Кътчето спокойствие на Демо..

by **Демо Д'Колодиус** Пет Фев 10, 2012 9:44 pm

Единственото място на което Демо се чувстваше спокоен

by **Алисън Ивъл** Пет Дек 28, 2012 11:58 pm

Обмислих на бързо нещата , който ми каза и реших , че има право . Може би тези наистина щяха да изпепелят остатъка от семейството ми но...толкова много въпроси , толкова мисли минаха през ума ми а не можех да намеря отговор на нито един от тях .
- Да изчезваме нямам намерения да гледам как те мъчат отново . Всичко ще е наред . - казах с усмивка и тръгнахме на някъде , не знаех на къде но и не мислех да разпитвам . Вероятно имаше в предвид нещо , все пак ги познава доста по-добре от мен . Стигнах ме доста бързо до една къща вероятно неговата , не знам но ако е така както си мисля тук не сме на сигурно място .
- Каде се намираме ? - погледнах го с любопитство . Беше напрегнат не ме интересува какво искат фениксите или вампирите .
- Виж Демо , не ме интересува къде се намирам и какво искат онези феникси . Просто не ме е страх от тях и няма да се махна от теб , ако ти не го искаш . Интересува ме само , че ти си тук и си добре . - можех да събера група новородени и да ги нападнат заедно с роднините ми но .. тогава щях да го нараня те са негово семейство не можех да му го причиня въпреки , че сега ги мразех точно колкото върколаците .
-Разбери не сме толкова беззащитно и лесно отказваща се от нещо , което искам и се боря до край с зъби и нокти както са казали мъдрите хора на времето . - гнева ми беше изчезнал или по-точно се беше превърнал в омраза към тях .

by **Демо Д'Колодиус** Вто Яну 01, 2013 8:43 pm

Приближих се до вампирката и я докоснах леко по лицето.Беше толкова красива, като зимно цвете.
-Алисън, нека...нека просто да починем.Какво ще кажеш?-Проснах се на дивана и облегнах глава назад.Феникса, който убих ми беше като баща толкова дълги години.Затворих очи и се отпуснах.Усещах ребрата ми натъртени, усещах и раните по гърба ми.Алисън се настани, а аз отидох към банята.Съблякох набързо дрехите си, който бяха напоени с кръв и се облегнах в огледалото.Усещах гърбът ми да гори, но знаех, че съм белязан и така ще бъде за напред.Огромния белег на гърба ми щеше да стои там вечно, дори и след прераждането.Пуснах водата и просто стоях под струята.Имах вампирски клан, който ме гонеше, също така и фениксовия елит ми имаше зъб.Бях загазил, този път сериозно.

by **Алисън Ивъл** Вто Яну 01, 2013 9:15 pm

Очевидно беше неговата къща а той изглеждаше много зле . Наистина имаше нужда от почивка . Усмехнах се и само кимнах леко с глава в знак на съгласие . Седна на дивана а аз се настаних до него като започнах да мисля за случилото се през изминалите часове . Стана а аз просто го изгледах и останах все така замислена . Колко много неприятности си навлича заради мен . Какъв ли беше този феникс , който Демо го уби ? Вероятно трябваше да остави да ме убият а не да се измъчва толкова много заради мен аз съм просто един вампир нещо повече . Какво ставаше на около , защо беше нужно да го мъчат толкова много нима не можеха да приемат студено кръвна около него ? Станах и се загледах през близкия прозорец , тъй като Демо все още го нямаше . Но какво ще правим с останалите феникси ? Вампирите не са проблем но не мога да кажа същото за фениксите те искат да го убия а аз това няма да го позволя . Въздъхнах и останах загледана в листата падащи и разпиляващи се през прозореца . Достатъчно мъчение за днес или поне за сега , що мислим по въпроса по късно .

by **Демо Д'Колодиус** Вто Яну 01, 2013 9:23 pm

Извадих един чифт дрехи и се облякох.Когато слязох по стълбите я видях толкова красива, загледана в прозореца.Усмихнах се леко и прегърнах в гръб.
-Спри да се притесняваш Али.-Прошепнах в ухото й.Ръцете ми бяха на корема й.-Имам нужда от сън!-Погледнах се в отражението на телевизора.-А ти?Поне малко почивка?-Хванах я за ръка и я поведох към спалнята.Наистина бях изморен и наистина щяхме само и единствено да спим.-Нямам друго легло, а и няма да възразя да ми правиш компания.-Усмихнах се леко и я целунах по челото.-Алисън....благодаря.

by **Алисън Ивъл** Вто Яну 01, 2013 9:52 pm

Бях замислена и много притеснена имах чувството , че е прочел мислите ми а вероятно си личеше по изражението ми . Усетих топлината на ръцете му върху корема си . Просто се усмихнах и го погледнах през рамо . Изглеждаше толкова беззащитен и това му придаваше още повече чар .
- Добре съм не се притеснявай за мен . - сън определено му беше нужен . Аз трябваше след часове да отида на лов а там най-вероятно ще срещна останалите вампири . Но няма да мисля за това сега , жаждата ми не е толкова силна все още а и мога да я контролирам . Трябваше да си починем . Хвана ме за ръката и ме поведе на някъде в последствие разбрах на каде . Качихме се по стълбите . Внезапно чух благодарение от негова страна , но не разбрах защо . Бях му навлякла само проблеми и нищо друго .
- Всъщност аз трябва да ти благодаря , че рискува живота си заради мен и то два пъти днес . - казах с доволна усмивка и продължих да вървя по коридора .

by **Демо Д'Колодиус** Чет Яну 03, 2013 9:07 pm

Тя се настани на леглото.И аз я погледнах в очите.
-Дължах ти го, а пък и...може да се каже, че ми допадаш.-,,Господи!Демо толкова си глупав...Допадаш ми..Само това ли успях да измисля?"Усмихнах й се и се проснах на леглото.
-Изморен съм, така, че...ако нямаш нищо против..-Усмихнах се.Но още и не бях докоснал възглавницата и.....усетих как не мога да контролирам тялото си.Заспах напълно.Щях да й благодаря по - късно...И не само...трябваше да поговорим за целувките...

by **Алисън Ивъл** Чет Яну 03, 2013 9:23 pm

Легнах на леглото и докато да направя каквото и да било усетих , че беше в света на сънищата вече . Толкова се изтощи приз деня , че не изчака каквото и да било а направа заспа , де да можех да спя и аз но за жалост вампирите не спят . Видях книга на близкото шкафче и я взех , трябваше да си почина а това беше добър начин за почивка . Поогледах книгата и се замислих тъй като ми се стори , че съм я чела . Но въпреки това реших да я прочета отново . Да се надяваме , че ще си почине добре . А след това ще трябва да поговорим и да изясним някой неща също така трябва да се отбия в близката горичка .

by **Демо Д'Колодиус** Чет Яну 03, 2013 9:28 pm

Един нахален сноп лъчи си играеше по лицето ми.Размърдах се леко и се намръщих.Някой дръпна силно завесите.
-Ммм още 5 минути.-Обърнах се на другата страна и се завих през глава.Отдавна не бях спал повече от 3 часа и имах нужда да преспя меко казано.Въпреки всичко бях се разсънил така, че надигнах рошавата си глава.
-Какво има за ядене?-Сънено попитах аз.Но не получих отговор.Бях забравил, че Алисън е вампир.-Елаааааа.-Хванах я за ръката и я придърпах при мен в леглото.

by **Алисън Ивъл** Чет Яну 03, 2013 9:54 pm

Излежавах се до късно а пък и вече бях прочела книгата нямаше какво да правя . Станах и махнах завесите , достатъчно беше спал време е да става . Дори и сънит изглеждаше доста добре . Засмях се на думите му не бях добра дори изобщо не се бях опитала да готвя . Но кой знае може да се науча , и да стана готвачка в ресторант . Придърпа ме отново на леглото .
- Е по-добре ли се чувстваш след дванадесет часов сън ? - попитах го шеговито и зачаках да видя какво ще реагира . А след това отново го целунах , и се усмихнах . Изглеждаше пълен с енергия както когато го видях на пейката .

by **Демо Д'Колодиус** Чет Яну 03, 2013 10:01 pm

-12 часа?Еха отдавна не съм спал така.-Усмихнах се и я придърпах в обятията си.Знаех, че в момента ме мрази, защото бях топъл...за нея сигурно горещ.-Станах и след 10 минути бях в кухнята с кафе в ръка.Косата ми нямаше оправяне, за това си я бях оставил да прави каквото и иска.Беше време за сериозната част.Седнах срещу Алисън и се вгледах в очите й.Мразех, когато ставаше въпрос за това, но пък дори и да ме отхвърлеше нямаше да се учудя, аз бях феникс тя вампир.
-Али, трябва да поговорим, относно целувките, относно всичко...не обичам когато...когато не съм изяснен.-Молех се да каже нещо

by **Алисън Ивъл** Чет Яну 03, 2013 10:10 pm

Как може да си помисли , че го мразя ? Да беше топъл и то много повече от моята температура но какво пък толкова , бях почнала да свиквам . Стана и изчезна на някъде а аз реших да поогледам кухнята . Седнах на един стол и започнах да мисля . Наистина трябва да поговорим и то сериозно но ако си мислеше , че ще ме махне от живота си с някакви истории за онези феникси лъже се . Появи се и седна на стола срещу мен изчаках да видя какво има да ми каже но явно нямаше да стане така .
- Да трябва да поговорим но не мисля , че целувките са проблема или поне за мен те не са . - ако за него бяха нямам против да изясним и тях .

by **Демо Д'Колодиус** Чет Яну 03, 2013 10:22 pm

-Виж...знам...фениксите...-Наведох глава.Ръката ми потърси нейната и я стисна леко.-Ще звънна тук там, ще залича твоите и моите следи, но...трябва да знаеш, че...че няма как да ти позволя да се върнеш при семейството ти.Те ще те проследят и ще избият всички.-Вгледах се в красивите й очи.-Не мога да рискувам това, не мога да рискувам толкова много същества.-Стиснах ръката й.-Не мога да рискувам най-вече теб.-Забих поглед в земята.-Тази къща е безопасна тук няма как да ни открият, но трябва да скрием следите ти.Вие миришете...да наистина - на студ.Не се притеснявай за фениксите.-Въздъхнах.Да, ако се наложи щях да ги убия.

by **Алисън Ивъл** Чет Яну 03, 2013 10:35 pm

Не съм тръгнала да се връщам при останалите от семейството ми , мога и без тях .
- Не толкова лесно Демо , аз трябва да ловувам знаеш го . Земите са разделени половината наши другите на върколаците . Не мога да ловувам на тяхна земя а нашата е обладана от семейството ми . Те няма да ни навредят видяха , че работата им не е между нас . Но не мога да кажа същото за фениксите . Ако нападнат семейството ми без причина , дори и да не съм там ще разбера а тогава ще стане нещо страшно . Аз няма как да не се включа но няма да нараня и фениксите защото те са с теб . Ако нараня тях , наранявам теб . Мен не ме е страх от тях , не зависимо какмо ще ми причинат . Но гарантирам , че вампирите няма да те наранят в мое присъствие . - това беше така но въпреки всичко трябва да измислим нещо .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Яну 04, 2013 9:22 pm

-Колко кръв ти трябва да пиеш?-Щукна ми мисълта, че тя може да пие от моята, какво толкова нали нямаше да ме убие.-Относно фениксите те просто ще спрат да ни търсят.Те правят така.След време ако направиш пак глупост, пак те преследват.Неща стоят горе долу така.-Усмихнах се.-Ще се справим ок?Обещавам.-Мразех да обещавам, защото винаги се провалях, но този нямаше да се проваля, не и този.За нищо на света не бих рискувал живота й.Никой никога повече нямаше да я наранява.

by **Алисън Ивъл** Пет Яну 04, 2013 9:36 pm

Замислих се над думите му но наистина не беше толкова лесно . Нямаше да пия от него каквото и да става . Той мисли , че аз съм толкова безобидна и също така не бих му го причинила .
-Не си мисли , че ще пия от теб , няма да ти го причина . - вероятно беше забравил , че мислите му минават пред очите ми а пък и за каква ме мислеше , дори да съм вампир няма да му го причина . Замислих се какво да прави и се сетих за нещо но реших , че по-добре да го спестя .
- Не ми изглеждаха толкова лесно отказващи се , преди няколко часа . - нарочно подминах първия му въпрос защото мислите , които му минаха не бяха възможни . Стиснах ръката му и само поклатих главата си в знак на съгласие . Наистина ще се справим не зависимо кой трябва да убия , в миналото си съм свикнала да убивам какви лии не същества така , че тази практика ще ми се отрази добре .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Яну 04, 2013 9:46 pm

В този момент пуснах ръката й.Не, не можеше да й го позволя.ако аз ги убиех те се превръщаха в прах и не помнеха нищо, но ако тя ги убиеше те умираха...наистина.Изправих се и забих юмруците си в масата, като я погледна напълно сериозно.
-Не!Не мога да ти позволя това.-Ние бяхме изчезващ вид.Бяхме останали шепа.Преди векове сме били сила, а сега бяхме само малцинство, което се изтребва помежду си.
-Алисън.-Тя вдигна очите си към мен.По дяволите бяха толкова студени.Понякога този студ, който излъчваха тези очи ме караше да се страхувам.Този студ бе по-студен дори от азота, а азота наистина си е студен xD.-Не мога да ти позволя да ги убиеш.Не и когато сме толкова малко.-Знаех колко странно звучи, но...те бяха моето семейство...някога, когато никой не ме искаше, когато всички се страхуваха от мен, когато ме гонеха.
-Моля те...-прошепнах.-Отиди при семейството си и се скрийте.-Вампирката понечи да каже нещо, но я прекъснах.-Не защото сте страхливци, не защото не можете да ги победите, а защото ще изтребите видът ми...не мога да ти го позволя.-Оставих я и се качих в килера, там бяха имената на всички живи феникси на света точно 446...заличих името на водача на ордена, защото той сега не помнеше нищо, не знаеше кой е и какво става с тялото му.Преглътнах шумно и стиснах челюсти....не трябваше да става така...не трябваше да оплесквам нещата отново не трябваше да забърквам Алисън в това...

by **Алисън Ивъл** Пет Яну 04, 2013 10:03 pm

Не очаквах да реагира така аз нямаше да ги нараня нито семейството ми , колкото и да ги мразех заради това , което му причиниха но бях на вътре в нещата и знаех за изчезващия им вид . Започна да избива комплекси без дори да си спомня за думите ми преди минута . Каза името ми а аз вдигнах глава и го погледнах , не можеше да ми позволи да ги убия а и аз нямаше да го направя без да са го нападнали отново . Молеше ме да отда при вампирите и да не нападна фениксите ? Мислеше ли , че имаше начин това да стане , ни най-малка вампирите не се крият не зависимо каква е опасността . Опитах се да му обясня как стоят нещата но той не ми позволи и аз замълчах , изчаках да изкара гнева си и да се успокои чак тогава щях да говоря . И след като чуе всичко все още искаше да си вървя щях да го направя но не можех да му обещая , че няма да да пострадат фениксите . Защото семейството ми никога не оставят врага наранил някой от клана без причина . Щом аз ги мразех ги мразят и те . И така нямаше как да не ги нападнат , но ако аз се правех достатъчно добре на привързана към тях нямаше да им се случи нищо . Демо изчезна на някъде а аз зачаках да му мине гнева и чак тогава щях да говоря с него .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Яну 04, 2013 10:09 pm

Не можех да се побера в кожата си.Забърках се с вампир-перфектно.Влязох в банята и се погледна в огледалото.В момента не можех да понасям нищо...имах нужда от...Стъклото падна разтрошено на пода.Слязох на долния етаж седна срещу Алисън и просто чаках да започне да говори.Не знаех какво правя, но знаех едно - вампирите са способни да избият фениксите.Чувствах се като предател и ако нещо стане и ако дори един феникс умре от ръкта на вампир, знаех, че аз ще бъда виновен.

by **Алисън Ивъл** Пет Яну 04, 2013 10:22 pm

Чуха се трясъци от горния етаж но не се качих да проверя какво става . Не след дълго изнервения Демо се появи и вероятно чакаше да чуе какво имам да му казвам .
- Виж сега , няма да се върна при вампирите . Знам за семейството ти и няма да позволя да ги нападнат ако и те не се занимават с вампирите . Не ме разбра правил и аз няма да ги нападна ако те не се занимават с теб . Върна ли се при останалите вампири смятаи , че до 24 часа фениксите ще са мъртви . Ако искаш все още да си тръгна ще го направя , но не отговарям за последиците . Нима ще се откажеш толкова лесно ? - загледах го изнервено и с любопитство . Не очаквах да се откаже толкова лесно , изобщо не разбирах какъв е смисъла да ме спасява щом толкова лесно ще се отказва .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Яну 04, 2013 10:40 pm

Погледнах я яростно.Тя си мисли, че аз се отказвам ли?
-Алисън, искам да се изправя срещу тях.И никога няма да се откажа.-Това беше борба, която щях да водя до края на живота си.-Искам да докажа нещо....на...тях...-Стиснах челюст.Погледнах я.-Не ми пука за тях в момента просто полудявам,когато не знам дори не мога да усетя какво си мислиш...подяволите Алисън кажи ми...имам нужда да...нужда да...знам...защото целувките и всичко друго...-Забих поглед.Да , беше глупаво, но трябваше да знам имах нужда да знам...защото тя е толкова студена, не мога да усетя учестен пулс, или задъхване...нищо

by **Алисън Ивъл** Пет Яну 04, 2013 10:51 pm

До преди малко искаше да не се занимавам аз и семейството ми с тях сега реши , че сам ще се изправи срещу тях нямаше как да стане .
- Мисля , че ме забрави нима смяташ да стоя и да гледам как те съсипват или по-лошо да те убият ? Ти сам каза , че са много по-силни от теб . Ако ще има война ще я водим заедно или по отделно но един срещу друг , ти решаваш . - замълчах за малко вероятно искаше да разбере защо отвърнах на целувките му ами добре за мен това не е проблем . Изправих се и хванах ръката му .
- Виж Демо отвърнах на целувките ти защото искам и ми харесва а не просто така . Това съм аз не мога да показвам каквото и да е докато съм притеснена или изнервена . - това беше самата истина и трябваше да свикне .

by **Демо Д'Колодиус** Пет Яну 04, 2013 11:10 pm

Тази жена ме побъркваше.
-Алисън не разбираш...те могат само да ме изпепелят.Не мога да те рискувам.-На вратата ми се позвъни.-Просто...не мърдай.-Целунах я по челото.Отваряйки вратата, една позната студена здрава ръка ме хвана за врата и ме вдигна във вздуха.Започнах да се душа и единственото, което можех да направя е да се загрея.
-Господи, като хлебарка си.-Измърмори мъжа и ме захвърли при вампирите, който забиха зъбите си във врата ми.-Мръднеш ли умираш.
-Измърмори той и се усмихна, като се обърна към Алисън.
-Ивъл, или се прибираш заедно с нас или канарчето умира.-Усмихнах се злобно.-Явно фениксчето е доста важна особа за теб.Млад е.Силен е.Кръвта му е толкова...жива.

by **Алисън Ивъл** Пет Яну 04, 2013 11:24 pm

Веднага щом се позваня на вратата знаех , че нищо няма да е наред . Или фениксите или вампирите няма кой друг да е . Да както предполага Пол беше тук с останалите за да ме накара да се върна с тях но нямаше да стане .
- Пол предупредих те още вчера остави ни на мира и не се занимавай с нас ако искаш да не пострадате . - погледнах две от вампирките с , който бяхме не разделни и винаги с ми помагали дори да се налага да нападнат семейството ни . Порових се на бърза в мислите им не се поколебах изобщо просто им кимнах леко и те знаеха какво имам в предвид .
- За последен път ти казвам махни се и престани да ни преследваш сега той е с мен нараниш ли го нараняваш мен . Винаги съм била с вас и съм ви помагала нима искаш да застана на страната на фениксите и върколаците и да затрием клана ни ? - може да беше злобен но не чак толкова , че да рискува затриването на клана . След думите ми направи знак на онзи женчо и останалите да се махнат от Демо .
- Оставете ни на мира достатъчно грижи имаме , ходи и води битките си с върколаците докато са сами , нараниш ли го дори и минимално ще стане страшно с вас . Жалко за седемте хилядолетия в , които си живял и накрая да умреш от върколак доста гадна нали ? - докато се опитвах само с думи да ги накарам да си вървят разбрах едно единствено нещо виновника за идването им е женчото единствения останал жив син на Пол .

by **Демо Д'Колодиус** Съб Яну 05, 2013 7:17 pm

-Ивъл...-Изръмжа вампира.-Какво правиш с него?Останеш ли с него, не се връщай...-Червените му очи я погледнаха.
-Алисън.-Измърморих едва едва.-Върви...-Не исках да я наранявам повече.
-Да мила Алисън, просто ела с нас.Нека живота ти продължи както беше до сега..нима искаш този...този...-Не довърши той и ме погледна с погнуса.-Няма да го нараним.Обещавам.-Усмихна се то и погали лицето й.Кръвта ми започваше да кипи, той нямаше право да я докосва...не и по този начин.
-Ти си следващата ми жена и го знаеш, нали?-Полугласно го каза той.Чашата преля.
-НЕ!-Изкрещях и изпепелих вампирите, който бяха ме хванали.По възможно най-бързия начин се приближих до Пол и Алисън. Хванах мъжа за шията, а след това за ръката и го извих, като опрях лицето му към стената.Загрях ръцете си възможно най много, без да го убивам.Той започна да пищи от болка.
-Махни се от тук и остави Алисън намира.Ясно ли е?-Загрях още малко ръцете си, кожата на вампира почервеня.Той само кимна и аз го пуснах.

by Sponsored content

Кътчето спокойствие на Демо..

Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..

Re: Кътчето спокойствие на Демо..