Гората на запад

by **Софùя** Сря Яну 02, 2013 10:47 pm

Тичах със скоростта на светлината из гората в покрайнините на града. Случайното ми попадане на това място си беше истинско щастие, тъй като определено имах нужда от прясна кръв - случваше ми се от време на време банките човешка да не помогне напълно на жаждата ми и тогава обикновено животните бяха достатъчен бонус, след като вече бях опразнила една банка човешка кръв и жаждата не ме мъчеше така ожесточено. А и се наслаждавах на лова от време на време, без да замесвам хора и да убивам някого. Тънка усмивка премина по устните ми, когато се оставих инстинктите ми да ме водят. След като достатъчно се наслаждавах да бягам през гората и да се наслаждавам на бързината, насочих вниманието си в търсене на някой горски обитател. Надявах се да попадна на някой планински лъв, но знаех, че тук надали живее някой от тях и най-вероятно щях да се задоволя с някой и друг елен. Трябваше известно време да обикалям светкавично из гората, докато накрая не усетих малко стадо елени в далечината и в същата секунда вече хвърчах към тях. Усмихнах се доволно, когато безшумно се спрях на известно разстояние от тях и си набелязах най-едрия. Още преди нищо неподозиращите животни да успеят да реагират, светкавично бях скочила към стадото и повалих със силата си набелязаната плячка. Останалите елени побързаха да се разбягат на всички страни, а аз оголих зъбите си и захапах ужасеното и борещо се животно. Животинската кръв със сигурност не беше като човешката, но вършеше работа и от устата ми се изтръгна доволно ръмжене. Бях в най-дивото си настроение, възползвайки и наслаждавайки се на лова колкото се може повече. Усетих как животното постепенно отслабваше съпротивата си и накрая се отпусна под тежестта ми, както се бях надвесила над него и го държах. Тогава на няколко крачки пред мен изпука клон под нечий крак и изострените ми сетива веднага доловиха шума. По дяволите, кой ли ме беше видял? Досега не бях допускала тази фатална грешка. Вдигнах глава и като облизах кръвта от устните си, изръмжах на стоящия пред мен и проснатия елен човек и оголих зъби. Да му се не види, сега щеше да се наложи да го убия.

by **Лукас Прайс** Сря Яну 02, 2013 11:14 pm

От дълго време бях тук и обикалях горичките на около както и дискотеките разбира се . Срещах доста странни същества но по някакъв късмет оживях . Днес беше деня ми на пълна почивка имах намерения да отида и да лежа цял ден под слънцето като гледах животните около мен как пасат . Но вероятно нямаше да стане . Нямам спокойни дни тук , а това ме изнервяше адски много . Бях свикнал на спокоен живот , много разходки и игри с Алекс . Но ако тук го изведа на вън за повече от един час най-вероятно да бъде убит от някое създание . Разбирах ги такива бяха по природа нямаше как да ги виня . Аз също не съм от най-добрите . Разхождах се из гората и докато обмислях миналото си и се чудех как да намеря леля около мен отминаха стадо елени изглеждаха доста изплашени . Вероятно има някое същество , което ги е нападнало и подгонило . Последих от къде идват и видях лежащ елен на тревата а отгори му надвесила се една доста чаровна госпожичка но вероятно не толкова добра колкото красива . Ръмжеше като раздразнен вампир и очевидно беше такава . Очаквам да ме нападне и то без причина , тези същества не бяха от любимите ми . Те са самовлюбени , а аз мразя такива . Обичам животните и бих искал да спася елена но знам , че тя така живее не избежно е да не го убие и да изпие кръвта му . Когато вампирите са на лов убиват за да живеят . Изчаках я да се успокои поне малко и се приближих . Не ме беше страх от това , че ще ме нападне .
- Спокойно момиче довърши си пиршеството . - казах със спокоен тон и й намигнах . Нямах намерения да отида и да раздрънкам , че вампир е убил елен колко глупаво . Това не беше първото ми прикриване на подобни неща . Да се надяваме само , че няма да реши да съм следващата и жертва . Седнах на тревата на около метър от нея и погледнах на около беше тихо вероятно нямаше друг луд като мен обикалящ по това време в гората . Дори за вампир с грозните им зъби можех да кажа , че е доста красива . И да се надявам , че не прекъсвам лова й . Погледнах я но тя не ме гледаше а спокойно пиеше от елена , който вече беше мъртъв . Вероятно беше тук с други вампири , и ако това беше така аз трябваше да се махна знам колко долни са въмпирите и как ще ми се израдват като разберат що за същество съм всъщност .

by **Софùя** Чет Яну 03, 2013 12:02 am

Довърших спокойно елена, въпреки че бях нащрек и с изострени сетива, следейки движенията на момчето, което доста изненадващо беше изникнало пред мен. И въпреки неочакваното му появяване се усмихнах наум, тъй като чувах всяка мисъл, минаваща през главата му... Интересно. Но всъщност и да не четях мисли щях да разбера, че той не е човек, тъй като беше реагирал твърде спокойно на гледката, разкрила се пред него. Никой човек нямаше спокойно да наблюдава случващото се. Замислих се дали да му кажа за дарбата си, но реших да го запазя като скрит коз - винаги можех да му я разкрия, но да го направя твърде рано щеше да бъде грешка.
-Винаги ли прекъсваш пиршеството, както го нарече, на някой? Май не е много учтиво от твоя страна. - казах, като за първи път го погледнах наистина и погледа ми зашари по него, преценяващ. Не можех да отрека, че е чаровен и със сигурност имаше излъчване, но ме гледаше с неприязън. Вероятно щях да съм повлияна от това негово излъчване, но познавах този поглед, който казваше, че за него никога няма да бъда повече от противен вампир, задоволяващ жаждата си с кръв. Несъмнено ситуацията, в която той ме беше заварил спомагаше още повече за това, но предполагах, че и без нея той щеше да мисли за мен по същия начин, щом узнаеше какво съм. Беше ми се случвало твърде много пъти и винаги беше така. И тъй като бях уморена от това всички да ме осъждат заради това, което съм, добавих с хладен тон, наподобявайки неговите думи
-Спокойно, момче, няма да те нападна. Не обичам да убивам хора и същото важи и за теб, дори и да не си такъв.
Повдигнах вежди, като леко присвих очи, срещайки погледа му. Изправих се, без да отделям очи от неговите и за кратко го изгледах отвисоко, преди да отстъпя няколко крачки назад от него и да седна там. След като той ме съдеше прибързано и си правеше изводи за мен, е, щях да му отвърна с абсолютно същото. Беше необичайно хубав, да, но май беше и също толкова тесногръд...

by **Лукас Прайс** Чет Яну 03, 2013 12:37 am

Когато вече се беше задоволила или поне за сега огледа ме доста странно но явно защото видя погледа ми . Да точно така моя поглед беше точен и ясен показваше всичко и на всички но не винаги по правилния начин .
- Не точно винаги но когато даденото място запазено от мен се е настанила някоя госпожичка като теб ми се налага . - направих тъжна физиономия и продължих . - Но всъщност нямам против да споделя горичката с теб . - Всъщност си беше точно така , нямах против да стои тук ако не ми пречеше и не ме нападаше . Не ми пречи това , че е вампир и нямам нищо против нея дори мога да кажа , че е доста приятна за разлика от повечето от нейния вид .Наистина беше невероятна но и вампир а аз нямам работа със същества , който имат около себе си още много от същия вид . Аз съм сам а тя не е най-вероятно . Говореше студено също както бледата и кожа и типичния вампирски поглед . Ще ми се да не бяха такива поне малко да променяха погледа си а те не и не винаги са еднакви никога не го променят и в радост и в тъга .Вероятно бях доста по-възрастен от нея за да ме нарича така за това реших да я улесня .
- Може да ме наричаш Лукас . - усмихнах се и погледнах тревата около мен . Не знам защо но винаги се доверявах а това не беше добро през повечето пъти . Но както и да е не мисля , че тя би ме нападнала без причина . Интересно как така не убива хора ? Та тя е вампир всички го правят вероятно се е опитала да ме заблуди .
- Всички вампири убиват хора когато е неизбежно сигурен съм , че и ти го правиш . И не те виня за това знам що за същество си и също така знам , че това е начина ти на хранене но понякога трябва да се съобразявате . - убиваха прекалено много и то повечето за кеф разбирам , че не могат да контролират жаждата си но прекаляват убиха много важни типове животни който бяха на изчезване поне да се съобразяват .

by **Софùя** Чет Яну 03, 2013 12:52 am

Изгледах го невярващо, докато преценявах мислите, минали през главата му. Изненадах се, когато чух, че няма нищо против това, че съм вампир. И все пак ме осъждаше... С другите от расата ми може и да си приличахме, но това беше неизбежно при всички вампири и не значеше непременно, че съм като тях. Повдигнах вежда и отвърнах на думите му
-Колко великодушно от твоя страна, че ми позволяваш да остана тук. Без разрешението ти със сигурност бих се натрапвала... - не се и опитах да прикрия иронията в тона си, докато настойчиво го гледах в очите. Погледът му беше пълен с погрешните му мнения, съставени за мен. А и той съдеше за това каква съм по расата ми, така че със сигурност беше далече от истината. Не че се отличавах с нещо определено от останалите вампири, но бях също и себе си, Софи, такава, каквато беше още по времето на човешките ми години.
-Е, Лукас, след като ще си съставяш мнение по това, че съм вампир, нека ти отвърна със същото... Какво си ти? - при последното в тона ми се четеше искрено любопитство. Макар че бях огледала изцяло лицето и тялото му, бях прочела мислите му и разговарях с него, не бях успяла да открия що за същество е той. С тази огромна неприязън към вида ми, бих предположила, че е върколак, но той не миришеше като такъв, а аз можех да позная вражеската ни раса на секундата. Именно затова го гледах озадачено и докато изчаквах той да прецени дали да ми каже или не, добавих тихо
-А ти можеш да ме наричаш Софùя. - не звучах ентусиазирано, но какво пък...

by **Лукас Прайс** Чет Яну 03, 2013 1:32 am

Гледаше ме доста странно и не знаех защо . Но тъй като казвах истината и се държа добре не мисля , че има някакъв проблем . Много забавно от нейна страна би била ми се натрапила дори и да не бях решил да поделя горичката с нея . Доста нахално но както и да е . Какво същество бях аз ли доста не ловък въпрос имах вампирски клан гонещ ме за да иска смъртта ми дали беше редно да и кажа какво съм ? Но вече така или иначе имам врагове още един клан какво толкова .
- Аз съм ангел . - казах уверено и доволно . Гордеех се със себе си и с това , което съм постигнал и направил . Но какво мнение би си направила тя за мен ? Не се знае вероятно се чуди или нещо подобно но не съм сигурен изглежда все едно и също . Няма промяна в погледа й .
- Е госпожице Софù какво е мнението ви за мен след като разбрахте какво всъщност съм аз ? - загледах я любопитно и зачаках да видя реакцията й . Не знам само какво не и допадаше на мнението ми за нея , тъй като беше съвсем нормално . Така и не разбрах с останалите вампири ли е тук или сама .
- Е Софù сама ли си тук или с останалите от вида ти ? - попитах я и се усмихнах с чаровната ми усмивка . Отделих погледа си от нейния тъй като вече веднъж бях хипнотизиран и нямах намерения да става същото и да се осъзная във въмпирски клан около себе си . Не знаех дарбите и за това трябваше да съм предпазлив и да не рискувам . Огледах се на страни и пак погледнах студения и поглед в , който нямаше искрица топлина . Не знам какво е да си вампир и не бих искал добре ми е ангел въпреки , че не всички ме обичат заради омайващия вкус на кръвта ми . Не знам дали е опитвала най-вероятно не но и по-добре тъй ката знам какво става с всеки убил или нападнал ангел .

by **Софùя** Чет Яну 03, 2013 2:12 am

Подсмихнах се, слушайки мислите му и действайки импулсивно, със светкавична бързина се изстрелях само на сантиметри от него. Наведох се и прошепнах до ухото му толкова тихо, че дори и на него да му се наложи да се напрегне, за да чуе думите ми:
-Е, господин Лукас, опасявам се, че любопитството ви ще остане незадоволено. Ще трябва сам да изчакате и да видите какво е мнението ми за теб. - подсмихнах се, но така че той да не ме види и побързах да се отдалеча от него, заемайки предишното си място. Знаех, че в очите ми сега имаше блясък, причинен от развеселеното ми настроение, но също така знаех от мислите му, че той вижда единствено студенина в погледа ми - още един признак, че гледа на мен единствено като на вампир. Май наистина беше тесногръд...
-Спокойно, Лукас, сама съм. Не съм срещала друг от вида ми от години. О, да, вече можеш да спреш да се притесняваш, че ще имаш вампирски клан по петите си. Предпочитам спокойствието и смятам да го запазя и занапред, така че... - единия ъгъл на устните ми се изви леко нагоре, но побързах да прекъсна импулса за усмивка. Вече не бях развеселена, а по-скоро... е, твърдо бях решила да не му отстъпвам. Тръснах глава, за да затвърдя решението си и осъзнах, че косата ми е бъркотия от лова по-рано. Захванах се поне малко да пооправя немирните кичури и докато го правех, добавих с тон "между другото"
-О, да. Също така, нямам дарбата да хипнотизирам който и да било, още повече един ангел. Но мисля, че вече си се досетил каква имам.
Повдигнах леко рамене и бързо ги спуснах, продължавайки с движенията на заетите ми ръце, в опит да оправя косата си. Надявах се, че това също така ще прикрие нервната ми реакция от това, че неволно му бях казала за една от дарбите си - по-рано ясно бях чула, че той се питаше какво мога и не ми харесваше, че той знаеше за една от моите способности, а аз не знаех нито една негова. Защото както той гледаше на мен като на заплаха и с недоверие, така и аз гледах на него. Може би ми готвеше капан? Щеше да е доста по-лесно да разбера това, ако това негово излъчване не ме разсейваше и се дразнех, че трябва да полагам усилия да му устоя. А все пак нямах представа на какво е способен, все пак току що се бяхме срещнали и фактът, че нямам опит и знам малко за расата му също не помагаше, тъй като той явно познаваше моята...

by **Лукас Прайс** Чет Яну 03, 2013 3:50 pm

За миг тя се озова на сантиметри от мен , наведе се а аз напрегнах слуха си за да чуя какво иска да ми каже . Вампир толкова близа до мен ? Правеше се на забавна и интересна като не искаше да ми каже мнението и за мен но това не ме притеснява . Дори и напрегнат чух добре думите й а след това тя бързо се върна на мястото си . А аз просто се усмихнах .
- Имам ли друг избор освен да чакам ? - повдигнах вежди и я загледах учудено с лека усмивка . За първи път очите на една вампирка да са променени дори малко . След думите и разбрах , че чете мислете ми но това не ме притеснява тъй като така по-лесно ще може да научи всичко , което иска . С доста ироничен тон заговорих .
- Е след като си сама и няма да ме хипнотизираш а ще се разхождаш сред мислите ми добре , така да бъде . -сега много по-лесно ще мога да прикрия същността си след като знам , че чете мислите ми . Държеше се като толкова невинна а всъщност само бог знае какви мисли преминават през съзнанието и . Вероятно си беше наумила да ми устои но според мен няма да успее още дълго освен ако не си тръгне .Това е единствения и начин да постигне идеята си . Както повечето жени се прави на недостъпна но колко още ще успее да издържи само времето ще покаже . Усмихнах се отново и й намигнах а през това време се замислих за миналото ми , за роднините ми и всички близки , който обичах . Софù изглеждаше толкова добре дори и малко ядосана . Имаше чаровна усмивка дори и да се опитваше да я прикрие . Не мисля , че беше нужно да събира косата си и така си беше добре . Да се надяваме , че няма да се направи като кифла .
- Дори и с разрошена коса изглеждаше добре . - казах тихо аз докато я гледах как се стреми да вкара косата си в ред . Приближих се близо до Софù и прокарах ръката си по ледено студеното й лице . Като хванах и увих изпуснатия от нея кичур коса .
- Изпускаш този . - прошепнах тихо и се усмихнах като и го подадох . Последния път когато бях толкова близо до вампир и преди около две столетия , но тогава бях в опасност искаха да ме убият а сега се чувствам в безопасност , дори не знам защо . Ако някой от моя вид ме видят ще си кажат този Лукас е луд но какво да се прави това съм аз . Винаги правя всичко , което ми допада .

by **Софùя** Чет Яну 03, 2013 6:38 pm

Какво си мислеше, че прави? Изгледах го невярващо, отново, и като пернах ръката му настрани от мен, изсъсках като вампира, който бях и срещайки погледа му казах
-Забрави ли, че съм вампир, Лукас? Преди малко гледаше на мен с неприязън и виждаше само колко съм студена. - повдигнах вежда, като сега го гледах въпросително, но бързо прикрих изражението си и добавих
-Също така забравяш, че се различавам от другите жени... Най-малкото по годините съществуване.
Подсмихнах се, отговаряйки на мислите му. Преди малко ми беше трудно да устоя на излъчването му, но нахалните му мисли го правеха все по-лесно... Не обичах да ме подценяват, а и това щеше да е доста голяма грешка от негова страна. Интересно... Лукас беше пълен с противоречия - докато в един момент самоуверено си мисли, че ще се поддам на изкушението, в следващия вече ме докосва и ми прави комплименти.. Е, бях решила твърдо да не му отстъпвам, но трябваше да призная, че бях объркана. Той явно ме озадачаваше... Но щях да се постарая да променя това. А и знаех, че той гледа на мен като на пиещо кръв чудовище, убиващо безпощадно и непознаващо чувства. И това ме ожесточаваше. Протегнах ръка и обвих пръсти около китката му, стискайки я, но без да му причинявам болка. Отново го погледнах устремено в очите и казах уверено
-Спести си ласкателствата. И двамата знаем, че не са искрени. - фалшивата усмивка, последвала думите ми май не беше убедителна, но не ме интересуваше. Пуснах рязко ръката му, отдалечавайки се назад от него за по-малко от секунда - харесвах бързината си. Единствената опция да му устоя беше да си тръгна, така ли? А дали същото не важеше и за него..?

by **Лукас Прайс** Чет Яну 03, 2013 10:54 pm

Правеше се на интересна , мислеше си , че съм забравил коя е но се лъже много добре помня даже по-добре и от нея . Засмях се побързах да й отговоря тъй като така бях свикнал .
- Не съм забравил Софù много добре помня коя си и какво си . Но явно ти не разбираш погледа ми . - вдигнах рамене и направих невинна физиономия . Различава се от другите жени ? Колко ли хилядолетия е живяла ? Аз да не съм някой от хищниците до правя подло за да получа това , което искам ? Това момиче се бърка и то жестоко как може изобщо да си го помисли , но така е като не познават същества като мен . Трябваше да и разкажа най общите неща за ангелите .
- Виж ме сега добре ще говоря веднъж и нямам намерения да повтарям . Ангелите не действат долно за разлика от някой други същества . Те помагат на всеки и ако мислиш , че имаш правото да говориш от мое име лъжеш се . - правя винаги каквото искам но дали и изнася или не , не е мой проблем . След като чете мислете ми трябваше да знае , че не го правя просто за забавление и игричка а защото така аз съм решил . Реша ли да направя нещо го правя независимо от всичко и всички . А ако тя беше решила да ми лази по нервичките нямаше да се разберем .
- И от къде си сигурна , че не са искрени млада ми Софù ? Всъщност не е редно да се пита жена на колко години е но тъй като се мислиш за много възрастна ако може така да се нарече . На колко години си ? - да видим дали е по-възрастна от мен .

by **Софùя** Пет Яну 04, 2013 12:16 am

Подсмихнах се, поклащайки глава и с развеселена усмивка казах
-Не мисля, че ако ти кажа годините си нещо ще се промени.. Все пак си оставам вампир за теб, така че какъв е смисъла?
Докато говорех, размишлявах над мислите му, които бях чула преди малко. Може би наистина беше искрен, но също така ми изглеждаше и твърде самоуверен, предубеден и с непоклатим инат. Е, комбинацията не беше необичайна, но пък възгледите му, че се правя на интересна бяха съвсем погрешни. Въпреки това предпочитах да е на това мнение, отколкото да види, че съм жегната от тесногръдото му мнение за вампирите и прибързаното му осъждане.
-Не говоря често от името на другите, но щом това те дразни толкова, няма да го правя. И не че знам много за ангелите, но все пак - присвих очи, гледайки настоятелно в неговите и продължих -Мисля, че не съществува ангел, който някога е помогнал на вампир или пък би го направил изобщо... Освен ако не ме убедиш, че греша? Тъй като изказването ти, че ангелите помагат на всеки може и да е вярно за теб, но не важи за мен.
Насочих погледа си към елена, лежащ на разстояние от нас, посочвайки му причината. След малко го погледнах отново, този път с любопитство, връщайки се към думите му от по-рано
-И след като твърдиш, че не разбирам погледа ти, тогава би ли ми го обяснил, за да съм наясно? Как се предполага да вярвам, че си искрен, когато виждам доста ясно как ме съдиш, защото съм вампир? Надали някога ще ти хрумне, че може би не аз съм избрала това съществуване - тогава защо да ти се доверя?
Повдигнах рамене, отмествайки погледа си, за да не види той тъгата в него, забравяйки, че за него в очите ми винаги щеше да има само студенина.
-Освен това не мисля, че и ти би повярвал, че съм искрена ако местата ни бяха разменени, но тъй като казах, че няма да говоря от твое име, ще се въздържа...
Подтиснах една въздишка, уморена и раздразнена от безсмислените опити да го накарам да види отвъд това, че бях вампир. Винаги щях да съм чудовище, но този факт не означаваше, че бях единствено това. Тупнах леко на тревата, сядайки и отново насочих погледа си към мъртвото животно, питайки се дали срещата ми с Лукас не беше предопределена да ме убеди и да повярвам и сама за себе си, че съм един безмилостен вампир и нищо друго.

by **Лукас Прайс** Пет Яну 04, 2013 1:48 pm

Отново се правеше на остроумна а това почваше сериозно да ме дразни и имах намерения да си тръгна . Мразех съществата срещу мен да се правят на интересни като остроумничат .
- Ами ти си вампир като каква искаш да те имам ангелче или пък русалка ? - казах с доста по-сериозен поглед , нямах намерения да се карам с нея след като компанията ми не й харесваше мога спокойно да си тръгна и да я оставя на мира . Мислех , че е различна но вероятно и тя е като останалите просто студенокръвен вампир и нищо друго .
- Знаещ ли , мисля да те оставя да остроумничиш на себе си не на мен . Имам намерения да отида и да се забавлявам . - обърнах се на другата страна и погледнах горичката през която след малко ще минех . Не бях като останалите да търпя такова отношение , щом аз се държа добре очаквам същото и от нея .
- Вече нямам намерения да те убеждавам в каквото и да е . - да не можех да помогна на горкия елен тъй като тя вече го беше убила а и това все пак беше начина и на хранене не ставаше с фотосинтеза . Погледа ми в повечето пъти не е лош и то изобщо дори , пък и чете мислите ми какво повече искаше ?
- Мислиш се за много по-различна от останалите вампири но не си . Ти си като тях имаш само вашата тактика в главата . Мислех , че си различна но , явно не си сгрешил съм . Казах ти нямам намерения да играя игрички ако ти имаш успех . - казах със спокоен тон и се изправих а след това я погледнах и заговорих отново .
- Аз не съм каквото и да е същество и никога не нападам . Ако мислиш , че съм тук за да ти преча или да те нападна лъжеш се . Тук съм за да си почина а не за да навредя на , който и да е . Не е коректно от твоя страна да се държиш като …. - замълчах за да не я обидя нямах такова намерение . Нима беше възможно едно толкова красиво момиче да си държи така ? Не я мислех за груба и лоша но явно тя ми смята за друг вид същество . И ако е така не мога да се занимавам да и променям мнението тук съм за почивка а не за спор с вампир .

by **Софùя** Пет Яну 04, 2013 3:45 pm

Стиснах зъби, за да не покажа раздразнението си. Започвах да се ядосвам и това не ми харесваше. Усетих как зъбите ми се удължиха, а към тях се прибави и смяната в очите ми, докато гледах Лукас. Намръщих се, полагайки усилия да оправя изражението си и като извърнах погледа си от лицето му, казах
-След като съм ти толкова неприятна, не те спирам да си тръгнеш, както сам спомена, че ще направиш. А и не обичам да ме ядосват. Явно нито ти чуваш какво се опитвам да ти кажа, нито пък аз чувам теб. - какъв ли беше смисъла да продължаваме със словесните нападки? Беше повече от ясно, че няма да се разберем един друг. Щом като думите ми бяха приети от него като остроумничене, то значи той със сигурност не виждаше какво се опитвах да го убедя. Замислих се за разговора си с Оливър, който беше отдавна, но... беше толкова човешки. Исках малко от тази обикновеност, за да се почувствам нормална. Въпреки това, сега тук с Лукас се чувствах като чудовището, което бях.
-Да, аз съм вампир. Явно за теб никога няма да бъда нещо друго, освен студеното чудовище, което убива безмилостно. - въздъхнах и удържайки сълзите си, се излегнах в тревата и затворих очи, като продължих -След като според теб само остроумнича и те дразня, то имаш правото да си тръгнеш. Не бих искала да смущавам почивката ти - казвам го искрено, но може би пак ще сметнеш, че остроумнича.. Както и да е. - стиснах стрък трева, както лежах на земята. Имах огромното желание да го изтръгна и изкореня, но не исках той да види, затова се въздържах. Отворих очи и се загледах в небето - беше красиво и ме успокояваше... За момент не се чувствах толкова самотна - чувствах се човек. Само че знаех, че не съм. Но това не ме спираше да се наслаждавам на синевата на небето и да наблюдавам с изостреното си зрение птиците... Искрена усмивка на наслада се появи на лицето ми, и се извърнах, усещайки внезапно, че Лукас все още стоеше на същото място, където беше преди. Погледнах го, но не казах нищо, а и моментната ми наслада беше блокирала мислите в главата му и не ги бях чула.

by **Лукас Прайс** Нед Яну 06, 2013 12:28 am

Изслушах думите й те без да мърдам от мястото си те бяха така студен , би ми се искало да показва поне малко мислите и чувствата си . Но за жалост най-вероятно щях да остана с исканията си . Дори и намръщена изглеждаше красива даже мога да кажа и невероятна . Но нямаше да се предам пред нея , винаги сам добър към всички но тя се държи грубо следователно и моето държание ще е такова , дори и да исках да съм както винаги мил не ставаше .
- Виж сега мила ми Софù не ти си ми неприятната а очевидно аз на теб .Не съм тук да те ядосвам не са и такива намеренията ми . Мисля , че така до никъде няма да стигнем не се ли замисляш ? - вероятно нямаше намерения да се сприятелява с мен или пък просто не съм и приятен . Но за разлика от нея , тя на мен ми допада и ако не я бях видял как пие последните капчици кръв никога не бих казал , че е вампир . Приближих се до нея и колкото да прикриваше сълзите и нервите си пред мен тази игра не действаше .
- Не прикривай сълзите си , ако ще се почувстваш по-добре изскуби този стрък трева . - говорех точно както себе си без да се държа грубо и каквото и да било не ми харесваше тази преграда настанила се между нас . Трябваше да махнем тази преграда по между ни .
- Добре стига вече не се прави на ледена кралица знам , че не си такава . Дръж се себе си не се опитвай да бъдеш както всички други за да си интересна , и не само а и за да имаш приятели . Аз знам , че това не е истинската ти същност . Просто разбери , че пред мен можеш да бъдеш себе си а не кифла както всички за да те харесам , така не ми харесваш . Не ти го казвам за да те обидя а за да престанеш с тези маски . - всяко едно същества има добро в себе си и трябва да го покаже а не да си държи грубо . Тя е ранима и много красива не заслужава такъв живот , по-точно не трябва да се държи така не я съдя за храненето й нито пък за студенината в нея .

by **Софùя** Нед Яну 06, 2013 1:37 am

Бях готова да му отвърна остро, мръщейки се, но когато чух последните му мисли, изражението и намеренията ми заедно с него да му се сопна се промениха. Седнах в тревата и просто се втренчих в лицето му с разширени от учудване очи. Явно тази добрина идваше от това, че беше ангел... Но не я беше показал досега. Чувствайки се още повече като чудовище, каквото всъщност бях, пуснах стръковете трева които държах и върху които допреди броени секунди ми се искаше да изкарам яда си и се съсредоточих върху това да удържа сълзите си въпреки думите му. Не исках да показвам слабост пред него, а и не обичах да го правя пред който и да било. Въпреки това обаче две сълзи се спуснаха и можех само да гадая как изглеждах, седяща в тревата рошава, плачеща и начумерена. И въпреки това в мислите му споменаваше, че съм красива... Не го разбирах. Постарах се да оправя изражението си и като избърсах сълзите от лицето си или поне по-голямата част от тях, се обърнах към него и казах тихо
-Трябва да призная, че ме изненада. - свих рамене и продължих -Но пък не съм и свикнала да съм себе си пред някой. Измина... известно време, откакто се е случвало. Да кажем, че маската е нещо като автоматична защитна реакция.
Сведох поглед, този път малко объркано - четях мисли, а не знаех какво да мисля. Прокарах ръце по бузите си, упорито стремейки се да премахна и последните следи от сълзите и се размърдах на мястото си, чувствайки се леко странно, че ги беше видял. Не се беше случвало... е, отново от известно време... Не исках да изглеждам уязвима пред него, но нямаше как да върна времето назад - тази сила не я притежавах. И решавайки да следвам думите му, за да видя какво ще стане, посочих мястото до себе си и казах
-Хмм, щом предлагаш така... тогава без маски. Ще седнеш ли? - да видим сега как щеше да е. Да, щях да пробвам да съм искрена, но ако само намекнеше с жест или нещо друго, че не може да му се има доверие, щях да се върна към предишното си отношение - не исках да рискувам, знаейки че той гледа на мен само като на чудовище.
-Кажи ми... Какво точно би харесал и ти допада в един вампир като мен? - в тона ми се четеше любопитството, което сега не прикривах и беше искрено. Исках да знам защо ми изглеждаше, че си противоречи и в един момент в очите му съм студения вампир, а в следващия гледа на мен като невероятна и му допадам. Може би аз се бърках, но мислите му се меняха така бързо, че не можех да го разбера и извърнах поглед, срещайки неговия, докато чаках отговор, който, надявах се, щеше да доведе до нормален разговор - това вече щеше да е нещо ново и подозирах, че не се е случвало досега между един вампир и един ангел.

by **Лукас Прайс** Пон Яну 07, 2013 5:33 pm

Не очаквах да промени държанието си но така е много по-добре . Погледна ме с разширени очи вероятно се беше учудила на думите ми , но по добре учудена от колко то натъжена . Пусна тревата е не след дълго две сълзи се спуснаха от очите й , зад маската се криеше много ранимо момиче . Направих се , че не видях сълзите й вероятно не искаше да я мисля за слаба но тя беше такава или поне беше сега ранена . Опита се да изтрие възможно най-много сълзите си . Не е срамно жена да плаче , не разбирам защо се крият нима няма да е по-добре да поплачат на приятелско рамо и да им мине всичко , което ги мъчи но както винаги никога не съм разбирал жените . Това са толкова странни създания , винаги има разногласие между тях . Едните обичат вниманието другите не , едни привличат внимание с усмивка други със сълзи , или пък някой от тях са толкова злобни вътре в себе си докато други дори изглеждащи злобни са толкова добри по душа . Не мога да разбера защо винаги има клуки и скандали по между ми едната има пола като на другата и хайде ще се удушат защото имат еднакви поли или тениски , доста глупаво според мен . Но както и да важното сега е Софù вероятно се чувстваше зле заради това , че я смятах за студенокръвно същество без грам милост . Надявам се да не е така , нямаше да си го простя ако съм я натъжил .
- Няма защо да се защитаваш от мен Софù , няма да те нараня обещавам . - казах тихо като не отделях поглед от нея . Изглеждаше объркана но защо , какво я обърка ? Попита ме дали ще седна а аз само кимнах глава и се настаних до нея . Следващия и въпрос зададен с много любопитство , ме накара да и кажа наистина какво харесвам в нея . Но да се надявам , че няма да ме помисли за луд .
- Какво харесвам в теб ли това , че си различна а се опитваш да бъдеш като всички останали . Ти си различна и трябва да живееш различно а не както всички други от рода ти . Те са безмилостни , познавам много вампири и повечето им кланове ме гонят , искат смъртта ми . А ти не си злонамерена и просто ми допадаш ни зависимо , че си вампир . Да студенината ти винаги ще е пред очите ми не отричам просто не съм свикнал да виждам промяната ви на излъчване или нещо такова . - казах всичко със спокоен тон като не отделях очи от нейните . Не исках да се чувства зле и ако я натъжавам ще си тръгна . Мразех толкова крехки същества като нея да са тъжни и то заради мен . И ако сега пак бях аз причината за сълзите и нямаше да си го простя . Аз съм ангел и никога не наранявам никой , ако съм сгрешил ще се извиня и изчезвам . Та дори не знаех какво мисли тя за мен дали и преча или пък съм и приятен , което силно се съмнявам .
- Ако ти преча искам да ми кажеш , става ли ? - погледнах я и се усмихнах .

by **Софùя** Пон Яну 07, 2013 7:36 pm

Подсмихнах се, вече в по-ведро настроение, слушайки безспирно течащите му мисли относно жените като цяло. Всеки мъж не ги разбираше, така че не се учудвах от това, но той знаеше учудващо много за това как се държим, а и като цяло. Не можех да отрека, че той ме учудваше като цяло, а думите му ме изненадаха.
-Може би ти не смяташ да ме нараниш, но това не означава, че няма да го направиш и няма от какво да се защитавам. - да, може би физически никога нямаше да ме нападне, нито пък аз него, но това не значеше, че няма да ме предаде някога... Можех ли да му имам доверие? Лукас наистина не харесваше вампирите и ако изберях да му повярвам, а после се окаже, че съм сбъркала.. Предателството му би ме наранило повече, отколкото ако той директно ме нападнеше. Въпреки това бях объркана, откривайки, че исках да му вярвам. Инстинктите ми казваха, че той наистина няма да ми причини физическа болка, а колкото до останалото... Не знаех дали да му вярвам, но предполагах, че щеше да стане ясно рано или късно дали на него може да се има доверие или не. Колкото до това, че бях различна... Гледах го в очите и като му се усмихнах леко, казах меко
-От доста време вече живея различно от останалите... Мисля, че доказателството е пред теб и сам се увери с очите си... - кимнах леко с глава към елена и продължих -Но се учудвам, че си ме разчел така добре, имайки предвид, че не четеш мисли като мен...
Подсмихнах се, извръщайки поглед от лицето му и се замислих над това. Няколко пъти го бях чула да отбелязва, че съм ранима и ми се искаше да кажа, че не е вярно, но не можех. Въпреки това обаче не бях нито беззащитна, нито безпомощна. Всичките тези векове вече се грижех за себе си и не смятах, че вече съм наивното момиченце, което бях като човек. А и след като ме бяха продали очите ми се бяха отворили за жестокостите, които криеше светът. Научих се на много неща, включително и как да се предпазвам не само във физическа битка, но и да не се доверявам толкова лесно, което доста ми беше помогнало, за да оцелея. Странно защо обаче в компанията на Лукас инстинктивните ми стени се срутваха - той ми влияеше твърде лесно. А това ме смущаваше и не исках да подхранвам и без това твърде голямата му самоувереност, въпреки че това, че му допадам, също ме учудваше. Поставих ръка върху неговата, за да може той да усети студенината и попитах, но ведро
-Неприятно е, нали? - дръпнах ръката си, повдигайки леко рамене -За жалост аз съм, каквото съм. Май само кол в сърцето би променило това.
Знаех, че той не е забравил какво съм, но с това исках да му покажа, че тази промяна, която спомена, че не е свикнал да вижда в излъчването ми също беше част от мен.
-А за това дали ми пречиш, напротив, компанията ти не ми е неприятна. Предполагам, че бих се радвала на приятел в твое лице... в бъдеще?
Завърших думите си колебливо, тъй като не знаех какво щеше да стане и как щяха да се развият нещата и малко смутено извърнах погледа си към него, срещайки неговия с лека усмивка на лицето си.

by **Лукас Прайс** Вто Яну 08, 2013 11:51 pm

Определено изглеждаше много по-добре от преди малко . Предполагам защото беше не прекъснато на пътешествие през мислите ми . Защо си мислеше , че изобщо някога бих я наранил ? Не мога да разбера това момиче какво иска да направя за да ми се довeри . Щом и ангелската ми дума не важи значи се досещам какво свършило работа .
- Стига глупости , виждаш мислите ми а в тях е показана самата истина . Нима той може да те нарани ? - и погледнах елена леко тъжен . Какво си мислеше нима бих могъл да нараня такова незабравимо същество ? Тя за какъв ме мислеше изобщо ?
- За какъв ме смяташ ? - попитах серизно и доста тъжен . Сега бяхме със сменени роли тя е весела аз тъжен . Трябва ли да съм изобщо още тук ? Само я обърквам бих искал да се видим отново но така обърквам живота й , а по дяволите аз не искам това . Мисля , че бях полудял но явно имаше защо . Тя ми напомня за миналото ми , което не е от най-добрите . Стоях така около пет минути , през това време обмислях държанието си може би бях прекалено груб с нея . Обърна се към нея и я погледнах право в очите а след това виновно заговорих .
- Съжалявам Софù не беше нарочно . Просто не знам какво мислиш , кажи ми мислите си така ще е по-лесно и за двама ни . - приближих се и седнах пак до нея като хванах ръката и изглеждаше объркана но това ще е така докато не сложи картите си на масата както правя аз.
- Няма да те нараня бъди спокойна , прекалено красива си за да ти навредя дори и психически . Отново извинявай . - свалих погледа си от очите й опитвах се да се сдържа за каквото и да било но дали ще успея не се знае .
- Аз чета вътрешната красота не мислите и то не чрез дарба а с инстинкт . - смигнах й имайки предвид мислите минаващи през главата ми . Постави ръката си върху моята с един доста скучен въпрос . Всъщност отговора може да бъде двоен но аз избирам истината .
- Не напротив харесва ми . - загледах се в очите й и хванах отново ръката и . Кожата й е толкова нежна и студена . Толкова е красива . Но следващите думи ме изнервиха и то много и пуснах ръката й .
-Виж сега , престани с тези глупости ако си мислиш , че така ще ме предизвикаш да те нараня или нещо подобно няма да стане . Просто спи и се отпусни бъде себе си и не мисли за това дали ще те убия или не защото няма смисъл . На всичките си приятели ли говориш как могат да те убият ? - попитах доста изнервен и станах от земята като се отдалечих доста от нея и се обърнах с гръб .

by **Софùя** Сря Яну 09, 2013 6:27 pm

Добре, сега окончателно не знаех какво да мисля. Бях ли го засегнала, когато показах колебание в това да му се доверя? Изглеждаше достатъчно тъжен, за да е вярно и нещо в мен ме жегна, виждайки го така и знаейки, че аз съм причината. Замислих се - беше вярно, че четях мислите му и виждах там, че говори истината, но мислите му се меняха така бързо... Вероятно и тази истина, че няма да ме нарани щеше евентуално да се измени - може би не веднага или в скоро време, но постепенно... Не знаех защо ми изглеждаше неизбежно, сигурно защото досега винаги бях свършвала наранена, решах ли да вярвам на някого.
-Лукас, знам, че си искрен, но... Не става въпрос за теб. Просто.. не съм сигурна, че... че ще е полезно за теб да имаш един вампир за приятел. А както сам виждаш, елена е мъртъв сега... - при последните си думи сякаш се задавих от самата идея за това, което му намеквах и не можех да продължа. В първите мигове на срещата ни той гледаше на мен единствено като на студен вампир. Може би вече не беше така, но неговата гледна точка тогава отчасти беше повлияла и на мен, въпреки че и преди това знаех, че съм чудовище. Сега обаче се страхувах, че наистина е така и ще направя нещо, с което да му докажа, че действително съм студеното чудовище, което той виждаше в мен отначало. Погледнах го и тихо казах
-Мислите ми са, че ме е страх. Искаш да сложа картите на масата? Добре. Беше прав... в началото. Убивала съм хора, а не искам и ТИ да тежиш на съвестта ми, ти си твърде... - "важен" -...чист. Не си като мен. Може би ти завиждам, че никога няма да разбера какво е да си ангел, или човек, какъвто бях, или нещо... нечудовищно. Може би не, не знам... Искам да сме приятели, искам и да ти се доверя. Предполагам... че ще опитам да ти вярвам.
Никога не бях говорила така много искрено, нито пък бях говорила толкова объркано. Чак обърквах и себе си, а тази мисъл незнайно защо ме развесели... Погледнах го и с лека усмивка на лицето си му се заканих
-Ако продължаваш да повтаряш, че съм красива, ще... - все така усмихвайки се се удържах от импулса да му размахам и пръст пред лицето и подсмихвайки се довърших -...ще ти повярвам.
Щях да избухна в смях на абсурдността на това, но тогава той пусна ръката ми и се отдалечи, което стопи ведрото ми настроение. Наблюдавах го и някак веднага се почувствах виновно - отново го бях засегнала. И действайки импулсивно, се изстрелях за по-малко от половин секунда и бързо го обгърнах с ръце както беше с гръб към мен, давайки му една студена, но нежна прегръдка, която отчасти беше и защото не ми бе харесало да виждам как той се отдръпва на разстояние от мен. Преглътнах сконфузено и със също такъв тон казах тихо
-Всъщност, говоря така само на тези от приятелите си, на които вярвам... Но как може да се убие един вампир е всеизвестно, доста от съществата знаят как става. Май и човек би се досетил, но там вече за това е виновен проклетият им Холивуд.
Засмях се на тази идея, но бързо осъзнах, че все още не бях пуснала Лукас и смеха ми замря. Побързах да отстъпя малка крачка назад от него, избягвайки погледа му и изобщо да поглеждам към него. Постарах се да задържа усмивката си с цел да прикрия как сконфузено се чувствах от прибързаните си действия.

by **Лукас Прайс** Чет Яну 10, 2013 6:05 pm

Това момиче да не си беше решило да ми подлуди ? Аз не съм от кротките лесно избухвам и не толкова лесно утихвам . Тя не трябва да се притеснява за мен , нямаше да се мъча да получа приятелството й ако знаех , че не е за моя приятелка . Само се мъчеше да ми дигне нервите дали беше нарочно или не усещаше какво говори .. не знам .. но пък за разлика от това знам , че няма да се откажа от нея не зависимо дали ще ме нарани или не .
- Спри да мислиш за мен мисли за себе си , аз знам дали си подходяща за моя приятелка не се притеснявай ти за това . - казах с доста изнервен тон . Настроението и мислите ми се менеха с всяка изминала секунда . Отново срещнах погледа й , който ме караше да настръхна . Не ме беше страх от нея нито от който и да било . След като няма още чудовища около нея влияещи й нямам проблеми . Тогава тя отново заговори . Страх я беше но от какво ? От мен или от жаждата а може ли от нещо друго не знам . Знаех си , че е убивала хора но въпреки това не я съдя . Яд ме е , че ме излъга .. нямаше да я нападна или обвинявам … мразех лъжите това е едно от най-омразните за мен неща . Нямаше да ме нарани знаех го за това не вярвах на думите й нямаше как да тежа на съвестта й . Но ето сега тя се правеше на чудовище с какво е по-различна от мен не разбирам , напълно еднакви сме само произхода е различен .Нямаше за какво да ми завижда аз бях обикновен ангел може би за това , че не убивах но всяко едно същество е гениално само по себе си .
- Мразя да ме лъжат а ти го направи но ти благодаря , че въпреки това си го призна . Няма да ме нараниш , вярвам ти . Като искаш да сме приятели мила ми Софù бъди себе си и ми се довери , престани да ме мислиш като всички останали .. аз съм различен не го ли забелязваш ? Вярвай ми аз не лъжа никога , това е едно от строгите правила на ангелите ! - усмихната изглеждаше още по-красива от колкото е . Отдалечих се тя не ме разбираше . Не след дълго усетих ръцете и около мен , дори студени те бяха нежни . Чух гласа и толкова тих и нежен като най-нежната песен на света . Усмивка се появи на лицето ми която тя не видя . Май полудявах колкото и странно да звучи ми харесваше да усещам студенината й някак си ме успокояваше . Радвам се , че говори така на приятелите си вероятно щях да стана един от тях . И пак заговори за убиването й , което ме изнерви отново . Нима не разбираше , че исках да е добре и да не ми говори за смъртта й не можех да си представя да умре . Отпусна ми е отстъпи крачка на зад а аз се обърнах и я погледнах дори да избягваше да срещне погледите ни . Приближих се отново до нея и леко повдигнах брадичката й на горе така , че да срещна погледа й а тогава уверено заговорих .
- Да не искаш да ме подлудиш ? - явно беше очевидно но все пак - Престани да ме говориш за убиването на вампири , ти няма да умреш . - усмихнах й се е и загледах в очите й , бяха красиви и никога не заслужаваха да плачат . Наклоних леко глава и я целунах но за кратко тъй като не знаех как ще реагира .

by **Софùя** Чет Яну 10, 2013 8:33 pm

Не знаех какво да правя, слушайки и следейки мислите му. Все още се колебаех, но думите му ми вдъхваха кураж и някакси като че ли ми даваха надежда. А и той говореше толкова уверено...
Внезапно след думите му повдигна брадичката ми, за да го погледна и усетих как тогава дори не смеех да дишам. Кога се беше случило това? Стоях неуверено, гледайки в очите му глупаво. Не знаех как се предполагаше, че трябва да постъпя, но тогава той се наведе и покри устните ми със своите. Беше за кратко, но бях изумена от топлината и мекотата на устните му. Не знаех как да реагирам, когато се отдръпна и отново просто го гледах глупаво. Наистина не знаех какво да правя, въпреки че чувах мислите му. Отдавайки се на инстинктите си, отново действах прибързано и обвивайки врата му с ръце, го привлякох към себе си. За разлика от неговата, моята целувка не беше кратка - целувах го жадно, но и с нежност, която нямах представа какво я беше породила. Вкусът му беше незаменим и докато това преобръщаше стомаха ми и предизвикваше хиляди чувства в мен, то той също така разпали и жаждата ми, въпреки борбата ми да й се противопоставя. Гърлото ми пламна и внезапно се отделих от него. Дишах учестено и бях като задъхана, упорито борейки се, за да възвърна контрола си. Лукас ме наблюдаваше и тъй като не исках да ме види в това състояние или пък да ме помисли за чудовище, отново го обгърнах с ръце, прегръщайки го и положих главата си на гърдите му, дишайки бавно и давайки си време, за да преодолея жаждата за кръвта му.
-Ауч, Софи... Стискаш ме твърде силно... - думите му прекъснаха концентрацията ми върху това да се контролирам и осъзнах, че не само му беше трудно да говори, той едва дишаше. Очите ми се разшириха - дори не бях осъзнала кога съм засилила хватката си прекалено много, причинявайки му болка. Светкавично го пуснах и се дръпнах назад, без дори да преценя скоростта си, докато не се блъснах с гръб в едно дърво с такава сила, че то се пречупи на две зад мен. Стоях на известно разстояние от него и не помръдвах - дори не правех опити да го приближа. Той пристъпи към мен, но вдигнах ръка, за да го спра и казах без да викам достатъчно силно, така че да ме чуе въпреки разстоянието помежду ни
-Точно това имах предвид, когато казах, че не искам и ти да тежиш на съвестта ми. Опасна съм, Лукас... За теб не беше безопасно да ме имаш за приятелка, а какво остава за останалото... - по дяволите, дори не можех да го целуна, без да го застрашавам, а не исках това. Беше ме яд на мен си, че не можех да се контролирам по-добре, а и че не можех да променя това, което съм. Той обаче изглеждаше твърдо решен да ме убеди в противното, но го прекъснах и стараейки се да звуча твърдо, обясних
-Влияеш ми твърде много, Лукас. И дори и да ми вярваш, въпреки този факт, то аз съм тази, която не вярва на себе си.
Обърнах се и грабвайки една треска от пречупеното дърво, порязах с него ръката си и продължих, кимвайки с глава към кръвта -Това теб не те привлича, нали така? Не ти влияе, не те кара да губиш контрол... А мен да. Какво ще стане, ако отново изгубя контрол? Може да се окаже фатално за теб...
Поклатих глава, докато гледах мрачното изражение на Лукас - знаех, че не му беше харесала постъпката ми, но му показах ръката си, върху която раната беше изчезнала отдавна, за да го уверя, че съм добре и уверено, но и меко казах
-Така както ти искаш да съм добре, така и аз искам същото за теб. А аз не съм нещо, добро за теб... - ценях това, че той се стремеше единствено към благополучието ми. За жалост без него надали щях да съм добре, но това беше цена, която бях готова да платя, ако това значеше, че той няма да бъде застрашен повече. Бях твърдо решена, а и отдавна вече бях свикнала да бъда борбена, за да оцелея. Срещата ми с Лукас определено беше променила много неща, но въпреки това не съжалявах за нищо... Освен за това, че почти го бях задушила, при това напълно несъзнателно и това ме плашеше повече, отколкото можех да изразя - наистина се страхувах, че май беше неизбежно това да го нараня рано или късно...

by **Лукас Прайс** Пет Яну 11, 2013 8:04 pm

Не знаех как да реагирам вероятно я нараних така трябва да и се извиня . Докато тези мисли бяха обладали разсъдъка ми усетих ръцете й зад врата ми , и ме придърпа към себе си . Устните й , толкова меки с незаменим вкус отново ги усетих до моите . Дали това , което си мисля беше възможно ? Не можех да и го причина не и точно на нея . Тя още в началото привлече вниманието ми но нима това би било възможно ? Очаквах да си тръгне но не и да ме целуне . Толкова е загадъчна , че не знам какво иска и какво мисли . Нима беше възможно да се влюбя отново както преди и то за толкова крадко време ? Но това ще я нарани по-добре да сме само приятели и нищо повече . Тя няма нужда от мен и то при положение , че не успява да контролира жаждата си . Целувката й ме влудяваше , беше изпълнена с нежност и желание , не знайно от къде появили се .Внезапно тя се отдръпна , жаждата напираше в гърдите й и предполагам колко и е трудно да се сдържа . Не отделях очи от нея въпреки това , че знаех какво й е . Стисна ме силно и сложи главата си на гърдите ми . Беше притеснена и не усетно стегна хватката .
- Ауч, Софù … - казах леко задъхано тъй като трудно поемах дъх , но се опитвах да не я разсейвам за да се успокои - … Стискаш ме твърде силно . - беше ми приятно да я усещам в ръцете си толкова крехка и нежна , но точно така не ми се отразяваше много добре . Пусна ме и се дръпна на зад като се удари в дървото зад нея и то се счупи на две . Изкарах си акъла , притесних се и много се изплаших може да се беше наранила . Пристъпих към нея но тя ми направи знак да стоя на страни , но въпреки това съкратих разстоянието между нас и изслушах небивалиците й , които ме изнервиха много .
- Млъкни ! - изкрещях аз - Престани относно това , че си опасна ! Забога спри не ти решаваш дали си опасна за менили не а аз самия ! Разбери го ! За мен ти си безопасна , не мисли за това . Искам ти да си добре ! - това момиче защо не разбираше , че искам да съм с нея не зависимо колко не реално звучи .
- Повярвай ми , можеш го щом аз ти вярвам , можеш и ти самата . - не отделях очите си то нея докато говорех все още на висок тон . Нещо и стана и хвана час от счупеното дърво за д нея и поряза ръката си , това още повече ми изнерви и притесни . Бях пред избухване не знаех защо го прави и защо си вреди . След като не иска да съм тук и мисли , че и заплаха за мен да ми каже да се махна по-лесно би било за нея .
- Опитваш се да ми отпратиш , така ли ? Но ще те разочаровам не отивам никъде без теб . И с тази постъпка не показваш нищо освен глупост , нима не мислиш изобщо как ще се почувствам аз ? Не зависимо дали ти харесва или не аз оставам тук , и ще съм добре ако си близо до мен е се пазиш ! - защо ми го причиняваше , знаеше всичко и въпреки това се правеше на чудовището , което не е ? Отидох до нея и взех друга треска от дървото зад нас . Е щом ще се самонараняваме добре така да бъде . - Приготви се . - казах аз прикривайки треската и срязах ръката си . Гледах я с студен поглед като на хищник търсещ отмъщение . Кръвта започна да се стича към пръстите ми а аз гледах реакцията й .
- Давай мила ми Софù , ако сега не ме нараниш никога няма да го направиш . И не си мисли да бягаш не достойно е за теб . - знам , че няма да ме нарани , просто го знам но въпреки това не знам от къде . Приближих се възможно най-близо до нея но не я докоснах изобщо а я загледах с доста предизвикателен поглед .

by **Софùя** Съб Яну 12, 2013 2:21 am

Стоях занемяла от думите му, гледайки го. Не знаех как да реагирам, още повече, че реакцията му беше неочаквана, но оправдана. Не знаех как да постъпя, докато той ме гледаше и знаех отлично, че ме предизвикваше. Вместо да реагирам обаче, бях твърде заета с мислите си над това, което бях чула в главата му, а и този път не исках да реагирам инстинктивно или прибързано. Учудването, че той мислеше за чувствата си към мен беше доста силно, а че те изобщо съществуваха, ме изненадваше още повече. Стигнах до заключението, че наистина го беше грижа за мен, което значеше много и ме караше да се усмихвам, но бях чула и решението му да останем приятели, което трябваше да приема. Знаех, че не можех да очаквам нищо, а и бях опасна за него, но нещо в мен като че ли се скъса - той така лесно беше избрал да сме само приятели, а това ме жегваше... Не че не го разбирах, учудвах се, че искаше дори да остане с мен, един вампир, а камо ли нещо повече. Това обаче ме натъжаваше... Бях се порязала, за да му покажа твърдо, че когато е с мен не е в безопасност, но само предизвиках гнева му. Обаче бях твърде тъжна, за да му се извиня веднага и оставих това да му се реванширам за по-късно. Сега трябваше да реша какво да правя, още повече, че жаждата изгаряше гърлото ми, но болката от решението му беше по-силна и ме разсейваше от това да се поддам на инстинктите си. Каква ирония, че трябваше да бъда наранена от безмълвното му отхвърляне, за да успея в това да се контролирам. Гледах Лукас в очите, но не отвърнах на предизвикателния му поглед, а просто го наблюдавах спокойно. Знаех, че беше сигурен, че няма да го нараня и беше прав, никога нямаше да го направя съзнателно. Но ако отново се случеше така случайно да се поддам на инстинктите си... Можеше да е фатално за него. Решавайки да му покажа това, пристъпих към него, подтискайки импулса да изръмжа, но все пак малък звук се изтръгна от устните ми. Бързо хванах ръката му, оголвайки зъбите си, които се бяха удължили още от момента, в който аз се порязах и останаха така до момента, в който и той го направи. Допрях върха на острите като бръснач зъби до кожата му, опитвайки се да овладея сълзите в очите си, които напираха поради факта, че доброволно му показвах чудовището, което бях - нещо, което допреди малко никога не исках да види в мен. Чух го да си поема рязко дъх, само че отказах да го нараня и зъбите ми останаха за няколко момента докосвайки кожата му. Когато се отдръпнах и вдигнах поглед към него, сълзите започнаха да се стичат от очите ми. Въпреки тях се усмихнах, докато го гледах в очите и неуверено казах
-Странно, че сега искаш да останеш с един вампир, докато в началото на срещата ни не мога да кажа, че се наслаждаваше на компанията ми...
Избърсах една сълза, като думите ми целяха да му напомнят, че чувах мислите му още от момента, в който случайно се бяхме натъкнали един на друг тук. Може би нямах право да реагирам така пресилено - бях благодарна, че той искаше да ми даде приятелството си, но това не променяше свитото ми сърце, нито пък ме успокояваше, макар че трябваше да го направи. Въпреки това обаче се насилих да се овладея и продължих, този път с нотка на признателност
-Тогава обаче не подозирах, че съм срещнала някой, който ще бъде склонен да ми бъде приятел. - усмихнах се отново, макар да беше по-скоро тъжно, отколкото убедително и попитах много тихо -Тогава защо обаче ме целуна..? - озадачението си личеше в тона ми, но не знаех дали Лукас е доловил думите ми. Въпреки това обаче побързах също толкова тихо да добавя -Както и да е. Всъщност няма значение.
Имаше, но не бях сигурна, че исках да знам отговора на тихия си въпрос - сега бях достатъчно тъжна, че да искам наистина твърдо да разбера. С бързи движения избърсах следите от сълзи по бузите си - щях да се поддам и да обърна внимание на чувствата си, когато останех сама. Този път на лицето ми се появи достатъчно убедителна, но леко сдържана усмивка и с извинителен тон казах
-Съжалявам за всичко това. Вероятно реагирах пресилено... когато стане въпрос за кръв, вампирите излизаме от контрол - не че е нещо ново де... - успях да се засмея за кратко, макар че не беше искрено. Пъхнах ръка в джоба на якето си, търсейки и след няколко мига извадих памучна кърпичка. Пристъпих към Лукас и избягвайки погледа му, почистих кръвта от ръката му и я превързах с кърпичката, без да отделям поглед от движенията си - стараех се да контролирам треперенето на ръцете си, така че той да не го забележи. Подтиснах една въздишка и макар да знаех, че дори и привидно да изглеждах позитивна, тъгата струеше от всяка фибра на тялото ми - надявах се само Лукас да не усети това...

by **Лукас Прайс** Съб Яну 12, 2013 10:52 pm

Стоеше замислена и ме гледаше като чели бях дух . В очите и беше се настанила тъгата действаща на всичко в нея . Дори да се опитваше да прикрие жаждата и тъгата си не и се получаваше особено добре и то точно пред мен . Може да не чета мислите и но те си личат по всичко в нея . Вероятно беше решила да се прави на силна или пък да ме сплаши , но това нямаше как да стане . Бях убеден повече от всякога , че тя няма да ме нарани колкото и да и се искаше . Допря върха на зъбите си до кожата ми а аз поех силно дъх и продължих да чакам реакцията й . Думите и за пореден път ме вбесиха това момиче си играеше с нервите ми а това не беше добре за нея . Защо по дяволите ми говореше само глупости и безсмислици ? Това , че се ровеше не прекъснато в мислите ми го знаех и без да ми го натяква . Дори и да ми беше гадно , че за пореден път плачеше днес думите и ми попречиха да бъда така добър за да я взема в обятията си . Приближих се до нея и я хванах за рамената като с доста убедителен тон заговорих докато я гледах право в очите .
- Вече съм убеден , че няма смисъл да остана тук . Приятелството ми ти е ненужно . Знаеш ли радвам се , че те срещнах но ме е яд , че сега ще си тръгна без да казвам каквото и да било . Доволен съм , че ти доказах едно и то е разликата ти с другите от рода ти . Имаше възможност да ме убиеш и още имаш но не го правиш това е разлика . - пуснах рамената й и се обърнах и тръгнах незнайно на къде но се махах от тук . Не зависимо колко исках да остана . Сега тя ще съжалява повече от мен и то за две неща , че не ме уби и ме прогони с думите си при положение , че четеше мислите ми . Вървях на пред с бавни крачки и се сетих за един от ангелите с , които живеех преди много години . Той също беше различен като нея , не помагаше на хората а им вредеше по всякакъв възможен начин , за разлика от него всички други бяха като мен и родителите ми . В този момент чух гласа и толкова тъжен и нежен някъде там в далечината зад мен . Обърнах се и тръгнах на обратно вероятно изглеждах като влюбен глупак . Но какво да се прави нямах друг избор аз следвах сърцето си не мислите защото те ме подвеждаха и са ми изигравали много гадни шеги за , които съжалявам и до ден днешен . Това за склонността ми да й бъда приятел се направих , че не съм го чул . Но въпроса , който вероятно се надяваше да не го чуя , го чух и мисля да и отговоря на него дори и да твърди , че няма значение . Напротив има и то голямо значение .
- Виж сега в мислите ми си постоянно и знаеш за чувствата ми много добре те обясняват всичко и очевидно ти дават обяснение защо те целунах . Ами ти защо ме целуна като нямаш нужда от мен ? Това не е добра постъпка спрямо един ангел да си играеш с чувствата му . - поклатих главата си в знак на отчаяност - Не искам да страдаш за това реших , че по-добре да сме приятели . От както аз съм тук само плачеш и се измъчваш това не е редно заради мен да го правиш . Та аз не съм никой освен един ангел , както беше без мен така може и да бъдеш сега . - не и влияех добре и за това най-доброто нещо е да се махна и да не ме види повече . Не бях тук за да я наранявам а точно това правех без да се усещам . Започна да ми се извинява без да е нужно . Аз трябваше да се извиня за това , че я натъжавам и , че се появих тук . Изслушах я и изчаках да видя дали има нещо друго за казване . Но явно нямаше извади кърпичка и започна да маха кръвта завладяла цялата ми ръка . Трепереше цялата като падащ лист на есен . Изчаках я да спре да се занимава с незначителната рана на ръката ми и я накарах да срещне погледа ми . Въздъхнах тежко и обмислих думите си , които трябваше да изрека .
- Виж Софù спри да се прикриваш , знам всичко просто маската още не си я махнала . Видя ли не ме нарани въпреки , че говориш колко опасна си за мен но не си аз го знам . Плачеш от както съм тук само те наранявам нямаш нужда от приятел като мен камо ли от нещо повече .. - не можах да продължа и сведох глава на доло . Не бях достатъчно лош за нея за да се кандидатирам за приятел или нещо повече . Трябваше да я оставя колкото и да не исках , за нейно добро е . Аз мога да страдам но не мога да гледам как тя плаче не съм безчувствен като повечето от семейството й . - … трябва да си тръгна а ти да забравиш , че си ми срещнала тук и повече да не се връщаш на това място защото то е мое аз винаги съм тук а ти не трябва да си при мен . - прокарах ръцете си на талията й като я придърпах достатъчно близо за да я усещам и впих устните си в нейните за последно . Това беше най страстната , нежна и желана от мен целувка през почти цялото ми съществуване но се налагаше да е последната . Искаше ми се да мога да остана с нея и да може да контролира жаждата си така щеше да бъде много по-лесно и за двама ни , но нямаше как да стане .

by Sponsored content

Гората на запад

Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад

Re: Гората на запад