Octavia Books

Книгите бяха хубаво нещо. От тях можеше да получиш знания, забавление, успокоение... Всеки можеше да намери това, което търси в подходящата книга. 
В Октавия Букс по това време нямаше много посетители. Именно, за това Катрин предпочиташе да идва тук привечер. Явно хората усещаха, че нощта не е безопасна и предпочитаха да се крият по домовете си докато създанията бродеха по улиците на града. 
Вампирката се беше свила в един ъгъл и разглеждаше криминалните романи. Беше чела повечето още когато излизаха, но имаше и такива, за които не и бе останало време. Звънчето над вратата извести появата на друг човек в книжарницата. 
Безлично, младо момиче влезе и целеустремено грабна някаква книга, която побърза да купи. Катрин въздъхна и отново се върна към заниманието си.

Ръката и се спусна към една от книгите и внезапно се блъсна в друга ръка. Очевидно бе мъжка тъй като бе доста по-грубовата и голяма от нейната. Последвалите думи я накараха буквално да впери изумен поглед в източника. 
Младият тъмнокос мъж също бе вперил поглед в нея. В действителност Катрин просто се чудеше как да реагира. Със сигурност знаеше, че тя не бе виновна, но всъщност имаше ли виновен в тази ситуация?
Мъжът измърмори нещо под носа си и се извърна продължавайки да прави това, което правеха хората в книжарниците - разглеждаха книги. Вампирката въздъхна и отдръпна ръката си, която все още стоеше протегната към книгата.
-Определено знаете как да впечатлите една жена, като я накарате да се извини, след като всъщност не е направила нищо. - усмивката и тонът и не бяха злобни, по-скоро нормални... по човешки. Нямаше причина да бъде злобна към тъмнокосия, все пак не искаше да си създава врагове без причини. И без друго се чувстваше някак си... развеселена на фона на напоследък скучното и ежедневие. 

П.С. Перфектно е. ;Р Само дето моите не струват.. ;д Личи си почивката ми от РПГ форумите.

Катрин неохотно пое книгата и за миг отклони вниманието си, няколко секунди, за да прочете кратката анотация. До някъде и се струваше интересно, но пък от друга страна звучеше банално. Преди да успее да каже нещо, непознатият се бе отдръпнал гледайки книги от съседния рафт. След няколко минути мълчание, в които книжарницата съвсем се опразни брюнетката се огледа. Бяха останали само тя и той - тъмнокосият непознат. Катрин върна книгата, която междувременно бе зачела и се насочи към рафта с фентъзи. 
-Щом казвате. - някак предизвикателно отвърна, минавайки зад мъжа. - И между другото бяхте прав за книгата... поне за началото. - довърши и продължи.
Щом стигна до желания жанр се зае да разглежда най-вече кориците и заглавията. Каквото и да говореха хората, външният вид говореше много... естествено съдържанието бе по-важно.

Катрин разглеждаше една книга със златисти на цвят корици, които съвсем не подхождаха на скучната анотация. За съжаление всички книги, които бе разгледала до сега и се бяха видели почти ужасяващо скучни. Точно преди да се откаже непознатият от преди малко се приближи, разрови книгите и и връчи една, след което отново се отдръпна. Катрин изненадано го изгледа, но след това се усмихна.
-Явно разбирате от книги повече от колкото ви личи. - весело каза, отправяйки се към касата.
-Мисля да ви се доверя. - рядко явление, но все пак се проявяваше. Брюнетката подаде книгата на ниската руса жена, а след това подаде и парите.