Свърталището на Naraku

First topic message reminder :






 Къщата на Naraku е съвсем малка, на два етажа и е обитавана от духове. Полуразрушена и дървена.

Аз се поуспокоих след като гадинката вече я нямаше и се опитах да придобия предишният си хладнокръвен вид. После кръстосах ръцеи казах "Изобщо не знам тя какво иска... Все още не я познавам дори." След това повдигнах вежда и добавих "Слушай, ако ми кажеш малко по-подробно за това, което правиш, аз бих могла да ти помогна... Да речем че си търся партньор за битките или нещо подобно..."

Naraku наистина тотално се побърка. Той изръмжа яростно, размахвайки ръце във въздуха като ги погледна и двете злобно.
- Излезте от МОЯ ДОМ. - развика се той, но след малко осъзна, че това няма да помогне за това се облегна на стената и попита бавно и спокойно.
- Какво искате от мен.

Аз го погледнах и спокойно кръстосах ръце и въздъхнах тихичко. "Казах ти... Аз мога да ти помогна...имам доста опит в битките и такива неща, а ти имаш достатъчно потенциал, така че мога да ти помогна и ще го направя ако приемеш помощта ми, ma beaute..." После погледнах към белокосия ангел и казах "А за тази белокосата изобщо не знам какво иска... Нямам общо с нея."

Naraku се отдръпна бавничко от хола и се опря на входната врата, защото май предстоеше котешка битка. Той извъртя очи и въздъхна. Тези двете само го бавеха, а той се бе забъркал в доста проблеми и те трябваше да се разрешат по един или друг начин. Той прокара пръсти през катранената си коса нервно. Писна му от разправии и се примири кротко като си пое дълбок въздух и се прокашля.
- Момичета, момичета... - той въздъхна и разроши косата си още веднъж.
- Нужно ли е всичко това..? Да..знам, че съм неустоим, но все пак къде са ви обноските? Ако ще ми помагате първо помогнете на себе си и не се избивайте. - на лицето му се появи една подигравателна усмивка като той поклати глава невярващо.

Той повдигна вежда, забелязвайки как лицето на бледото момиче почервеня.
- Да нямаш температура..? - попита той не от любопитство, а просто, за да каже нещо. Знаеше, че времето му изтича много бързо, а най странното беше, че разговаря с благородно същество и то в дома си.
Той също така беше наясно, колко разгневени хора го търсят, може би дори скоро ще са тук, той трябваше да измисли план много бързо...и изведнъж му хрумна нещо.
- Хей, ангелче, офертата за това да живея с теб още важи ли..? - той прехапа долната си устна и зачака за отговор като напълно бе забравил за другото момиче.

- Между другото , аз съм Алисън , но ме наричай Ал, така съм свикнала. - обясни тя.
Naraku погледна недоверчиво към ръката и, след което просто повдигна рамене, но не се здрависа.
- Аз пък съм Naraku, но можеш да ме наричаш Ад. - той и намигна преди да извади поредната цигара и да я запали, поставяйки я между устните си. Дръпна един, два пъти и хвана цигарата с два пръста, а след това отвори вратата като не изчака тя да излезе първа.
- Хайде, нямам цял ден. - каза той неспокойно.