The Orange Couch

Виктория наскоро пристигна в града. Беше се настанила в луксозен хотел, но колокото й хубаво да беше там, тя просто имаше нужда от разходка. Реши, че ще е добре, ако отиде на кафе. Разбира се, щеше да й е скучно сама, но поне беше по-добре, отколкото да седи в хотелската стая. Грабна чантата си и напъха вътре телефон, слънчеви очила и несесер с гримове. Вътре беше пълна бъркотия, но нея я мързеше твърде много да подреди. Излезна навън, а времето беше прекрасно. Слънцето грееше необичайно силно днес, затова госпожицата се принуди да си сложи очилата. Тръгна по главната улица към кафенето, покрай което беше минала напът за хотела. Пресече няколко малки квартални улички и се озова пред вратата на заведение с име "The Orange Couch". Отвън изглеждаше добре, но нямаше съмнения, че и отвътре е също толкова приятно. Когато вратата се отвори Вики се увери в това. Насочи се към бара, зад който стоеше приветлива и усмихната работничка.
- Едно капучино, моля - отсече Вик с категоичен тон. Не беше в особено доро настроение, защото от доста време не беше ловувала и това я изнервяше. Също така наскоро беше скъсала с гаджето си, което допълнително допринасяше за намръщеното й изражение.
Барманката беше бърза, подаде й чашата след няколко секунди. Госпожицата взе капучиното и се насочи към една от малкото свободни маси наоколо. На нея беше поставена ваза с цветя, а Виктория обичаше цветята. Те обикновено успяваха да й оправят настроението, но точно сега дори те не можеха. Момичето седна и разбърка кафето си, а след това бавно отпи. Загледа се през прозореца навън и започна да наблюдава преминаващите коли. Тогава вратата се отвори и през нея влезе момиче на горе - долу нейната възраст. Беше висока, стройна и красива. Тя, също както Вики направи, веднага тръгна към бара, вероятно, за да поръча. Госпожицата я наблюдаваше с периферното си зрение, тайно. Следеше всяко нейно движение....

Кукла Барби? Всъщност не беше първата, която й го казваше. Вики наистина изглеждаше така и никой не я приемаше на сериозно, вероятно заради майка й, която изобщо не беше заплашителна... Виктория слушаше внимателно всяка дума на момичето срещу нея. Името обаче й направи особено голямо впечатление. Беше чувала за Катрин Пиърс, макар че не знаеше много за нея, беше убедена, че си има работа с някой достатъчно опасен. Единствено фактът, че госпожицата така бързо разбра, че Вик не е от града, говореше, че Катрин не бе за подценяване.
- Да, права си, не съм от града. Пристигнах вчера. - каза накрая Виктория и скри лицето си зад чашата с кафе. Отпи една голяма глътка, а топлината, която премина през гърлото й успя да я успокои.
- Всъщност съм от Лондон... - продължи малко по-късно. Потъна в размисли въпреки усмивката, с която Катрин я дари. Това момиче определено я тревожеше, може би, защото Вики беше нова в града, но все пак...имаше нещо у нея, което караше хибрида да замръзва. Стараеше се да се държи максимално естествено, както обикновено, но трябваше да признае, че не беше способна да го направи в компанията на почти седемстотингодишен вампир.
- Е, ами ти...какво си? - попита накрая като леко понижи гласа си. Съмняваше се, че някой би се усмелил да ги подслушва, но все пак трябваше да бъде предпазлива. Искаше й се да разбере повече за красавицата, за да знае с кого си има работа...

Разибра се , на Катрин можеше да й се наложи да повтаря едно нещо по много пъти след като разговаряше с Виктория. Тя беше толкова разсеяна, че едвам задържаше вниманието си върху този разговор.
- Да, ъ..съжалявам, понякога пропускам информация - промърмори тя и се опита да се концентрира. Не искаше да изнервя Катрин, но нима беше виновна за тъпата болест - СХДВ? Беше си хиперактивна от малка, не се бе променила особено от тогава. България...не знаеше много дори за тази държава, но нямаше да разпитва.
- Името ми е Виктория, Катрин - повтори също толкова разсеяно Вики и се загледа през прозореца. След това се сети, че трябва да отговори на още един въпрос и се обърна към красавицата.
- На 145 съм , не съм чак толкова стара - допълни и отпи от чашата си. Усмихна се мило, започваше да й става смешно. Катрин я наричаше Барби за пореден път, Виктория не можа да сдържи смеха си и се разсмя. Това привлече вниманието на вампирката и очевидно я изнерви, но не направи никакво впечатление на госпожицата.