Гората на запад

by **Katherine Pierce.** Нед Дек 30, 2012 6:30 pm

First topic message reminder :

by **Лукас Прайс** Съб Яну 12, 2013 10:52 pm

Стоеше замислена и ме гледаше като чели бях дух . В очите и беше се настанила тъгата действаща на всичко в нея . Дори да се опитваше да прикрие жаждата и тъгата си не и се получаваше особено добре и то точно пред мен . Може да не чета мислите и но те си личат по всичко в нея . Вероятно беше решила да се прави на силна или пък да ме сплаши , но това нямаше как да стане . Бях убеден повече от всякога , че тя няма да ме нарани колкото и да и се искаше . Допря върха на зъбите си до кожата ми а аз поех силно дъх и продължих да чакам реакцията й . Думите и за пореден път ме вбесиха това момиче си играеше с нервите ми а това не беше добре за нея . Защо по дяволите ми говореше само глупости и безсмислици ? Това , че се ровеше не прекъснато в мислите ми го знаех и без да ми го натяква . Дори и да ми беше гадно , че за пореден път плачеше днес думите и ми попречиха да бъда така добър за да я взема в обятията си . Приближих се до нея и я хванах за рамената като с доста убедителен тон заговорих докато я гледах право в очите .
- Вече съм убеден , че няма смисъл да остана тук . Приятелството ми ти е ненужно . Знаеш ли радвам се , че те срещнах но ме е яд , че сега ще си тръгна без да казвам каквото и да било . Доволен съм , че ти доказах едно и то е разликата ти с другите от рода ти . Имаше възможност да ме убиеш и още имаш но не го правиш това е разлика . - пуснах рамената й и се обърнах и тръгнах незнайно на къде но се махах от тук . Не зависимо колко исках да остана . Сега тя ще съжалява повече от мен и то за две неща , че не ме уби и ме прогони с думите си при положение , че четеше мислите ми . Вървях на пред с бавни крачки и се сетих за един от ангелите с , които живеех преди много години . Той също беше различен като нея , не помагаше на хората а им вредеше по всякакъв възможен начин , за разлика от него всички други бяха като мен и родителите ми . В този момент чух гласа и толкова тъжен и нежен някъде там в далечината зад мен . Обърнах се и тръгнах на обратно вероятно изглеждах като влюбен глупак . Но какво да се прави нямах друг избор аз следвах сърцето си не мислите защото те ме подвеждаха и са ми изигравали много гадни шеги за , които съжалявам и до ден днешен . Това за склонността ми да й бъда приятел се направих , че не съм го чул . Но въпроса , който вероятно се надяваше да не го чуя , го чух и мисля да и отговоря на него дори и да твърди , че няма значение . Напротив има и то голямо значение .
- Виж сега в мислите ми си постоянно и знаеш за чувствата ми много добре те обясняват всичко и очевидно ти дават обяснение защо те целунах . Ами ти защо ме целуна като нямаш нужда от мен ? Това не е добра постъпка спрямо един ангел да си играеш с чувствата му . - поклатих главата си в знак на отчаяност - Не искам да страдаш за това реших , че по-добре да сме приятели . От както аз съм тук само плачеш и се измъчваш това не е редно заради мен да го правиш . Та аз не съм никой освен един ангел , както беше без мен така може и да бъдеш сега . - не и влияех добре и за това най-доброто нещо е да се махна и да не ме види повече . Не бях тук за да я наранявам а точно това правех без да се усещам . Започна да ми се извинява без да е нужно . Аз трябваше да се извиня за това , че я натъжавам и , че се появих тук . Изслушах я и изчаках да видя дали има нещо друго за казване . Но явно нямаше извади кърпичка и започна да маха кръвта завладяла цялата ми ръка . Трепереше цялата като падащ лист на есен . Изчаках я да спре да се занимава с незначителната рана на ръката ми и я накарах да срещне погледа ми . Въздъхнах тежко и обмислих думите си , които трябваше да изрека .
- Виж Софù спри да се прикриваш , знам всичко просто маската още не си я махнала . Видя ли не ме нарани въпреки , че говориш колко опасна си за мен но не си аз го знам . Плачеш от както съм тук само те наранявам нямаш нужда от приятел като мен камо ли от нещо повече .. - не можах да продължа и сведох глава на доло . Не бях достатъчно лош за нея за да се кандидатирам за приятел или нещо повече . Трябваше да я оставя колкото и да не исках , за нейно добро е . Аз мога да страдам но не мога да гледам как тя плаче не съм безчувствен като повечето от семейството й . - … трябва да си тръгна а ти да забравиш , че си ми срещнала тук и повече да не се връщаш на това място защото то е мое аз винаги съм тук а ти не трябва да си при мен . - прокарах ръцете си на талията й като я придърпах достатъчно близо за да я усещам и впих устните си в нейните за последно . Това беше най страстната , нежна и желана от мен целувка през почти цялото ми съществуване но се налагаше да е последната . Искаше ми се да мога да остана с нея и да може да контролира жаждата си така щеше да бъде много по-лесно и за двама ни , но нямаше как да стане .

by **Софùя** Съб Яну 12, 2013 11:53 pm

Отвръщах жадно и със страст на целувката му, наслаждавайки се отново на незаменимия вкус на устните му. Когато обаче прочетох в ума му, че ме целуваше за последно, се отделих от него и премервайки внимателно силата си, го зашлевих така, че да не го заболи много. В очите ми светеха искрици на гняв и този път с твърд тон му заговорих
-Да не си посмял да отидеш където и да било, защото няма да стане, Лукас! Какво, по дяволите... Последна целувка? Казваш ми да не се връщам повече тук и сега ти ме отпращаш, но както с теб по-рано, така и с мен сега няма да стане. Не разбираш ли колко много значиш за мен? Ти си първия, към който имам чувства, след всичките тези десетилетия съществуване... - бях наясно, че освен твърдо, звучах и някак отчаяно. Може би беше така, тъй като определено не исках той да си тръгне, а правеше точно това. Е, ако наистина щеше да ме изостави, исках поне да е наясно с последиците от постъпката си.
-Не си ме наранил, Лукас. Ще го направиш, ако ме изоставиш и ме убедиш, че не е трябвало да ти се доверявам, макар че ме уверяваше, че мога да ти вярвам. Плачех защото въпреки това, което бях чула в мислите ти относно чувствата ти, беше решил да останем само приятели. Плачех, защото ме виждаше така добре, разчитайки зад маската ми - виждайки, че съм ранима и че не съм чудовище, но не можеше да видиш чувствата ми към теб. Това наистина не е честно от твоя страна... Мислех, че си видял чувствата ми, а когато преди малко прочетох в мислите ти, че реши да сме само приятели помислих, че ме отблъскваш. ЗАТОВА плачех. Не виждаш ли? Искаш да сваля маската си, което ми показва, че можеш толкова лесно да прозреш в мен. Това беше едно от нещата, които породиха чувствата ми към теб... Виждаш толкова лесно зад маските ми, но не можеш да разбереш колко си важен за мен, независимо колко усилено се опитвам да ти го покажа.
Сега аз държах ръцете му, стискайки ги силно, но без да му причинявам болка. Говорех искрено и направо, влагайки всичките си емоции в думите си.
-Мислиш ли, че щях да бъда толкова уплашена да не те нараня, ако не ме беше грижа за теб? Щях ли да се ужася, че почти съм те задушила без да искам до степен, в която строших дърво, ако нямах чувства към теб? Всичко е пред очите ти - дори и чудовището, което съм, защото съм вампир. Показах ти всичко, осланяйки се на мислите ти, че те е грижа за мен, а сега искаш да си тръгнеш... - сълзите се насъбираха в очите ми, но този път не им позволявах да се стекат по лицето ми. Упорито стиснах устни и продължих
-Не разбираш ли, че всеки път, когато плача, е защото ме е страх, че ще мислиш лошо за мен и ще ме оставиш? Нараняваха ме собствените ми объркани чувства, не твоите действия. Нараняваше ме, че съм това - оголих зъбите си -нараняваше ме и че не мога да съм с теб, колкото и да ми се иска. Че те застрашавам и неумишлено мога да те нараня, или по-лошо...
Овладях сълзите си и поклащайки глава, се постарах да оправя изражението си.
-Колко още искаш да ти призная? Не е лесно... но не искам да си тръгнеш, въпреки че очаквам да го направиш и няма да те виня. Само че Ти си този, който ще трябва да избягва това място, тъй като аз знам, че ще се връщам тук да те търся... колкото и жалко или отчаяно да звучи.
Повдигнах рамене, като отново разтърсих глава и кичури от обърканата ми коса се разпиляха по раменете ми. Дишах учестено, опитвайки се да овладея яда си, но не успявах особено. Отстъпих няколко крачки назад и му обърнах гръб, като казах през рамо
-Ето, искаше да сваля маската? Направих го. Ако ще си тръгваш, направи го сега или повече никога няма да имаш тази възможност отново. А знаеш, че за един вампир "никога" е ужасно много време... Не знам как е за вас ангелите, но все пак...
Отново повдигнах рамене и направих няколко крачки, за да се отдалеча от него и се спрях на недалечно място, сядайки в тревата. Постарах се да се успокоя, като бавно се извърнах към мястото, където двамата стояхме допреди малко, забелязвайки веднага, че него го нямаше там. Преглътнах с огромни усилия, но това не премахна заседналата в гърлото ми буца. Бях на ръба да се отдам на тъгата си, когато чух шум, който идваше обаче от дясната ми страна и рязко извърнах глава в тази посока.

by **Лукас Прайс** Нед Яну 13, 2013 1:11 am

Отдръпна се като прочете мислите ми за края . Дори и с шамар не можеше да ги промени това беше най-доброто решение . Обаче нещо и хрумна и с твърд тон започна да говори . Опитваше се да ме накара да се вразумя и да остана но нима това беше възможно ? Как можех да знам какво знача за нея при положение , че не казва какви са чувствата й . Аз не чета мислите й и няма как да знам какво мисли . Беше отчаяна и то много личеше й но исках да чуя всичко каквото има да каже . Не исках да я прекъсвам докато е решила да говори . Не исках да я наранявам а тя с тази нейна маска правеше точно това предизвикваше ми . Нужно ли беше да правя и говоря неща , което не искам . Защо заради тази маска беше нужно да се стига до тук ? Не бях ясновидея за да видя каквито и да били нейни чувства при положение , че с всяка нейна дума се опитваше да ме убеди що за чудовище е . С какво се опитваше да ми го покаже с думите и колко е опасна за мен или с това , че се самонараняваше ? Ако беше с тези неща доста глупав избор за показване на чувства . Пусна ме защото нямаше намерение да ме убие а и бях сигурен , че няма да го направи тя не толкова глупава и безмилостна . Да грижа ме е за нея и точно за това искам да си тръгна . Не може да има толкова силни чувства , че да не може да ме преглътне и забрави като кръвта на елена . И да плачеше и да не плачеше аз си имах изградено мнение за нея и не можеше да го промени . А мнението ми е точно и ясно . Тя беше вампир и не можеше да го промени а и аз не я карах да го прави за да бъде с мен . Нямаше да ме нарани колкото и да се притесняваше . Исках да чуя всичко , което имаше да ми каже и смяташе , че трябва да го знам за това продължих да я гледам глупаво и доволно да слушам думите й. Дори сърцето да ми се късаше като виждах сълзите отново в очите й . Нямаше нужда да се връща тук защото аз няма да си отида а дори и да го направя ще съм заедно с нея . Пусна ръцете ми и се отдръпна назад правеше се на сърдита а всъщност сърдития трябваше да съм аз . Така определено ми харесваше още повече без тези маски . Седна в тревата на достатъчно разстояние от мен спрямо нея , но за мен беше твърде много . Реших да го скъся и да говоря сега аз . Толкова много въпроси и истини минаха през главата ми . Достатъчно е говорила тя , трябва да поставя условията си и да се постарая да и обясня как стоят нещата . Погледна мястото но аз не бях там , а се намирах на много по-близко място точно зад нея . Когато рязко се извъртя и срещнах погледа й разбрах , че вече е по-спокойна и ще успее да разбере какво имам в предвид . Седнах зад нея и прокарах ръцете си през тялото й като ги спрях на корема като я придърпах към себе си . Така се чувствах много по-сигурен и спокоен като беше в ръцете ми .
- Толкова ли трудно беше да признаеш чувствата си , а беше нужно да правя какво ли не за да те предизвикам да махнеш тези маски ? Не можех да знам чувствата ти при положение , че постоянно ми говореше колко си опасна за мен . Не чета мисли и не съм ясновидец . Пусна ме защото нямаше намерения да ме убиеш и много добре знаех , че ще го направиш . През цялото време се надявах поне малко да се вразумиш и да признаеш чувствата си . Да грижа ме е за теб и винаги ще ме е защото си различна и не трябва да се проваляш заради страха ти . Ако мен ме беше страх нямаше да се издам , че съм тук и нямаше да говоря с теб . Можех да те издам от страх но не го направих и това ми помогна да стигна до същността ти . Спри да се притесняваш от каквото и да било просто бъде себе си с целия чар . Имам изградено мнение за теб още от първата секунда в която те видях и с плач без да кажеш защо е не можеш да промениш мнението ми . Ти си вампир и не можеш да го промениш а и аз не те карам да го правиш защото ти вярвам и знам , че няма да ме нараниш . Няма нужда да се връщаш тук защото аз няма да си тръгна оставам с теб ! Имам няколко молби или условия както искаш ги наречи . Първото е повече без маски ! Достатъчно сълзи без обяснение защо са ! Преглътни страха си и живей нормално ! Приеми , че си вампир и се опитай да бъдеш най-добра от рода ти ! Не общувай с още вампири защото ще те провалят ! И веднъж за винаги се научи да признаваш чувствата си без да се криеш зад маски или то поне не пред ангели защото за нас тях ги няма . Остани с мен не зависимо страховете си но ако не можеш си тръгни и повече не стъпвай тук ! - говорех с уверен тон и се надявах да е разбрала какво имах в предвид .

by **Софùя** Нед Яну 13, 2013 2:11 am

Сгуших се в него, оставяйки се изцяло в ръцете му. Харесваше ми да усещам ръцете му около мен и първоначално си дадох момент, за да се насладя на усещането. След това се съсредоточих върху думите му, стараейки се да го изслушам внимателно, без да го прекъсвам - както той беше направил, макар че имаше моменти, докато той говореше, в които се изкушавах да проговоря и аз. Обаче въпреки това премълчавах думите, търпеливо изчаквайки го да се изкаже, а и исках да чуя всичко, което имаше да каже. Когато той млъкна, се извърнах така, че да съм с лице към него и обясних също така твърдо като него, но спокойно
-Лукас, аз съм вампир. Срещал ли си някога някой от вида ми, който да не е с маска? Имам чувството, че ме съдиш, а бих искала да изчакаш и да видиш дали няма да се променя, преди да го правиш... - погалих бузата му с ръка и гледайки го със смекчено изражение на лицето си, продължих -Не мисля, че ще срещнеш вампир, който да показва директно, искрено и наивно чувствата си - май това важи и за същества от другите раси. Наистина не ми беше лесно да покажа какво изпитвам - трябваше да поема огромен риск и да ти се доверя първо, преди да ти разкрия и чувствата си... А и ти щеше да си тръгнеш, въпреки че беше спечелил доверието ми, което също не ме убеждаваше в това искрено да ти покажа какво изпитвам към теб. За мен беше риск... който поех въпреки факта, че инстинктите ми ми казваха да не ти признавам нищо. Не знам дали можеш да ме разбереш, но света на моята раса е изграден от маски, интриги, фалшиви думи и действия и какво ли още не... За вас такива прикрития не съществуват, което опростява нещата, но да бъде себе си пред някой друг не е точно нещо, което ще видиш един вампир да прави... Нито пък е прието сред нас. И въпреки, че не съм чудовище като другите от расата си, съм живяла достатъчно сред тях, за да присвоя тези навици. Молбите ти са разумни, но също така бих искала да имаш предвид, че не мога да започна да спазвам изискванията ти изведнъж. Ще стане постепенно, но ще се опитам. А и ще трябва да ме научиш как... Колкото до оставането, не мърдам никъде.
Наведох се към него и го целунах отново нежно, жадно и продължително. Леко го наклоних, така че да легне в тревата, без да отделям устни от неговите. Наслаждавах се продължително на вкуса му, но в един момент светкавично се отдръпнах и само след миг се бях оказала лежаща на тревата до него. Хванах полека ръката му и като преглътнах, след известно време заговорих
-Освен това бих искала и аз да те помоля няколко неща, защото не знам дали щеше да признаеш чувствата си, ако не ги бях чула в мислите ти и имаше избор. Едното е да ми покажеш кой си, а не да го видя в мислите ти, което ще рече, че докато се опитвам да спазя изискването за без повече маски, ще очаквам същото и от теб - без повече заключения, че и без това ще го прочета в мислите ти, искам да ми казваш какво чувстваш. - имах нужда да го чуя изречено от него -Освен това знам, че вероятно ще кажеш, че ангелите сте винаги искрени, но все пак ще те помоля да бъдеш честен с мен. Искам да те чувствам близък, не да трябва да чета мислите ти постоянно... И бих искала да ми разкажеш за миналото си - чувала съм те да го споменаваш в мислите си, но не исках да навлизам в личното ти пространство без позволението ти. Естествено, не е задължително да стане веднага. О, да - и моля те, опитай се да не бъдеш толкова твърдоглав - може и да чета мисли, но все още не знам как да се справям с тази твоя черта... А искам този път да направя нещата правилно и както трябва, не да те заблуждавам. След като ще бъдем искрени, искам да се науча да е както трябва и честността да идва естествено между нас... за в бъдеще.
Стиснах леко ръката му, за да потвърдя думите си и после отпуснах хватката. Най-трудното предстоеше и като преглътнах, за да се позабавя с думите си, накрая се предадох и казах
-Също така, имам желание да се справя с жаждата си. Мисля, че може би ще имам нужда от помощта ти за това... Но в такъв случай е възможно да видиш някои мои грозни черти. Искам да си подготвен за това с какво се залавяш, преди да се съгласиш. - предупреждението ми беше сериозно, защото и темата относно жаждата ми беше такава. Знаех, че няма да е лесно, но се надявах отсега нататък да имам Лукас до себе си и да не съм сама, тъй като го обичах, с всичките му предимства и недостатъци. Знаех, че вероятно отново щеше да каже нещо твърдо, но въпреки това се усмихвах леко, като извърнах глава, за да срещна погледа му и така усмихвайки се да се вгледам в очите му, докато изчаквах той да осмисли думите ми. Протегнах се и с опакото на ръката си, по-скоро на пръстите си, погалих леко бузата му отново, не можейки да се въздържа от това да докосвам кожата му. Побързах да сваля ръката си, за да мога да изслушам отговора му, какъвто и да беше той, без този път да чувам всяка негова мисъл, но все пак долавяйки по някоя и друга, тъй като не можех да изключа дарбата си.

by **Лукас Прайс** Пон Яну 14, 2013 8:57 pm

Устните и бяха толкова меки , нежни а вкуса им беше толкова опияняващ , че не исках всичко това да свършва .Лежахме на тревата и не пусках ръката й дори за миг . Опитах се да си мълча тъй като вижданията ни бяха коренно различни . Изслушах я внимателно и се опитах да помисля над нещата , които ми каза . Може би имаше право и действах прекалено прибързано тя не можеше да се промени за десет секунди . Чувствах се виновен за това , че я карам да бъде себе си а в същия момент се опитвам да и забраня неща типични за рода й . Нямах право да и го причинявам може би с течение на времето наистина ще се оправят нещата , и силно се надявам да е така . Думите й ме натъжиха очевидно бях аз чудовището а не тя . Опитвах се да я накарам да стане като мен а нямаше как . Отделих погледа си от нейния тъй като се чувствах ужасно и загледах небето за да мога да обмисля всичко случващо се около нас и да подредя правилно думите си .
- Не съм срещал но защо ти да не си първата ? Не те съдя и никога не бих го направил . Защо се сравняваш винаги с тях ти си РАЗЛИЧНА разбери го , и моля те престани да ми говориш за другите защото те не ме интересуват . Интересуваш ме ти и никой друг . Знам колко трудно ти беше да изкажеш чувствата си . Може би да щях да си тръгна но не защото го исках а защото мислех , че е за твое добро пък и се опитвах да те накарам да свалиш тази проклета маска . Разбирам те достатъчно добре и не те виня , че беше с маска но бих искал да я няма . Аз не съм свикнал в такива игри с прикрития и какво ли още не . Сама виждаш колко ми е трудно и предполагам знаеш , че ангелите нямат място в гората но аз съм отчаян и стоя тук винаги . Може би аз ще успея да те видя като човек без маска . Всички навици могат да бъдат премахнати с течение на времето ако имаш желание . - беше й наистина трудно и то много но аз ще бъда с нея и ще и помогна да се справи вярвам , че ще успее - Ще се справим Софù ще бъда до теб и ще ти помогна с каквото мога . Нужно е да имаш желание и да си силна . Няма да е лесно предполагам знаеш го добре но ние ще се справим . Имаи ми доверие и ще се справим . Нямаше как да ти покажа кой съм ти постоянно се ровеше в мислите ми прецених , че не е нужно да се повтарям щом постоянно си там и четеш всичко . Добре моята маска ще се махне обещавам но ако спреш поне до минимално да се ровиш в мислите ми . Искаш да знаеш какво чувствам ли ? … Добре няма проблеми ще ти кажа щом искаш да го чуеш . Чувствам , че трябва и искам да остана с теб независимо колко трудно ще е и за двама ни и колко ще ни коства . За прекалено кратък период свикнах с присъствието ти но с отсъствието няма да успея . Прекалено си ценна за да си позволя да те оставя и загубя . Знай , че ще се боря с всички сили колкото и трудно да е . Но трябва да знаеш , че няма да е лесно ангелите … вампирите … няма да приемат нещата като нормално и ще се опитат да ни навредят . Вампирите не са проблем щом си без клан но не мога да кажа същото за ангелите , дори и добри ние също имаме своите лоши черти . Аз нямам много но те се виждат само от врагове ти няма да ги видиш . Аз вече те чувствам прекалено близка . За миналото ми не е момента сега ще го оставя за по-късно . Ще се справим с нуждата ти сигурен съм . Ти лоши черти нямаш а и дори да имаш не ме е страх обичам те такава каквато си не зависимо от всичко и всички . - бях заговорил прекалено много но исках да е наясно с всичко за да знае какво я очаква . Чувствах се объркан как за толкова кратко време успях да свикна с нея и да загърбя всичко а сега не можех да мисля и гледам нищо др освен нея . Какво ставаше с мен но вероятно това беше съдбата ми . Радостното е , че няма клан зад себе си така ще е по-лесно и за двама ни . Но не знам имам чувството , че нещо ще се провали а не трябва да е така и няма да го позволя . Надигнах се и погалих леко лицето й а след това се наведах и впих устни жадно в нейните . За кратко бяха станали нещо много важно за мен а очите й да не говорим ако видя сълзи в тях ще се убия .

by **Софùя** Пон Яну 14, 2013 10:53 pm

Лукас ме целуваше, поемайки за първи път инициативата. Отвръщах с желание, копнеж, страст и нежност на неописуемите му целувки, които преобръщаха всичко в мен, караха кръвта ми да кипи и ако не знаех по-добре, можех да кажа, че разтуптяваха сърцето ми, въпреки факта че то не биеше. Обгърнах врата му с ръце, отново, както той се беше надвесил над мен и го придърпах така, че да усещам тялото му притиснато към моето възможно най-близо. Преместих едната си ръка от врата му, заравяйки пръсти в косата му с цел да го усещам възможно най-много... Движех устните си в синхрон с неговите и след известно време с мъка и нежелание прекъснах целувката. Въпреки това обаче продължих да обгръщам врата му и не му позволявах да се отдалечи. Гледах го в очите, като лицата ни бяха на сантиметри и тъй като това ми харесваше, се усмихвах без да го усещам и като кимнах леко, казах
-Това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал. - осъзнавайки, че този път бях изказала мислите си на глас, прехапах нервно долната си устна, докато се опитвах да не изглеждам толкова засрамено, колкото се чувствах. Накрая обаче малък смях напусна устните ми и въздъхнах доволно, преди да продължа, този път с малко по-сериозен тон
-Лукас... Виж, знам, че няма да е лесно, точно затова те предупреждавах и го имах предвид, когато споменах за проблема с жаждата ми и справянето с нея. Ти може и да смяташ, че нямам лоши черти, но не знам как би реагирал, ако ме видиш в истински дивото ми състояние... Знам, че не си забравил, че не съм като теб, нито съм човек, а да си вампир само по себе си носи някои... не дотам приятни черти. Не искам да те стресна, ако ме видиш такава... Това е и една от причините да се сравнявам с другите, защото въпреки че съм различна от тях, все пак имаме нещо общо помежду си. - този път се удържах да му покажа зъбите си, тъй като знаех, че ще разбере какво имам предвид и продължих
-Колкото до ангелите... ще се справим. Не ме е страх от тях и не бих наранила никой, ако това е, което те притеснява - той отвори уста, за да ме прекъсне, но побързах да кажа -Наясно съм, че не си го помислял, но исках да те уверя, за всеки случай. Няма да ги застрашавам, освен ако не ме нападнат първи, или ако не се опитат да наранят теб. Като изключим това, смятам, че няма да търся одобрението им - какво ще кажат засяга теб, тъй като ти си един от тях, а не аз... Но ще съм до теб до край и със сигурност няма да се поколебая да защитя и двама ни, а и отношенията ни също.
Поставих нежна, но кратка целувка на устните му и отново заговорих
-Бих искала обаче преди да замесиш ангелите и да ги уведомиш за... за нас, да ме подготвиш. Не знам много за расата ти и бих искала да имам поне бегла представа какво да очаквам - за предпочитане е пред това да ме сварят абсолютно неподготвена и изненадана. Надявам се да си склонен да го направиш... знам, че няма да е лесно, но все пак... А пък аз ще се опитам да премахна маската си окончателно за теб. Пред тях също няма да я нося, но само в началото и ще преценя дали тя ще се върне в зависимост от това Те как ще реагират. Но когато сме двамата считай, че не съществува.
Смигнах му развеселено, но въпреки това бях говорила сериозно и добавих със същия тон -Колкото до това да се ровя в мислите ти, имаш думата ми, че ще пробвам да не го правя. Моля те, имай предвид обаче, че това е дарба, която не мога да включвам и изключвам по желание - чета мислите на всеки в радиус от няколко метра до мен... И нямам власт над това, така че неминуемо ще има моменти, в които без да искам ще чувам какво става в главата ти. Съжалявам, Лукас.. не бих го правила, ако имах избор, но не мога да контролирам тази си дарба...
Гледах го извинително и пламенно го прегърнах, внимавайки да не го стискам прекалено както миналия път, но все пак достатъчно здраво, че да може да разбере колко много значеше за мен. Притисках го към себе си, чувствайки се виновно, че дарбата ми беше извън контрола ми и не издържах, като жадно впих устни в неговите с почти дива страст. Прокарах ръцете си по кръста му, без да спирам да се стремя да съм възможно най-близо до него и отпускайки се се отдадох на целувките му с желание. Гърлото ме изгаряше, но не му обръщах внимание, като мислите ми бяха запълнени единствено от Лукас. Когато обаче усетих, че зъбите ми започнаха отново да се удължават, ми костваше огромно усилие на волята да се отделя от него, а и всъщност и двамата имахме нужда от въздух, макар че на мен не ми бе необходим наистина. Докато се мъчех да се овладея дарбата ми се намеси отново и успях да дочуя някои от мислите му. Повдигнах вежди, учудена, но в същия момент той се наведе към мен отново. Отвърнах на целувката му с нежност, но бързо я прекъснах, този път. Вгледах се в очите му озадачено и със същата нотка в тона си попитах недоумяващо, без да искам да си призная, че частица ревност беше свила сърцето ми
-Лукас, коя е Патрисия?

by **Лукас Прайс** Вто Яну 15, 2013 12:04 am

Усещах пръстите й обгърнали врата ми , допира й ме караше да настръхна и затворих очите си за да се насладя на вкуса от устните й . След известно време прекъсна тази целувка изпълнена със страст и желание . Направих тъжна и не доволна физиономия . Внезапно тя заговори и думите й вероятно бяха за съзнанието но се изпусна . Беше толкова сладка като се притесняваше без причина .
- Виждала ли се се колко си сладка като се притесняваш ? - попитах я аз леко разсмян и повдигнах вежди любопитно . - Всъщност има още много неща , които мога да ти кажа но има време и за тях . - направих доволна усмивка и й намигнах . Тогава отново заговори за нейната велика жажда а аз направих досадна физиономия.
- Казах ти , че ще се справим . Повярвай ми , достатъчно мисли за това , ще успеем и толкова . Не се вкарвай във велики размишления за нея така никога няма да я преодолееш . - трябваше да разбере веднъж за винаги , че не ме е страх и ще се боря докато не успеем . Обаче след като заговори за ангелите настроението ми изчезна . Замълчах и се замислих добре какво точно трябваше да знае поне за сега . Опитах се да и обясня как стоят нещата но тя ме прекъсна и аз я изслушах .
- Няма да те наранят , между нас има правила и те се спазват от ангелите . Ако нараняват някой това ще съм аз а ти няма да се мешаш обещай ме , моля те . Не могат да ми навредат нито аз на тях , освен един но с него ще се справя някак си не е чак толкова труден . Те вече знаят няма нужда да искаме одобрението им . Може да не си ангел но не е важно какви зъби имаш или дали имаш крила важното е в сърцето ти какво чувстваш и може да станеш една от нас . - усмихнах й се доволно тъй като това беше самата истина . Усетих устните и отново върху моите но за кратко . Искаше да знае за нас , но какво можех да й кажа при положение всички правила и забрани ?
- Мога да ти кажа само , че друг ангел няма да видиш освен ако не е убит . Малко са тези като мен обикалящи като хора по града и се забавляват . Ние не нападаме миличка , ние се защитаваме . Няма да те нападнат докато си с мен а дори и след това . Има правила и ги спазват освен един ангел . За него правила няма той прави какво си иска и за това скоро може да се наложи да го прогоним от тук . Напада и наранява без причина , за това ти давам пълното разрешение появи ли се със сивите си крила го убии без да се притесняваш . Но само ако те нападне тъй като не е единствен със сиви крила . Пред тях маската ти трябва да бъде . - замълчах … достатъчно и беше това . Нямах намерения да се връщам в миналото ми та то беше толкова болезнено . Все още чувствах празнотата в себе си но сега тя беше запълнена от Софù . Беше приела това за ровенето й в мислите ми прекалено на вътре . Знаех , че няма как да ги спре но както и да е въпреки това беше сладка . Усещането да я чувствам в ръцете ми беше не описуемо можех да лежа тук с нея за винаги . Усетих ръцете й по кръста си а аз я придърпах възможно най-близо до мен . Целунах я отново бях станал доста по-нормален от преди десет минути . Прекъсна целувката а аз я погледнах смръщено ах тези зъби и тази жажда щяхме да се справим с тях . Поех дълбоко въздух и си спомних за миналото , болезненото минало . Нужно ли беше да се сещам и да си съсипвам момента ? Вероятно да защото ако можех да си отмъстя щеше да е по-лесно . Бях се замислил когато обаче чух въпроса й се шокирах първоначалнно . Размърдах глава и се усмихнах доволно .
- Тя .. тя беше моята годеница , първата и истинска любов .. не съм я виждал с векове . Ангел е но се наложи да я забравя . Може би не трябваше да си тръгвам през онези дни но така бях решил аз . Тя беше момичето , което винаги ще помня но я загубих заради човешките същества а сега не знам дали изобщо е жива . - бях се натъжил достатъчно но трябваше да я забравя веднъж за винаги . Софù не изглеждаше много доволна от чутото за това побързах да разведря обстановката , тъй като тази тишина не ми действаше добре . Погледнах я любопитно и шеговито попитах :
- Защо да не би да ревнувате млада госпожице . - а след това се засмях не бях честен не трябваше да й казвам но тя искаше а обещах да няма маски по между ни . Прокарах ръка по косата й и впих устните си в нейните но за кратко тъй като жаждата не беше изчезнала на пълно .
- Не се нервирай сега нея я няма така , че нямаш конкуренция … или поне за сега може и да се върне . - това беше типична шега но го казах доста сериозно за да видя как ще реагира . А след това с усмивка зачаках реакцията й .

by **Софùя** Вто Яну 15, 2013 6:15 pm

Усмихнах му се, когато каза, че съм сладка. Всъщност го беше задал като въпрос и поклатих отрицателно глава, като не се сдържах и го целунах нежно, като жеста ми беше предизвикан от това колко мил изглеждаше той според мен в този момент. Не се отделях от него, дори и когато Лукас заговори за жаждата ми. Всъщност логиката му имаше смисъл и осъзнавайки, че за това беше прав, го придърпах още по-близо и прошепнах в ухото му "Добре", оставяйки го да продължи. Слушах го внимателно, докато обясняваше за ангелите, правилата между тях и какво ли още не. Когато обаче каза, че аз съм в безопасност и те евентуално могат да наранят само него, гневът ми се надигна. Нямаше да се разберем така - искаше да не нося маски, затова ясно щях да му кажа, а след това и докажа, че щях да го защитавам докрай, ако само се опитаха да го докоснат и с пръст. А една гневна вампирка не беше нещо малко... не и според моите критерии.
-Лукас, не мога и няма да ти обещая да не се меся. Осъзнаваш ли какво ме молиш? Да стоя и да гледам, докато нараняват някой, който обичам... Забрави. Не е в природата ми и няма и да бъде, така че... - говорех съвсем сериозно и с твърд тон, но вглеждайки се в очите му, казах по-меко -Имам право да защитавам тези, които обичам. Не ми го отнемай.
Надявах се да е разбрал молбата ми, но доколкото го бях опознала, май щяхме да поспорим по този въпрос... Нямаше да отстъпя, а и той значеше толкова много за мен, че дори споровете ни ми бяха приятни. Кимнах и казах
-Добре, пред тях маската ще е сложена. Но какъв е този лош ангел? Разкажи ми повече за него... - усещах, че Лукас май беше напрегнат, когато говореше за това и този факт не ми харесваше ни най-малко. Затова и не се сдържах да полюбопитствам още, въпреки че той очевидно говореше с нежелание за нещата, свързани с расата му и темата за тях. За жалост обаче тогава той ме разсея с думите си относно въпросната Патрисия. Мислите му бяха в миналото, но се постарах да се съсредоточа върху лицето му, за да не нарушавам личното му пространство, а и исках той сам да реши кога да ми каже и да науча за предишните събития от живота му. Освен това се разсеях и от собствените си мисли. Патрисия е била първата му любов... при това ангел, една от тях също като него. Погледа ми се замъгли от чувството на меланхолия. Погалих бузата му леко и преди да съм потънала в собствените си мисли си спомних, че му бях обещала маската да изчезне. Реших да говоря откровено, вместо да пазя всичко вътре в мен и да скривам мислите си, както беше досега.
-Защо реши да си тръгнеш, Лукас? Какво се случи? - тонът ми беше тих и също като погледа ми изпълнен с меланхолията, която чувствах -Никога ли не си я търсил? Тя е ангел като теб, как мога да ревнувам, след като аз мога да те нараня, ако не внимавам, докато тя е същата, какъвто си и ти... с криле и всичко... Не бих могла да се състезавам с това, още повече, че се обзалагам, че е била красива. А и не бих могла да те спра и да те задържа насила, ако някога поискаш да я намериш отново.
Усмихнах се, със свито сърце от мисълта. Не можех да ревнувам от някой, който беше част от него и винаги щеше да бъде. И докато и аз имах спомени, свързани с младия на външен вид вампир, който ме беше превърнал, при него беше различно. Тъгата се появяваше в тона му, когато говореше за нея и присъстваше и в мислите му, когато си спомнеше първата любов. Преглътнах нервно и казах, колебаейки се -Патрисия те е правила щастлив, нали? Не знам дали бих могла да направя същото... А и първата любов остава с нас завинаги - може да не знам много по тази тема, но това поне го научих през вековете си на съществуване.
Гърлото ми беше свито и като извърнах поглед от очите му, се вгледах нагоре, в небето. Дали тя беше там сега..? Знаех, че щеше винаги да значи много за него, а това ме караше да се страхувам, че ще го загубя. Ако се случеше обаче, щях да се надявам да е щастлив - с нея поне нямаше да си навлече проблеми от другите ангели, както щеше с мен...

by **Лукас Прайс** Вто Яну 15, 2013 7:48 pm

След целувката й я придърпах към себе си тъй като бях прекалено тъжен и по-скоро изнервен за да я гледам в очите . Думите и , че не може ми дигнаха нервите още повече .
- Чуи ме добре . Ти няма да се мешаш в отношенията ми с тях аз ще се заема с това . Не мога да ти позволя да ги нараниш нито те … той теб . Ако наистина ме обичаш както твърдиш няма да се занимаваш с тях . Те на мен нищо не могат да направят така , че бъди спокойна няма да ме наранят . Да имаш правото и няма да ти го отнема но това не е в правото и няма да го позволя . Всичко може да е много по-лесно ако не се бъркаш , аз ще успея да се разбера с тях обещавам . - погледнах я в очите и се усмихнах доста по-спокойно надявах се да не спори тъй като познавам прекалено достатъчно останалите ангели . Поне за маската не спори и това и много добре . Но защо й беше нужно да знае каквото и да било за онзи . Та той няма работа с нея нито с останалите ангели .
- Той ли ? Той е един различен ангел но разлика му не е добра . Говори се , че преди много поколения негова роднина е преминала законите . Тази жена е имала връзка с някакво не чисто същество и сега той е такъв рано или късно показа и тази малка жилка от миналите поколения и неговите роднини . Не знам с какво същество е имала връзка но определено не е добро . Той не помага а вреди на всички дори ако може ще нарани и нас .. ангелите . Не обичам да говоря за миналото си нито пък за този но тъй като искаше да знаеш . - наистина не можех да говоря за миналото си та то беше ужасно от момента в който загубих родителите си . Но следващия й въпрос ме върна още по-назад . Опитах се да не отговоря но й бях обещал . Този разговор беше толкова труден и тъжен за мен .
- Тръгнах си защото иначе застрашавах нея . Хората искаха да убият ангелите а за нея не знаех , махнах се и повече не я видях до преди 70 години . Търсех я постоянно но проблема беше друг тя замина също а аз не знаех за къде преди 70 години я видях с него . В другия край на света , той не може да живее при нас и тя го беше придружила . Той не обича и съм сигурен , че тя не е щастлива но … не мога да направя нещо . Тя ме излъга обеща да изчака годините докато успея да се върна и хората спрат да ме преследват с желанието за смъртта ми . Но не спази обещанието си още две години след това тя вече беше с него . А сега няма да и помогна и няма да страдам за нея тя е не достойна за мен . Реши да е с него желая и успех и ще й е жужен . - достатъчно за тази лъжкиня и онзи дори не знам как да го нарека та той е такова долно същество . Не исках повече да говоря за тях сега живея друг живот и той не е свързан с тях а с момичето до мен.
- Достатъчно се измъчва тя не означава нищо за мен важната сега си ти . И колкото и красива да беше тя е минало . Знам кой бях , кой съм и кой ще бъда . Тока , че достатъчно ти си по-красива от нея . И наистина няма защо да ревнуваш от нея тя не може да се върне при мен нито пък аз да се връщам при нея . - не отделях очи от нея докато говорех сега вече бях много по-спокоен . След като знаеше голяма част от миналото ми мисля ,че вече е достатъчно . Но аз не знаех нищо за нея .
- Ами ти ще бъдеш ли така добричка да ми разкажеш нещо за миналото си ? - не можех да стоя така без участен . Бих искал да съм част от живота й и никога няма да я нараня просто не съм такъв тип ангел .
- Ако не е проблем тъй като не искам да те наранявам с връщане в миналото . - обърнах се и потърсих отново устните й , не можах да се сдържа .
- Виж сега София прекалено ценна си за мен и ако има неща , което те мъчи държа да ми кажеш става ли ? - попитах загрижено аз , тъй като наистина се притеснявах за нея . Никога не съм вярвал , че ще се влюбя и то толкова бързо . Май стария Лукас го няма вече , страх ме е .
- Знаех ли какво имам една тайна много важна и никой не трябва да я знае . Предполагам , че ще ми помислиш за …... но както и да е . Страх ме ! Страх ме е да не те загубя , нараня и още по-лошо да те предам . - не съм този за който ме мисли дори самия аз не знам какво стана с мен . До преди малко бях уверен а сега какво правя ? Лукас трябва да се стегнеш не бъди лигльо . Момичето има нужда от помощта аз какви неща мисля и говоря ужас .

by **Софùя** Сря Яну 16, 2013 11:18 pm

Смръщих се леко – знаех, че той изполваше „Ако ме обичаш” коза. Това не ми харесваше и макар че той говореше логично, не исках да се съглася. Затова първоначално замълчах, обмисляйки думите му и с доста голямо и очевидно нежелание кимнах, но казах предупредително
-Добре, няма да се меся и ще те оставя да се разбереш с тях. Първоначално. АКО обаче те реагират пресилено и нападнат, няма да се поколебая да съм до теб и да те защитя преди дори да са успели да мигнат. – надявах се това да изясни нещата, поне за сега. И също така се надявах Лукас да се съгласи поне на тази ми молба и да ми позволи да съм там, ако той е в опасност. Не исках да го правя против волята му, макар че инстинктите ми надали биха се удържали от това да го защитят, дори и без съгласието му... Бях казала, че ще съм откровена с него и не исках след това да е ядосан, че не съм го послушала – само щяхме да спорим още повече.
После Лукас ми обясни за въпросният лош ангел измежду тях. Не ми беше лесно да разбера, но щях да стоя настрана от тази тема – за него изглеждаше неприятна и реших да страня от това да повдигам въпроса пред него, освен ако не се наложеше в бъдеще. Наблюдавах Лукас, докато ми обясняваше, че не обича да говори за миналото си. Явно и неговото не беше особено приятно, също като моето... Това ме накара да оценя още повече факта, че той ми сподели какво се беше случило с Патрисия. Виждах болката в очите му и ме обзе импулса да го утеша някак, без значение по какъв начин. Не обичах да го виждам да страда и като се намръщих леко, отново, заговорих внимателно и тъжно
-Толкова съжалявам, Лукас. Тя наистина не те е заслужавала... Не мога да си представя що за чудовище трябва да си, за да предадеш някой така. Явно има по-лоши същества и от мен... Ако бях аз, щях да я накарам да си плати – за всичко. Не че и сега нямам такова желание, де. Като се замисля, защо ли да не я издиря и да й дам един хубавичък урок как трябва да се отнасяш с тези, които те обичат? Хмм... не звучи като лоша идея... – подсмихнах се, леко злобно, но най-вече заканващо се. Наистина мислех това, което казвах, но преди Лукас да ме е спрял, което се виждаше в очите му, че ще направи, се усмихнах и го прекъснах
-Добре, добре... Ще бъда добра, но само защото ти ме молиш. – погалих бузата му и нежно прошепнах –Заслужаваш повече, любов... Няма да позволя някой да се отнесе така с теб отново. Никога.
Думите ми звучаха като клетва, защото си бяха точно това. Усмихвах му се и се радвах, че беше успокоил страховете ми и вече не се притеснявах, че има възможност той да се върне при нея. А за разлика от Патрисия, аз виждах колко е добър и чувствах точно обратното – че Аз не съм достойна за Него, а не той за мен... Онази кучка явно е била.. е, ами сляпа кучка. Но си казах твърдо, че няма да мисля повече за нея, а и насочих вниманието си към думите на Лукас, който ме помоли също да му разкажа за миналото си. Извърнах поглед, а той ме увери, че не е задължително да го правя, тъй като не иска да ме нарани и ме целуна – беше толкова добър... Отвърнах на целувката му, а когато се отдръпна и прочетох в тона му загрижеността му към мен, се заковах и просто не знаех как да реагирам. Не можех да опиша с думи колко много значеше това за мен и изгубила гласа си от щастие, просто кимнах глупаво, придърпвайки го към себе си в задушаваща (не буквално) прегръдка. Тогава се случи нещо напълно неочаквано – Лукас ми призна страховете си. Беше такъв знак на доверие, че никак не го очаквах, не и в скоро време. Отдръпнах се, така че да мога да се вгледам в очите му. Обгърнах лицето му с ръце, поставяйки по една на всяка от бузите му и казах тихо
-Мен също ме е страх, Люк. Само че ти вярвам достатъчно, за да знам, че няма да го направиш. Имай вяра в себе си, така както имам аз в теб. Ще успеем да се справим с всичко, и най-вече, ще сме заедно. Нямам съмнения, че можеш да ме нараниш, колебая се само дали аз няма да го направя... Моите страхове също като твоите са насочени към мен самата, но мисля, че с времето ще можем взаимно да успокоим страховете на другия и да ги превъзмогнем. Ти ще ми помогнеш да се справя с жаждата си, а аз ще ти помогна да видиш и повярваш, че НЯМА да ме нараниш, предадеш и никога няма да ме загубиш.
Усмихнах му се нежно, впивайки устни в неговите. Страстта ми се разрастваше постепенно и ръцете ми от бузите минаха назад към косата му и надолу към врата му. В това време притисках тялото си нагоре към неговото, за да мога да се насладя на топлината му. Не знаех колко време продължих да го целувам, но когато накрая се отдръпнах, дишах тежко и зъбите ми се бяха удължили. Опитвах се да се овладея и докато събирах контрола си, се засмях леко и с ведър тон казах развеселено
-Виждаш ли какво ми правиш? – постарах се да прикрия усмивката си, поне докато се овладея за да не го стресна. Целунах го отново, но този път се запътих надолу и поставих няколко нежни целувки и на врата му, като се отдръпнах леко назад, за да го погледна, отново усмихвайки се доволно.

by **Лукас Прайс** Чет Яну 17, 2013 8:01 pm

Тя се смръщи а аз и намигнах трябваше да си помисли дано се съгласи , тъй като нямам намерения да споря още . Май не разбираше , че нищо няма да ми направят по-опасното е за нея да се опита мълчаливо да стои .
- Ти ще бъдеш с мен почти на всякъде така , че не се притеснявай . Просто те искам кротка докато се разбера с тях . Разбираш , че няма да го приемат лесно тъй като има прекалено много правила , които нарушавам с тази връзка но мен това не ме плаши ни най малко . Важното е ти да си до мен и ще се справим дори и с Дявола . - трябваше да разбере , че наумя ли си нещо не се отказвам докато не го получа . Боря се с всички сили не зависимо колко силен е противника . Така ме научи чичо ми . За нас противниците бяха ХОРА , които са тръгнали по не правилен път а нашата задача беше да ги оправим . Сега имам много противници и то не хора а същества , които не живеят по правилата им . И аз трябва да се настаня близо до тях за да успея да ги пооправя или да умра в най-лошия момент .
- Ти не си лоша ! - казах тихо в ухото й но думите й по натам ме разсмяха въпреки , че вероятно мислеше за възнамеренията ми да я спра .Тя отново заговори но този път доста по-нормално от преди малко . Усещането на ръката й върцу лицето ми буквално ми спря дъха . И предизвика усмивката ми да се появи сама на лицето ми . Дали наистина заслужавах повече любов … не знам може би да а може би не . Думите изречени от нейната уста звучеха доста мило но и заплашително .
- Никой не може да ме нарани освен ти самата . Но аз вярвам , че няма да го направиш ! - това беше самата истина . Изглеждаше спокойна и доволна за разлика от преди малко . Да се надяваме , че не е мислила лудории а се връщам при …. няма значение както и да е . Кимна леко глава в знак на съгласие и се сгуши в мен . Отдръпна се и ме загледа учудено , вероятно имаше намерения пак да се порови в мислите ми но нямаше да намери нищо освен огледало със собствения си образ .
- Няма за какво да се страхуваш . Не забравяй , че аз съм ангел а те виждат доброто в хората така , че знам и съм убеден в това , което казвам , че няма да ме нараниш . Знам , че ще преодолееш жаждата си и знам какво рискуваш за нас точно за това ще се опитам да преодолея страховете си а на теб да помогна с жаждата . - казах го с доста уверен тон тъй като вярвах в нея , че ще се справи . Де да можех да вярвам в себе си както вярвам в нея . Та тя е толкова красива и решителна а аз какво правя …. нищо . Има толкова чаровна и опияняваща усмивка , че няма начин да не отвърна . Но в този момент усетих устните й впити в моите в една жадна и доста продължителна целувка . Затворих за миг очи и прокарах присти през копринено нежната и коса и я притиснах в себе се . Имах нужда да я усещам до мен дори и студена по природа от нея излъчваше топлина която възпламеняваше всичко в мен . Отвърнах нежно на целувката й . Тази целувка не е първата за мен но ще остане една от първите в живота ми . Срещата ни днес направи деня ми специален . Започвах всичко на чисто без повече мъка и тъга . Отдръпна се и дишахме учестено вероятно бяхме попрекалили малко . Думите и ме радваха обичах да имам влияние на момичето до себе си , което обичах .
- Свиквай - казах тихо и леко се засмях - иначе няма да ти е лесно . - не , че на мен ми беше лесно да сдържам желанията си но аз съм силен и ще се справя само за да не я нараня и за да сме заедно щастливи .Тя заслужаваше да бъде обичана и аз точно това смятам да направя . Усмихнах й се и отново потърсих устните й но за кратко , тъй като имах да кажа три думички .
- Обичам те Софи . - казах в малкото време , което бях разделен от нея стори ми се като цял век . Колко много време я търсих и накрая я намерих .

by **Софùя** Съб Яну 19, 2013 10:19 pm

Кимнах в съгласие с думите му и се подсмихнах на последното с Дявола. Бях напълно съгласна с него, но се притеснявах и какво ще стане – той наистина беше готов да наруши правилата на ангелите заради мен и за да бъдем заедно. Това увеличаваше страха ми да не му се случи нещо и въздъхнах облекчено, когато спомена че ще съм там с него. Тази мисъл ме радваше.
-Знаеш, че ще съм до теб и ще ти пазя гърба. Винаги. Така че за това поне се разбрахме – смигнах му и усмихвайки се го гледах в очите. Когато каза, че не съм лоша, поставих импулсивна и бърза целувка на устните му, а когато се отдръпнах, на устните ми имаше развеселена усмивка.
-Прав си, аз не съм лоша, аз съм направо зла – засмях се, наблюдавайки как той първоначално щеше да възрази, но след това също се разсмя. Радвах се, че бях разсеяла атмосферата, тъй като думите му до ухото ми бяха изпратили тръпки по цялото ми тяло. Погледнах го и сериозно казах
-Радвам се, че вярваш в мен, тъй като наистина няма да го направя. Никога. – не бях особено уверена по темата с жаждата ми, но за това поне бях сигурна.
-A и забравяш, че не само аз рискувам много... Ти също нарушаваш доста правила, както сам спомена по-рано, но искам да знаеш, че си струва да се бориш за нас... аз също ще го направя. Знам, че си наясно с това, но просто имах нужда да те уверя и да го чуеш от мен.
Отметнах кичур коса назад от челото му, наблюдавайки го нежно. Знаех, че бяхме стигнали доста далеч от момента, в който се бяхме срещнали първоначално тук, а и тогава никак не очаквах, че нещата ще се развият така... но си струваше, всяка част и сега бях щастлива да съм в ръцете му. И въпреки че се опитвах да не се натрапвам, можех да чуя радостта и в неговите мисли. Вълна на удовлетворение ме заля, тъй като това, че го правех щастлив без дори да полагам особени усилия ме радваше най-много от всичко. Вече знаех, че нямаше нещо, което не бих направила за него – бях готова да му дам всичко, стига да останеше до мен. Знаейки, че ще го направи, ме изпълваше с повече признателност, отколкото можех да изразя. Това беше толкова ново за мен – цялото това щастие, радост и още хиляди други емоции. И всичките бяха предизвикани от Лукас. Ведрият му тон, с който ми каза да свиквам предизвика автоматична усмивка на устните ми и след като също се засмях за кратко, здраво обгърнах врата му с ръце и тихо, но много меко казах
-Моят Лукас... – надигнах се и този път аз прошепнах до ухото му, без да прикривам нежността в тона си –Неповторим си.
Той ме придърпа към себе си и устните му покриха моите за пореден път. Никога нямаше да ми е достатъчно обаче да го усещам близо до себе си и да се наслаждавам на докосванията му. Отвръщах с желание и когато се отдръпна, бях готова да запротестирам, но думите му ме накараха да замръзна на мястото си. Рязко си поех дъх, но не издишах. Бях толкова изненадана, че ми се прииска времето да спре и този момент да продължи безкрай. Не очаквах, че той ще ми каже това толкова скоро, но се усмихнах и усетих как сълзите се заформяха в очите ми, този път от щастие. Само чее съмненията бързо се прокраднаха в мислите ми и след като не исках Люк да е казал тези думи, без да ги мисли, прошепнах с колеблив тон
-Сигурен ли си в това? Не искам да те притискам... нито пък искам да мислиш, че те насилвам или пък бързам за някъде. Просто... искам да се уверя, че не правя грешка, постъпвайки или държейки се грешно с теб.. и те питам, за да се уверя без да се ровя в мислите ти. Искам.. искам само да си щастлив, така че.. просто имам нужда да се уверя... – спрях се, осъзнавайки че говорех объркано. Звучах неуверено и явно изглеждах като пълна глупачка, но когато опреше до Лукас, губех всякакъв контрол. Осъзнаването колко огромно влияние имаше той над мен сега ме уплаши, но си спомних, че бях решила и му бях казала, че му вярвам, затова събрах цялата вяра, която имах в него, приготвяйки се да му кажа, че и аз също го обичам, но думите му ме прекъснаха, преди от устата ми да е успял да излезе и звук...

by **Лукас Прайс** Съб Яну 26, 2013 1:24 am

Думите и за пазене малко ми се сториха странни , добре де не малко а доста повече . Попринцип е обратното момчето пази момичето ама ние ще пресъздадем нови правила за обикновенно . Тогава се замислих доста сериозно дори и за кратко . Всъщност трябваше да се махнем от тук защото може би достатъчно съм разкривал за себе си или поне за сега . Думите й , че е зла ме разсмяха и то наистина . Всъщност ако тя беше зла както твърдеше то аз какъв щях да съм след две - три години ? Нима бих могъл да не вярвам в нея ? Когато обаче заговори за това какво рискувам направих една не доволна физиономия но вероятно тя не я видя . Изслушах я и дори да го знаех сложих една доволна усмивка . И оставих една много топла и нежна целувка на врата и преди да кажа каквото и да било . Изглеждаше доволна дори и да й беше странно . Вероятно не очакваше да си стигне до тук , аз също не очаквах и то ни най-малко . В началото дори исках да си тръгна но не можах не защото тя ме задържа а защото чувствах нещо странно . Сега обаче ме беше още по-страх за нея , на мен нищо не може да ми се случи но … тя не е като мен много по-различна е . Осъзнах едно и то беше доста важно трябваше да успея да прикрия самоличността си доста добре за да не се получи същото както в миналото просто нямаше да го преживея нито да си го простя ако я нараня .
- Виж Софи … Лукас остава тук в тази гора , на тази трева . Извън нея аз не съм Лукас . - казах го доста разочаровано . Изобщо не разбирах защо изобщо ме мразеха толкова много , но не ме и интересува . Вероятно сега се чудеше какво става но не можех да и обясня защото дори самия аз не знаех .
- Твоя Лукас може да го намериш винаги тук … - хванах ръката й и я поставих на сърцето си знаех , че пулса ми я изкушаваше но тя беше силна и аз й вярвах а след това продължих -... но извън гората Лукас не съществува , ако всички разберат кой всъщност съм аз ще се получи отново както преди и ще се наложи да се махнем от тук . - Придърпах я към себе си като я притиснах достатъчно силно за да разбере , че каквото и да става няма да я оставя . Когато обаче отделих устните си от нейните беше готова да си намръщи но остана шокирана . А аз изслушах поне до колкото можах и поставих нежно пръста си пред устните й достатъчно се беше притеснявала .
- Штттт тихо . Сега аз говоря а ти слушаш и спираш да бъдеш притеснена , объркана и какво ли още не . Когато кажа нещо го казвам само ако знам , че си заслужава и е така . Не ме притискаш и знам , че не бързаш аз също не бързам . Ти не правиш грешки освен една , че се самонарани просто ей така . Ако се държеше грубо с мен щях да ти кажа и да отвърна със същото и ти щеше да се усетиш и да разбереш . За да бъда щастлив тябва ти да си до мен . А за да стане това трябва да се увериш , че казвам истината защото аз наистина чувствам това , което говоря . Обичам те колкото и странно да ти звучи . Това са силни думи за един ангел . За това ако мислиш , че няма да можем да се справим по-добре си тръгни още сега защото после аз няма да те пусна нито да се махна освен ако не ми убиеш . - говорех уверено дори с лека тъга в гласа ми бях доволен , че не се рови в мислите ми тъй като знаех колко е трудно това . Забих поглед в тревата и отново я притиснах към себе си . Бях като дрогиран не можех да се отделя от нея дори за миг , а това бе едва началото . Знаех колко трудно ще бъде но също така знаех , че ние няма да се откажем и ще се справим не зависимо от всичко . Дори да трябва да разкрия кой съм . Погледнах я право в очите с виновен поглед . Наистина се чувствах застрашен но не от нея а от мен самия .
- Не си мисли , че искам да те прогоня не го искам ни най малко . Просто трябва да си сигурна и да знаеш с какъв се захващаш . Не съм толкова обикновенен за колкото ме смяташ . Разбирам те , че си притеснена но миличка успокой се . Ще се справим заедно . Извън тази гора хората ме смятат за обикновенен човек . Обикалям по улиците без крила , ходя в дискотеки и какво ли не но с друга фамилия . Моята фамилия е типично ангелска разберат ли я ще започнат отново да се опитват да ме убият или прогонят . За това ще трябва да не споменаваш фамилията ми по-добре кажи някоя която първа дойде в съзнанието ти но не и моята . Това е една от тайните ми и трябва да я пазя за наше добро . - вече знаеше много от тайните за мен и ако реши да ги издаде ще загази . Но съм сигурен , че няма да го направи . Вярвам й за това споделих . От толкова много време не бях споделял на никоя нито пък съм обичал някое момиче . Но сега всичко ми изглежда доста странно , но и много приятно . Не спомена за чувствата си защото аз я прекъснах и то доста гадно и егоистично от моя страна . Но трябваше да го знае , просто така го чувствах .
-Наистина те обичам но трябва да се махаме от тук . Защото целия ни разговор е чут и запомнен . А има неща , които не трябва да знаят . - усещах раздразненото им присъствие някъде там над нас . Просто не ми беше до тях и то точно сега . Разбраха , че няма да се откажа от нея но това не ме притеснява . Притеснява ме това , че чуха за тайните и страховете ми . Сега ще се опитат да използват всичко между нас а това няма да им го позволя . Не зависимо дали ще се включат или не ние ще се справим .

by **Софùя** Пон Фев 11, 2013 10:07 pm

Обгърнах врата на Лукас с ръце и като придърпах лицето му на сантиметри от своето, казах тихо, но така че той да ме чуе
-Виж, не разбирам много какво точно имаш предвид, тъй като не съм била с теб досега и определено не знам всички подробности, но ще направя всичко, за да те предпазя. Освен това ми харесва идеята моят Лукас да е само за моите очи и ничии други - подсмихнах се и като поставих нежна целувка на устните му, за да усети съгласието ми, продължих -Уверявам те обаче, че ще пазя тайните ти. Знаеш го. Освен това аз също се представям за човек и прикривам и лъжа относно самоличността си - определено имам опит в тази сфера... Така че искам да знаеш, че ще те прикривам до последно. Знаеш, че ще те защитавам, затова не се и съмнявай, че можеш да разчиташ на мен. Искам да ти бъда опора и да ти помагам, а и няма нещо, което не бих направила за теб. Само трябва да ме помолиш...
Знаех отлично как звучах - като влюбена глупачка... но не ме интересуваше. Вярвах дотолкова на Лукас, че изцяло разкрих сърцето си пред него, въпреки странното усещане, че се чувствах странно гола сега. Той заемаше специално място, където единствено той можеше да ме нарани. Затова просто го прегърнах и казах, някак колебливо
-Не се съмнявам в чувствата ти, Лукас. Наистина. Просто... страх ме е. Не искам да ме нараниш - и не, нямам предвид физически.. Не искам и аз да те нараня. Страх ме е, че мога да те разочаровам или да те засегна или да направя изобщо нещо, което да те отблъсне и да ме оставиш, но най-много ме е страх от това, че ще настъпи момент, в който ще си тръгнеш и ще ме оставиш сама. Надявам се само ако се случи да бъдеш достатъчно мъж и да ме убиеш, вместо да ме оставиш да живея като празна черупка...
За първи път описвах страховете си и те нямаха нищо общо с ангелите, за разлика от неговите. Моите най-големи страхове сега бяха винаги свързани с него. Обаче събрах куража си и се насилих да не се притеснявам, както ме беше помолил. Усмихнах му се бегло и кимнах.
-Когато кажеш се махаме оттук. Просто искам да знаеш, че не ме е страх, след като съм с теб. Както стана ясно и двамата имаме страхове, но също така и двамата знаем, че ще успеем да ги превъзмогнем и ще се справим с всичко. Вярвам ти, няма да спра сега с вярата си с теб. Колкото до това, че те ни чуват, вероятно не е на добре... - наведох се и съвсем тихо прошепнах -Обаче ако не искаш те да чуят нещо, само трябва да си го помислиш и аз ще го знам.
Смигнах му и се сгуших в него, като отново го целунах. Усещах симптомите на жажда в гърлото си, но сега ми беше изключително лесно да ги игнорирам - Лукас обсебваше цялото ми внимание. Усещах обаче, че е напрегнат, защото ни чуваха. Което не се харесваше и на мен, а и исках да съм сама с него, макар че аз не можех да усетя, че ни наблюдават като него. Отправих поглед към небето, но виждах само синьо. Знаех обаче, че са там и също така знаех, че нито Лукас, нито аз ще им се дадем. Явно нарочно подслушваха, за да въздействат на Лукас и да го напрягат. А знаейки това ми идваше да ги разкъсам - не че щях да го направя де, тъй като на него надали щеше да му се хареса, но все пак погледа ми стана леко враждебен, докато гледах небето. После обаче потънах в очите на Лукас, усмихвайки се с лекота и свалих едната си ръка, прокарвайки я по гърба му като зарових лице във врата му в срамежлив жест, но продължавах да се усмихвам.
-Знаеш ли, странното е, че съм наясно, че ни наблюдават дори и да не го усещам и знам, че няма да ни е лесно, но въпреки това съм щастлива сега и тук с теб... Мисля, че имам нужда от момент на радост преди да се изправим срещу тях и да трябва да внимавам за всичко - особено, след като знам какво е поставено на риск и колко е сериозно това, което предстои. Мислиш ли, че... че искам много?
Повдигнах глава и го погледнах, като изражението ми беше смесица между въпросително, колебливо и объркано. Обаче той ми се усмихна и аз не можех да не се размекна. Погалих бузата му и подтиснах въздишката си - какво глупаво същество бях само...

by Sponsored content

Гората на запад

Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад