Иренè д'Анисти

1.
"Иренè д'Анисти" викаше някой някъде много далеч.
"Значи това е името ти."
Тя стискаше очите си, но клепачите ù вече горяха. Знаеше, че той прави нещо с тялото ù, но не можеше да се съпротивлява. Нямаше сили.
"Погледни ме."
Клепачите ù се разтвориха. Светлината нахлу във вътрешният свят на момичето и я озари, но твърде скоро Мрака я догони.
Лицето му - подуто, безформено, уродливо... Лице на чудовище от друг свят.
- Какво значение има? Тук си, за да гледаш как умирам, нали, Прокажени? – В думите ù нямаше смелост, само безкраен страх от това лице. Иска ù се да издере очите си, за да не го гледа. О, само ако можеше...
Той се засмя и смехът му прозвуча като счупено стъкло.
"Не умираш, Иренè. И аз няма да те убия. Ако те убия, ще ми отнемат правата над теб."
- Какво… означава… това? - беше ù все по-трудно да говори. От устата ù бликна кръв, пропълзя по брадичката ù и закапа върху бялата сватбена рокля.
"Скъпа, Иренè, всяко същество има нужда от компания. Разбираш ли, в този свят съм от дълги, дълги години. А ти си една много специална жена. Сърцето ти е изпълнено с омраза. Толкова малка, толкова крехка, а как гориш!"
- Предпочитам... да ида... в Ада! - изхриптя тя.
Очите му се оцветиха в задоволство.
"Точно там ще идеш! Виждаш ли, аз съм демон, а за да притежавам душата ти, трябва да ми се принесеш в жертва. Ако го направя аз, ще те изгубя някъде в Мрака, а не можем да си позволим това, нали?"

2.
- Госпожице Иренè, време е да ставате – извика Сара, като разтвори тежките завеси. Иренè седна раздразнена в леглото и заразтърква очите си. Днес ставаше на 18 - идеалната възраст за женитба, но кой знае защо не се чувстваше щастлива от този факт. - Годеникът ви ще е тук всеки момент, а вие все още се излежавате. Ако госпожата ви види, ще ви накаже цял ден да бродирате.
- Ето, станала съм, ще се оправя за нула време. Не е нужно да се тревожиш толкова. И стига си ми напомняла за него.
- Госпожице Иренè, не се цупете, ами вземете да се поспретнете малко, защото може да сте хубавичка, ама точно сега сте като някоя повлекана. Графът ще изгради цялото си впечатление за вас от първата ви среща. А вие ще я развалите, още преди да е започнала.
- Добре, добре, само спри да ми опяваш.
Тя провеси крака от леглото като малко дете. Когато босите ù крака докоснаха пода, изпита тъжно чувство. Сякаш това беше последният път, в който го правеше, без да е натоварена с грижите на ежедневния, битов живот.
Застана пред огледалото и се огледа. Беше висока, доста по-висока от връстниците си, което караше майка ù да кърши ръце и да се вайка дали някога ще си намери съпруг с тези размери. Имаше дълга медна коса, която в момента не беше в най-добрия си вид. Очите ù са сиви като небе преди дъжд. Кожата ù е покрита с малки лунички, също недостатък, според майка ù. Майка ù можеше да открие недостатък във всичко. Твърде големи ръце. Твърде малки уши. Ноктите не са с хубава форма. Походката не е достатъчно женствена.
Рене се отдръпна от огледалото и погледна през прозореца. Искаше да избяга. През последните месеци слушаше все едно и също.
Графът е много богат.
Графът ще те вземе за жена, трябва да си благодарна за това.
Графът ще ти осигури по-добър живот.
Изтъргуваха ме, заради собствените си мечти, мислеше си тя, а сълзите капеха от очите ù.

3.
"Вземи кинжала", заповяда Прокажения в главата ù.
Рене усети, че ръката ù се движи сама, посяга към лъскавото острие, което ще сложи край на живота ù.
- Няма да бъда съпруга на чудовище! - извика тя, намерила сили незнайно от къде.
"Разбира се. Графът е чудовище. Аз съм нещо много повече. Вземи кинжала."
- Проклет да си, Прокажени!
"А, да. Понякога забравям колко повърхностни сте вие, земните жени. Щеше ли да се съпротивляваш толкова, ако бях красив? Ако не виждаше това, което виждаш, а слагах света в краката ти?"
Иренè не отговори. Ръката ù отпусна и тя я погледна объркано. Сви пръстите си и откри, че отново има контрол над нея.
"Щом ме мразиш толкова, заради начина, по който изглеждам, ще ти предложа сделка, която е справедлива. Ще те пусна да си ходиш, ако...
- Какво? Каквото и да е, само да се махна от тук - проплака момичето.
"... ако ме целунеш. Видя ли, казах ти, че е честна сделка. Ако откажеш, ще си поделиш Вечността с мен."
- Но нали... нали ако ме убиеш...
"Трябва да умреш от собствената си ръка. А аз умея да убеждавам. Е, какво избираш?"
Тя отклони поглед настрани. "Иренè д'Анисти, къде сте?", викаше някой в далечината.
"Не се надявай да те спасят. Никога няма да ни намерят."
- Добре. Добре. Избирам...

4.
Графът се поклони леко и пое ръката ù. Докосна я внимателно с устните си я пусна. Иренè усети руменитата, която плъзна по врата и страните ù. Беше по-красив, отколкото си бе представяла, а всичко, което кажеше звучеше толкова мъдро и на място, че тя мигом се влюби в него. Забрави всичките си страхове и предразсъдъци, искаше ù само всички да се махнат, за да остане насаме с него, но това, разбира се, не бе възможно. Етикетът не го позволяваше.
Баща ù я бе договорил за негова съпруга, но Графът имаше последната дума. Той трябваше да я одобри.
До сега Рене смяташе, че ще се чувства като кукла в ръцете на капризно дете, но днес мислите ù не бяха същите.
Родителите ù се оттеглиха на такова разстояние, че хем да ги виждат, хем да не са достатъчно близо, за да чуват какво си говорят.
Графът беше по-възрастен от нея, но с колко - Рене не можеше да каже. И все пак... беше по-красив от момчетата на нейната възраст, може би заради мъдростта в очите му.
Той говори дълго и за много неща. Рене мълчеше, а отвореше ли уста, думите ù бяха тихи и несигурни. Страхуваше се, защото не се бе подготвила, както я съветваха майка ù и Сара... а той знаеше толкова неща!
Преди да си тръгне я попита дали има нещо против, ако се оженят следващата седмица.

5.
- ... целувката. Избирам целувката - каза Иренè, сподавяйки плача си.
Опитваше се да мисли за Графа, да не си представя уродливото лице на Прокажения, но не успяваше. Образът му се беше запечатал в съзнанието ù и дори да се измъкнеше, щеше да я преследва завинаги.
"Така да бъде."
Тя затвори очите си, но сълзите продължаваха да се процеждат през затворените ù клепачи. Усети топлия му, животински дъх по кожата си и потръпна от отвращение. Усети грубата му, твърда кожа по своята и едва потисна писъка си. Езикът му се плъзна по устните ù. Иренè събра всичките си сили и разтвори устни леко, панически извиквайки в главата си всякакви картини, които обаче не идваха.
Сякаш трая цяла вечност, а когато най-накрая се отдръпна от нея, тя усещаше цялото си тяло отмаляло и вероятно щеше да се свлече на земята, ако той не я държеше права със силите си.
"Хареса ли ти урока, скъпа Иренè?"
- Какво искаш да кажеш? Пусни ме! Обеща, че ще ме пуснеш. - Гласът ù се извиваше пискливо, а по лицето ù бяха избили морави петна.
"Ще трябва доста да се постараеш, за да задоволиш един демон, мила моя. Може би трябваше да те предупредя, че нямам свойството да изпълнявам ангажиментите си към другите. Недей да плачеш. Скоро няма да чувстваш болка. Вземи кинжала."
- Но аз те целунах! Целунах те! - крещеше Рене и се мяташе, доколкото невидимите окови ù позволяваха.
"Не си хаби гласа. Ще изчакам да се успокоиш. Имаме цялото време на света".

6.
- Довечера ще станете негова жена - възкликна Сара.
Рене не я слушаше. Беше заета с мечтите си. За няколко часа беше забравила да се държи капризно и да се сърди на всички. Графът я очакваше.
Вратата се отвори и в стаята влезе майка ù. Лицето ù беше бледо, че Рене мигом забрави бляновете си.
- Майко, какво има? - попита Рене и се спусна към жената.
- Иренè, имаме важен гост, ела да го поздравиш - промълви жената; гласът ù трепереше.
- Но кой...?
- Просто ела. И се старай да не го гледаш твърде продължително. Не е... не е прилично.

7.
"Ще станеш моя съпруга, Иренè, и е за твое добро да го направиш доброволно. Не се страхувай от Смъртта, тя е грижовна господарка. Щом те прибере при себе си, почакай ме при нея. Аз ще те разменя за някой, когото тя отдавна желае и ще те направя безсмъртна. Ще бъдеш демон като мен."
- Защо? Защо не може просто да умра?
"И да похабя напразно такова хубаво тяло. От всички пороци на света, само разсипничеството не ми е присъщо."
- Кой... кой ще умре, за да ме вземеш?
"Що за въпрос? Графът, разбира се. Само със Смъртта съм честен. Вземам съпругата, давам съпруга."
- Но ние... не се оженихме.
"Това е без значение. След няколко часа щяхте. Тези неща не са важни в другите светове, само за вас, смъртните, имат някакво значение. Не се пазари за живота му; той ще умре, каквото и да решиш."

8.
- Иренè, заповядай - каза баща ù, щом я видя. Той изглеждаше не по-малко блед от майка ù и момичето скоро разбра защо. - Това е...
- Иренè, толкова сте пораснала! - прекъсна го гостът. Момичето отмести поглед смутено. Този мъж имаше най-отблъскващата външност, която можеше да съществува. Тя изпита желание да се махне по-бързо от домът им. Направи реверанс и заби поглед в обувките си. - Не се тревожи - може ли на "ти"? - аз съм стар приятел на баща ти. Преди много, много години му сключих сделка с него и сега идвам да си получа отплатата. Честно казано, мислех си за уговореното злато, но ми се струва, че старият д'Анисти има нещо много по-ценно, което желая.
Очите му безсрамно се спряха върху деклотето на роклята ù, което деликатно намекваше за бялата гръд, която се крие вътре. Рене отстъпи крачка назад.
- Наистина ли, сър? Какво е то?
"Нима не се досещаш?" стори ù се, че чу в ума си.

9.
- Имам ли друг избор?
"Не."
- Добре, Прокажени. Ще стана твоя съпруга, но никога няма да те обичам.
"Толкова ми стига. Вземи кижнала. Ах, как ухае кръвта ти, от сега я усещам. Запомни, трябва да се прободеш в сърцето и да кажеш, че предаваш душата си на мен. Не си мисли, че може да се измъкнеш с хитрини. С повече или по-малко усилия, но накрая ще си моя."
- Готова съм. Ще те чакам в Ада.
Прокаженият я огледа и прецени, че наистина е готова да го направи. Беше доволен, защото знаеше, че тя ще се пречупи, щом усети вкуса на властта. Загледа я как вдига ножа и острието му улавя слънчевите лъчи.
Погледна го и зачака.
"Името ми е..."

10.
Иренè бягаше от Ада. След близо три века, прекарани близо до онова отвратително същество, най-сетне бе успяла да избяга. Нямаше никого на земята, но това не я вълнуваше, защото беше готова да започне нов живот. Като демон, беше много по-силна и смела, отколкото като човек. Знаеше, че Прокаженият ще я търси, може би ще ù отмъсти, но тя беше готова на още три века мъчения, стига само да види слънцето още веднъж.
Прокаженият беше по петите ù, но тя смяташе да му се измъкне. Този път щеше да успее.