Алекзира Норт

by Алекзира Норт Нед Май 22, 2011 9:41 am

Име: Алекзира Норт

Прякор: Изи

Години: 24

Вид: вещица

Външен вид: Не съм особено висока само 1,6о, поради което винаги съм покатерена на високи токове. Фигурата ми е слаба - не прекалено, но все пак нямам много здраво мускулесто телосложение, защото не са ми е нужно, тъй като магията е моята сила. Лицето ми е леко продълговато и по него няма нито една остра черта, която да привлича вниманието. Скулите ми бяха високи, а нослето доста голямо, като винаги съм си мислела да си направя пластична операция, защото не ми е допадало никога. Това личице има две малки бадемовидни очички и големи плътни устни, които доста често имат тъмно червило по себе си, което привлича вниманието. По принцип винаги нося доста тъмен и шантав грим, за да ми отива на това, което всъщност бях - чародейка. Косата ми преди беше дълга и платинено руса, но ексцентричния ми вкус беше против нея. Така че я отрязах до раменете си и я боядисах в бял цвят с особени нюанси на сивото и зеленото. Никога не съм се доверявала на когото и било, за това и прическата си бе мое произведение, което обичах да поддържам.

Снимки: Алекзира Норт Sportmax+fall+2010+campaign+photo+David+Sims+stylist+Joe+McKenna+model+Ginta+Lapina+Women+Blog+2

Алекзира Норт Sportmax+fall+2010+campaign+photo+David+Sims+stylist+Joe+McKenna+model+Ginta+Lapina+Women+Blog+2

Характер: Определено не може да се каже, че съм ангелче, по простата причина, че съм си едно чисто зло. Е, добре де понякога може да се открие и някоя, друга добра частица в мен, като например състрадание, но въпреки това си оставам една "злобна кучка", която малко хора могат да понесат.
Дори майка ме е наричала по този начи. Всъщност аз и не съм възразявала да ми вика така, защото просто си се знам каква съм твърдоглава и злопаметна, а това не е много добра комбинация. Е, поне упоритостта може да влезе в графата добри черти, естесственно, ако нещатата завъраш благополучно без инциденти и без хапливият ми нрав да се обади, което често се случва.
Всъщност тези черти на характера ми не са рядко срещани на моето родно място. Просто суровият климат и условията ми на живот сякаш ме изградиха да съм такава - коравосърдечна, както всички около мен. Вярно, че понякога съжалявам за казаното или за стореното, но винаги предпочитам да си държа на имиджа и да не ми проличава, че в мен може да се скрие нещо, което вероятно би било добро.

История: Родена през 1989 в град Рьойвархьопън. Дори не можех да произнеса името на родния си град, но това бяха подробности. Та, израснах в така наречената "Земя на огън и лед". Всъщност там имаше достатъчно сняг и достатъчно вулкани, че да те накара да съжалявах, че живееш там, но аз не се причислявах към тази групичка, защото на мен нещо винаги ми е хлопало, така че любовта ми към Исландия не изумяваше никого. Обожавах снега, както и новините за наскоро избухнал вулкан. За мен гледката, след опустошителната сила на вулкана, винаги бе невероятно усещане.
Всъщност роднините ми, по - голямата част от тях, идват от Австрия, но майка ми се влюбила в баща ми и хоп - Исландия. Поне са уцелили място, което ще ми хареса. Всъщност не са се преместили доброволно, но това са ненужни подробности, които не обичах да споделям и този път не смятах да правя изключение.
Винаги съм знаела, че съм чародейка, защото ми бяха казали, докато съм още малка, а и ако всеки ден гледаш как майка ти изрича странни думи, а след това става нещо чудато и сам можеш да си направиш извода, че си специален. Естествено, от там дойде и великото ми самочувствие, което ме караше винаги да мачкам самочувствието на сестра си, както и на всички в училище. Поради тази причина имах много приятели, защото повечето ги беше страх и по - добре с мен отколкото против мен, но така трудно разбирах, кои наистина ме ценяха. Бройката им бе трудно откриваема и много малка, но така беше по - добре. Или поне винаги съм си мислила така. Родителите ми, винаги са ми се карали за това ми поведение и заради отношението ми относно най - близките ми роднини, но това никога не ме накара да се променя, дори напротив ставах още по - безмилостна. Злобата струеше от мен, а когато открих дарбата си ... стана страшно. На всички около мен започваха да се разболяват, при това от много странни и необичайни болести и в интерес на истината харесваше ми да карам другите да страдат. Обичах болката и това плашеше майка ми, като я караше да ме мисли за - чудовище. За това бях изпратена на нещо като заточение при баба ми.
Точно на дванайстия си рожден ден бях изпратена във Виена - Австрия. Или по - точно при баба ми. Родителите ми си мислеха, че тя ще успее да ме превъзпита да ме накара да бъда по .... - добра. Искаха да спра да изпитвам удоволствие от чуждата мъка, а също така да спра да тормозя сестра си. Може би това бе една от причините поради които ме пратиха на това място. Както и да е.
Баба ми започна, вместо да ме превъзпитава, да ме учи на нови и нови заклинания. Всяко от което по - интересно от предното. Тя знаеше, че обичам магията, както обичах и миризмата на изгоряло дърво и гледката на опустошаващата магма. Поради тази причина използваше този мой интерес, като стимул, за да се държа добре. Баба ми успя да ме научи на дисциплина, издържливост и съсредоточеност. Това бяха много важни неща, които много касаеха магията, защото ако само за миг се разсея и вместо да запаля свещ, мога да запаля цяла къща и то по погрешка. Всъщност, докато бях на това мое "заточение", се научих, до някъде, да показвам и добрата си състрадателна страна, но лошото у мен винаги е взимало надмощие.
Няколко години по - късно се върнах при родителите си, напълно променена. Те наистина се зарадваха от случилото се и ме приеха с отворени обятия, но забелязах, че някой липсваше. Изира - сестра ми. Нямаше я, а когато попитах какво се е случило с нея майка ми ми обясни, че е заминала, за да преподава в някакво училище, но така и не стигнала до там, защото - починала. Била убита, но не знаех от какво. В гнева си успях да унищожа няколко къщи, преди родителите ми да ме усмирят, което за тях не се оказа лесна задача, но въпреки това успяха.
Майка ми отново имаше някаква странна идея, която както винаги не ми допадна особено, но щом първата и се бе осъществила реших, че може и да е права. Тя ми предложи да замина за Ню Орлеанс, защото можела да ми допадне новата обстановка, а също така и да се абстрахирам от всичко, което ми се бе случило напоследък. Тъпно нали. Факт обаче, че вече съм тук.

Свръхспособности: Мога да накарам всичко живо около мен да изпита болка, но не от мъчения, а от - болест. Стига само някое същество да е на около стотина метра от мен, мога да го разболея, от каквото поискам, така че да изпита нещо невъобразимо. Например мога да причиня главоболие, от което жертвата ми да съжали, че има глава на раменете си. Също така няма значение дали това същество може да боледува или не, дарбата ми може да накара всичко да се разболее - от животно до върколак. От някое растение до вампир.

Статус: Лошичка, по принцип, но понякога има случаи, когато съм и доста добра. Това е рядкост, но все пак.

Професия: Не се обичам да работя. Така и така притежавам магически способност, не мисля, че е нужно да се бъхтя да върша нещо.

Допълнително*: - домашни любимци - два вълка, които намерих при посещението при баба си. Един бял, изключително добър и послушен, женски на име - Ин. Другия бе черен, ревнив и избухлив точно като мен, но от мъжки пол и се казва - Ян. По принцип не обичах да се замесвам с животни, но точно тези ми направиха силно впечатление.
- талисман - гривна за глезен с различни фигурки. Изключително ценна е за мен, защото е подарък от баба ми за един от моите рожденни дни. Както и медалионче с висулка - пентаграм. Нещо, което си бях купила от летището на път за вкъщи.

Хобита*:Обичам да свиря на китара и да композирам. Това бе едно от нещата освен ученето на магии, което ме караше да се чувствам като у дома, когато бях при баба си. Също така обичам да пуша, макар да знам, че е вредно.

by **Katherine Pierce.** Нед Май 22, 2011 11:04 am

Добре дошла! Много интересен герой.

Алекзира Норт

Алекзира Норт

Re: Алекзира Норт