Ирра (Астарта)

Снимка


Име
Астарта / Ирра (Ирра Константин Аша Аделе)
Astartta / Irra (Irra Counstantine Asha Adelle)

Прякори
Ира

Вид
Бездушник (в частност: отдавна забравена езическа богиня, но без душа)

Способности
Преди да продаде душата си, е била способна на всичко, на което са били способни и другите богове, но сега единствената ѝ способност е, че е безсмъртна и може да влиза в Сумрака.

Години
21 / 4506

Характер
Недоверчива е и изобщо доверието ѝ много трудно се печели. Въпреки, че сега вече не е бог и е лишена от цялата си божественост, Ира все още се държи така, сякаш е много силно същество. Горделива до припадък, тя би предпочела да умре, отколкото да позволи на някой да ѝ помогне, когато е в беда. Друга самоубийствена черта на характера ѝ е, че в нея се съчетават двете крайности (които в древността всъщност са били възприемани като едно и също нещо) - войнствеността и стремежа към романтика. Огненият ѝ темперамент често я забърква в каши със същества, превъзхождащи я многократно по сила, но тя не се дава, въпреки, че знае, че само да щракне някой с пръсти и нея няма да я има вече. Но пък в краткотрайните си любовни връзки, винаги е държала на червените свещи, разходките под звездите, цветята и любовната поезия. Но иначе е наистина интелигентно и артистично същество.

История
Чували ли сте за богинята Астарта? Най-вероятно не. Затова и тя самата може би вече не е богиня, а просто едно жалко ехо на божествена същност, лишена от душа. В славните си години, когато Астарта беше финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов, всички я почитаха, уважаваха и вярваха в нея. Но колкото повече наближаваше раждането на Христос, толко по-малко ставаха поклонниците на богинята. Броят им се топеше с опасна бързина, Астарта чезнеше в тяхната забрава. А както всички знаем, един бог изчезва, когато хората спрат да вярват в него. Така, в продължение на векове, богинята отслабваше и когато се роди Христос, вече бе на прага на абсолютна забрава; божественото в нея прозираше, хората гледаха през нея. Отчаяна и унизена, Астарта продаде единственото прекрасно, силно и живо нещо в нея - своята душа - на демон, чието име тя никога повече не споменава. Така богинята получи материалност и гарантирано безсмъртие, независещо от нечия чужда вяра. Въпреки, че на Астарта изобщо не ѝ хареса този статус, тя нямаше друг избор. И започна да обикаля света, пак и пак, безцелно, с ясната мисъл в главата, че няма какво да губи. Но малко след като учените научиха за наличието на Озоновата дупка, Астарта реши, че си иска душата обратно и тръгна в преследване на демона, който притежава нейната изгубена божественост. Главно, защото, беше намерила начин да поддържа своето съществуване като бог, не само като бездушник. Отговорът беше в думичката "секта". Щеше да е достатъчно само да промие мозъците на дванайсет човека и работата е опечена. Но преди това трябва да си върне душата.

Допълнително
Тя няма дом, няма кола. Има само няколко имена, първото от които само използва - другите не ѝ се налага да използва, тъй като няма документи за самоличност и теоретически тя не съществува. Обикаля света на стоп, и има само една чанта, в които държи някои от най-важните ѝ неща - дрехи, амулет за прикриване на следи, пари, един древен гримоар и още няколко неща в този ред на мисли.