Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 10:08 am
Latest topics
Чаосвник
Изтегли своето късметче!
Приятели на форума
Похот - Lust
2 posters
Hidden in their dark thoughts :: In the beginning was the chaos .. :: Досиетата на героите :: Герои на админите и модераторите
Страница 1 от 1
Похот - Lust
Име: Никол Дейвис
Прякори: Ники, Кей
Грях: Похот
Характер: Не зная какво да разкажа за себе си... Че съм добра? Не съм. Че съм глупава? И това не е. Е, добре, ще се пробвам пък да видим какво ще стане. Мразя себе си за това, което правя. Мразя се, но не мога да спра. Похотта е в кръвта ми, сякаш съм родена с това и съм обречена на тази съдба докрай. Всички знаят какво прави похотта - изразява силно сексуално желание към противоположния пол. Умея много добре да прелъстявам мъжете. И аз не зная как го правя, но просто успявам някакси. Ако изключим това, че съм лице на смъртен грях, съм добър човек. Гледам да помагам повече, в компенсация на това, че убивам. Общителен тип човек съм, макар че това е основната причина да съм такава, каквато съм. Но да оставим за малко настрани факта, че ще горя в Ада. Себична съм, а понякога и голяма егоистка. Винаги се боря, за онова, което искам и за онова, което ми принадлежи. Не обичам лицемерите, лъжците и месото. Така де, вегетарианка съм. Формата си поддържам с джогинг и йога рано сутринта. Стилът ми на обличане е подчинен на принципа "всичко, което ми е удобно". Тоест, обличам се ежедневно, спортно, елегантно.
История: Родена съм като Никол Дейвис в американско семейство, живеещо в предградие на Париж. Родителите ми са хора на изкуството. Баща ми, Патрик, е хореограф на голяма балетна трупа, а майка ми е художничка. Никога не сме били свръхбогати, но имахме пари повече от приличното, така да кажа. И така, животът ми бе обсипан с любов и безгрижие. Ходех на училище, като нормалните деца, пишех си домашните. Но всичко това, разбира се, докато навърших 16. Нещо в ме прищрака, промених се напълно и не знаех защо. Започнах да ходя по купони, да спя с момчета във всеки удобен момент. Желанието ми за това не стихваше и един ден родителите ми разбраха за това. Те ме обичаха прекалено много, за да направят някаква драстична крачка, затова я направих аз - избягах от вкъщи една вечер. С малко пари в брой си мислех, че ще мога да преживея някакси. Останах си само с мисленето.
Често замръквах на улицата, сама и гладна. Понякога спях с момчета за пари. Но това общо взето е част от живота ми, за която не желая да говоря. Един ден, жена на средна възраст ме откри легнала на една пейка в градски парк в Париж. Тя ми каза, че чула по телевизията, че ме издирват и имала намерение да ме предаде в полицейското управление. Помолих я, умолявах я да не го прави. Разказах й историята на нещастния ми живот и нестихващото желание да преспивам с мъже. След дълго обмисляне, тя се съгласи да не ме издава. Но за да не я обвинят нея, аз трябваше да напусна страната. Жената ми даде пари, за да си купя еднопосочен билет до Америка. Само месец по-късно се намирах на улиците в Ню Орлиънс, отново бездомна и гладна. А бях едва на 17...
Намирах се в някаква стая, а до мен мъж стоеше с ръце, обвили лицето му. Изплаших се и направих опит да избягам, но мъжът ме хвана и грубо ме принуди да седна на леглото. След това ми обясни, че бил някой си Асмодей. След като му казах, че не знам кой е, той поясни, че е господар на похотта, един от седемте смъртни гряха. Намерил ме, защото аз съм била най-подходяща да бъда лице на този грях, толкова пъти прегрешаван от мен самата. Асмодей ми обясни, че оттук нататък, аз ще живея с греха и ще подтиквам другите да го правят. Накрая, ще става така, че жертвите ми ще умират. Първоначално не повярвах, но в последствие всичко се нареди. Почти всяка вечер преспивах с различни мъже. Понякога се застоявах с някого повече, а когато разбирах, че той спи с други жени, се случваше така, че той умираше - от болест или пък от нещо друго. Точно както Асмодей бе предсказал...
И така, вече 2 години съм лице на смъртен грях. Убивам, за да живея. И най-лошото от всичко е, че правя всичко това съзнателно и не мога да спра. Опитвам се да се овладявам, постигам минимални успехи, но не мога окончателно да спра. Понякога получавам писма от Асмодей, точно след като съм погубила някоя от жертвите си, с текстове като "Ти си моето момиче!", или пък "Браво, Никол!" . Най-висшата ми мечта ли? Единствено да съм нищо повече от обикновен човек.
Допълнително: Моля, името ми да бъде сменено на Nicole Davis, ако съм одобрена.
Nicole Davis- Похот
-
Ke$h : 2702
Брой мнения : 106
Age : 28
Hidden in their dark thoughts :: In the beginning was the chaos .. :: Досиетата на героите :: Герои на админите и модераторите
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 26, 2016 2:54 pm by Katherine Pierce.
» searching for : Някой за РП
Чет Авг 25, 2016 5:50 pm by Katherine Pierce.
» преди дже години и четири месеца на пристанището.
Съб Дек 07, 2013 11:38 pm by alison D.
» Searching for : Брат, сестра, връзка....
Нед Сеп 15, 2013 6:33 pm by Софùя
» Отсъствия!
Нед Сеп 01, 2013 6:15 pm by alison D.
» Octavia Books
Чет Авг 29, 2013 7:26 pm by Демо Д'Колодиус
» стаята на Хънс на вторият етаж
Сря Авг 28, 2013 11:16 am by Faye Mikaelson
» New Orleans Public Library
Вто Авг 27, 2013 4:13 pm by Хънс Карстес
» Париж, Франция; преди 4 години
Пет Авг 23, 2013 10:33 pm by alison D.