Кътчето спокойствие на Демо..

by **Демо Д'Колодиус** Пет Фев 10, 2012 9:44 pm

First topic message reminder :

Единственото място на което Демо се чувстваше спокоен

by **Демо Д'Колодиус** Съб Яну 05, 2013 7:17 pm

-Ивъл...-Изръмжа вампира.-Какво правиш с него?Останеш ли с него, не се връщай...-Червените му очи я погледнаха.
-Алисън.-Измърморих едва едва.-Върви...-Не исках да я наранявам повече.
-Да мила Алисън, просто ела с нас.Нека живота ти продължи както беше до сега..нима искаш този...този...-Не довърши той и ме погледна с погнуса.-Няма да го нараним.Обещавам.-Усмихна се то и погали лицето й.Кръвта ми започваше да кипи, той нямаше право да я докосва...не и по този начин.
-Ти си следващата ми жена и го знаеш, нали?-Полугласно го каза той.Чашата преля.
-НЕ!-Изкрещях и изпепелих вампирите, който бяха ме хванали.По възможно най-бързия начин се приближих до Пол и Алисън. Хванах мъжа за шията, а след това за ръката и го извих, като опрях лицето му към стената.Загрях ръцете си възможно най много, без да го убивам.Той започна да пищи от болка.
-Махни се от тук и остави Алисън намира.Ясно ли е?-Загрях още малко ръцете си, кожата на вампира почервеня.Той само кимна и аз го пуснах.

by **Алисън Ивъл** Съб Яну 05, 2013 7:38 pm

Нима Пол си мислеше , че ще му се вържа на глупостите ? Това не беше първия ми спор с него за да му повярвам щом се връща за втори път просто иска да ме накара да отида с тях а след това да го съсипе , но аз не съм толкова глупава за колкото ме мислеше . Но въпреки това изслушах фантазиите му , а след това се засмях .
- Пол аз оставам тук не зависимо дали ти харесва или не . Ако те двете ти се подчиняват аз не съм като тях знаеш го много добре . - погледнах останалите две момиче дошли с него , мой много добри приятелки . Демо си мислеше , че ще ме отпрати но нямаше да стане . Направих се , че не чувам думите му нарочно .
- Не ви вярвам още преди ви предупредих да ни оставите на мира но явно никой не зачита думите ми , за това и аз няма да зачитам вашите .Опитваше ме да пробва дарбите си на хипноза чрез допир срещу мен за да си тръгна но забравя , че аз нося дрънкулки както той ги нарича . Точно преди да кажа каквото и да било за да го изнервя още повече , Демо се беше изнервил и то повече от нормалното . Просто гледах как го мъчи мога да го накарам да спре но не искам , но не можех да му позволя да го убие това беше мое дело не негово . Когато го пусна застанах пред него и се вгледах в очите му , беше развил висока температура и нямаше да е добре да се самоизпепеля .
- Демо ходи горе и се успокой , моля те . Аз ще се оправя с тях достатъчно направи . - предполагах , че няма да ме послуша но трябваше да опитам достатъчно се е мъчил заради мен .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Яну 05, 2013 7:48 pm

-Имам да си отмъщавам на този тип.-Усмихнах се злобно.Фенксът в мен никога не е бил добро момче, когато го отприщя причинявам неща, които не са за гледане.Мъжа се опита да избяга, но огнените езици го заобиколиха.
-Останалите могат да си тръгват...или да останат за купона ако искат, но с ти...ти никъде няма да ходиш.-Влязох в огнения кръг, останалите вампири се разбягаха и пламъците се върнаха обратно при мен.-Сега си спомних Пол...Ти беше в онази горяща къща...ти...да ти ти ни преследваше във Финландия, о да спомням си.Знаеше, че онези хора там бяха невинни нали?!ТИ ги уби за удоволствие и се ще си платиш.Спомних си, този глас не може да се забрави, тази усмивка.-Семейството ми...да бяха убити или поне останалото от него, те бяха убити от вампири.Свалих тениската си.Белега от феникса на гърба ми все още стоеше.
-Време е...за отмъщение.-Хванах врата му и се загрях.Вампира започна да се гърчи и да пищи.Изгорих връхната му дреха и ризата му и поставих ръката си на гърдите му.Затоплих, очите ми виждаха само пламък.-А знаеш ли кое ще е по - забавно?Да те сваря отвътре.-Лявата ми ръка пламна и се бях приготвил да го изпепеля.Бях забравил за Алисън.В момента отмъщението беше единственото, което ме интересуваше.Бях готов, когато две студени ръце ме хванаха и не чух вампирката да пищи.
-Али!-Не можех да смъкна температурата си толкова бързо.

by **Алисън Ивъл** Съб Яну 05, 2013 8:10 pm

Пол , Пол и пак Пол този мъж носи само не приятности , сега вече определено нямаше как да го спра дори и да исках . Останалите от нас изчезнаха но ще се върнеха или поне групата на сина му . За да отмъсти на фениксите сега определено загазихме . Не трябваше да го убива той аз имах , но имаше право все пак той е убил семейството му . Нямаше какво да правя дори и да исках да променя нещо нямаше как . Приближих се и хванах раменете му с ръце но не за дълго . В момента не ми пукаше дали щях да се изпепеля или не , знаех едно Демо започна да убива много заради мен а това не е редно .
- Аз се махам от тук Демо , не те виня за това но не мога да си позволя да станеш като мен . - колкото и да не исках се обърнах и тръгнах към отворената врата . Не си позволих да го целуна защото нямаше да си тръгна ако го бях направила , а за негово добро е да се махна от живота му . Фениксите няма да го следят аз ще стана водач на клана ни и ще ги махна от тук и той ще забрави за мен .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Яну 05, 2013 8:16 pm

Пуснах мъжа на земята.Успях да успокоя огъня и хванах ръката на Алисън.
-Не си ти виновна...Аз убивах преди...много повече...Али, моля те...не ме оставяй...не и ти...ти ми обеща.-Хванах ръцете й.Бяха леко изгорени и ги целунах нежно.Не и тя, не и по този начин.Знаех, че рано или късно, чудовището в мен ще се покаже, но тя...тя...не тя не трябваше да ме оставя.,,Демо задръж я..."Крещеше сърцето ми...
-Алисън...моля те.-Да беше глупаво да я моля, но само това ми остана.

by **Алисън Ивъл** Съб Яну 05, 2013 8:29 pm

Защо ме спира трябва да си отида а и някой от вампирите все още е тук улавям мислите му , но не знаех кой или коя си позволява да стои тук при положение , че видяха какво ще последва и тях ако се направят на интересни . Трябваше да стана пак Алисън която бях преди и да спра да вредя на други създания , вампири достатъчно имаше а аз винаги попадах на същества не заслужаващи да страдат или още по-зле да умрат заради вампир и то точно като мен .
- Обещах ти да се боря а не да те направя като мен , за твое добро е повярвай ми . Фениксите няма да те търсят , клана ще изчезне заедно с мен и ти ще живееш както вчера . - нямаше да е толкова трудно да забрави един вампир . Ще продължи да живее нормално и няма да има студенокръвни около него .

by **Демо Д'Колодиус** Пон Яну 07, 2013 9:54 pm

Обърнах я към мен напълно и я погледнах в очите.
-Не бъди инатлива.Искам да останеш с мен.-Погледнах я.-Алисън, красавице, остани...-Целунах я.-Имам нужда да съм до теб, имам нужда да съм с теб и само с теб.Ако трябва и през Ада ще мина...но ще бъда с теб.И нито вампири, нито феникси ще ме уплашат, нито дори самият Дявол...-Хванах и другата й ръка.-Аз съм все същия отчаян феникс, бъди с мен...

by **Алисън Ивъл** Пон Яну 07, 2013 10:50 pm

Нямаше как да се инатя повече вече бях прекалила . Дори и да се опитвам да си тръгна , не става . Бях тъжна карах го да убива заради мен , не обичах такива неща просто не ги обичах . Аз не съм толкова беззащитна за каквато ме мисли . Трябва да се научи да ми се довери и да ми вярва . Иначе няма как постоянно той да оправя моите проблеми .
- Да не ми повярва , че ще си тръгна ? - загледах го любопитно въпреки , че не ми беше до шеги .
- Добре оставам тук но при няколко условия . - сложих една усмивка само за да не се засмея а след това продължих . - Ако спреш да вършиш моята работа и ми се довериш поне когато ти кажа . - нямаше да скрия ако имам нужда от помощта му .

by **Демо Д'Колодиус** Вто Яну 08, 2013 9:13 pm

Усмихнах й се.Просто дори вампир, дори войн за мен тя беше дама.Тя изглеждаше нежна, крехка и миловидна.Знаех, че е кръвопиец, знаех, че е адски силна и бърза, но въпреки това за мен бе нежната жена, като разцъфнало и напълно замръзнало цвете.Мислите ми се прескачаха една през друга.Понякога си мислех за толкова много неща, че имах чувството, че главата ми ще експлодира.Е, откакто срещнах Алисън единствената мисъл, която се въртеше в ума ми и колкото и да се опитвах да я оставя на заден план - тя се връщаше ли връщаше, все по - силна.Тази мисъл беше тя, напълно бях съсредоточен в нея.Далеч от тези мисли, които ме бяха откъснали от реалността се вгледах в страхотните й очи и се усмихнах отново.Сигурно изглеждах като глупак.
-Приемам условията ти.Но искам да ми кажеш 2 неща.Искам да ми кажеш за чувствата си към моя милост иии да ми разкажеш историята си.-Да изглеждах като глупак, но имах една слабост и това бяха жените.Не можех да се огъна на болка, на напрежение, но жените бяха моята ахилесова пета.Исках да опозная повече Ивъл, исках да надникна зад студената вампирска обвивка и да видя тази жена в цялата й прелест, в цялата й женственост...

by **Алисън Ивъл** Вто Яну 08, 2013 10:01 pm

Изглеждаше още по-сладък като е объркан и не знае чувствата ми . Но аз пък рядко ги разкривам , и въпреки това си заслужаваше да ги знае дори и да ме помисли за луда .
- Вероятно не можеш да разбереш чувствата ми без да се издам сама . Да започнем от начало още на онази пейка видях нещо различно в теб и привлече вниманието ми , за това седнах до теб . След това си тръгнах за да те предпазя не защото исках , това беше едно от най-трудните сбогуваня за мен . Още тогава разбрах , че имам по-различни чувства към теб от колкото към останалите . А сега вече мога спокойно да кажа , че дори и да искаш една влюбена вампирка не можеш да я разкараш от себе си . - освен ако не ме убиеше . Направих кратка пауза и си поех дъх като знаех следващите си думи какви ще са направо ми се плачеше . Но трябваше да го направя .
- Когато бях на 11, в града се появи чума . За жалост майка ми не се пазеше и след месец , изпълнен в тежки мъки и страдания , умря . Аз опитах да живее на една глава с баща си , но това не се получава точно по план . След страдалната смърт , баща ми става алкохолик и често ме пребиваше . Скоро обаче правата му над мен били отнети и аз заживявам при своя братовчедка. Тя се грижеше добре за мен , но след години вече пораснала разбирам , че живя при вампир . Опитах да се махна по най-бързия възможен начин, но и този план се провали - добрата стара братовчедка ме превръща . Убих баща си и много други роднини и приятели като новородена . - не можех да говоря повече наведох главата си на доло и усетих как очите ми се пълнят със сълзи мразех да говоря за миналото си , но трябваше да го знае , да видим дали и тогава ще реши същото за мен .

by Sponsored content

Кътчето спокойствие на Демо..

Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..