Париж, Франция; преди 4 години

Катерина отново стоеше пред величествено извисяващата се Айфелова кула. Това място и донасяше много спомени някой, от които добри, други не чак толкова. За миг си спомни първото си идване тук. То не бе от най-приятните и моменти тъй като се бе натъкнала на демон, но в крайна сметка си изкара прилично. Сега, за разлика от преди, кулата не и се струваше чак толкова висока. Беше сигурна, че ако се качи горе и види гледката разкриваща се отгоре, няма да почувства същото онова, което бе изпитала когато за първи път бе видяла Париж от високо. 
Примигна и осъзна, че се е заковала на място, оставяйки спомените да я превземат напълно. Отново продължи да върви, но този път по-бавно. Нямаше си и идея защо отново бе избрала да се скрие в Париж. Или изобщо във Франция. Вече бе идвала тук и я бяха намерили по-лесно отколкото и се искаше. Не намери логика в действията си, но пък и не се опита да търси. Докато се разхождаше забеляза надпис, който гласеше "С корабче по Сена." и указателна табелка къде точно до река Сена можеш да намериш корабчетата. Катрин се запъти към реката. Не бе особено далеч от кулата, а очевидно привличаше същото количество хора каквото и Айфеловата кула. Щом стигна се загледа в блещукащите, чисти води на реката. Определено вечер Париж бе по-красив от всякога, като сбъдната мечта.

Щом чу името си Катрин се обърна бавно назад. Пронизващият и леден поглед се спря на лицето на познатото белокосо момиче. В първият миг не позна гласа и, но щом я видя погледа и се смекчи. 
Момичето изглеждаше в окаян вид. И по някакъв странен начин леко прозираше. Вероятно заради същността си. Катрин добре знаеше, че момичето е ангел. Познаваше момичето от няколко години. Знаеше, че няма семейство и общо взето е сама, но я притесняваше факта, че се намира толкова далеч от предишното и местонахождение. 
-Али? Какво правиш тук? - в гласа и се четеше истинско объркване. Алисън бе наистина близка за нея и бе от малкото, за които наистина и пукаше. Нямаше да позволи да и се случи нищо. Въпреки че не одобряваше ангелската и природа, Али наистина бе свястно момиче. Разликата във възрастта изобщо не им пречеше тъй като ангелското момиче често мислеше като доста по-възрастна дори и от Катрин.

Гняв се надигна у вампирката, но той не бе насочен към момичето пред нея, а към онези изверги склонни да наранят дете. Самата тя бе доста жестока, но никога и за нищо на света не би била способна на нещо такова. 
Ръцете и обгърнаха белокосото момиче, дарявайки му онази мъничка утеха, която Катрин пазеше само за специални хора.
-Само ми кажи къде са. Аз. Ще. Ги. Убия. - последните думи каза ясно и отчетливо, като в гласът и ясно личаха гневът и омразата. 
-Този път идваш с мен. Не ме интересува какво ще кажеш. Миналия път ме убеди да те оставя да се оправяш сама, но виждам как си се оправила. - последното бе казано с укор. Кат чувстваше Алисън като по-малка сестра и се чувстваше отговорна за нея.

Брюнетката се усмихна леко.
-До колкото помня своите родители, мисля че ти е по-добре без такива. - каза спомняйки си за миналото си. То не бе от най-розовите и бе осеяно с повече болка отколкото със семейна радост. Катрин осъзнаваше, че не и трябва семейство. Семейството можеше единствено да ранява... било то заради любовта или пък омразата им. 
-Да, знам хлапе. - отвърна усмихвайки се и стискайки леко 
момичето за ръката. Прегърна я мислейки за демоните, които я бяха отвлекли. Не знаеше много за това, но знаеше едно със сигурност - нямаше да позволи на никой, било то демон или не, да наранява Алисън. Част от думите и разстроиха белокосата и Кат съжали, че е била толкова остра. 
-Да и аз също. - не бе в стила и да се извинява но отново прегърна момичето, а действието и показваше повече отколкото думите и биха могли да направят. 
Катерина не се държеше лошо с ангела. Знаеше, че момичето не и е виновно за нищо и не може да си го изкарва на нея. Двете макар и възрастовата разлика се бяха превърнали в добри приятелки.
-Виж, кажи ми как мога да ти помогна? - попита отдръпвайки се леко. - Каквото и да е, мога да направя всичко. - довърши.

Добре че хората наоколо се бяха разотишли защото последвалото ако не друго щеше поне да ги смути.
Внезапно изненадана Катрин се стовари заедно с Алисън на земята. Не усети болката когато тялото и срещна студения цимент, но Али очевидно не бе добре. Писък прониза нощта и сърцето на Катрин се сви. Шоколадово-кафявите очи на вампирката се спуснаха надолу по тялото на момичето, само за да открият стрелата забита в крака и. Със скорост способна само за вампирите Катрин се изправи и приклекна до крака на момичето. Нямаше да си губи времето със стрелеца. Бе сигурна, че е избягал тъй като не усещаше присъствието на друго свръхестествено същество освен нея самата и Али. Реши да се заеме с белокосата надявайки се да е добре. Радваше се, че стрелецът я бе уцелил в крака, а не в корема, сърцето или на някое друго жизненоважно място.
-Слушай сега. Ще извадя стрелата. Сигурно ще те заболи много, но предполагам, че ако оставя стрелата ще стане по-зле. - измърмори набързо.
-Ще броя до три, след това ще издърпам стрелата, а да се надяваме, че ти ще можеш да се излекуваш след това - нали си ангел. - последното бе казано с нервна усмивка. Липсата на медицински знания със сигурност си личеше, но вампирката знаеше, че трябва да извади стрелата.
-Ако те заболи не крещи, за да не привличаме внимание. - допълни и хвана стрелата с две ръце.
-Едно, две... три! - с едно силно дърпане стрелата бе извадена, а Катрин я хвърли до себе си гледайки притеснено ангела.