Hidden in their dark thoughts
Гласувайте за нас!
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт Гласувай за тази страница в Българския ТОП Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
OUR COMMUNITY
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 14, на Вто Май 17, 2011 4:29 pm
Latest topics
Чаосвник
Посетители
free counters
Приятели на форума

Megan's outdoor fashion

Предишната тема Следващата тема Go down

Megan's outdoor fashion

Писане by Largo on Нед Юни 12, 2011 7:17 am



when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Megan's outdoor fashion

Писане by Либерта Стрикс on Вто Яну 15, 2013 11:45 pm

Откакто се бе преместила да живее в града, живота `и не бе лесен. Нямаше много приятели и познати, въпреки, че бе дошла преди доста време. Не всички искаха да се сприятеляват с нея, заради променливия `и характер, който се проявяваше още при първото запознанство. Имало е случаи, в които `и се е искало отново да живее с родителите си . Но имаше и моменти, в които бе щастлива, макар че не бяха много, но все пак ги имаше и Либерта бе благодарна за тях, защото ако трябваше да живее само с лошите и трудни моменти, нямаше да `и е лесно . Навън валеше. Силно. Небето беше мрачно и черните облаци нямаха никакво намерение да си тръгват. Това никак не се хареса на младата госпожица, защото щом валеше, означаваше, че нейното настроение ще се развали. И така стана. От началото на деня, Либерта не бе в много добро настроение. А тя мразеше да е в това си настроение . Никъде не `и се ходеше. Искаше да си остане на топло, но този път нямаше да стане . Вървеше забързано по улицата . Беше си облякла дебелото яке и си бе сложи голямата качулка, която използваше вместо чадър. Ходеше и както винаги си гледаше в краката...Както си вървеше, някой се блъсна в нея. За нейна радост, този път не падна на земята . Вдигна поглед нагоре и видя, че пред нея стои момче. Стрикс се бе раздразнила, че я бяха блъснали, в момент, когато валеше и бе в лошо настроение. Обикновено не се запознаваше с всеки непознат, който я бе бутнал на улицата. Не беше и в настроение да се запознава, с който и да е. Но момчето пред нея `и се струваше мило. Нямаше намерение да разваля `и неговото настроение и да се държи гадно, само защото тя бе в лошо настроение. Никой от двамата не казваха нищо. Стояха на улицата, а дъждът лека по лека намаляваше, но черните облаци все още седяха на небето. Стрикс подритваше едно камъче с върха на обувката си. Погледна непознатата. Изглеждаше `и интересна личност.
avatar
Либерта Стрикс
Hybrid
Hybrid

Female Ke$h : 150
Брой мнения : 10

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/t428-topic#3146

Върнете се в началото Go down

Re: Megan's outdoor fashion

Писане by Largo on Сря Яну 16, 2013 9:27 pm

Къде отивах, сам не знаех.
Дали имаше значение... сам не знаех.
Беше ли важно изобщо, имаше ли смисъл да се замислям над тези въпроси...
... сам не знаех.

Валеше. И, естествено, че разбира се, предметът чадър не фигурираше в списъка ми с важни предмети, които трябва да взема със себе си, когато вали. Обичах да усещам капките по кожата си, стичащи се надолу, попиващи в косата ми, правещи дрехите ми тежки и нееластични. Точно като измъчен персонаж, изскочил от лигава драматична новела, си нямах и представа къде да се дяна. Не ми се стоеше у Катрин, респективно вкъщи, не ми се стоеше и навън; исках да избягам някъде далече от тук, но където и да идех, всичко щеше да е едно и също. Нещата нямаше да се подобрят - нито Айя щеше да се съживи, нито Брук щеше да умре, нито Ренесме щеше да ме вземе насериозно като нейн баща... нито пък аз щях да намеря покой, не. Това би било много тъп развой на нещата.

Когато има възможност да страдаш, спокойно, все ще се намери кой да ти строши розовите очила. Вселената не обича да играе честни и предивидими игрички. Дава ти малко надежда точно в най-тъмните мигове, светлина в тунела, за която да се вкопчиш като удавник за сламка и на една усмивка разтояние от мисълта „Ето, всичко се оправи, лошото вече мина“, замахва с могъщата си лапа и те стоварва обратно на земята. Закопава те, толкова дълбоко, че когато погледнеш нагоре, виждаш дъното.

Горе-долу такова беше положението тук. Сега.
С ръце в джобовете, спуснал зрителен перпендикуляр надолу към обувките си, сякаш те бяха по-достойна за съзерцание гледка от почти безлюдните улици, крачех без да се замислям особено къде отивах. Не беше толкова важно, за да се тормозя да измислям място, където да се локализирам и да потъна в лигави изводи за развилата се ситуация. Мразех елемента на драмата, преследващ ме през целия ми съзнателен живот, доколкото той можеше да бъде дефиниран като живот, а не просто съществуване, но всеки си има своя екцистенциална помия, която е плътно с него като сянка без значение колко много се опитва да се отърве от това чудо – то не признава отричане, не признава молби, опити за покушение. Не. Никога нищо не може да е прекрасно; ако е прекрасно, значи нещо не е както трябва и трябва да си отвориш очите.

Увлечен в тези мисли, сблъсъкът с някакъв неиндетифициран предмет ми дойде повече от шокиращо и ме принуди да вдигна поглед от върховете на подгизналите ми обувки и да разхвърлям дъждовни капки навсякъде. Предметът за мое учудване се оказа одушевен, момиче, гледащо ме объркано. Трябваха ми няколко секунди да разкарам изненадата и още два пъти по толкова, за да уловя мисълта, изплъзваща ми се през цялото това време, а именно – пред мен стоеше хибрид. И при все това не можех да определя точно биологичния й вид, а да влизам в Сумрака не желаех, защото не си струваше.

- Извинявай, не те видях – изръсих машинално, изтърквайки водата от лицето си с един почти вторичен жест на пълна незаинтересованост. Просто капките, заседнали между миглите, ми пречеха, а сега, когато новата порция вода атакува кожата на лицето ми, имах време да погледна момичето право в очите преди отново да се наложи да прокарам ръка през тях. – Нали не съм те контузил? Понякога изобщо не гледам къде ходя.


when the cats come out
THE BATS COME OUT TO PLAY
avatar
Largo
The Boss .. but without "Hugo" xD
The Boss .. but without

Ke$h : 5757
Брой мнения : 564
Job/hobbies : Sometimes I pretend to be normal. But it gets boring, so I go back do being me ..
Humor : Nothing escapes me .. :]

Вижте профила на потребителя http://dark-thoughts.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Megan's outdoor fashion

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите