Lucinda Death

by Lucinda Death Съб Май 21, 2011 10:42 pm

Снимка: Цък

Име: Лусинда Дет

Прякори: Лус, Луси (позабравени с времето), Смърт...

Вид: Нефилим

Години: 18

Способности:... всичко, което притежава и ангелът, но няма крила, не е безсмъртен, не може да обладава човешки приемник и е по-слаб. Има човешка душа. Може да се превърне в ангел само по волята на архангел. Може чрез сделка с човек да вземе душата му, но поради невъзможността на въпросната душа да се върне отново в тялото, а само да го преследва, е въпрос на време човекът да умре. Нефилимите могат да влизат в Сумрака, но не за дълго.

Характер: Преди известно време определението за Лусинда е такова: уравновесено момиче, винаги дружелюбно настроено към останалите (дори прекалено), готово във всеки един момент да даде всичко от себе си, за да е полезно на някого. Да, мъничко затворена в себе си, но усмивката на Лус все пак почти винаги е на лицето `и...преди... Всичко това потъва сякаш в бездънна яма... Идва ред на мрака, тъгата, отчаянието. Идва ред на загубата на чувства, на липсата на перспектива. По-затворена в себе си отвсякога, без да показва грам емоция, Дет започва да се движи по земята като празна черупка, чакаща все някога да бъде счупена на малки праченца, в последствия станали на прах и разпръснали се по Света ..

История: Казват, че животът не се измерва с броя вдишвания, които правим... Дали..?
Австралия... Бариерният риф... Не много голяма, но добре уредена къщурка, близо до мечтания бряг... Може да се каже, че Лусинда израства приемливо добре. Да, единственото, което знае за истинската си същност е това, че е нефилим и съответно функциите, които и дава въпросната титла, но нищо повече. Не знае кои са родителите и, има ли такива изобщо, откъде по дяволите произхожда... Но на кой му пука, нали така? Поне усеща, че не е сама, винаги подкрепяна от Натали. Коя е тази жена ли? Без колебание Дет може да ви отговори, че това е майка и. Тя е опора, тя е всичко, с което героинята ни разполага... и всъщност Лус не се нуждае от друго. Е, разбира се, не всичко е перфектно. Неизвестно кога, в малкия им свят се появява индивид, който ще наречем Г-н Никой. Лусинда така и не разбира какво намира в него Нат, но знае, че няма правото да и пречи да бъде щастлива.
Но както във филмите, винаги нещо се обърква. Разликата обаче е, че след такова объркване, реалният живот рядко завършва с хепи енд. Някак се получава така, че заради нелечима болест, Натали оставя 17-годишното момиче само в компанията на г-н Никой. И когато светът на момичето е и без това срутен, г-н Никой осъзнава, че твърде дълго му е липсвала женска ласка и решава да разкрие образа си на извратено създание и да доразруши останалото у нефилима ...
Да пропуснем регреса в живота `и и изобщо в самата Лус... всеки може да си направи изводите. Над цялата мизерия, в която потъва, а именно факта, че се оставя на произвола на съдбата, у Лус се надига желанието да види гадното същество да страда. И по странната подредба на събитията, се получава така, че пред нея се отваря възможност поне веднъж да използва това, че не е просто човек. Г-н Никой е страхливец и би дал всичко, за да се защити... включително и да предостави душата си.. хмм. Случва се, че именно от Дет зависи защитата му и тя се възползва изяло от това. Съгласява се да си замълчи за гнусотиите, които е вършил, с уговорката той да плати с душата си. Пренебрегвайки това, че поне според вярванията, плужека пред нея не би могъл да върне душата си- следователно не би могъл да живее- героинята ни пуска евтината му душица да се рее свободно.
Не отнема дълго време в пресата да плъзнат новини за самоубийството по неразгадаеми причини на мъж на средна възраст, наскоро загубил съпругата си, останал с осиновената и дъщеря.
Точно така. Правилно се досетихте.
Е, сега вече Лусинда е готова да си тръгне от противното място, ограбило чувствата и частиците от душата и. И макар привидно да е предоставила спокойствие на себе си, оставяйки кошмарното същество в живота и да страда допоследно, тя все пак продължава да носи унижението и разбиването на психиката си... а, и вината за убийството на- все пак- човек- също. Не и остава друго, освен да започне на чисто. И защо не Ню Орлиънс... колкото по-далече, толкова по-добре. Но "на чисто" е доста относително понятие. Тук е началото на просто едно съществуване... безцелно и празно.
Е, очевидно и само вдишванията са достатъчни животът да продължи хода си :]

Допълнително: Все пак запазва части от характера и чувствата си, но те остават някъде на заден план, чакайки отново да бъдат активирани...

by **Katherine Pierce.** Нед Май 22, 2011 6:33 am

Добре дошла. Интересен герой. :D

Lucinda Death

Lucinda Death

Re: Lucinda Death