Къщата на Алисън Д.

by **alison D.** Пон Авг 19, 2013 1:20 pm

Домът на Ал не е един от най- обикновените, но въпреки това изглежда така. Тя е на два етажа и е горе долу голяма, макар и не много. Изглежда си като една най- обикновена къща , за която никой не се грижи особено добре. Прозорците са голени , а врата отпред е направена от черен абанос с и инкрустирани благородни метали против натрапници.

by **alison D.** Пон Авг 19, 2013 1:59 pm

Aл бе леко нервна с това момче наоколо. Той дори пътя не знаеше и за това тя се принуди да го хване за китката и да му каза , че върви в грешната посока. А след малко нацупване и недоумение тай най накрая се съгласи да поеме в правилната посока към дома й.

Nаraku ,все пак си правеше каквото си знае, и сякаш се опитваше да й искра нервите със своя си демонски нрав.

Не след дълго те навлизаха в квартала , който все пак не бе чак толкова лош. Бе си сладък. С големи просторни улици спускащи се от единия край до другия , а черният им цвят напомняше толкова много за косата на момчето , което Али все още дърпаше зад себе си го бе хванала здраво , но не прекалено силно. Дланите й вече бяха започнали да се потят от притеснение. А пътят бе прясно почистен и леката миризма на влага се носеше на около така задушливо и приятно. Къщите бяха доста големи и от всякъде крещеше "Квартала на богатите"

Не след дълго те пристигнаха , пред една не голяма къща със сребърни огради против нечисти създания, особено върколаци. С красиво извити фини линии по които си личеше , че са правени ръчно , защото изработката не бе от най добрите, но все пак бе здрава. Али отвори портата на оградата , а след като изчака NARAKU да мине тя затвори се запъти към голямата входна врата от черен кедър и благородни метали красяха прага й. Къщата не бе голяма за разлика от тази на Naraku, бе си цяла. Тя бе по- бяла от косата на Ал и си имаше едно нещо от родителите й наречено "Защитен механизъм" , а покрива бе наистина красив.

- не е нещо особено. Баба и дядо ми я подариха, така че тя е моя. нямам родители или семейство.- каза тя , а след това една малка усмивка се появи на бледото й личице

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

by **Naraku** Пон Авг 19, 2013 2:20 pm

Naraku не спря да мрънка през целия път, воден от ангелчето. Все намираше кусурите на всичко. Било твърде топло, твърде слънчево, твърде далече..твърде, твърде и пак твърде. Но като навлязоха в квартала, в който тя живееше и, в който се предполага мнозина от благородните същества да живеят, той млъкна, защото красотата, която за него беше пълна грозота, го заслепи. Кой би живял тук? Помисли си той. Големи и спретнати къщи навсякъде, градини и тераси пълни със създания, които го съзерцаваха подозрително, а когато стигнаха къщата на Али, той не се сдържа и ахна от болка.
- Ох, велики дяволе..толкова е бяло и ярко! - той закри очите си и дори не си направи труда да чуе какво каза момичето. Когато застанаха пред входната врата, той изскимтя. Защитното заклинание беше твърде силно.
- Ъхх.. и как се очаква да вляза вътре. - той попита раздразнено, след което си помисли, че никой не би го заподозрял да живее тук. Освен ако благородните глупаци не се разклюкарстват наоколо.

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

by **alison D.** Пон Авг 19, 2013 2:36 pm

Ал се бе хванала за главата. Наистина не бе очаквала , че някой може да хленчи тоокова много, по път , който е горе - долу 12- 13 минутки. Тя се усмихна , а след това му подаде едно колие, което свали от врата си. То бе красиво , отново и ръчно изваяно с формата на малък феникс, който се подпалва току що. Бе направено от благороден метал , който не вредеше на демоничните създания по никакъв начин . Прекалено момичешко за него очевидно.

- ще се наложи да го носиш, освен ако не искаш да спиш в кучешката колибка- каза Ал и посочи към малката посребрена колибка в края на двора , от която едно куче бе изпънало веригата си и ръмжеше срещу демона.

- долу Кира- извика се Ал , а след това кученцето скимтейки си влезе в колибката и скри главичката си под лапата.

- ако не ти харесва ела и кажи на иконома какво искаш. Той ще го направи , но за сега това е единствената опция.- каза Ал , а след това на лицето й изплува една наистина прекрасна усмивка. Тя въздъхна , а след това отвори врата и го покани да влезе мило, а след това на врата се показа иконома. Висок ангел с черни дрехи и бяла коса, той очевидно не бе серафим.

- да ви помогна ли с нещо господарю?- попита ангела обръщайки се към Naraku

Писането с цветен и уголемен шрифт е забранено! ~by: К.Пиърс.

by Sponsored content

Къщата на Алисън Д.

Къщата на Алисън Д.

Re: Къщата на Алисън Д.

Re: Къщата на Алисън Д.

Re: Къщата на Алисън Д.

Re: Къщата на Алисън Д.