Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Magnolia Plantation

Go down

Magnolia Plantation

Писане by Largo on Съб Май 14, 2011 3:48 pm








avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Нед Дек 11, 2011 1:23 am

Съдба, късмет... или и двете?

Огърлицата не люшкаше на врата ми, докато, разгърдил се точно в стила на един бохем, аз се промъквах между гостите с чаша в ръка и широка усмивка на лице.

- Хей, Джон, как си? - спрях се за момент до един вампир, преметнал ръце през раменете на две ярко нагримирани и облечени в крещящо червено жени, които явно бяха проститутки. Пияни проститутки, отгоре на всичко.

- Повече от идеално - ухили се вампирът, оголвайки зъбите си.

Засмях се, прочитайки намеренията му в тази зла усмивчица, и продължих нататък. Боже (в който не съм сигурен дали вярвам), от кога не бях правил свястно събиране като това? От кога всички не бяхме пили до зори, напълно загърбвайки външния свят и проблемите си?... Явно от доста отдавна, тъй като дори аз не помнех.... Но това нямаше никакво значение днес. Нито утре. Нито вдругиден. Нито в близката безкрайност, защото имах тази огърлица, с която буквално можех да пратя дявола по дяволите и да изпепеля дори континента, ако поисках.

Не ме интересуваше дали принадлежеше на някой (всъщност, изобщо не се бях замислял за това), а тя може би си имаше собственик, защото я намерих в една градина. Беше паднала на място, където от пръв поглед не можеш да идиш дали има нещо сред разстенията, но, застанал съвсем случайно под правилния ъгъл, вниманието ми бе привлечено от отразяващото се в някаква повърхност слънце. И когато се наклоних да проверя в какво се отразява слънцето, установих, че беше някаква огърлица. Помислих си, че някоя дама я бе изгубила тук по време на любовна авантюра, но след като прочетох древните надписи по бижуто, се отказах от тази теория.

Пишеше точно това, което не би трябвало да пише на предмет, който можеш "случайно" да изгубиш на улицата. Пишеше, че със силата на тази огърлица можеш да направиш всичко. И под всичко се имаше предвид... всичко.

Разбира се, аз не съм лековерен. Проверих я. Поисках в момента покрай мен да мине синеоко момиче с руса коса, пристегната във висока прическа и със зеленя лятна рокля, и да ми се усмихне. Дори не бях довършил мисълта си, когато срещу мен се зададе точно такова момиче, като абсолютно копие на представите ми... до най-малкия детайл!...

Явно днес ми бе щастливия ден. Не трябваше да правя никакви подготовки за събирането в плантацията - просто си пожелах луда сбирка, с много пиене и музика... и воала! Трябваше само да се прибера и да се присъединя към всички онези щастливо търкялящи се в прахта хора, които се бяха натъпкали в "Магнолия". Край, вече няма да ме преследва нито Раят, нито Адът... Шях да съм свободен да правя каквото си поискам, както си поискам и когато си поискам. Щях да съм свободен да бъда Бог!...

Отпивайки от виното в кристалната чаша, аз се изкачих до втория етаж на плантацията и се заключих в кабинета си, докато долу веселбата кипеше. Отворих високите френски прозорци, които започваха почти от земята, и излязох на балкона, за да се полюбувам малко на луната и на нощта като цяло, преди да се върна долу. Но... беше намаляваща луна. В този миг си пожелах да е пълнолуние. И луната изгря кръгла и бледа на небосклона.

Усмихнах се.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Нед Дек 11, 2011 2:25 am

Добре, наистина започвам да се дразня. Как можеше да изгубя една от най - скъпоценните ми сътворения, които някога бях правила. Това просто не беше за вярване. Не можех да я открия никъде в имението. Прерових го около двадесет и шест пъти, като се има на предвид колко голямо беше то, но нищо не можех да намеря. Всичко друго изгубено намерих, но не и огърлицата, която беше може би най - скъпоценното нещо за мен от няколко века насам. А почнех ли да се нервирам не искахте да сте близо до мен или изобщо да съществувате. Наистина ви говоря, защото просто няма да останете живи, ако наистина се ядосам.
След като не можах да намеря огърлицата в имението ми тръгнах да обикалям града, търсейки прелестната ми огърлица, която не беше предназначена да попада в чужди ръце, защото щеше да се самоунищожи след определено време, а само ако ви кажа колко време ми отне, за да я направя едва ли изобщо щяхте да ми повярвате. Но пък честно да ви кажа не би ме и интересувало мнението ви, затова да продължим напред.
След часове в обикаляне на града, вървейки по стъпките, по които бях минавала днес не намерих абсолютно нищо. Не можех да повярвам, че това се случва точно на мен. Някой ме наказваше. Който и да беше щеше да си плати, казвам ви. А аз продължавах да се лутам из града, търсейки огърлицата ми. Обиколих целия град, като прерових всяко малко кътче, но следа от огърлицата така и нямаше. А вече се бе стъмнило и луната се бе показала. Най - странното бе, че изведнъж стана пълнолуние, което ме накара доста да се зачудя. И когато чух, че моят любимец Ларго вдига пиршество за някаква си огърлица от минаващи пияници покрай плантациите всичко ми се изясни. Това изчадие я беше намерило преди мен и си беше присвоило огърлицата ми. Просто не беше за вярване. От всички проклети хора и същества на тази нещастна Земя, как успя точно той да я намери. Не, наистина някой ме бе прокълнал и когато разбера кой по дяволите е Ада ще му се стори като най - приятното нещо, което му се е случвало в живота му.
Не ми трябваше да му мисля втори път, ами направо се запътих към плантацията на Ларго.
По пътя изведнъж обикновените ми дрехи изчезната, а на тяхно място се появи официална копринена дълга рокля рокля, която подчертаваше зеления цвят на очите ми, а дългата ми коса се спускаше до кръста, извита на перфектни масури.
Музиката и задоволителните викове на съществата се чуваха чак от километри далечина, а миризмата на алкохол се усещаше от още по - далеч. Поне аз я усещах. На секундата се появих на верандата пред голямата и масивна врата. Отворих я и влязох вътре, а погледите се оковаха върху мен. Едва ли някой бе очаквал смъртен грях да се яви на пиршеството, което Ларго организираше в чест на моята огърлица.
След малко взиране всеки продължи със заниманията си, натискайки се с проститутки, наливайки се с алкохол, играене на покер, комар и дори война. А аз се запътих към горния етаж, където усещах присъствието на Ларго. Миризмата на това същество се носеше от кабинета му, затова и се запътих натам. Не бях чак толкова ядосана, просто си исках огърлицата. Това беше. А ако не искаше да ми я даде доброволно, то тогава щях да си я взема насила, ако трябва. Влязох без да ме усети и излязох на терасата, на която в момента се намираше той, мечтаейки си как най - накрая ще се освободи от всичко и всичко ще е в ръцете му. Жалко, че трябваше да разбия тази му мечта.
- Нали знаеш, че не трябва да си играеш с чужди играчки без позволение. - очевидно доста се изненада, когато чу гласа ми.
Предполагам, че дори и той не ме бе очаквал тук. Но ето ме, готова да взема това, което ми принадлежеше.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Нед Дек 11, 2011 9:02 am

Обърнах се, леко изненадан, и се взрях в натрапника. Но изненадата ми се изпари в момента, в който видях кой беше, и само извъртях раздразнено очи, отпивайки от виното. Огърлицата още висеше на гърдите ми и определено имах намерение да си остане там.

- Нали знаеш, че такива играчки не бива да се губят? - отвърнах й със същия тон.

Не, нямаше шанс да й я дам. За нищо на света. Това беше сякаш затворникът да даде новопридобития ключ за килията си на надзирателя, само защото му принадлежеше... по закон. Не. Да не я е била изгубила. И не ме интересуваше, че е един от греховете (защо от всичките седем такива, точно тя трябваше да бъде вечното ми проклятие?), както и че можеше да ме смаже като хлебарка, макар че аз бях създаден от същият този разум, който бе създал и нея... Топката беше в ръцете на Гняв, но аз имах иглата.

Буум.

- Поне се радвай, че я намерих аз, а не някой глупак, който мечтае да сдъвка света. - казах й. Стоях спокоен на прага на балкона, между дългите пердета, сложил несъпричастно едната си ръка в джоба на панталоните си и държащ кристалната чаша с вино в другата. Взирах се привидно апатично в Брук, но в очите мис е четеше твърдото минамерение да не се давам лесно.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Нед Дек 11, 2011 3:29 pm

Надявах се да я даде без много да се съпротивлява и инати, защото наистина щеше да станеш лошо. За него, разбира се. Много добре знаеше, че не трябва да се забърква с един смъртен грях, особено с мен. Това не ни беше първата среща и честно да ви кажа вече ми омръзваше да се натъквам постоянно на него, когато нещо в плановете ми се се обърка. Това беше всеки път. Сякаш някой ме бе проклел с него. И какво вече обещах, нямаше да му се види много приятно ако го пратя в ядрото на земята, увеличавайки чувствителността му сто пъти повече. Само да намеря кой е..
- А кой ти е казал, че съм я изгубила? - погледнах го с зелените си на цвят очи и повдигнах вежда. - Може нарочно да съм я оставила там, но преди да дойде да си я взема обратно ти и твоя навика ти да взимаш това, което да не е твое да сте се натъкнали на нея. - направих една крачка към него и се подсмихнах.
Тогава отклоних погледа си рафтовете с книги, тръгвайки натам. Показалеца ми се плъзна по един от рафтовете, събирайки малко от прахта. Спрях се и издухах съвсем леко прахта от пръста ми. След това вдигнах поглед към Ларго.
- Имаш толкова много книги и още толкова много опит, но все още не си се научил да не противоречиш на един смъртен грях. - един кичур от дългата ми коса се спусна към лицето ми, но бързо го хванах и го дръпнах леко назад. - Сега бъди добро същество. - закрачих към него. - И върни огърлицата, ако не искаш да пострадаш, миличък



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Нед Дек 11, 2011 3:38 pm

Миличък? Миличък?...

Присвих очи като котка, дебнеща своята плячка, и на лицето ми се изписа една презрителна усмивка.

- Аз съм всичко друго, но не и миличък... - казах и отпих от виното си, оставяйки чашата върху бюрото, върху което бяха разхвърляни милион документи, касаещи плантацията. Заобиколих прекрасната мебел с резбовани орнаменти и седнах на стола, облягайки се наказад. Прудърпах към себе си най-близкия лист и плъзнах за момент поглед по редовете му, без всъщност да го чета. - Освен това, разбрах, че си я изгубила, щом се натресе тук без някой да те е канил. Познавам те. Това - хванах огърлицата и я люшнах пред погледа й - е важно за теб. Няма да се откажеш, докато не си го върнеш.

... Но и аз нямах намерение да се отказвам. Много добре знаех, че тя беше права. Не можех да се сравнявам с нея, но това не ми пречеше да опитам, нали?

- Опитът идва от грешките, мила - усмихнах се и я погледнах в очите. - Знаеш ли от колко отдавна не съм грешил?...



when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Нед Дек 11, 2011 4:16 pm

- От около няколко минути.. - изсъсках през зъби и се доближих до едно от канапетата. - А и доколкото си спомням винаги съм нахлувала без никакви покани, ако не си спомняш. - повдигнах едната си вежда.
Настаних се удобно на канапето, което беше точно срещу него. Погледнах го с леко присвити очи. Нямаше да спра докато не започнеше да го дразни или докато не отклони поглед поне за момент. А това, че си беше сложил огърлицата веднага все едно е негова и я развяваше пред мен, предполагам с надеждата да ме подразни нямаше да му се случи. А накрая, независимо дали съм го накарала с насила или не, огърлицата отново щеше да е в мои ръце. Не, че още сега само с едно щракване на пръсти не можех да я взема и в същото време да го удуша. Просто като знаех, че можеше и със ''сладки'' приказки да го направя, защо ми беше да си хабя за нищо. А Ларго беше къде, къде по - ниско от това нищо.
- И позна. За нищо на света не бих се отказала от огърлицата. - изправих ръката си, оформяйки с пръстите си формата на чаша и точно тогава се появи кристална чаша с доброкачествен алкохол. - И всичко ще е много по - лесно, ако просто я дадеш. И това не е молба, а предупреждение. Иначе знаеш, че може да стане много лошо.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Нед Дек 11, 2011 4:26 pm

Ха. Това ако не е предупреждение...

- Не беше нужно да се хабиш - кимнах към чашата. Тонът ми беше хаплив. - В мазето имаме тонове вино, от най-хубавото.

Този номер и аз го можех. Ако се стремеше да покаже превъзходство... ами, проваляваше се. Защото аз не бях някой, който лесно се впечатлява и определено такива психологически игрички не минаваха при мен. Дори не знаех защо си правеше труда да идва тук и да ме увещава да й върна това, което (е било) беше нейно, при положение, че знаеше много добре, че аз нямаше да се откажа от тази придобивка.

- Постарай се малко повече. Изобщо не ме е страх - пресегнах се и взех чашата с виното си. - Ако искаш предизвикай нов ледников период, но няма да ти дам огърлицата. Защото ако наистина предизвикаш нов ледников период - усмихнах се -, аз ще бъда най-защитеното копеле на тази земя. Така че си спести усилията.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Нед Дек 11, 2011 6:43 pm

Добре, само малко ми оставаше и нямаше да съм толкова мила. Просто исках да се разберем като обикновени същества, с думи, но щом търсеше война можеше и да си я получи. Аз исках да му спестя усилия, които щеше да загуби напразно ако се биеше с мен, но ако го искаше нямах нищо против да го победя. И двамата знаехме, че опре ли до война винаги щях да го побеждавам, каквото и да правеше. А това, че не искаше да върне моята огърлица беше детинско. Тя си беше моя, каквото и да правеше. И това, че той я бе намерил след като я изгубих за момент не значеше абсолютно нищо. Определено не означаваше, че вече е негова. Естествено, притежаваше прекалено много сила, за да я оставя в ръцете му. Никога не си давах играчките и тази огърлица определено не бих я оставила в ръцете му.
- О, престани да се инатиш, Ларго. И двамата знаем, че опре ли на бой нямаш никакъв шанс. Затова ти давам последна възможност да я върнеш доброволно, защото няма да съм мила повече. Дадох ти възможност, и то не една. Ако си мислиш, че можеш да ме победиш или да ме надхитриш значи се хабиш напразно. - отпих голяма глътка от чашата. - Дай огърлицата, защото ти обещавам може и да не доживееш следващия век.
Бях напълно сериозна. Никога не съм си правела шеги за тези неща. Щях да си взема огърлицата и това Ларго много добре го знаеше.
Подадох свободната си ръка напред към него.
- Огърлицата, дево. - погледнах го с котешките си очи. - Последна възможност, иначе спирам да бъда мила и ще пострадаш. Знаеш много добре.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Пон Дек 12, 2011 3:21 pm

Не й отговорих с нищо. А и какво можех да кажа? Че няма да й дам огърлицата? Та Гняв вече знаеше това, щеше да е напълно безмислено да повтарям едно и също нещо отново и отново. Беше абсолютна загуба на време.

Стоях и се взирах в жената, изучавайки чертите на лицето й, извивките на тялото й, котешките й очи... И отново в главата ми изплува въпросът защо, по дяволите, от всичките седем гряха точно тя трябваше да бъде съществото, стоящо ъгъла, когато нещо около живота ми се сбърка... Защо? Някой ме беше проклел ли или така е писано да стане? Или пък съм разгневил шефа горе?... Колкото и да се чудех, нямаше да получа отговорите, от които се нуждаех. Защото може би трябваше да питам, а?

Бях казал на Гняв повече от ясно, че огърлицата оставаше у мен. И изобщо нямах никакво намерение да обяснявам защо. Нека си мислеше, че се инатя, това щеше да е точка за мен. Положението ми никак, ама никак не беше розово, и когато Съдбата ми изпращаше помощ (още едно доказателство, че Съдбата имаше леко откачено чувство за хумор), не мисля, че е много разумно да я отхвърлям. Щях да направя всичко възможно, за да накарам Рая и Ада да ме оставят да дишам на спокойствие. Това, че представлявах опасност за интересите им определено не означаваше, че трябва да умра.

Не и в този век.

Държейки чашата си в ръка, се изправих и с бавни крачки, апатично бръкнал с ръка в джоба, отидох до жената и се спрях точно пред нея. Усещах погледа й върху себе си, но това не ме смущаваше ни най-малко. Не ми пукаше какво иска или мисли тя, още по-малко за мен. Наклоних се и се облегнах на двете странични облегалки на канапето. Лицето ми беше на сантиметри от това на Брук. Усмихнах се, преди тихичко да кажа:

- Дай всичко от себе си.

След това се изправих и пресуших глътката вино, която беше останала на дъното на чашата.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Пон Дек 12, 2011 9:10 pm

Човек или по - точно аз се опитвах да бъда поне малко дисциплинирана и да се разбера мирно с Ларго, без да намесвам каквито и да са сили. Мислех си, че щеше да се разбере от дума и щеше да ми върне това, което си беше мое. Това, което аз бях направила. Това, което никога не трябваше да попада в ничии други ръце най - вече на такива като него. На бегълци, които се чудят как да се отърват от преследвачите им, сложили ги на мушката. Това нещо, което си беше само и единствено мое. Можех много лесно да го взема от проклетия врат на Ларго, ако не бях направила заклинание да не се използва сили върху огърлицата, за да не може да се унищожи. Иначе досега отдавна да се е намерило в ръцете ми, но просто да съм си играела с Ларго. Но явно не можеше без бой. Винаги трябваше всичко да се разрешава с битки. Е, добре. Аз нямах нищо против. Щом искаха война - война ще получат. В случая Ларго.
- Ти си го поиска, дево. - казах само.
Безразлично станах от стола си, доизпих алкохола в чашата и в следващия миг тя изчезна.
- Да не кажеш после, че не съм те предупредила. - добавих. - Ако оживееш, разбира се. - подсмихнах се.
Дали беше достатъчно умен, че да се сети да използва огърлицата ми не знаех, но не ме и интересуваше. И с нея и без нея пак щях да го победя и се надявах поне този път да си вземе урок и да не ми се противопоставя повече.
Телата ни в момента бяха много близо едно до друга, а погледите ни се срещнаха. На лицето ми обаче не се появи лукавата усмивка. Вдигнах ръката си и го хванах за гърлото, повдигайки го от земята. Стиснах по - силно и го погледнах с неодобрителен поглед. Защо винаги се стигаше до бой, се питах за пореден път. Но така е, когато някои хора не се разбираха от дума. След това захвърлих Ларго към съседната стена, на която беше окачена само една снимка, която не си струваше толкова за гледане.
Извъртях очи и пристъпих към Ларго.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Пон Дек 12, 2011 10:34 pm

Полетях като камъче, хвърлено към езерото, и се стоварих тежко върху острещната стена, нанасяйки непростими щети, на които междувпрочем изобщо не обърнах нужното им внимание. Засмях се силно и скочих без усилия на крака, сякаш нищо не се беше случило.

- Само толкова ли? - погледнах към Брук. - Моля ти се, изглагаш се.

... Макар и това едва сега да започваше. Битката те първа започваше. Гняв винаги щеше да бъде трънчето в моите очи, а аз - трънчето в нейните. Може би щяхме да сме така завинаги, докато единия от нас не умре. Ти знаеш прекрасно кой може най-лесно да умре, и въпреки това продължаваш., обади се тънко гласче в главата ми, но аз го игнорирах. Много ясно, че знаех. И, както се изразих по-рано - топката бе в ръцете на Грях, но аз имах иглата.

Брук имаше властта, но аз имах нейната огърлица.

Усмихнах се бодро и разтърках ръце. Не одобрявах използването на свръхсили в случаите, в които използването на обикновени щеше да е къде-къде по-забавно, но... аз бях експериментатор. Не можех да се сдържа да не изпробвам отново новата си играчка и то не върху който и да е, а върху самата й създателка. Беше някак си иронично...

- Знаеш ли... - започнах аз и се смръщих замислено. - На една дама като теб не й отива да пие евтин алкохол. Защо не пробваш едно бургундско вино от 1705 година, когато онзи безразсъден ангел предизвика земетресение в Нова Англия?

Още не бях сложих въпросителния знак на изречението си и Брук започна да се дави във въпросният алкохол. Беше удивително как от устните на жената бълваше бургундско вино, червено като кръв и с прекрасен аромат.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Пон Дек 12, 2011 11:50 pm

Искаше да играем мръсно ли? Добре, щеше да си го получи. Щях да играя мръсно и нямаше да се спра докато не го убиех или поне не го вкарай в кома за около няколко хилядолетия напред. А аз все още дори не бях започнала да загрявам. Ако си мислеше, че сега се излагам със силите си, но значи наистина беше глупав. Та аз дори не бях започнала, а започна ли Ларго щеше да съжалява за това, което беше направил преди малко. Да използва собствената ми играчка срещу мен.. Просто си нямаше и да представа колко бе загазил това момче. И колко само щеше да си изпати..
Дробовете ми се пълнеха с бургундско вино, като не ми позволяваха да си поема дори и грам въздух. Виното се повдигаше в тялото и течността започваше бавно да излиза от устата ми, стичайки се от устните ми надолу по брадичката.
В следващия момент се чу само един шум и виното започна да изчезва от дробовете ми, а аз пак можех да дишам. Да, беше толкова приятно когато притежаваше абсолютно всички сили, които някога са съществували.
Преглътнах и избърсах малката линия от вино, образувала се при стичането на течността по лицето ми.
- Виждам, че си схванал как да използваш огърлицата ми.- казах леко.
Но си нямаше и на представа какво още можеше тази огърлица. На какво беше способна и защо толкова много я исках обратно. И нямаше и да научи. Нямаше да оставя толкова силно оръжие в ръцете на Ларго Кавил. Не ми се мислеше какво щеше да направи когато разбере и осъзнае що за сила имаше тази огърлица. Не, нямаше да стане.
- Жалко, че аз съм тази, срещу която си се изправил. - подсмихнах се лукаво, поглеждайки го в очите.
Точно в този момент Ларго започва да изпитва ужасна болка в главата си, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. И най - вероятно щеше. А аз само се доближих по - близо до него, продължавайки да усилвам болката.
Точно в този момент я спрях, а Ларго се опря на стената, хващайки главата си. Тогава отново го загледах, а той изведнъж се хвана за слепоочията си, притискайки главата си.
- Лесно е, когато имаш огърлица, но още по - лесно е, когато си го можеш по природа. - подсмихнах се.
Вдигнах ръката си към Ларго, а от тях направо в тялото му пуснах силен ток, който довършваше главоболието от преди.
- Хмм, какво ли ще стане, ако направя това.. - направих се на зачудена, посочвайки челото му, сочейки то единия край бавно към другия.
А от там, от където минеше пръста ми се получаваше лека цепка, от която бликаше кръвта на Ларго. Някъде към средата спрях, стиснах ръката си в юмрук, все още насочена към Кавил. След това бързо я насочих към големия шкаф отсреща със стъклените малки врати, които девата счупи.
Доближих се до него, а той едвам мърдаше в този момент. Застанах точно пред него, на около сантиметра разстояние, посягайки към гърдите му, за да изкопча огърлицата, която носеше той.




“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Вто Дек 13, 2011 4:10 pm

Добре. Това беше гадно. Не, това беше отвратително...!

Можех само да предполагам какво удоволствие бе за Брук да мъчи едно такова миловидно същество като мен. Безсмъртно същество, което можеше да преследва и измъчва в продължение на хилядолетия, всеки век, всяка година, всеки ден, по всяко време, навсякъде... Колко удобно, наистина, да имаш кошче за нерви, което няма да умре, ако не го убиеш... Но дори и това става трудно, защото ние девите бяхме корави копелета. Полу-богове, полу-ангели (не някакви хибриди, а напълно чистокръвни същества), ние можехме почти всичко.

А когато имахме и мощен магически предмет на наша страна... Е, в такъв случай срещу смъртен грях имаше равно разпределение на силите.

Брук престана с гадния номе със цепенето на черепа и вниманието й се фокусира върху огърлицата й, която още висеше на врата ми. И която щеше да продължава да виси там до момента, в който ще умра (Кхъм..., независимо кога щеше да настъпи той). Никога, ама никога през живота си не съм спирал да се боря със всичко и всички, нямаше да се предам и сега. Един смъртен грях не можеше да ме сломи.

Когато ръката й беше на сантиметри от огърлицата, аз направих нещото, което подчертаваше факта, че човешкият свят все пак бе оказал някакво влияние върху мен. Вдигнах крак и го стоварих върху гърдите на жената, запращайки я на няколко метра разстояние от мен за време, достатъчно да се изправя на крака. Докоснах с пръст челото си, избърсвайки червената кръв, която бе останала по кожата ми, след като цепнатината бе зараснала.

Смръщих се.

- Започваш да ми лазиш по нервите - казах й. - Престани с номерцата, казах ти, че няма да ти я дам. Огърлицата ми трябва - направих кратка пауза и повдигнах вежди. - И понеже те познавам достатъчно добре, знам, че няма да спреш. Затова аз ще те спря.

Дали нямаше да стане интересно, ако впрегнех собствените си способности със способностите на огърлицата?... Беше ми нужна само една мисъл, неизречена на глас, за да лиша Брук от очите й. Знам, ставах брутален, но тя си го заслужаваше. Очите й просто зарастнаха, сякаш бяха две отворени рани на лицето й; изчезнаха, сякаш никога не са съществували.

Макар, че щеше да е къде къде по-лесно да използвам един друг стар трик (щях да го използвам, но по-късно), просто исках да се позабавлявам малко със смъртния грях.

- Седни - казах й и в момента, в който го изрекох, близкото канапе изскърца по пода и застана точно зад жената, а тя се стовари на него. - И няма да мърдаш. Изобщо. Няма дори да говориш, само ще слушаш. И не се опитвай да използваш силите си, защото ще стане по-зле.

Щях да се постарая да стане.

Материализирах си една бутилка вино и отпих направо от нея.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Сря Дек 14, 2011 10:17 am

Бу - ху. Колко ме е страх само. Ами сега, какво щях да направя? О, не.. Не можех да мръдна или да кажа каквото и да е. О, не, не. Сега той щеше да говори и щеше да ме убие.. О, Дявол да ме вземе. Ще умра.. (надявам се сте уловили сарказма). Само при тези мисли ми идеше да се разсмея силно. Ако си мислеше, че като ми отнеме очите и ме накара да седна на канапе щеше да ме победи значи не беше с всичкия си. Не разбираше ли, че един смъртен грях не можеше да бъде убит каквото и да правеше и каквото и да използваше. Беше си чисто самоубийство да се изправиш срещу смъртен грях, мислейки си, че ще го победиш и в момента Ларго правеше ужасна грешка с действията си, което щеше да му коства живота след много малко. Нямаше да го търпя толкова много и щях да стана лоша. А никой не иска да ставам толкова лоша.
Ръцете ми бяха приковани (не буквално, естествено. Но само ако се случеше Ларго просто нямаше да си намери и място в другите измерения след като го убия) за малките странични облегалки на канапето и не можех да мръдна за сега. А номера с очите просто нямаше как да му го простя. Затворих за момент клепачи и когато ги отворих на липсващите ми очи с наситено зелено, сега стояха черни очи. Някой казваше, че приличам на същински демон така, но аз бях къде - къде по - умна от демоните и по - силна от тях, за да знаех какво да правя с черните очи. И пак си виждах.
Подсмихнах се и погледнах към Ларго. Облегнах си се удобно на канапето, кръстосах крака и зачаках да чуя какво имаше да ми казва. Или поне да го накарам да си мисли, че съм се примирила за момент. Гледах го с черните си очи като катран, чакайки да каже нещо, което изобщо не ме вълнуваше. Аз само това чаках.
Изчезнах внезапно от канапето. Питате се как? Той беше казал да не мърдам и да не говоря, а само да слушам. След като го изслушах да си изрече само половината от изречението вече бях свободна. Наистина трябваше внимателно да подбира думите и да внимава както казва, щом използва огърлицата.
Той се обърна с гръб към канапето, очаквайки да се поява зад него. Появих се с лице срещу него и му ударих силен юмрук. След това няколко в стомаха и още една, но от другата страна на лицето му. След това хванах главата му и я разбих в коляното си. И той не можеше да направи нищо, защото се движих с голяма скорост и Кавил едвам ме виждаше. С телекинезата го хвърлих в другия край на стаята, блъскайки го силно в стената.
- Тц, тц, тц.. Наистина си загазил, Кавил. - казах аз и тръгнах към него.
Преди да се бе изправил строполих един голям шкаф с много книги върху девата. Нещо се помръдна, а аз само с един поглед разчистих книгите и шкафа от него, за да го виждам по - добре.
Бутнах го силно към стената, хващайки го за врата, повдигайки го нагоре по стената. Само че този път бях на малко разстояние от него. Докато стисках врата му с телекинезата, не му позволявайки да диша, изведнъж около врата му се появи едно въже, което пламна и огънят започна да гори врата на Ларго, а в същото време с телекинезата продължавах да го душа.
Пристъпих с една крачка към него.
- Това с очите беше мръсен трик, който ще ти го изкарам през носа. - казах.
Както направих в врата му, така и с китките на ръцете и краката. Щраквах с пръсти и частта на тялото му около сърцето му се заледи. В ръцете ми се появи един много дълъг дървен кол, направих още няколко крачки и вече бях до него. Той ме гледаше, опитвайки да се помръдне но не можеше. Аз се подсмихнах и забих кола точно на заледеното място на сърцето му.
- О, дано само не си го пазил за някоя. - направих мила физиономия.
Отстъпих една крачка назад и Ларго полетя към високите и предполагам скъпи прозорци, чупейки ги.
Да не си мислеше, че бях свършила с него или, че с това си отмъстих за очите. Аз те първа започвах.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Чет Дек 15, 2011 9:29 pm

Зла. Подла. Кучка.

Но тя вече си го знаеше това.

Не усещах болка. Не наистина... Усещах как плътта ми се раздира, усещах кола във сърцето ми, усещах натрошените на милиони парченца счупени прозорци. Дори мисля, че бях порязал ръката си под китката, но нямах време да се убедя. А и не исках, защото не ми пукаше. Мислеше си, че щеше да ме сплаши ли? В такъв случай беше в голяма грешка. Защото ме беше страх от нея толкова, колкото ме бе страх от някое пухкаво пуделче. Трябваше още доста да се постарае, за да успее да ме сплаши. Или обиди, най-малкото.

Скочих на крака, а колът стърчеше от гърдите ми и шареше из въздуха. Чух как парченцата стъкло изтрополиха на пода, падайки от косата, раменете, цялото ми тяло. Обхванах кола със посинелите си, студени пръсти, и го изтръгнах от себе си, запращайки го с един замах към Брук. Попадна точно там, където трябваше. Право в сърцето й... ако изобщо имаше такова. В което се съмнявах.

- Да - казах и започнах да повдигам температурата на тялото си, размразявайки студените си крайници. - Запазил съм сърцето си за момента, в който ще те убия - усмихнах се чаровно. - Надявам се да отговориш на чувствата ми. В противен случай ще си прережа вените с хартия.

Махнах с ръка и Брук полетя нагоре, залепяйки гръб за тавана.

- Бъди послушно момиче и не мърдай - заповядах й и си придърпах стола, сядайки на него. - Знаеш ли къде ти е грешката?... Подценяваш врага. Никога не подценявай врага. Това е най-големия подарък, който можеш да му дадеш. И за да ти докажа колко съм прав, дори и седнал на стол... ти ще се превърнеш в човек.

Трябваше само да размърдам показалец и в момента, в който кола излезе от тялото на Брук, тя се превърна в човек, точно както казах. Просто човек, наистина, наистина гневен човек. Цялото й свръхестествено естество беше изсмукано от нея и ако не бях излекувал раната в гърдите й, щеше да умре. Но аз, естествено, не бих позволил това да се случи, тъй като ми се искаше да я измъчвам... А аз определено щях да го направя, защото без способностите си, Гняв бе никоя... Хм, тази огърлица бе наистина силна. Подсмихнах се.

- Вие греховете не сте нищо друго освен човешки инстинкти - продължих. - Похот, гняв, завист... горделивост... Всички сте толкова прозрачни, толкова човешки - усмихнах се. - Затова и не е трудно да станете просто хора, роби на греховете. О, и само за протокола - не се хаби, няма как да се превърнеш обратно в това, което си била, докато аз не пожелая. Сега нямаш никакви способности. Сега си слаба. - направих кратка пауза и отново се заиграх с огърлицата на врата ми. - Знаеш ли, двамата с огърлицата ти сме страхотен екип.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Brooke Archibald on Пет Дек 16, 2011 1:07 am

Къде, по дяволите, съм аз? Не, наистина. Къде съм? Какво е това място и защо.. О, мили Господи! Защо съм толкова високо от земята, опирайки се на тавана? Какво ставаше тук? Да не би да сънувам? Защото ако сънувам това ще е един от най - ужасните кошмари, които някога съм имала, имайки на предвид, че ме е страх от високото. Ако бях дори и на няколко метра от земята цялата настръхвах и ме обземаше голяма паника, от която нямаше отърваване докато не стъпя хубаво на земята. Сърцето ми се свиваше не ми позволявайки да дишам. Не можех да говоря, не можех абсолютно нищо. Паниката ме обземаше и не можех да направя абсолютно нищо.
Усещах как отново се случваше. Сърцето ми се свиваше, а аз започвах да се задушавам. Тогава погледа ми падна на едно момче, което седеше под мен на стол и ме гледаше.
- Пусни ме! - едвам си поех въздух. - Пусни ме долу. Хей! - викнах към момчето. - Пусни ме, веднага!
Погледа ми се спря на лицето му.. О, не, не, не.. Не можеше да е истина.
И в този момент паднах силно на земята, усещайки силна болка в тялото си.
Нямах точно това в предвид, помислих си и изпъшках, обръщайки се на другата страна, лягайки с гръб.
Не можех да повярвам, че през цялото това време Гняв наистина е било в мен. Всички тези неща, които съм правила.. Които то е правило а от моето тяло, всичко лошо, което някога е докарвало на света, на всички хора и същества всичко това го е правило чрез мен.
Станах възможно най - бързо, колкото и да ме болеше от падането. Обърнах се с лице към него, а той стана от стола, тръгвайки към мен.
Знаех много добре какво си мислеше да прави. Все пак ако аз бях на негово място щях да направя абсолютно същото с Гняв, само дето в случая Ларго си мислеше, че аз съм виновна за всичко, защото все пак Гняв очерни живота му чрез мен, обземайки ме.
- Не, Ларго, това не съм аз.. Исках да кажа то. Не е то. Аз съм. Аз.. - хванах се за главата.
В момента през мен минаваха толкова много емоции и още толкова много мисли, които ми докарваха страшно главоболие и не можех да мисля за никой и за нищо. Просто не можех. Всичко беше толкова объркано, че просто нямаше накъде повече да се обърка. Или можеше?
Опрях се на стената зад мен, гледайки към Ларго. Той не ми вярваше, в погледа му се четеше. И как щеше да ми повярва след всичко, което Гняв бе сторило на него чрез мен. Имах чувството, че в момента се намирах в много кофти положение, което щеше да ми донесе смъртта много бързо и в същото време мъчително.
- Ларго, трябва да ми повярваш. Не съм то. - погледнах го с котешките си очи. - Каквото и да мислиш да правиш.. Това изобщо няма да го нарани.. Онова изчадие.. Онова, което бе в мен.. То вече го няма. Помисли малко, Ларго.
О, Брук.. В какво, по дяволите се забърка? Ти и твоят луд ум просто нямате равен. А много добре те предупредиха да не предизвикваш съдбата и да не си играеш с нея.
Поех си дълбоко въздух и затаих дъх.
- Това, което се опитвам да кажа е, че това не съм Гняв. Аз съм човека, в който то реши да се всели. И, повярвай ми, ако можех никога не бих 'и позволила да причини това на теб или на който и да е..
Усещах как гнева се надигаше отново в мен, но нямаше да позволя отново да ме обземе. Не сега, не никога. Нямаше отново да се превърна в онова коварно и откачени нещо, което доведе до толкова много смърт и бедствия по света. Не исках и нямаше. Щях да задържам гнева си в мен до колкото мога. Нямаше да позволя онова изчадие в себе си никога повече.



“Get away from him, you black eyed skank!”

Now… What did you call me?
avatar
Brooke Archibald
Гняв
Гняв

Female Ke$h : 1289
Брой мнения : 162

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Largo on Съб Дек 24, 2011 10:57 am

Теория №1: Явно превръщайки я в човек, неволно бях спретнал нещо като екзорсизъм против смъртни грехове, и бях изгонил Гняв от тялото на това бедно момиче. И то, както и да й бе името (предполагам, че беше Брук, но не можех да съм сигурен), казваше истината. Макар и малко объркано обяснение, но го разбрах и вярвах, че грехът е изчезнал, оставяйки играчката си.

Теория №2: Ще убия тази лъжлива кучка. Добре играеше, но не можеше да ме заблуди. Не и след всичките тези векове, след всичко, което се бе случило, вече не. Актьорската й игра не струваше и виждах през нея като през стъклен прозорец. Всичко прозираше. Нека се прави на невинна жертва, не можеше да ме впечатли. Така или иначе щеше да умре.

Стоях и се взирах в Брук с присвити, подозрителни очи. Да й вярвам или не... Това бе въпроса. А отговора се мъдреше някъде зад черепната кост, обвиваща мозъка на това... нещо пред мен, което твърдеше, че вече не е Гняв. Хм... Защо ли не му вярвах?

За щастие, имаше начин да проверя. Очите ми леко пробляснаха, давайки знак, че влизам в Сумрака. Там поне нямаше тайни и можех да видя истинската същност на всичко заобикалящо ме – от обикновени предмети до хората наоколо. Мебелите се превръщаха в орехови дръвчета за секунди, след това отново възвръщаха формата си. Стъклата около счупените прозорци ги нямаше, а на тяхно място зееха огромни, празни правоъгълници, разкриващи света отвън. Можех да прозра цялата и единствена истина.

А тя беше... Че Брук бе човек. Сумракът отрази белезите от пребиваването на Гняв в това тяло, но нямаше нищо друго. Най-обикновено, объркано момиче, което ме караше да се доверя на първата си теория и да си отдъхна за момент, притваряйки очи. Излязох от Сумрака и всичко отново придоби цветове и се обви в лъжливата си обвивка от реалност.

Но, все пак, си имах едно наум. Подозрителността ми още не се бе изпарила напълно и бях нащрек, готов за нови изненади от страна на Гняв. Приближих се към Брук и поставих приятелски ръка на рамото й.

- Вярвам ти... както и да се казваш там – махнах с ръка. След това вдигнах поглед и се взрях право в очите на момичето. - Ще намери начин отново да се всели в теб, сигурен съм – казах, по-скоро като предупреждение, отколкото като траурна новина. – Трябва да го спрем, преди дори да се е замислило по въпроса.

Огледах се наоколо, сякаш търсех Гняв с очи, но знаех, че нямаше да мога да я открия така лесно. Това не бе детска игра, нито беше „Отгатнете думата”. Щях да направя всичко възможно, за да попреча на това древно копеле отново да се всели в бедното момиче.

Но не направих нищо. Само погледнах момичето и й смигнах окуражително, изчезвайки от къщата за миг.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Magnolia Plantation

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите