St. Louis Cemetery

by **Largo** Нед Май 15, 2011 5:10 pm

First topic message reminder :

St. Louis Cemetery - Page 3 St.%20Louis%20Cemetary%20%20tombs

St. Louis Cemetery - Page 3 MONOCHROME_St+Louis+Cemetery_Headstone+and+tree

St. Louis Cemetery - Page 3 St-louis-cemetery-3-new

by **Алисън Ивъл** Съб Дек 22, 2012 12:09 am

Мислеше , че не разбирам но отново беше сгрешил . Не беше от значение за него какво ще правя важното беше да се справя .
- Тук ще съм . - не знам дали ме чу но не можех да губя време , колкото повече се бавех толкова повече имаше вероятност да получи треска а тогава няма как да го спася . За това не се и зачудих а поех дълбоко въздух и започнах да изсмуквам отровата , не знаех защо изобщо го правех бях обещала да не пия кръв на феникс но щом от това зависи живота му не ме интересува обещанието . Най сетне свърше е трябваше да спра мислех си , че ще е трудно за мен но не беше . Надигнах се и премахнах кръвта от лицето ми представях си онзи как се радва на страданието му . Но сега трябваше да чакам нямах друг избор . Температурата му трябва да се повиши това и симптом на възстановяване но дали ще станеше не се знае .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Дек 22, 2012 12:17 am

Усетих студа...бях отвикнал на кучешкия студ във Финландия.Вървях дълго, след, което стигнах до къщата видях я в пламъци, но този път, този път брат ми излезе, просна се на снега и ме погледна умоляващо...
-Време е да дойдеш при мен, братко.-усмихна се той.Легнах до него и се отпуснах...
-Студено е...-Смръщих се.-Защо е толкова студено?-Огледах се...виждах живота си.Всичко свърши така...на едно гробище, с едни вампири...Изгубих всичко за един момент...изгубих тях, изгубих семейството си...защо по дяволите бе толкова студено?!

by **Алисън Ивъл** Съб Дек 22, 2012 12:29 am

Стоях загледана в него всичко се случи заради мен ако не бях седнала на онази пейка нямаше сега да се бори за живота си . Ако нещо му се случи няма да си го простя . Да бяха нападнали мен защо него , бях се замислила за тези безмозъчни . А това не беше добре изпуснах мислите му от погледа ми . За това порсто се направих , че премахнах онези от мислите си и се опитах да прочета неговите разбрах само едно виждаше живота си до сега , трябва да не се предава и да отвори очи той е добре но си мисли , че умира .
- Демо отвори очи ! - знаех си , че ме чува но въпреки това отново говорех на висок тон . Трябва да се опита не мога да го оставя да умре само защото не иска да се бори . Тези халюцинации го съсипват не трябва да мисли за тях а да се съвземе .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Дек 22, 2012 12:38 am

Глас...снегът валеше неспирно, брат ми ме викаше, тялото му бе окървавено, целият бе в кръв.Женски глас...,,бори се, бори се" - шепнеше тя.Гласът ме викаше...
-Защо да се боря?-Гласа ми проехтя.-Защо?Нямам нищо, нямам никой?-Не, не бях от хората, които се самосъжаляват, но това, което се случи с мен...,,Бори се бори се"-ехтеше гласът...-Януш....идвам...- мъжа ми се усмихна с кървавата си усмивка, светлина, шум, гласове.-Януш!-Изкрещях и отворих очи.-Няма го...няма го...

by **Алисън Ивъл** Съб Дек 22, 2012 12:50 am

Не губех надежда до последно знаех , че ще се оправи и няма да се предаде на виналото нахлуващо в съзнанието му . Бях се замислила защо вижда тези неща когато той изкрещя и ме стресна . Усмихнах се и отново хванах ръката му вече беше пак над моята температура а това означава , че ще се оправи .
- Всичко е на ред . Достатъчно мисли заминалото . - натиснах раменете му на зад за да се съвземе все още си личеше , че не знаеше какво става .
- Успокой се . - гледаше стресирано дори преди да изпадне в това състояние ме гледаше много по нормално . Явно беше уплашен , живее в миналото . Важното е , че е добре .
- Как се чувстваш ? - това беше един от най-тъпите въпроси но трябваше да чуя , че е добре за да се успокоя и аз .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Дек 22, 2012 12:57 am

-Като премазан от камион.-Усмихнах се.Вгледах се в очите й.-Той се сбогуваше с мен.Никога досега не ме е викал да отида при него, с него.Той се сбогува.-Погледнах Алисън.-Живея в миналото, винаги съм живял, но сега...те ме освободиха.-Стиснах ръката на Алисън и се вгледах в очите й.-Благодаря.Жертваш много за един отчаян Феникс.-Надигнах се, бях върнал спокойната физиономия, която винаги бе на лицето ми.
-Трябваше да завърша нещо, което започнах преди да припадна...-Усмихнах се и я целунах отново, като прокарах ръка по леденостуденото й лице.

by **Алисън Ивъл** Съб Дек 22, 2012 1:08 am

- Защо живееш в миналото това не е правилно аз живея общо 898 години ако постоянно бях в миналото си до сега да съм мъртва . - трябва да осъзнае не зависимо онези видения ако може така да се нарече . Знам колко му е тежко но така не става .
- Вече си свободен и не искам да чувам за онези двете и за пожари в миналото . Ясна ли съм ? -не жертвах нищо освен моя живот в замяна на неговия но това е редно и няма как да не го направех .
- Ни мисли какво жертвам помисли защо го правя .... - дори не можех да довърша като той отново ме целуна . Щом имаше сили за това значи беше добре и може да се махаме от тук докато онези не са се върнали .

by **Демо Д'Колодиус** Чет Дек 27, 2012 7:17 pm

Надигнах се леко..Всичко ме болеше.
-Досега не съм срещал такъв вампир.-Алисън мълчеше упорито.-Хей, хей...-Обърнах я към себе си.-Първо:къде по дяволите ме водиш?Второ:Извинявай....за целувката.-Да исках да се изчервя, но единственото, което направих бе да подритна една овъглена ръка на вампир.-Съжалявам и за част от семейството ти.-Подритнах още един овъглен крайник.Понякога правех прибързани неща или се привързвах към някой...да, такъв си бях аз, но това бях аз.Бях прогонил мислите за Елизабет и Лусинда, както и за семейството ми;Цялото ми внимание бе насочено към Алисън...Тя...тя отговори на целувката ми, но беше студена....не студена като телесна температура, а студена...не трепна, не направи никакво движение, просто изчака и сякаш нищо не се бе случило...какво по дяволите...-Алисън, благодаря за всичко.От тук пътищата ни се разделят, не бих искал да ти създавам повече проблеми.-Отпуснах ръка и направих опит да се усмихна.Бях голям глупак...-Довиждане Алисън.

[img][/img]

by **Алисън Ивъл** Чет Дек 27, 2012 8:06 pm

- Махаме се от тук докато не са се върнали . Не съжалявай те си го заслужиха , нападнаха те без причина . - съжаляваше за целувката ? Той може би да но не и аз това , че не направих нищо и се дължах пак по силния вампирски начин като “безчувствена” но това не беше така . Отново скрих всички вълнения както винаги . Но това бях аз и знаех какво и защо го правя . Внезапно го усени някаква идея , че трябва да си ходи но явно не беше помислил дали аз ще го пусна .
- Нима ще си тръгнеш просто така при положение , че рискувах съществуването ми за да те спася и да си добре ? - какво изобщо си мислеше , че ще постигне ако си тръгне . Аз знаех какво ще стане те отново ще се появят и ще го убият без да знам къде са за да ги спра . Наистина болеше ме , че изпепели един мой приятел но те си го заслужиха нямаше как да го отрека .
- Никъде няма да ходиш ! Ако сега си тръгнеш не искам да те виждам повече през живота си ! - трябваше по някакъв начин да разбере , че ако си тръгне няма да направи нищо добро .
- Тръгнеш ли си ще те намерят без проблеми и ще те убият . Това ли искаш ? - нима не разбираше , че сега трябва да се пази от тях на мен нищо не могат да ми направят освен да ме изпепелят но не ме е страх от това . Сега е свободен може да живее много по-добър живот а се прави на интересен .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 8:25 pm

Усмихнах се леко и се обърнах към вампирката.Аз съм сам, отчаян и напълно самотен феникс.Приближих се до Алисън и я хванах за китката, като я извърнах напълно към себе си.
-Кажи ми, нищо ли не почувства?Какво криеш зад тези студени очи?-Погледа ми бе право в нейните прекрасни очи.Не знаех какво чувства.Тя беше толкова студена, толкова мълчалива.-По дяволите какво си мислиш?-Прошепнах напълно настоятелно.-Мразя когато не усещам топлината, мразя когато ме погледнеш с тези твои прекрасни очи да не усещам никакво чувство от твоя старана.Разбираш ли ме?!-Стоях напълно безпомощен ранен, разстроен, загубен.-Защо не се включи с останалите?Аз съм просто феникс, които си срещнала преди няколко часа.-Стоях с отчаян поглед, взрял се в очите на Алисън.

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 8:56 pm

- Вече не си самотен феникс имаш мен дори и да не ти трябвам . Ако не бях почувствала нищо нямаше да те спра . Зад вечно студените ми очи се крият тайни и чувства видими само за мен . Мислите ми са объркани и по-добре да ни ги знаеш . Трябва да свикнеш с това , че не показвам емоциите си е чувствата ми . Просто съм такава няма как да се променя .Колко пъти ще ти казвам защо не се включих не е ли очевидно ? - казах всичко това на един дъх защото бях ли спряла нямаше да продължа . Знаех как се чувства но нямах си и на представа как мога да му помогна . Може би трябваше да си тръгна а нямаше да го направя , така го обърквам като не знае нищо за мен не съм тази зя която ме мисли . Преместих погледа си от неговия на изпепелените тела около нас просто не знаех какво да правя . Може би ако продължавах да чета мислите му ще ми е по-лесно но така не искам . Мога да ги прочета но нищо не печеля . Исках да разбера няколко неща .
- Имам няколко въпроса и искам да ми отговориш честно става ли ?

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 9:04 pm

-Ти четеш мислите ми, видя миналото ми...знаеш почти всичко за мен, а аз не знам нищо за теб.-Хванах ръката й.-Просто ми покажи нещо, някакво чувство.-Ръката й бе ледено студена, мразех този мъртвешки студ.Мислите ми бушуваха из главата, блъскаха се и се разпиляваха.Мразех, когато нещата не са под контрола ми, рядко изпусках шанса да ги поправя.Тя не ме уби, опита кръвта ми, но не ме уби.
-Ще отговоря на всеки въпрос, който ми зададеш.-Не ми пукаше какво щеше да пита - тя спаси живота ми и аз й бях длъжник.

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 9:23 pm

- Не ти трябва да знаеш миналото ми нито живота ми . Защото тогава ще ме намразиш и ще ме убиеш а след това те ще убият теб и няма да има кой да те спаси . - не ме интересува дали ще ме убие или не живяла съм достатъчно е винаги мога и още но ако това е съдбата ми няма как да избягам от нея дори и със бързината която имам .
- Не си ми длъжник ! - казах съвсем тихо но с доста заповядащ тон като отново се вгледах в очите му . Изглеждаше жив дори и тъжен за разлика от мен и щастлива и тъжна винаги съм еднаква няма как да се променя дори и да искам .
-Защо не ме уби ? Защо ме целуна ? Ако сега реша да си тръгна какво ще направиш ? И искам да ми обещаеш нещо но държа да го изпълниш . Обещай ми , че няма да мислиш за миналото , пожара и онези двете . Дори и аз да изчезна няма да позволя семейството ми да те нарани . Но искам да съм сигурна , че ще живееш добър живот .. моля те … обещай ми ! - говорех сякаш ще си тръгна а нямаше да го направя изглеждаше ядосан може би не ме беше разбрал правилно . Надигнах се и с усмивка впих устните си в неговите това вече трябваше да изясни мислите му .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 9:34 pm

Усетих меките й устни.Нейната студенина се срещна с моя пламък.
-Не убивам току така.Ако беше ме нападнала щях да те убия на място.Целунах те, защото ме привличаш, а и защото така разпускам в напрегнати ситуации.Ако решиш да си тръгнеш ще направя всичко възможно за да те задържа.Няма да живея в миналото - обещавам.Но искам да ми разказваш за твоето минало.Чувал съм какво ли не.Моля те Алисън.-Прокарах ръка по гръбнака й и се спря на талията й.Целунах я леко по врата, отместих косата й назад и прошепнах нежно.
-Остани...

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 9:50 pm

Защо толкова държеше да знае за миналото ми то не е нищо особено . Минало на студено кръвен вампир изпълнено със смърт , отмъщение и други такива неща . Не се гордеех с миналото си и не исках да говоря за него и то точно с Демо . Нима бях лекарство за напрегнати ситуации ? Доста интересно защото аз не останах с такова впечатление . Ако му разкажех ще ме намрази а аз не искам това .
- Не искам да ме намразиш заради миналото ми . Нужно ли е да го знаеш , по-добре гледай в реалността и бъдещето . Нямам желание да говоря за всички тези 898 години . - бяха се случили толкова много неща , който няма да забравя и ще ме преследват дори и в кладата на когато ще бъда изгорена . Усетих парещите му устни леко по врата ми , което ме накара да се усмихна .
- Никъде няма да ходя , оставам тук . - но веднага след това мисли размътиха съзнанието ми какво ще стане с останалите феникси като разберат , че около Демо има вампирка . Вероятно нямаше да са доволни но това не означаваше , че аз Алисън Ивъл ще се откажа от нега просто това няма как да стане .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 9:59 pm

-Радвам се.-Усмихнах се леко.-Да се махаме от тук.-Преди обаче да успеем да направим и две крачки един огън препречи пътя ни.Този огън ми бе до болка познат.Няколко мъже и жени ни бяха наобиколили.-Алисън просто стой.-Направих огнена сфера около вампирката, която щеше да е предпази.
-Демо Хел Д'Колодиус какво правиш с тази студенокръвна?-Гърбът ми почервеня татуировката на феникс пламна.-Нима искаш да бъдеш отлъчен и гонен?-Коленичих и усетих кръвта ми, стичайки се по гърба ми.[justify]

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 10:11 pm

Защо ме затвори в тази сфера така не мога да направя нищо . Какво искаха от него проблема им бях аз да ме убият и да се свършва достатъчно болка изживя пред тези часове в , който съм около него . Дори си нямах и на идея какво да правя но определено нямаше да стоя и да ги гледам ако можех да се измъкна от тук .
- Оставете го на мира ! Убиите мен вместо него ! - разкрещях се без дори да знам дали ме чуват но дано да ме чуваха не можех да стоя и да гледам как го мъчат просто не можех . Какво очакваше от мен да стоя и да гледам ? Нямаше как да стане . Не знам кой бяха тези но ако му стореха нещо щях да ги убия не зависимо дали са феникси или не !
- Демо пусни ме не ме е страх от тях . Моля те ! - каквото и да си говорех най-вероятно щях да стоя тук без да мога да ги нараня .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 10:26 pm

-Глупава кръвожадна.-Измърмори един едър феникс.-Не е въпроса да те убием, но щом го направи веднъж ще го направи пак.Първо беше с нефилм, след това с друга нечиста.Не можем да си позволим това.-Продължавах да се гърча болката беше отвратителна крилото, на феникса от татуировката излизаше .Изкрещях.-Ариос, оставете я на мира.ти се разправяш с мен.-Изправих се болезнено и запратих огнена топка по Ариос, но тя бе отбита от останалите.Арос ме хвана и ме вдигна във въздуха, той бе по-възрастен и доста по-силен от мен.
-През целия си живот ти си бил само един клоун.Не заслужаваш да носиш огъня .-Преди да успее да довърши цялото ми тяло се възпламени.Бях бесен, той нямаше право да ми говори така.Нямаше това право Феникса на гърба ми тотално излезе и излетя във въздуха като остави обгорена следа, но аз вече бях на земята и довършвах Арос, усещах как кръвта ми пулсира и се стича.

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 10:52 pm

Що за безмозъчни същества ще го мъчат без да дадат обяснение защо го правят .
- Демо престани и ме пусни от тук ! - така не ме пазеше а ме мъчеше и ако искаше да умра в сферата му нека продължава . Знаеше , че щях да ги нападна дори и сама ако ме пусне и вероятно за това ме държеше като стъклена фигурка сложена в памук .
- Оставете го на мира и ми обяснете какъв ви е проблема безмозъчни същества ! Това , че сте глупави ми е ясно , но какво искате от него ? - бяха доста и сам нямаше да се справи с тях ако не ме пуснеше да му помогна а той явно нямаше такива намерения . Не разбирах изобщо какво се случваше с него само знаех , че в мислите на онзи Ариос ли е какъв е имаше само една мисъл да му отмъстят за нещо , което не можех да разбера . Нищо не разбирах освен едно , че той се мъчи ! Какво можех да направя имаше един вариянт да повикам чрез мислете си вампирите и да ги убият но тогава ще убият и него а това не беше обро .
- Демо ще ги викна ако не ме пуснеш . - знаеше за какво говоря и се надявах да ме освободи чувствах се безпомощна .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 10:59 pm

Арос издъхна, и аз погледнах към останалите, когато чух обаче Алисън да крещи, че ще извика вампирите се приближих към сферата където бях затворил вампира.
-Съжалявам, но не мога да ти позволя това.-Затоплих сферата колкото тя да припадне и се обърнах към останалите.-Махайте се...махайте се от тук.
-Не и преди да отмъстим за смъртта на нашия вожд.-Затвориха ме сфера и започнаха да ме измъчват.Фениксите могат да се нараняват взаимно.Не можех да позволя на Алисън да повика приятелите си, това не бяха обикновени феникси.Те просто щяха да избият всички.След час си тръгнаха, а аз бях на земята овъглен, пазех силите си за да мога да поддържам сферата, защото щяха да причинят ужасни неща на Алисън.Отпуснах се и тя изчезна...Изправих се и огъня започна да лекува раните ми, щеше да стане доста по-бавно, но щеше да стане...
-Да се махаме от тук...Ще ми дойдеш на гости

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 11:26 pm

Какво искаше да каже с това дори и не разбрах защото нищо не помня от момента в който чух последните му думи . След това не помня нищо освен едно халюцинации , който по-добре да не бях виждала . Не знам колко време съм стояла в такова състояние но когато се съвзех гнева ми не беше отминал .
- Защо не ме пусна а ми го причини ? - попитах го като се отдръпнах от него . Как изобщо си позволи да ме затвори там дори и измъчен като сега нямаше да се разберем така . Това е убийство за един вампир да не може да спаси човек , който обича .
- Никаде няма да ходя ! Не и преди да ми обясниш кои са те и какво искат от теб . Погледни се за пореден път днес се изтощен и то заради ината ти .Защо не ме освободи и не ме остави да ги викна ? - говорех със доста по-висок тон от нормално и се надявах да не ми се праи на инат а да ми обясни какво искаха .
- Защо не ги остави да ме убият ? - това е не достойно , до него имаше поредния труб за деня не знам на кой беше но не ме интересуваше важното е , че Демо е добре колкото и студено да се държех и да бях ядосана нямаше как да не се радвам , че е добре и най-вече , че е жив .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Дек 28, 2012 11:34 pm

-По дяволите Алисън, спасих ти живота.-Запратих една огнена топка в нищото.-Тези феникси са висши.Те са най-добрите от най-добрите.Имаше орден,в който бях и аз, но го напуснах преди години.Криех се тук, но вампир и феникс да се размотават заедно е новина, която определено би ги вбесила, особено ако съм аз.Тези същества ще те изпепелят без да им мигне окото и без проблем.Виждал съм да затриват кланове, доста по-силни от твоя, сякаш са на разходка в парка.Искат да ме убият, защото ако...защото...-Това беше глупаво, но въпреки всичко те бяха длъжни...беше ми неудобно, имаше врее за такива неща.-Защото ако моят ген и твоят ген се смесят, това не е по техен вкус и те са длъжни да ме убият, защото измених вече 2-а пъти.-Приближих се до нея.Не я докосвах, защото бях развил прекалено висока температура.-Затворих те, защото не исках да те наранят и защото знаех, че ще искаш да ги нападнеш, а те са много силни...-Погледнах трупа-Трябва да се махаме от тук.-Той ще се възроди скоро, а другите ще дойдат за него...трябва да се махаме.Бързо!-Не я хванах за ръка, защото не исках да я изпепеля...

by Sponsored content

St. Louis Cemetery

St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery

Re: St. Louis Cemetery