CAKE CAFE & BAKERY

Бе доста хладно , а слънцето все още не се бе появило на небосклона. Общо взето бе някъде около 6-7 сутринта и все още по улиците на града нямаше и пукната светлина. Само една малка улична лампичка увенчаваше със своята бледа и мъждива светлина едва няколко метра от мократа и черна като катран уличка. В далечината се мярна едно високо момиче , почти прозрачно с разрошена дълга бяла и очевидноне доресана, а лекият вятър брулеше лицето й с лекота. Тя се приближи до една не много висока сграда с едно малконадписче на врата , което гласеше CAKE CAFE & BAKERY. 

Врата се затвори зад момичето с трясък и наистина огромно скърцане , след което последва едно меко звънене на златна камбанка , увенчаваща пристигането й. 
Тя се приближи до една малка кафеникава масичка с черни дървени столчета , които бяха прибрани грижливо до нея която се намираше малко по- в ъгъла на просторното помещение. Момичето постави внимателно чантичката си на масата и се отпусна бавно на мекият стол с кожена тапицерия

Беше рано-6 часа сутринта може би. Събудих се с желание да се поразходя, да опозная града и може би да се запозная с някои хора...не че много ме биваше в това... Както и да е, изведнъж ми се дояде нещо сладко. Подсмихнах се леко при представата за вкусна шоколадова торта. Знаех, че наоколо би трябвало да има сладкарница или нещо подобно. Навън бе хладно и тръпки ме побиха, когато излязох навън. Пъхнах ръце в джобовете на якето си и завих по малката мокра от дъжда уличка. Огледах се наоколо и въздъхнах тежко. Изведнъж в далечината успях да разпозная надписа "Cake cafe&bakery" Усмихнах се жизнерадостно и тръгнах натам с бърза крачка... В кафенето беше по-топло. Усетих аромата на прясно приготвен хляб веднага щом влязох вътре. Огледах се внимателно наоколо и забелязах, че освен мен и някакво белокосо момиче, в кафенето нямаше никой друг. Свих рамене лекичко и отидох до масичката, която се намираше в ъгъла. Избрах тази маса, защото в ъгъла беше най-топличко. Седнах на едно от столчетата и се огледах наоколо, чакайки някой да се появи и да ми вземе поръчката.

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

Naraku  се скиташе по улиците цяла сутрин. Не се бeшe прибирал у дома. Трябваше му нещо, което да го освежи и точно както си вървеше по една тясна уличка излезна на главната алея пред кафенето "Cafe & Bakery". Той се подсмихна пакостливо, защото се сети за нещо, което се канеше да направи от известно време. Собственикът на кафенето му дължеше нещо, а когато Naraku си науми нещо, той го изпълнява. След като влезе в кафенето, той се запъти към мини-барчето, където бе и единствения сервитьор на това малко и почти непосещавано кафене. Прокарвайки пръсти през рошавата си коса, той лениво огледа наоколо и прехапа долната си устна преди да погледне сервитьора и да му каже зловещо..
- Кафе.

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

През това време аз си зяпах в телефона и отчаяно се опитвах да се свържа с него. "Ах, малкия, само се прибери и ще видиш ти..."- помислих си аз. Все пак не беше една от най-лесните задачи да имаш по-малък брат..особено когато той не си вдигаше телефона. Накрая ми писна и оставих телефона на масата, при което се чу лек звук от хлопване. Явно бях попрекалила със силата. Вдигнах поглед от масата и въздъхнах отегчено. Тогава видях, че момичето се бе настанило срещу мен и чух едно "Може ли да седна при теб?" Аз бавно повдигнах вежда и казах "Ами... ти вече седна така или иначе..." После чух, че вратата се отваря и вътре влезе едно момче. Извърнах погледа си към него и леко се усмихнах. "ah, quelle beauté..."-казах си много тихичко аз и се подсмихнах мистериозно.

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

 Naraku запали една цигара, докато чакаше, а след това взе кафето и го изпи на един път. Той дори не обърна внимание на малкото хора около него. След малко той хвърли цигарата на пода и я смачка като някоя дребна, безпомощна буболечка. Острият му и дяволит поглед се насочи към сервитьора, който всъщност беше нехранимайко.
- Искам да говоря със собственика.. сега.
Сервитьорът уголеми очите си и разтърси глава, след което заекна..
- О-Опасявам се, че го няма.
Naraku изръмжа тихичко и ритна един от столовете "щъркел".
- Какво означава това..? Подигравате ли се с мен..?!
Той посегна към мъжа и го грабна за яката като го вдигна във въздуха и го опря на стената.
- Къде е той.. - попита разгневено.
Горкият сервитьор бързо измърмори нещо, страхувайки се да не загуби ценния си живот.
- Той е на почивка в Африка с жена си!
Naraku извъртя очи и пусна мъжа, който падна на земята.
- Копелето.. - прошепна и се запъти към вратата като излезе бясно.

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

След като Naraku излезе, той се запъти отново към тясната уличка, но преди да изчезне напълно той изръмжа към момичето, което излезе след него без дори да я поглежда.

- Не ме преследвай, ако искаш да запазиш така добродушния си вид..

В следващите секунди..него вече го нямаше.


Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.