::When it's raining, when it's shining::

Признавам, няма мое произведение , което да обичам или да харесвам , поради причината, че съм критичен човек, най-вече към себе си. Въпреки това, реших, че ми е нужно да чуя още критики , да се поизложа малко и да пусна своите стихотворения. Повечето са филосфски настроени и крият различни идеи от написаното, но повечето са лесно разбираеми, впредвид младостта ми и опита ми за писане , тоест към година-две.
Ами, enjoy...


Колко сме далечни

Колко сме далечни!
Приближаваме се бавно,
плавно
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком
бавно,
плавно
говорят.
Ала спорят те!Облак и слънце,
капка вода.
Смирена тишина...
Стетът е толкова тих!
Мълчи и кротува и бавно,
плавно
се движи във времето чуждо.
Ала време ли нему е нужно?
***
Облак и слънце , капка вода –
незнайни и тъжни лица.
Едно със друго се търсят
бавно,
плавно
във времето чуждо.
Но кому време е нужно?


Ние, поетите

Поетите са странни хора.
Гледаш ги, а те изчезват,
мислиш ги, а те се появят,
все пишат нещо и творят;
все с лист и молив във ръка,
дори творят и през нощта
и вдъхновени все от нещо
-от птица или цвете свежо-
все пишат нещо и творят.

Ето с вдъхновение в ръка,
с думите , подскачащи на листа,
поетът пише стихове така,
че лирик да стане всеки иска.

Писмо от вятъра

О, знаеш ли, ти – вятъре мой,
че дори когато мълнии раздират небето,
дори когато мъки разкъсват сърцето
над белия лист намирам покой?
А ти ми носиш писмо – съкровено и тайно,
то ме привлича – някак омяйно
* * *
.Писмото стои само, неотворено още.
Не мога , не искам, а все мисля аз нощем,
че мога, че трябва, да отворя, да видя
дали ми донасяш някаква диря.
За нещо, което е скрито от мене,
носещо мъчно тежкото бреме,
принадлежащо на краткото време,
минута, секунда, частица от всичко.
* * *
О, знаеш ли, ти – вятъре мой,
вече – отново – чувствам покой?
Думите могат следи да оставят,
на писмо ли са – не ще се забравят,
в теб ли са – не ще си отидат и вече
светът е обречен
да помни словата нечии.
* * *
Писмото стои от Слънце огрято,
то ме вижда, вижда всичко , но е сляпо,
то ме чува, чува всичко, но е нямо,
ала чувства , че в чувства е обляно.
Всичко заглъхва. Тишината настъпва.
Слънцето гасне. Светлината отстъпва.


Порцеланова кукла

Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен
вик.
Ръцете- допрени о студена стена-
огледало на някакъв призрак.
Той тихо и мирно почива така,
уморен след поредния писък-
един тих,
безмълвен
вик.
Студения поглед в огледалото впива
призракът – порцеланова кукла.
Остава там, никъде не ще отива,
а ще слуша своя
тих,
безмълвен
вик.

Хубаво е да знаеш

Хубаво е да знаеш, че някой те вижда,
че не си единствено някому грижа.
Хубаво е да знаеш, че някой те обича,
само това, а не в теб да се врича.
Добре е да можеш друг да преръщаш,
на любовта му с любов ти да отвръщаш.
Добре е да знаеш, че светът е за двама,
но ако ти си единият, а другият го няма-
хубаво е да знаеш, че антракт е това,
антракт на една твоя мечта.

Ти
Не знам дали ме гледаш
или просто си там.
Ходиш бавно и ме следваш,
хайде,ела насам.
Не зная аз дали докосваш мене
или въздуха познат,
или времето, което дреме
на един голям парад.
Не желаеш ли и ти
да почувстваш в тебе вятъра,
да усетиш как тежи,
да усетиш него някога.
***
Нямам думи
и не зная аз как
тебе да опиша.
Опитвам се и пак,
и пак , но нищо
не успявам да напиша.
Пробвам да те
свържа със небе,
слънце,облаци,
трева, море.
Но не виждам аз
косата ти като трева,
лицето-слънце,
очите ти като вода.
И търся нещо по-добро:
накрая свързах те с факта,
че на животът ми театър
ти си ми антракта.

Хей, не мисля че критичността може да види нещата с техните предимства. А твоите стихотворения са красиви. Харесват ми темите и най-вече начина по който е написано "Порцеланова кукла" например. Формата е леко нестандартна, но звучи доста добре. Харесват ми! :)

Пишеш изключително красиво и чувствено!! Определено най-най-най-любимото ми е "Колко сме далечни" !

Благодаря.Доколкото критичността, да, не вижда нещата с предимствата им, а с недостатъците. Наистина някои имат нестандарта форма, реших да пробвам и аз, защото Яворов, например, пише в някакви такива странни конструкции. Ъъ...казах ли Благодаря?хД

Прекрасни са!!! Обикновено не си правя труда да чета толкова старателно стихотворения, но твоите са наистина хубави, особено Порцеланова кукла, Ти, Писмо от вятъра...конструкцията наистина е необичайна, но пък определено можеш да си служиш с думите

Едит: относно критиката: занимавам се с рисуване и никога, ама почти никога не си харесвам рисунките хддд

Много благодаря!Поласкан съм хД и започвам да се изчервявам.

А, и ето нещо ново.

Историята на листата

На листата стъпките все чувам зад мен,
все шепнат и спотайват те нещо.
Различни истории всеки нов ден
да разказват аз слушам ги често.
Историята им аз ще разкажа,
накрая завършва тя с драма.
Но никой не бива аз да уплаша –
нея в животът я няма.
,,Морето понесло писмо из водата
в бутилка – огледало на думи.
Попаднала тя в на момиче ръката,
прочело то свойте куршуми.
Било е там за някой написано,
който си мислел, че чувства любов.
И не с прякор било е подписано,
а с име, което прилича на зов.”
Името, не зная какво се случи със него,
заглушил бе тоз’ вятър на листата
техният тих потаен шепот,
но след малко чух, че зад мене пак вървяха:
,,Онзи, който бил изпратил
на момичето писмото със куршуми
знаел как си бе изпатил,
че не казал правилните думи.
Срещнал той момичето с писмото,
казал: ,,Не те обичам , съжалявам,
върни ми ти това писмо, защото
мене да забравиш тебе умолявам.”
Ето, драмата тук се появява
в цялата си прелест и тъга.
И тя на вас се извинява,
че не притежава любовта.

Aww, прекрасно е!
Досега четох и другите бтв, много много ми харесаха. Страхотни идеи, наистина красив изказ... Изключително професионално написано. Публикуваш ли ги някъде другаде? Разни издателства и пр..? Би могъл с това да се занимаваш занапред, ще имаш успех според мен. Или както се казва "Гладен няма да останеш" (:
С нетърпение чакам да прочета още нещо твое. ^^

Оу,оу, мерси, мерси боку ( ако така се казваше). Ужасно се радвам, че ги харесваш и харесвате. Професионално? Не съм предполагал, благодаря. Иначе не, нямам публикувани в издателства, в 8ми клас съм хД. Участвах в конкурси, никога не спечелих хД, сега само изпратих за училищния вестник, ама това не е голямо постижение хД. Засега нямам намерение да се занимавам с това, с нещо съвсем различно ще да е моето бъдеще хД (:
И аз се надявам да изникне нещо ново в претъпканата ми глава и ще го споделя тук хД.

Нещо сравнително ново


За сърца аз няма да пиша.
За любов е вече излишно.
За мечти е твърде жестоко,
че нали
любовта
е мечта?
Гледам в очите познати:
никой, а всъщност са всички,
реят се там като птички,
до дали
свободата е
искан живот?
Не е добре сам да живееш
или да живееш единствено с теб;
и казваш, че е животът проклет,
ала дали от
живот уморен
си целия ден?
Не виждаш ли щастието?
То се е скрило от теб,
но шепне : ,,Ти си човек
и нали
усещаш
ти чувства?’’
И как се усещаш сега?
Щастлив ли?Не, тъжен,
че пак си открил радостта
от това, че
любовта
е мечта.


Само да подметна, че смисълът му е съвсем друг, е, не точно съвсем. Имам предвид, че накрая става объркано и докато се разбере... Така че, ако не го разберете няма да се сърдя . Беше просто моментна философия.xD

Страхотно е! И колкото и да не ти се вярва е разбираемо. Е, поне за мен. Не се притеснявай, ако някой не може да разбере нещо. Изкуството е загадка и не всички го разбираме ;).
Честно от къде ти идват тези идеи. Че и муза? Аз съм в застой от сума ти и време. Възхищавам ти се! :) Продължавай все така и съм сигурна, че скоро ще станеш по-добър и от професионалистите! :Д
И идеята да се занимаваш професионално с писане хич не е лоша!!! :)

Оо, много ти благодаря. Сърдечно , искрено благодаря. Не мисля, че някой ми е казвал такива похвали xD.Да, не ми се вярваше, че някой ще го разбере. Наложи се да измислям мини илитературно съчинение да го обясня, дори и на себе си, но си съвсем права за това с изкуството. Честно да си кажа, нямам абсолютно никаква идея от къде ми идва музата, макар че може би я свързвам с един човек, който така или иначе не ме забелязва xD . Попринцип при мен системата на музата, ако мога така да нареча начина, по който измислям всичко , се свежда единствено до началото. Много често ми се случва да измисля няколко реда и оттам нататък всичко си ми идва отрас. Пробвай да се фокусираш върху едно нещо - което те радва или натъжава. Но само върху него. След което го свържи пък с човек, който обичаш или мразиш. Много зависи от чувствата. Може пък да преминеш от фазата на застой xD . Аз бях така половин година xD