бавно се огледах наоколо. Стаята ми беше абсолютно непозната. Понечих да попитам 'къде съм', но нямах достатъчно сили.


Писането с цветен и уголемен шрифт в РП постове е забранено! ~ by: Katherine Pierce.

Аз събрах малко сили, за да го погледна и казах тихо "Не... не съм добре..." После се огледах наоколо. Стаята му изглеждаше като гробница-тоест ужасно.. "Къде съм?... Защо ме доведе тук?"- попитах аз и го погледнах уплашено. Искаше ми се да стана и да побягна веднага.. да отида колкото се можеше по-далеч от него, но проклетата ми отпадналост не ми позволяваше да помръдна дори на сантиметър.


Писането с цветен и уголемен шрифт в РП постове е забранено! ~ by: Katherine Pierce.

Аз го погледнах леко..добре де, много раздразнено. Не стига че ме използваше за вечеря, а на всичкото отгоре и ми се подиграва. "Името ми е Faye.."-казах студено аз, извъртайки погледа си настрани. "И не, не съм вампир.. И човек не съм. Аз съм.."-беше ми странно и на самата мен да го изрека- "двойница.."

Писането с цветен и уголемен шрифт в РП постове е забранено! ~ by: Katherine Pierce.

Аз го изгледах объркано. Даже и не разбрах шегата му, защото в момента ума ми бе зает с друго-да мисли план как да се измъкна от къщата на този побъркан. "Да, да, добре... Както и да е... Дай си ми якето. Искам да си ходя.."-оплаках се аз и се намръщих леко, бавно изправяйки се до седнало положение. После погледнах през прозореца и разбрах, че всъщност не се намирам толкова далеч, колкото си мислех..Виждах позната уличка. "Така и не ми отговори защо ме доведе тук?"-попитах отново аз и го погледнах изпитателно, повдигайки вежда.

Писането с цветен и уголемен шрифт в РП постове е забранено! ~ by: Katherine Pierce.

Нещо ми лазеше по нервичките и скоро време сигурно щях да си го искарам на него.. Погледнах го със смразяващ поглед и казах "Не, не искам.. Искам да си ходя..." После въздъхнах и се изправих на крака. Малко ми се зави свят и затова се наложи да се опра за малко на стената, но после си възстанових баланса и тръгнах бавно към вратата без да му обръщам внимание и без да го поглеждам дори..

Явно наистина все още вървях и спях. Щом този нахалник изръси това за дънките, се вцепених като ледена висулка. "К-какво правят дънките ми на стола???"-попитах аз леко повишавайки тон. Е, ако този път не го удоша, то тогава няма кога... Стиснах леко ръката си в юмрук, обърнах се и тръгнах с бърза крачка към него и към стола, който се намираше на около 1 метър от него. Искаше ми се да забия юмрука си здраво в лицето на Хънс, но после осъзнах, че това би наранило повече ръката ми, отколкото него. Затова просто присвих очи и му казах "Стой. далеч. от мен. Достатъчно ясна ли съм или да ти го повторя на френски??!!" После си взех дънките и си ги облякох набързо. Исках колкото се може по-бързо да се махна от бърлогата на Хънс. Колкото повече го гледах, толкова повече се изнервях..

Аз въздъхнах отегчено и се обърнах към него с видимо ядосано изражение "Престани да се правиш на велик, защото не си..."-изсъсках аз през зъби и грабнах чантата си от стола нервно. Бледата ми ръка все още бе стисната в юмрук... И тъкмо когато се канех да отворя вратата и да се спася от ада, този нещастник си позволи да ме целуне..отново. Този път вече не издържах и юмрукът ми се стовари върху лицето му. Отдръпнах се бързо назад и видях, че носа му леко кърви. Честно казано донякъде бях доволна от себе си в този момент, но изведнъж ми стаба маалко жал като видях измъчения му поглед. "Аз..."-започнах да пелтеча аз, но не знаех как да довърша изречението си. В момента не знаех дали се радвам, че го ударих, или съжалявам...а може би и двете.