преди дже години и четири месеца на пристанището.

by **alison D.** Съб Ное 30, 2013 8:12 pm

Бе наистина доста мрачно из града. Поради някаква странна причина в Ню Орлианс бе станало късо съединение и сега селият град беше без ток. от всякъде са виждаха хора с фенерчета търсещи пътят към дома, но са съжаление някои от нямаше да го намерят в този мрак , други пък щяха да бъдат изядени от съществата , които бродеха наоколо ,а трети .. ами на трети пък им бе писано да намерят някоя къщурка в която да изчакат да дойде тока....
Едно малко , дрипаво момиченце излезе от голямата навалица на града и със сребристо и ярко фенерче в малката си костелива ръчица се насочи към кея. Дрехите ѝ бяха в наистина ужасно състояние ,а по лицето ѝ имаше следи от кръв. Наистина жалко , нали ? Там все още ,простите лампи с фитил светеха успокояващо с жълтеникава си , спокойна светлина. Ал седна на една от пейките близо до кея и се загледа в далечината . Морето беше красиво по това време нанощта. наистина успокояващо , Ал можеше да стои там целидни и нощи , стига да не бягаше от похитителите си ..отново... - Феникс , все някога ще намерим пътя към дома , нали ? - попита Али спускайки ръцете си към едно рижево коте. Само него си имаше за сега ... и Катрин- приятелката ѝ , която се грижеше за малкото момиченце преди да я намерят отново.
Али се отпусна спокойно на пейката ,а след това се заслуша в звуците далече от града. Бе наистина много спокойно . Котето си мъркаше в скута на ангелчето,а Ал галеше нежно меката мукозина. И изведнъж един проницателен шум се чу наоколо и от храста се размърда нещо .. Момиче с дълга кафява коса, високо , точно толкова , колкото Катрин. в първият момент ангелчето си помисли ,че това е Кат , но какво ли щеше да види на светлината на една едничка едва мъждукаща лампичка в края на улицата.. - кат .. ти ли си ? - попита с нотка надежда Алисън , притискайки рижевото котенце близо до гърдите си....

by **Софùя** Съб Ное 30, 2013 11:51 pm

Мрак.
Ню Орлиънс беше окъпан в тъмнина, която се стелеше из градчето като гъста мъгла бавно, но сигурно. Отвсякъде светеха фенерчета, намиращи се в ръцете на най-различни хора и тяхната светлина не спираше да мърда по земята или стените на сградите в града.
За разлика от смъртните обаче, на мен не ми трябваше каквато и да било светлина. След като бях вампир и тъй нататък, виждах отлично, въпреки тъмнината, която заобикаляше мен и всички останали в този град. Кофти късмет за смъртните... защото при спиране на тока, както сега, хищниците - тези като мен, излизаха на лов. Това беше идеалната възможност за лесна плячка, що се отнасяше до всички свръхестествени същества, укриващи се сред местните в Ню Орлиънс.
И аз бях една от тях.
Набелязвайки си жертва, се запътих с бавна, но уверена крачка след нея. Смъртния като че ли се беше отправил към пристанището, а аз само изчаквах идеалния момент, в който да го нападна. Движейки се със светкавична бързина, го сграбчих още преди той да разбере какво става. Захапвайки врата му, утолих жаждата си, но внимавах да не го убия, тъй като не исках това. Накрая го оставих припаднал в храстите, където се бях скрила, щом го нападнах, като той щеше да е с твърдото убеждение, че някакво животно го е нападнало в мрака. Излизайки от храстите, чух непознат глас
-Кат .. ти ли си ? - беше на момиче и звучеше странно уплашено. Пристъпих към слабата светлина, едва горяща след спирането на тока и огледах непознатото момиче, като премахнах няколко капки кръв от устните си в същия момент. А и явно не бях единствената, по чиято имаше кръв - момичето също беше покрито тук-таме с нея.
-Не... Не съм Кат. - казах спокойно, оставайки на осветеното място, така че тя да може да ме огледа. Знаех, че щеше да види, че и по мен има кръв, но тъй като за неин късмет тъкмо бях утолила жаждата си, то не я грозеше опасност и нямаше да й сторя нищо.
-Спокойно, не смятам да те нападам. Защо си сама тук, при това вечерно време? Тъмното крие доста опасности - не те ли е страх?
Придадох на тона си поне малко топлина, за да не я плаша допълнително. Вече се беше стреснала, така че не исках да предизвиквам още повече страх у нея. И движейки се преднамерено бавно, за да може тя да следи движенията ми, полека се приближих и седнах до нея на кея, на известно разстояние.

by **alison D.** Съб Дек 07, 2013 11:38 pm

при тези мили думи сърцето на Али се успокои . тя загледа момичето , което имаше поразителна прилика с с приятелката ѝ Кат. как можеха да си приличат толкова много - запита се тя и се усмихна нежно ,а след това направи няколко крачки напред държейки малката си рижева котка пред гърдите... Тя като чели направи опит да сподави вика си , който напираше в гърдите ѝи се облегна на сребърната метална колона , която допускаше възможно най- много от мъждукащата сребърна светлина на малката лампичка.- благодаря , ти че нямаш никакво намерение да ме нараниш. не веднъж демоните са искали да ме притежават - изрони Али , сякаш някой едва едва дърпаше думите ѝ с ченгел.

малкото рижево котенце за-мяука ,а молейки Али да го освободи от стегната си хватка и именно и за това тя го отпусна нежно.

- извинявай много Феникс - съжали се тя и докосна бузката изцапана с кръв до главичката на котката. Ал се почувства безпомощна точно в този момент, ръцете ѝ трепереха пък и не яла от доста време. НО не искаше да разстройва момичето , което изглеждаше наистина особено и именно за това седна на тревата и се загледа в нежните очертания на сянката от лампата. -

- ти си вампир , нали ? - попита белокосата с треперещ глас стискайки котката към себе си.

by Sponsored content

преди дже години и четири месеца на пристанището.

преди дже години и четири месеца на пристанището.

Re: преди дже години и четири месеца на пристанището.

Re: преди дже години и четири месеца на пристанището.

Re: преди дже години и четири месеца на пристанището.