Елизавета Фьодоровна

by Елизавета Фьодоровна Пон Май 16, 2011 10:21 pm

Име: Елизавета Николаевна Фьодоровна

Прякори: Лиза

Вид : русалка

Способности : целувката й предпазва от удавяне, а сълзата дарява с вечен живот

Години: 23/истински - не се знае с точност

Характер: Като за начало Елизавета е една саркастична млада дама с хаплив език и доста своенравна страна.Държи се прикрито директно и винаги е честна когато лъже.Не се съобразява с ранимата част на събеседниците си и съвсем непринудено изказва мненията и преценката си за непознати...пред самите непознати.За нея е важно другите да разберат какво мисли тя за тях и най-вече, че някои от "качествата" им не й се нравят особено.Логично, заради забележки и необмислени коментари, често се забърква в неприятности, но почти винаги се измъква с фина дипломатичност и известна доза невинна, моминска хитрост присъща за русокосите порцеланови кукли с тюркоазени очички.
История /историята на вашият герой/ :
-Разкажи ми приказка – помоли момиченцето с тънък, и присъщ само за малък размер създания, глас изпълнен с голяма доза от детска првъзбуденост преди сън.Очите на мъничето бясно шареха наляво-надясно очаквайки поредната красива приказка, която да се превърне в сюжет на среднощното й приключение.
Баба й въздъхна с примирителна усмивка, която подчерта дълбоките й бръчки постлани върху лицето й като бледа, релефна мрежа показваща нагледно колко години са се изнизали през тази стара, съсухрена кожа.И колко приказки са се изприказвали, разбира се.Те бяха неизменна част от живота на всяка една средно статистическа, блага жена с много внучета, котки и кученца.И като достойна представителка на тази добре позната разновидност пенсионерки, тя с мъка се изтегна до момиченцето, а то на свой ред постави заоблената си къдрава главица в скута й изпускайки задоволна въздишка.
-Имало едно време – започнала старата жена с дълбок, плътен, алтов тембър – в един тих залив на Черно море, осем много красиви русалки с дълги, меки коси и прекрасни, златисти опашки.Те толкова държали една на друга, че се наричали сестри и по цели дни и нощи играели заедно с вълните.Били такива приказни хубавици, че моряци от цял свят посещавали залива, само за да ги погледат и да им се порадват – как сутрин пеят докато решат косите си огрявани от слънчевата светлина, а вечер танцуват под лунните лъчи.Някои от странниците им се харесвали до толкова, че ги дарявали с целувка.А целувка от русалка, дете мое, не позволява да намериш края си в морските дълбини.Вълните никога не ще те потопят, а водовъртежите никога не ще те завлекат.
Малкото девойче, погълнато от чудната история, с блеснали очички се примолило за още:
-Има ли още!?Русалките притежават ли и други сили!? – попитало и нетърпеливо заритало с крачета баба си.
- Ако не престанеш да дивееш ще запазя всичко в тайна!Та така…Освен, че ако са благосклонни те застраховат против удавна гибел, дъщерите на морето крият най-безценното от всички безценни съкровища – безсмъртието.Само ако погълнеш една бистра, искрена сълза търкулнала се от очите им, можеш да се сдобиеш с вечен живот и да останеш млад во веки веков.Естествена смърт никога не ще те сполети.Русалките обаче много рядко подарявали това богатство, защото…
-Защото обичали да се хранят със свежа плът и оглозгвали клетите плаватели до кост – обадил се Адам, другият внук на бабата, нахълтвайки с гръм и трясък в стаята.Той се изтегнал на дивана и с ехидна усмивка продължи това, за което току що бе споменал:
-Тез неземни хубавици, както ги нарича обичната ти баба, Лили, са всъщност безмилостни чудовища и залива, който обитават, е пълен с останки от кораби и от…човеци.
Малкото момиченце се разпищяло и с раздразнена физиономия се затичало към брат си и го цапнало колкото се може по-силно по бузата, а след това заудряло с юмручета по гърдите му набеждавайки го в лъжа.
-Истината ти казвам, малката – завършил драматично той и преместил с известна трудност мятащата се дребна топчица обратно на леглото – Русалките са всичко друго, но не и щедри.Ако само знаеше колко рядко поднасят някой от даровете си…Известно е, че никога дори не са проронвали сълза.Логично, чудовищата не плачат.
Бабата бавно се изправила и с ядосана гримаса на лицето си замахнала пръст насрещу младежа процеждайки през зъби много остри слова:
-Изчезвай от тази стая, ти непослушен полтъргайст!Лили е още малка за кошмари.
Момчето се засмяло гръмко, но преди да бъде изхвърлен най-безцеремонно добавил още няколко щрихи към теорията си:
- Хората сега разправят, че една от смъртоносните красавици се е отделила от собствената си кръвожадна хайка и е пристигнала тук в Ню Орлиънс, за да си набави още жертви.Пази се, мъник!
-Лъжеш!Дошла е, защото се е разкаяла за грешките си! – изпискала Лили през сълзи.
-Ще видим, ще видим – довършил с артистичен жест Адам и се затичал към изхода преди баба му да го е запратила натам.

by **Largo** Пон Май 16, 2011 10:27 pm

Добре дошла! :D Само си сложи аватар.

Елизавета Фьодоровна

Елизавета Фьодоровна

Re: Елизавета Фьодоровна