Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Le Chat Noir

Предишната тема Следващата тема Go down

Le Chat Noir

Писане by Largo on Съб Май 14, 2011 4:11 pm

avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Katherine Pierce. on Съб Дек 29, 2012 2:05 am

Катерина доволно слезе от изящната карета. Роклята, която носеше бе завидна, а аксесоарите към днешното и облекло караха жените да я гледат с неприкрита завист. Да, тя харесваше да бъде в центъра на вниманието и да, тя нарочно правеше така, че всички да я мразят. Не знаеше защо, но когато имаше някой на когото разчита и бе прекалено трудно да спазва моралните граници... точно както се бе случило и днес, миналата седмица, миналия месец. Дейвид Лок бе привлякъл вниманието и, но нищо повече. Бяха преспали няколко пъти и той вече мислеше, че тя е неговото съкровище. За негово съжаление обаче той вече си имаше съкровище... Алисън Ивъл бе една от малкото успели да се доближат до сърцето на Катрин. Бяха доста близки приятелки и често излизаха заедно.
Според Алисън двамата с Дейвид не биха могли да бъдат по-влюбени. Според Катрин, Алисън бе заслепена от любовта си към Дейвид. И двете знаеха, че мъжът е върколак, същото важеше и за него. С Али се познаваха отдавна и Катрин изпитваше известна доза респект към приятелката си тъй като имаше приблизително 200 години живот преди тя да се роди, тоест бе видяла доста повече неща. Това обаче не пречеше на брюнетката да върти мръсните си номерца... както тя обичаше да казва "Аз съм важната. Аз мисля предимно за себе си. За това съм жива от толкова време, не е като да нямам врагове..."
Вампирката се откъсна от мислите си и дарявайки кочияша с лека усмивка се запъти към кабарето.
Вътре я очакваха обичайната музика, разговори и шумотевици, цигарен дим и миризмата на алкохол. Катерина седна на едно от сепаретата и не след дълго дойде питието и. Често идваше тук, за това не бе чудно, че и донасят питие без да го е поръчвала.
Тази вечер Катерина, Алисън и Дейвид щяха да поделят една маса и да се позабавляват малко. Така или иначе не се бяха виждали от доста време, а Катрин нямаше никакво търпение да преживее още една забавна нощ с приятелката и поредното си завоевание.
-Госпожице Пиърс! - възкликна Чарлз Станли с подправено учуден глас. Този глупав 45 годишен мъж и досаждаше винаги когато я видеше. Правеше и неприлични предложения и не чак толкова неприлични. Държеше да я вкара в леглото си или още по-добре - в семейството си. За Катрин и брак дума не можеше да стане.
-Чарлз... Каква приятна изненада! - поне бе добра актриса ако не друго.
-Бихте ли желали да ми правите компания? - директно подхвърли мъжът усмихвайки се нагло.
-Съжалявам, с компания съм. Може би някой друг път Чарлз. Благодаря, че се отбихте да ме поздравите. - за щастие точно тогава в кабарето се показаха Алисън и Дейвид. Добре, че се бяха появили в този момент защото не се знаеше колко точно биха издържали нервите и преди да разкъса гърлото на нахалника.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Алисън Ивъл on Съб Дек 29, 2012 1:38 pm

Днес беше вечерта в която бяхме се разбрали с една от добрите ми приятелки да отидем в някоя кръчма и да се разсеем въпреки , че мразех шумотевицата . Деня бях прекарала както обикновено с Дейвид а сега беше време за купон . Но все още не бях готова дори си нямах и на идея какво да облека толкова са безгрижни мъжете имам точни три вида облекла костюми , анцузи и дънки в комбинация със тениска или блуза . Ами ние с този огромен избор на дрехи винаги не знаем какво да изберем . Не , че се притеснявах от това как ще изглеждам тъй като всичко ми стои перфектно . Предполагам Катерина ще е с някоя тъмна рокля това беше нейния стил , но тъй като аз мразех да съм в тон със останалите дори и с приятелките ми реших да облека една доста къса тъмно лилава рокля . Огледах се за пореден път и седнах пред огледалото а моя любим Дейвид само мрънкаше както винаги . Не знам как не му омръзна да капризничи . Сложих на бързо черен молив , спирала , малко пудра в комбинация със сенки и вече бях готова . Слязох по стълбите и се отправих към хола в , който най-вероятно капризния ми върколак гледаше нещо по телевизията . Но какво да видя легнал ,пуснал някакви простотии и пие отгоре на това не беше подредил дрехите си . А аз най-много мразех цигарен дим в къщата ни заедно с разхвърляни на всякъде дрехи .
- Няма ли да се научиш веднъж за винаги да прибираш и подреждаш дрехите си ? - попитах го доста изнервено но той пак успя да ме умилостиви само с една своя усмивка . Бързах за нищо той дори не е готов .
- Хайде оправи ги а аз се качвам да намеря едно нещо . - целунах го за кратко и с усмивка изтичах на горе по стълбите да намеря едно от колиетата си . Но него го нямаше от дни го търсех но беше изчезнало . Взех едно друго но то не подхождаше на тоалета ми за това реших да мина с едно доста обикновено но важно за мен . В този момент се появи човека , който ми бе подарил това колие .
- Ще ми помогнеш ли ? -погледнах го през рамо като вдигнах на малко по-високо колието . Не очаквах да се справи толкова бързо с бъркотията доло на да се надяваме , че няма да крещя отново достатъчно бях изнервена . И то защото вероятно ще има още членове на семейство вампири , който пак ще провалят вечерта ни със своите тъпи действия . Какво им пречеше , че живея с върколак не можех да си го обясня . Дори и в мислите им пак не го разбирах . Аз живеех с него не те следователно аз съм в опасност и той . Но опасноста ни не бяха те , не можеха да ни разделят колкото и да се опитваха . Бях се вкарала в мисли не нужни за момента но какво да се прави такава съм си аз . Дейвид се приближи и взе колието от ръцете ми .
- Разбира се , че ще помогна на най-любимото си създание на света .- отмести косата ми но страни и закачи колието , което стоеше наистина много добре на бялата ми кожа .
- Стои ти чудесно . - очаквах думите му и бях съгласна с тях . Обърнах си и отново впих устните си в неговите . Толкова много го обичах , че не можех да си представя живота ми за миг дори без Дейвид . - Стои ми защото е подарък от теб . - нямах намерения да се вкарвам в играта на комплименти защото нямаше да стигнем до заведението и Катерина ще се разсърдеше .
- Вече може да тръгваме . - погледнах го с възможно най-милия си поглед и се усмихнах . Хванах го под ръка и тръгнахме по стълбите на доло към изхода пред който ни чакаше колата с шофьора . Наистина беше оправил бъркотията на първия етаж , нещо се държеше много странно днес . Отвори врата но ключа беше в мен тъй като нямах намерения отново неговите добри приятели да изпочупят всичко . Заключих на бързо и огледах колата нищо особено бяла лимузина . Тъй като аз си падах по спортните модели и по мотори нашата скромна количка не ми се струваше нищо особено .
- След вас госпожице Лок . - каза и направи поредната си джентълменска постъпка всъщност това беше една от най-добрите му сфери за това лесно можеше да има която пожелае на времето . Звучеше ви странно за фамилия Лок но както и да е след време може и да стана такава нищо не се знае . Настаних се в лимузината като скръстих краката си . След мен и тоя се настани и обясни на шофьора къде отиваме по-точно къде да ни откара . Хвана ръката ми а аз с усмивка отпуснах главата си на рамото му . Не след дълго бяхме на входа на една доста огромна сграда приличаше ми на кабаре . Слязох като Дейвид ми подаде ръка за да ми помогне . На входа имаше двама мъже , който нямаха много добри мисли дари да се правеха на любезни .
-Добър вечер , приятно прекарване ви желаем . - казаха те като аз ги изгледах със студеня си поглед . Влязохме вътре и се огледах да видя Катерина и най-накрая я зърнах с някакъв нахалник до нея .
- Ето я там . - казах и му я показах . Отправихме се към масата .
- Здравейте господин Чарлз . - Прегърнах Катерина тъй като видях не приятната и компания и я поздравих .
- Добър вечер Катерина надявам се не сме закъснели много . - зад мен се обади и Дейвид разбира се не можеше да не ме издаде , че аз съм причината за закъснението ни .
- Ако много си ни чакала е по вина на Али както винаги . -сръчках го и се засмях тя знаеше , че не бързам никога .






Хей същества пазете се от мен .



avatar
Алисън Ивъл
Bloodsucker
Bloodsucker

Female Rat
Ke$h : 1170
Брой мнения : 99
Age : 21
Местожителство : Самоков
Job/hobbies : Танци , музика , рисуване
Humor : Има в излишък ;)

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t425-topic#3053

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Katherine Pierce. on Нед Дек 30, 2012 1:05 am

Обяснението на Дейвид бе очарователно, жалко че не можа да очарова Катерина. Двете с Алисън се прегърнаха и като истински дами (каквито и бяха) заеха местата си с изправени рамене и глава. Дългата тъмносиня рокля ушита от изящен сатен, с пришити скъпоценни камъни и воали. Типичният тоалет за 18 век.
-Дейвид, не бъдете толкова припрян. Алисън е жена и като такава трябва да отделя внимание на външният си вид. Та нали точно вие мъжете изисквате това?! - тонът и бе развеселен.
-Е, как сте днес? - любезно попита както се очакваше. По отделно към Алис се обръщаше лично, ала към Дейвид винаги говореше с уважителната форма приета за времето. Е, освен когато двамата си деляха леглото, тогава предпочиташе тя да командва и той знаеше това. Разбира се внимаваха за евентуални ухапвания, за да не се налага после единия от двамата да умира болезнено.
-Какво ще пиете? - въпросът бе отправен и към двамата. Все пак в цялото кабаре само тяхната маса не бе напълнена с чаши и скъпи бутилки с отлежали питиета. Само най-доброто за елита на Ню Орилънс през 18 век.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Алисън Ивъл on Нед Дек 30, 2012 10:42 pm

Настаних се по средата точно между Катерина и Дейвид като не изпуснах ръката му дори и за миг . Чарлз видя , че госпожица Катерина е заета днес и си тръгна като ни пожела приятно прекарване . Засмях се на думите й защото всъщност Дейв не беше толкова капризен за облеклото ни . Точно преди да кажа мнението си той заговори .
- Но Катерина , нашата Алис винаги ослепителна с каквито и дрехи да е . - а аз се засмях и побързах да не остана по-назад .
- Но любов моя аз се уча от теб , не забравяй . -видях ослепителната му усмивка отново на лицето му . А след това се замислих всъщност как бяхме , е разбира се ние винаги сме супер щом сме заедно .
- Ами Кейт честно да ти кажа сме доста добре отдавна не са се появявали наши роднини да създават конфликти и смут . - последния път бяха с налудничевата мисъл , че някоя си моя приятелка била спала с Дейвид колко смешно и се надяваха да повярвам . Но още не съм приключила разследването си .
- Ами ти как си ? Омая ли някой и друг демон или вампир а може и върколак . - говорех аз тъй като Дейв изглеждаше замислен , но нямах намерения да се ровя в мислите му точно сега . Появи се една доста не приятна госпожица да вземе поръчките ни . Замълчах и изчаках той да поръча и за двама ни тъй като знаеше какво пия аз .
- За нас две големи с много лед . - каза с доста студен глас а аз го погледнах странно . Щом момичето си оттегли аз се обърнах към него и с достатъчно тих глас така , че само той да ме чуе проговорих :
- Какво има злато , нещо не е ли наред ? - лепна фалшивата усмивка а аз се обърнах към Катерина .
- Е ти няма ли да пиеш ? Или ще си на вода ? - казах шеговито аз като с Дейв се разсмяхме а той допълни.
- Тя може да пази силите си за след като се раздели с нас . - изгледах го странно и продължих да се смея тъй като разбрах какво имаше в предвид .






Хей същества пазете се от мен .



avatar
Алисън Ивъл
Bloodsucker
Bloodsucker

Female Rat
Ke$h : 1170
Брой мнения : 99
Age : 21
Местожителство : Самоков
Job/hobbies : Танци , музика , рисуване
Humor : Има в излишък ;)

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t425-topic#3053

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Katherine Pierce. on Нед Дек 30, 2012 11:36 pm


По някога се дразнеше истински на глупавите влюбени двойки. Нима не осъзнаваха колко глупаво и лигаво изглеждаха всъщност? Нима не разбираха, че живота не е само цветя и рози? Вампирката въздъхна. Изслуша коментара на Алис и завъртя един кичур от перфектно накъдрената си коса. Стана и доста смешно. Сетне се засмя. Истински и с глас.
-Алисън, нима ме смяташ за толкова долно същество омайващо мъжете напред и назад? - гласът и бе сериозен, ала усмивката не спираше да озарява лицето и. Въпреки това за секунда стрелна Дейвид с поглед. Глупакът се държеше прекалено подозрително и дори абсолютен идиот би разбрал, че нещо го... тревожи.
-Но всъщност се позабавлявах с един мъж... човек. Беше си авантюра... съвсем кратка. - все пак можеше да допълни нещо към тъй или иначе задълбочените си лъжи. Всъщност след като каза тези думи вампирката закова погледа си в мъжа срещу нея. Устните и се извиха в едва ли не предизвикателна усмивка. Тя знаеше, че върколакът няма да каже нищо защото все пак една ядосана жена бе най-голямото бедствие, което можеше да връхлети един мъж.
-Аз съм силна и без да ми се налага да се лишавам от едно хубаво питие. - Кат смигна закачливо на Али и двете се засмяха лекичко.
-Не, тази вечер нямам ангажимент "За след това." - допълни и се усмихна на идващата сервитьорка. Момичето донесе питиетата на събеседниците и, а Кат си поръча уиски. Твърд алкохол за една дама... какво по-добро от това?



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Алисън Ивъл on Пон Дек 31, 2012 2:44 pm

Определено ставаше нещо страно , но все още не можех да разбера какво . Кат въздъхна а това означаваше , че отново не доволства за нещо . И аз знам за какво но въпреки това няма да променя държанието си . Още преди около година бяхме говорили за това но дори тогава и казах да свикне , явно не е приела думите ми на сериозно . Започна да се смее истерично и след онзи въпрос прикри смеха с поредната хитра усмивка . Всъщност я познавах доста добре и знаех колко долно същество е но нямам намерения да издавам истинската и същност пред Дейв , за това просто се усмихнах и спестих коментара си .
- Не разбира се , чак пак толкова долна не може да си . - Занимавала се е с човек ? Как така забога тя луда ли е ? И кой ли е бил този човек ?
- Хаха - засмях се истерично аз - нима успя да се сдържиш и да тормозиш горкичкия човечец ? - как изобщо е могла но , нямам право да я съдя тъй като аз живея с върколак един от най заклетите врагове на вампирското ни семейство . Но аз съм си аз тя няма моите чувства и няма право да се занимава с хора . Много мразя копирането а тя точно това правеше , аз започнах връзка с Дейвид видя , че съм повече от нея и много повече същества ме искат и хайде хвърли се на най-лесните и беззащитни същества хората . Но както и да е сега не е важно да се задълбочавам в тези мисли.
- Както знаеш аз не си падам по шумните и пиянски миста но днес ще направя изключение заради Дейв . Тъй като от дълго не сме излизали а пиенето в къщи е съвсем нормално . - така си беше в действителност нямаше да дойда ако не трябваше да държа любовта на живота си далеч от ноктите на заобикалящите ни на около кучки . Да се надяваме , че няма да се налага отново да показвам способностите си и то точно тук . Засмях се след думите си и погледнах отново Дейв , който изобщо не ми изглеждаше добре трябваше да се поровя в мислите му . Това и направих но нещата , който видях не ми допаднаха много . Дори ме изнервиха но тъй като аз Алисън Ивъл съм достатъчно търпелива и спокойна , успях да задържа веселото си изражение . Момичето се появи с питиетата ни а аз с фалшивата си усмивка и благодарих за коректното обслужване . Кат поръча уиски а аз изчаках момичето да се отдалечи и отново заговорих с възможно най-милия си глас .
- Може и да си намериш Кат виж колко сладури има на около . - в този моминт думите ми очевидно не допаднаха на Дейвид защото стисна доста по-силно ръката ми а аз с усмивка се обърнах към него и нарочно реших да вдигна нервите му .
- Нали така любов моя ? - загледах го въпросително и зачаках отговор .






Хей същества пазете се от мен .



avatar
Алисън Ивъл
Bloodsucker
Bloodsucker

Female Rat
Ke$h : 1170
Брой мнения : 99
Age : 21
Местожителство : Самоков
Job/hobbies : Танци , музика , рисуване
Humor : Има в излишък ;)

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t425-topic#3053

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Katherine Pierce. on Пон Дек 31, 2012 3:01 pm

Личеше си промяната в държанието и на двамата. Много вероятно бе Алисън да е разбрала, че двамата с Дейвид имат авантюра. Единственото, което направи Кат бе да се усмихне. А всъщност и се искаше да избие всички без изключения в глупавото заведение.
-Ахаха... Не спокойно. Под позабавлявах имах предвид, че въпросният вече е покойник. - ръката и се стрелна с вълнообразно движение нагоре сякаш искаше да покаже пътя на мъртвеца към небесното царство. В крайна сметка Катрин бе планирала още едно възнасяне тази вечер. Точно, за това бе скрила сребърното острие, което несъмнено щеше да унищожи Дейв. Въпреки това не се издаде. Усмихваше се и любезничеше подправено чакайки подходящия момент. Също така добре знаеше, че Алисън може да чете мисли и това бе, което я караше да поддържа картината от Санта Моника в главата си. Чисто и просто прекрасен плаж.
-Мисля, че ти най-добре знаеш, че аз не търся нищо сериозно. - замислено добави като отпи от току що донесеното и питие.
-Между другото защо си говорим само двете? Нека и Дейвид се включи. Предполагам има какво да каже, например как е минал денят му? - предизвикателна усмивка се настани на лицето и гледайки уж невинно бъдещата си жертва. За сега обаче първо щяха да си разчистят сметките, след това щяха да преминат към другото.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Алисън Ивъл on Пон Дек 31, 2012 3:27 pm

Защо ле ни се учудих на думите и за човека тя не беше като мен аз убивах само когато е неизбежно а тя убиваше непрекъснато дари не знам как все още не е налетяла на някой от околните маси , а може би и от нашата . Всъщност вече бях сигурна в едно Катерина никога няма да се обвърже с някой и няма да разбере какво всъщност означава вампирска любов . Настина знаех доста добре що за създание е тя но не знаех дали това , което подозирам е вярно . Можех да разбера само по един начин като се направя , че имам нужда да оправя грима си . Така ще се оттегля и ще видя какви са намеренията им . Но преди това трябваше да се държа естествено и съвсем спокойно .
- Може би защото любимия ми все още не се е напил и не е дошло вдъхновението му за разговори . - тогава се усмихнах доволно и зачаках да видя какво ще каже , тъй като пропусна отговора на миналия ми въпрос .
- От жени като вас как да взема думата ? - попита той , а аз отпих една голяма глътка то питието си и се засмях . Както винаги жените бяха виновни за всичко но аз не понасях тази работа .
- Отивам да оправя грима си а ти Кат пази питието ми за да не остана без него . - взех малката си чантичка с гримовете и точно преди да се отправя към женската тоалетна отново напрегнах ума си да видя мислите му тъй като имаше доста загадъчни нещо в тях . Но единственото нещо , което ме учуди беше това , че в съзнанието му пулсираше “ НЕ “ защо ли ? Пуснах ръката му и го целунах за доста кратко а след това му намигнах и се отправих към ъгъла .






Хей същества пазете се от мен .



avatar
Алисън Ивъл
Bloodsucker
Bloodsucker

Female Rat
Ke$h : 1170
Брой мнения : 99
Age : 21
Местожителство : Самоков
Job/hobbies : Танци , музика , рисуване
Humor : Има в излишък ;)

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t425-topic#3053

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Katherine Pierce. on Пет Яну 04, 2013 6:57 pm

-Може би... - допълни Катрин с лека, предизвикателна усмивка на лице. Всъщност това бе характерната и усмивка, която често и навличаше неприятности, но в крайна сметка нямаше какво да се направи, тя все пак беше нейната запазена марка. Алисън стана да се освежи като остави Дейвид и Катрин сами. Вампирката изчака тъмнокоската да изчезне зад ъгъла и се приближи до върколака. Бяха прекалено близо за приятели, но никой не предприе нищо. Катрин отново се усмихна с тази усмивка, която можеше да вбеси и самия Дявол.
-Нали знаеш, че всичко приключва тук и сега. - може би звучеше като въпрос, ала не бе зададено като такъв. И въпреки всичко Катерина реши да му даде една последна целувка. Може би защото бе прекалено сантиментална, може би заради друго... нямаше как да се разбере.Тялото и се премести леко напред като се повдигна съвсем малко за да достигне устните на върколака със своите. Целувката бе кратка, прощална целувка. Бе му бе оставила време нито за думи нито за действие. Отдръпна се и зае мястото си сякаш нищо не се бе случило... надяваше се Алисън да не ги е видяла... това би било проблем.



More than just survival
 
avatar
Katherine Pierce.
I'm not a Drama Queen ... I'm just a fucking bitch!

Female Buffalo
Ke$h : 5102
Брой мнения : 447
Age : 20
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Тормозене на клавиатурата, предимно мързелуване...
Humor : I think I'm stayin' home tonight. WHAT?!!? Bitch please!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Алисън Ивъл on Съб Яну 05, 2013 5:12 pm

Видях предизвикателната усмивка на Кат и само завъртях леко глава но почти не забелязващо . Веднага щом уш се скрих зад ъгъла напрегнах мислите си и видях намеренията на Кат но за нейно нещастие видях намеренията и а така много по-лесно ще се справя . Също така видях и целувката на която Дейв беше пас и не отвърна . Само не разбрах какво беше това сбогуване . С усмивка се отправих към тоалетните за да оправя грима си наистина но не спирах да следя мислите им . Представих си изгаряне и болката причинена на един вампир и само се усмихнах а веднага щом се появих зад ъгъла с усмивка погледнах Котепина и прехвърлих болката на нея . Трябваше да осъзнае , че моя мъж си е мой а не е общи , чуждите не ми трябват , да се натиска на тях . Беше ми приятелка и не очаквах да се държи така дали всичко , което вампирите ми казаха преди време е истина ? И сега когато реши , че вече не може да и е полезен да иска да го убие дори и да е така няма да стане номера и . Ние се махахме от тук иначе аз щях да вдигна скандала и не само вероятно щях да я нападна . За сега и стигаше причинената бока , Дейвид знаеше за тези мой умения и нещо не направи . Точно за това му намигнах преди да се отдалеча трябваше да е спокоен , че аз съм на близо . Тази Кат как може да ми го причини ето защо Дейв е толкова странен днес и не искаше да идва , нито пък аз да ходя до тоалетната . Приближих се още по-близо а така и причинявах по-голяма болка като не се разконцентрирах изобщо . Стоях пред масата права с чантичка в ръце с усмивка на лице . Не след дълго усетих ръце на кръста ми но въпреки това не се разканцентрирах това беше Дейвид опитващ се да ме накара да я оставя . Когато вече бях доволна от постъпката си се разконцентрирах и започнах да се правя на притеснена . Целунах за кратко Дейв и се приближих до Кат .
- Добре ли се Катерина ? - попитах уж притеснено . А вътрешно се чувствах доста по-добре от колкото изглеждах . Отидох пак при Дейвид и се обърнах с гръб към нея като с усмивка но притеснен тон го попита :
- Дейвид какво стана с Кат за минутка ме няма и не можете да запазите ситуацията нормална ? - знаеше колко долна мога да бъда вече беше видял много от лицата ми и не знам как не се разсмя на притеснения ми тон а усмивката до уши .






Хей същества пазете се от мен .



avatar
Алисън Ивъл
Bloodsucker
Bloodsucker

Female Rat
Ke$h : 1170
Брой мнения : 99
Age : 21
Местожителство : Самоков
Job/hobbies : Танци , музика , рисуване
Humor : Има в излишък ;)

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t425-topic#3053

Върнете се в началото Go down

Re: Le Chat Noir

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите